№ 1936
гр. ***, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110167951 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от ***
срещу А. М. М., родена на *** година в град ***, ***, притежаваща паспорт №
***, издаден на *** в град ***, кумулативно обективно съединени искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, с
които се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата: сумата от 343,59
лв. – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. , за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, *** ,
ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2023 г. – датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 56,95 лв.
– обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 24.11.2023 г.; сумата от
19,08 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2023 г. –
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането ; сумата
от 4,64 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.01.2021 г. до 24.11.2023 г.
Релевират се съображения, че претендираната сума е дължима за
ползвана
топлоенергия от ответника в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден недвижим имот, който съобразно ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, действащи към момента на визирания период, е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода за който се дължат. Претендира
разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника. Счита предявените искове за неоснователни,
като в тази връзка са релевирани следните възражения и оспорвания срещу
предявения иск: оспорва наличието на валидно облигационно отношение
1
между ищцовото дружество и ответника поради липса на писмен договор
между ищеца и ответника, като оспорва като нищожни /като неравноправна
клауза и нелоялна търговска практика/ разпоредбите, че собствениците и
вещните ползватели на недвижим имот са страни по договор с ищцовото
дружество; оспорва, че ищцовото дружество е доставяло ТЕ до имот на
ответника, евентуално оспорва количеството и качеството на доставената ТЕ,
както и че ищецът е редуцирал показанията на общия топломер за топлинна
енергия с нормативно признатите технологични разходи; позовава се на
представено като доказателство уведомление изх.№ Г-12409/02.08.2023 г., в
което името на ответницата е вписано като титуляр на партида № *** с адрес
на топлоснабден имот: гр. ***, ж.к. ***, ***, който е различен от процесния
имот; посочва, че не е безспорно, че ответницата е собственик на процесния
имот, тъй като е образувано гр.д. 48581/2019 г. по описа на СРС, 143 с-в с
предмет: разваляне на нотариален акт за прехвърляне на имот срещу издръжка
и гледане № *** рег. ***, дело № *** г. пред нот. ***, рег. *** на НК, по
силата на който *** прехвърля на А. М. процесния недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, като към настоящия момент делото е без
движение; оспорва вземанията за периода м.05.2020г. до м.12.2020г. като
погасени по давност; оспорва сумите за дялово разпределение с твърденията,
че ответницата не е участвала в общото събрание на ЕС от 07.01.2008 г. за
определяне на топлинен счетоводител; оспорва претендираната лихва по
основание и размер с твърдения, че е начислена върху прогнозно изчислени
суми, които не са ликвидни и изискуеми; разпоредбите на чл. 33, ал.1 и ал. 2
от Общите условия са нищожни, поради което ответникът не е изпаднал в
забава. Поради така изложените съображения моли за отхвърляне на
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото
и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150
ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране
или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на
2
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова
разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на
закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с
абонатен № ***, представляващ ***, находящ се в гр. ***, жк. ***, бл. ***,
вх. ***, ***.
От представеното на л. 9 по делото копие на Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
***, том *, рег. ***, дело ***г., се установява, че ответникът е придобила
правото на собственост върху процесното жилище през 2002г.
Този извод не се опровергава от приложеното на л. 11 по делото копие на
искова молба, доколкото от приложеното на л. 86 по делото копие на Решение
№ 20108770/18.11.2023г., постановено по гр.д. № 48581/2019г., се установява,
че предявената от *** срещу ответника в настоящото производство, искова
претенция с правно основание чл. 87 ЗЗД, е отхвърлена, като решението е
влязло в сила на 03.01.2024г., видно от отбелязването върху същото.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период А.
М. М., в качеството й на собственик на процесното жилище, е имала
качеството потребител на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза. От заключението на
вещото лице, което съдът кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от
лице притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се
установява, че абонатната станция топлозахранва три входа А, Б и В, като
3
общият топломер се отчита по електронен път. Експертът е посочил, че от
общото количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпредЕ.
между всички потребители. От заключението става ясно, че радиаторите в
имота са били демонтирани преди исковия период, като в банята има щранг –
лира и за процесния период има служебно изчисление за лирата в банята на
база инсталирана мощност. Вещото лице е посочило, че ФДР е пропуснало
изчисление на ТЕ за отопление на сградна инсталация, стойността на която е
123.96лв., като за останалите компоненти и периода изчисленията са
направени съгласно Наредба № Е-РД.04-1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между *** и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От приложеното на л. 29 по делото копие на Договор № ***г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „***, е сключен договор за
дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 22/.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените
претенции, респективно следва да се разгледа наведеното възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г.
на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на
ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията.
4
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г.
одобрени с Решение № *** г. на ***. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По
отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността
започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен срок.
Исковата молба, инициирала настоящото производство, е депозирана на
12.12.2023г., респективно погасени по давност са вземанията станали
изискуеми преди 12.12.2020г., в случая погасени по давност са вземанията за
топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – м.09.2020г. От заключението на
вещото лице по ССчЕ се установява, че за целия исков период 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., стойността на доставената, но незаплатена топлинна енергия е в
размер на 343.59лв. От тази сума следва да се изключи стойността на
топлинната енергия за периода 01.05.2020г. – м.09.2020г. /погасената по
давност част/, която е в размер на 1.24лв. /виж приложение 1 към ССчЕ/,
респективно исковата претенция за топлинна енергия се явява частично
основателна за сумата от 342.35лв., като над тази сума до максимално
предявения размер от 343.59лв. или за разликата от 1.24лв., претенцията е
неоснователна.
Няма погасена по давност част от претенцията за дялово разпределение,
респективно искът се явява изцяло основателен за предявения размер от
19.08лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
претенцията за доставена топлинна енергия, съдът намира следното.
За процесния период приложение намират общите условия от 2016г.,
приети с Решение по Протокол № *** г. на Съвета на директорите на “***
***” ** и са одобрени с Решение № *** г. на ***, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но
незаплатена топлинна енергия се явява частично основателна, доколкото
видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, мораторната лихва за исковия период, върху непогасената по
давност част от вземането за топлинна енергия, е 55.42лв., за която част
акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума до
максимално предявения размер от 56.95лв. или за разликата от 1.53лв., искът е
неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
5
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение, поради което акцесорната претенция за лихва
върху дяловото разпределение за сумата от 4.64лв. се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на
исковите претенции, следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 424.26лв., уважената част е в
размер на 418.38лв., респективно отхвърлената част е в размер на 5.88лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1400.00лв., от
които 100.00лв. – държавна такса, 400.00лв. – депозит особен представител,
800.00лв. – депозити вещи лица и 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1380.59лв.
В полза на ответника разноски за отхвърлената част на предявените
претенции не следва да се присъждат, доколкото такИ. не са сторени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. М., родена на **********г. в ***, ***, да заплати на
„*** ***“ **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумите както следва: 342.35лв. – цена за доставена топлинна енергия за
периода м.10.2020г. – м. 04.2022г., за обект с абонатен № ***,
представляващ ***, находящ се в гр. ***, жк. ***, бл. ***, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 12.12.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, 55.42лв. – мораторна лихва 15.09.2021 г. до 24.11.2023 г.
върху уважената част на претенцията за доставена топлинна енергия и 19.08
лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2023 г. –
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от 1.24лв. –за
периода м.05.2020г. – м.09.2020г., иска за мораторна лихва върху
доставената топлинна енергия, в частта, за сумата от 1.53лв. и иска за
сумата от 4.64 лв. – мораторна лихва върху дяловото разпределение за
периода от 15.01.2021 г. до 24.11.2023г., една част като погасени по давност,
друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА А. М. М., родена на **********г. в ***, ***, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „*** ***“ **, ЕИК ***, сумата от
1380.59лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ищеца – ***.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Софийски градски съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7