Решение по дело №9756/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260917
Дата: 21 декември 2020 г.
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120109756
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260917                                               21.12.2020 година                                  град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На деветнадесети но                                         през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9  756  по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ с peг. № ********* - Франция, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, срещу Х.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца  по договор  за кредитна карта №  CARD -15257132, сумата  1 489, 76 лева, представляваща главница, сумата 286, 89 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.09.2018 година до 07.02.2019 година, сумата 89,74 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 07.02.2019 година до 11.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3 559 от 27.09.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 7966 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея са следните:

При сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX 15257114 Х.Г.Б. е дал съгласие, освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на на кредитна карта MasterCard.  На 25.09.2017 година той активирал предоставената му от чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, кредитна карта  с максимален кредитен лимит 2 000 лева. В исковата молба е посочено, че този револвиращ кредит се усвоява чрез всякакви транзакции – теглен в брой от банкомати АТМ, плащане чрез терминални устройства и други, които се осъществяват чрез предоставената карта. В исковата молба е посочено, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за периода, съгласно определения годишен лихвен процент. В исковата молба е посочено, че съгласно чл.1 и чл.14 от приложението за отпускане на револвиращ кредит  за ответника е възникнало задължение да заплаща месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че ответника е преустановил изпълнение на задълженията за  редовно обслужване на 01.09.2018 година, когато е извършил последното плащане и задължението му е в размер от 1 776, 65 лева. Поради посоченото неизпълнение на задълженията кредиторът блокирал използването на кредитната карта. Въпреки опитите за контакт с ответника и поканите да изпълни задълженията си дългът не бил погасен. Поради изложеното и предвид ненамиране на длъжника  в заповедното производство на постоянния и настоящ адрес, както и по  месторабота след залепване на уведомление и след разпореждане от съда  ищецът предявява иска си.

В исковата молба ищецът е поискал и присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба процесуалният представител на ответника, назначен на основание чл.47 от ГПК – адвокат М.М., дава писмен отговор.

На първо място процесуалният представител излага, че исковата молба е нередовна тъй като не се установява, включително и след справка в Търговския регистър, че ищеца е правоприемник на кредитора по договора  -  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД ЕИК *********. Уточнява, че това дружество е заличено от търговския регистър, а от партидата му не е видно вливане или преобразуване, от което да се установи наличието на правоприемство.

Поради това от името на ответника е поискано ищецът да бъде задължен да обоснове правен  интерес от предявяване на иска.

На следващо място процесуалният представител на ответника  излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск и посоча, че липсва твърдения, че ответникът е бил уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост,  което счита, че е необходимо съгласно  Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС.

В писмения отговор е посочено, че доказателствата, приложени към исковата молба са неотносими.

В  съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмени молби чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и сочи доказателства. Отправя искане за постановяване на решение за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, плащане на които е разпоредено в заповедното производство.

В съдебно заседание назначения на основание чл.47 от ГПК  процесуален представител на ответника адвокат М., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и излага доводи за неоснователност на предявения иск.

            Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед №3 559 от 27.09.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 7966 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответницата на сумите, индивидуализирани в исковата молба и указване на кредитора предявяване на иск поради връчване на заповедта на основание чл.47 от ГПК.

            По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема следното:

            Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит  вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и  правна страна:

            От приетите по делото писмени доказателства се установява сключване на  договора за кредит CARD -15257132 от  08.09.2017 година, между  „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,  от една страна, чрез представляващ, и ответника Х.Г.Б., в който е посочено извършване на усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD 15257132  с горепосочения номер.  Посочено е, че стоката е с обща цена от 455, 00 лева, обща стойност на плащанията 472, 06 лева, брой погасителни вноски – 5 броя с падежи в периода от 01.11.2017 година до  01.03.2018 година.  По този договор, посочените в бланката размери на договорна лихва и ГПР са 0 %. Като писмено доказателство е приет и договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта  от 08.09.2017 година, с който кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в размер от 2 000 лева. В този договор са посочени лихвен процент – 35 % и ГПР  44, 90 %.  Видно от представения препис от договора за предоставяне на карта с револвиращ кредит е, че минималната погасително вноска по договора е 120 лева.

            Видно от представеното извлечение на 15.01.2019 година са начислени месечни лихва в размер от 44,27 лева, застрахователна премия 10, 34 лева и месечна такса за обслужване от 4, 00 лева.

            По отношение на възражение за липса на материално правна легитимация на  ищеца поради недоказаност на правоприемството между дружеството сключило договора и ищеца, настоящият състав приема следното:

            Видно от представения по делото договор той е със страни: „БНП Париба Пърсънъл  Файненс“ ЕАД, което дружество е заличен търговец към настоящия момент, и посочени ответник.  Представени са доказателства относно регистрацията на дружеството, което е ищец във Франция, както  и  доказателства за предприети действия относно вливане , издадени от Канцеларията на Търговския съд в Париж от 27.03.2018 година.  Доказателствата са представени по повод  указания за установяване на правоприемство по повод възражение от ответника. Следва да бъде посочено обаче, че въпроса за това дали е налице правоприемство не следва да бъде обсъждан, тъй като не са изложени твърдения за това, че договора е сключен с посоченото дружество, което е заличено.  В исковата молба са изложени твърдения за това, че договора е сключен с ищеца.  Този факт не се установява в настоящото производство, тъй като субектите „БНП Париба Пърсънъл  Файненс“ ЕАД, което дружество е заличен търговец към настоящия момент и клона на чуждестранното дружество са различни субекти.  Посоченото е самостоятелно основание искът да се приеме за неоснователен поради липсата  на материално правна легитимация на ищеца. В заявлението като заявител и страна по договора също е посочен клона на чуждестранното дружество.

            На следващо място  при постановяване на решението беше взето предвид, че от заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, се установява, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение задълженията по договора на посочения ответник, който е кредитополучател, са в размерите, посочени в исковата молба и заповедта по чл. 410 от  ГПК. Заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено, поради което въз основа на него могат да бъдат формирани изводи от фактическа страна. От заключението се установява, че във връзка с продажба на вещ – пералня, която е индивидуализирана с посочване на марка и модел, е издадена фактура № ********** от 08.09.20917 година от търговеца, на обща стойност от  455 лева. Първоначално на каса е внесена вноска в размер от 75, 85 лева и са останали дължими вноски с падежи от 01.11.2017 година до 01.03.2018 година, посочени по – горе.  В случая обаче предмет на делото е задължение по договора за кредитна карта, а на задължение по договора за кредит за закупуване на техника. От заключението не се установява кога е активирана картата  по смисъла на чл.6 от договора, съгласно условията на договора, кога и какви размери на суми  са усвоени и какви задължения са начислени. В исковата молба също не е посочена конкретна дата на активиране на картата. В съдебно заседание, при изслушване на заключението, вещото лице заявява, че от кредитора му е предоставена информацията, която се съдържа и по делото. Поради изложеното настоящият състав приема, че не е доказано усвояване на сумата, посочено като главница е недоказано. Изложеното също е самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

            Поради това, че не се установява материално правно легитимация на ищеца по договора, приложен към исковата молба, както и липсата на доказателства за активиране на картата, настоящият състав приема, че не следва да бъде правена преценка за съответствието на договора с материално правни разпоредби и искът следва да бъде отхвърлен по посочените съображения.

            По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора  и съгласно чл.78 от ГПК ответникът не дължи разноски, направени по водене на делото.

Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изложеното относно изхода от спора следва и претенцията за разноски, направени в заповедното производство да бъде отхвърлена.

            Ответната страна не е поискала присъждане на разноски, направени по водене на делото.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ с peг. № ********* - Франция, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, срещу Х.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца  по договор  за кредитна карта №  CARD -15257132, сумата  1 489, 76 лева /хиляда четиристотин осемдесет и девет лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща главница, сумата 286, 89 лева /двеста осемдесет и шест лева, осемдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.09.2018 година до 07.02.2019 година, сумата 89,74 лева /осемдесет и девет лева, седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 07.02.2019 година до 11.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26.09.2019 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3 559 от 27.09.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 7966 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията отБНП Париба Пърсънъл Файненс СА.“ с peг. № ********* - Франция, Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Тодоров Димитров, за осъждане на ответника Х.Г.Б., ЕГН **********, адрес: ***, , да плати на ищеца разноски, направени по водене на настоящото дело и по частно гражданско дело № 7 966 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.