Р Е Ш Е Н И Е
№ 204/16.3.2022г.
гр. Пазарджик,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, Х-ти касационен
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Янка Вукева с участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа докладваното от съдия Хубчева
к.а.н. дело № 72 по
описа на съда за 2022 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 285, ал. 1, изречение второ от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по две касационни жалби, като едната е
подадена от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ (ГД„ИН“) гр. София,
чрез пълномощника младши юрисконсулт Р. Т. Р. срещу решение № 728 от 12.10.2021
год. постановено по адм. дело № 825 от 2021 год. по описа на Административен
съд - Пазарджик, в частта му, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София да заплати сумата от 200,00 (двеста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Затвора гр. Пазарджик – да допусне ползването
на разрешена вещ – „аудиоплеър“ от лишения от свобода за периода от 14.12.2020
год. до 20.07.2021 год. (датата на предявяване на исковата молба). Излагат се
оплаквания за неправилност на атакуваното решение в
посочената му част като неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли
се за отмяната на съдебния акт в обжалваната част и вместо него съдът да
постанови друг, с който да отхвърли исковата претенция на Д.Г.А. като
неоснователна и недоказана. Разноски не се претендират.
Другата касационна жалба, наименована „въззивна жалба“, е
подадена от Д.Г.А., понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик срещу решение № 728
от 12.10.2021 год. постановено по адм. дело № 825 от 2021 год. по описа на
Административен съд - Пазарджик, в частта му, с което отхвърлен като
неоснователен иска на Д.Г.А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, в останалата му част над 200,00 (двеста) лева до размера на 3 000,00
(три хиляди) лева като неоснователна и недоказана. В нея се релевират
оплаквания за оплаквания за неправилност и необоснованост на решението досежно
оспорената му част. Моли се за отмяната му и вместо него съдът да уважи иска в
неговата цялост. Разноски не се претендират.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик дава заключение, че касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ (ГД „ИН“) гр. София е основателна. Изразява становище за
неправилност на оспореното решение, в частта му досежно осъдителната част като
счита, че следва да се отмени.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
релевираните касационни основания, прие за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, поради което
са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба,
подадена от Д.Г.А., понастоящем в Затвора в гр. Пазарджик против ГД „ИН“ – гр.
София, в която е изложил твърдения за нанесени неимуществени щети от
бездействието на администрацията на Затвора гр. Пазарджик, да допусне
ползването на разрешена вещ – „аудиоплеър“. Посочил е, че искът му е в размер
на 3 000,00 (три хиляди) лева за периода от 14.12.2020 год. до 20.07.2021 год.
(датата на предявяване на исковата молба).
В исковата си молба ищецът твърди, че на 14.12.2020 год.
е депозирал молба до началника на Затвора гр. Пазарджик, с която е поискал да
му бъде допуснато ползването на разрешена вещ – MР3 плеър FIIO FA7. Началникът на Затвора гр. Пазарджик е отказал
използването на процесната вещ вследствие, на което Д.А.
е подал жалба против незаконосъобразни действия на началника на Затвора гр.
Пазарджик, по задържане и непредоставяне на достъп до „аудио плейър – без
записващо устройство“ до Административен съд – Пазарджик. Образувано е адм.
дело № 83 от 2021 год. по описа на същия съд и при разглеждане на спора по
същество е постановил решение № 89 от 11.02.2021 год., с което е отменил
действията на началника на Затвора гр. Пазарджик по задържане и непредоставяне
на достъп до „аудио плейър – без записващо устройство“, заявен от Д.А. за
получаване с писмена молба от 14.12.2020 год. и с изразено положително мнение
от инспектор Петров и е постановил един брой „аудио плейър – без записващо устройство“ да бъде предоставен на
жалбоподателя. След съдебно обжалване на първоинстанционното решение по реда на
чл. 208 и следващите от АПК пред тричленен състав на Административен съд
Пазарджик е образувано административнонаказателно дело № 387 от 2021 год., по
което е постановено решение № 452 от 28.05.2021 год., с което е оставено в сила
решение № 89 от 11.02.2021 год. постановено по адм. дело № 83 от 2021 год. по
описа на Административен съд – Пазарджик. Също така в исковата си молба Д.А. е
посочил, че след постановяване на окончателния съдебен акт е подавал молби до
началника на Затвора гр. Пазарджик да му бъде предоставен процесния „аудиоплеър“,
но е получавал откази, поради което ищецът е сезирал Административен съд –
Пазарджик с молба да му бъде предоставено копие от влезлия в сила съдебен акт,
за да се запознае началника на затвора с него. Достъп до разрешената му от съда
вещ не му е бил предоставен.
От фактическа страна съдът е събрал относимите към спора факти, при
обсъждане доводите на страните, въз основа на които е извел правни изводи. По
делото са приети гласните свидетелски показания на Ф. М. К. – майка на касационния жалбоподател и В. К.
Д. – служител в Затвора гр. Пазарджик.
При разглеждане на спора по същество първоинстанционният
съд е приел за безспорно доказано, че в случая е налице незаконосъобразно
действие от страна на администрацията на Затвора гр. Пазарджик да допусне
ползването на разрешената вещ - „аудиоплеър – без записващо устройство“.
Позовал се е на влязлото в сила съдебно решение № 89 от 11.02.2021 год.
постановено по адм. дело № 83 от 2021 год. по описа на Административен съд –
Пазарджик, което има задължителна сила за страните – по арг. на чл. 177, ал. 1
от АПК. Административният орган е следвало да се съобрази с установеното от
съда незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Затвора гр. Пазарджик
и да допусне използването на процесния „аудиоплеър“ от страна на А.. Съдът е
установил, че ответната страна не е доказала, че процесният „плеър“ не е отговарял
на изискванията на списъка с разрешените вещи, които могат да се ползват в
заведенията за лишаване от свобода, обективиран в
заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 год. на министъра на правосъдието. Отбелязал
е, че в т. 5 „б“ з от списъка портативните устройства, към които спада и аудиоплеъра е да не съдържат записващо устройство, но не
е посочена забрана да поддържат видеоформати и безжична комуникация. Въз основа
на приетото за установено от фактическа и правна страна първостепенният съд е
установил, че незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация
е продължило през целия исков период и наличието на причинно-следствена връзка
между бездействието на администрацията на Затвора гр. Пазарджик по недопускане
на процесната вещ и негативните преживявания у ищеца- унижение, чувство на
малоценност и безсилие. Съдът е счел, че справедливото обезщетение следва да е
в размер на 200,00 (двеста) лева като се е мотивирал с довода, че аудиоплеърът
не е вещ от първа необходимост, а ищецът е разполагал с други вещи от подобен
вид, поради което е осъдил ГД „ИН“ гр. София да заплати на Д.Г.А., понастоящем
в затвора в гр. Пазарджик сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
на администрацията на затвора гр. Пазарджик – да допусне ползването на
разрешената вещ – „аудиоплеър“ от лишения от свобода за претендирания период от
време и е отхвърлил както неоснователен иска на Д.Г.А., понастоящем в затвора в
гр. Пазарджик против ГД „ИН“ гр. София в останалата му част над 200,00 (двеста)
лева до размер 3 000,00 (три хиляди) лева.
Решението
е правилно.
Съдът
е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната
съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се
подкрепят от доказателства по делото. Спрямо релевантните факти инстанцията по
същество правилно е приложила материалния закон. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Постановено е обосновано
съдебно решение. Съдът е установил, че незаконосъобразното бездействие на
затворническата администрация е продължило през целия претендиран от ищеца
времеви период – от 14.12.2020 год. до 20.07.2021 год. (датата на предявяване
на исковата молба), включително и при съобразяване неизпълнението на влязлото в
сила съдебно решение № 89 от 11.02.2021 год. постановено по адм. дело № 83 от
2021 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Достигнал е до обосновани изводи за наличие на
причинно-следствена връзка между бездействието на администрацията на затвора в гр.
Пазарджик по недопускане на процесната вещ и негативните преживявания у Д.Г.А..
Несъмнено е, че ищецът е преживял унижение, чувство на малоценност и безсилие
за посоченото време вследствие на отказа от страна на администрацията на Затвора
гр. Пазарджик да му предостави достъп до „аудиоплеър“ - разрешената вещ,
съгласно т. 5 „б“ з от заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 год. на министъра на
правосъдието.
По отношение
на присъдения размер на обезщетение в размер на 200, 00 (двеста) лева съдът я е
определил правилно съобразно нормата на чл. 52 от Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД) като конкретният размер на обезщетението за неимуществени
вреди за претендирания период е определена по справедливост при отчитане на
икономическия стандарт в страната. Отчетено е обстоятелството, че процесната
вещ не е такава от първа необходимост, не е налице увреждане на физическото
здраве на ищеца, в резултат на бездействието на администрацията в затвора в гр.
Пазарджик. Също така е установено, че А. е разполагал и с други подобни вещи,
които е можел да използва в затворническото помещение. Правилно е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на Д.Г.А. против ГД „ИН“ гр. София в останалата му част над 200,00
(двеста) лева до размер на 3 000,00 (три хиляди) лева.
С
оглед горното и предвид липсата на релевираните в двете касационни
жалби оплаквания обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 728 от 12.10.2021 год.
постановено по адм. дело № 825 от 2021 год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)