О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1158
Гр.
Пловдив, 17.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание,
на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1363 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3, изр. II-ро от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба от „АНА ДОЛУ ТИДЖАРЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, , представлявано от управителя
В. Г. Г., със съдебен адрес:***8-1, чрез процесуален представител Д.Т., против
Определение от дата 30.04.2019г., на Районен съд – Асеновград, постановено по
гр.д. № 626/2019 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима,
молбата на „АНА ДОЛУ ТИДЖАРЕТ“ за изменение на Решение № 533 от 09.12.2019 г.
по гр.д. № 626/2019 г. по описа на Районен съд Асеновград, в частта му за
разноските, като бъдат присъдени такива на ответника в установения по делото
размер.
В частната жалба са наведени доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че в диспозитива на
решението по горното дело липсва произнасяне за разноските. Твърди се още, че
липсата на договор за правна помощ не е предпоставка за неприсъждане на
разноски и че обратното становище е в противоречие с практиката на Върховния
касационен съд. Сочи се, че констатацията за недопустимост на молбата за
допълване на решението, в частта му за разноските, при липса на представен
списък за тях, е незаконосъобразна. Иска се отмяна на атакуваното определение.
Постъпил е отговор от другата страна –
Г.А.П., чрез пълномощника й – адв. Т. К., със съдебен адрес:***. В отговора се
излагат подробни съображения, касаещи недопустимостта и неоснователността на
частната жалба. Претендират се направените в настоящото производство разноски.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид
доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от
страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество,
жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Районен съд –
Асеновград е образувано по повод предявен от Г.А.П.,чрез пълномощника й – адв.
Т. К., със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
93, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, против АНА ДОЛУ ТИДЖАРЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, , представлявано
от управителя В. Г. Г., със съдебен адрес:***8-1, чрез процесуален представител
Д.Т..
С Решение № 533/09.12.2019 г.,
постановено по гр.д. № 626/2019г., Районен съд – Асеновград, е отхвърлил
предявения иск, като на ответника – жалбоподател в настоящото производство, не
са присъдени разноски.
С молба с вх. № 2506/12.02.2020 г. „АНА ДОЛУ ТИДЖАРЕТ“
ЕООД, прави искане съдебното решение да бъде допълнено в частта за разноските,
като на доверителите на дружеството да бъдат присъдени такива в установения по
делото размер.
В срока за отговор на молбата, Г.А.П.
депозира такъв, като заявява, че молбата за допълване на решението в частта за
разноските е недопустима и неоснователна.
С Определение от дата 30.04.2019 г. на
Районен съд – гр. Асеновград, молбата е оставена без разглеждане като
недопустима. В мотивите си районният съд приема, че депозираната молба не е
такава за допълване на решението, а е за неговото изменение и тъй като страната
не е представила списък за направените разноски, то тя е загубила своето право
да иска изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият съдебен състав намира, че
молбата, депозирана от „АНА ДОЛУ ТИДЖАРЕТ“ ЕООД, в действителност е молба за
изменение на решението, а не за допълване. В мотивите към постановеното
решение, Районен съд – Асеновград, се е произнесъл по искането на ответника за
присъждане на разноски и правилно е приел, че същите не следва да бъдат
присъждани, доколкото липсват доказателства да са направени. Съгласно чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на
решението в частта му за разноските. Доколкото жалбоподателят в настоящото
производство не е представил списъка по чл. 80 от ГПК, настоящата съдебна
инстанция се солидаризира с изводите на районния съд, че това право е загубено
от него.
В мотивите към т. 9 на ТР №
6/06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6 от 2012 г., ОСГТК, подробно е описано защо
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима. Прието е, че
правната последица от неизпълнението на процесуалното задължение за представяне
на списък по чл. 80 от ГПК, е въведена със самата правна норма, следователно,
чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск, и то от кръга на абсолютните.
Въведеното от жалбоподателя
възражение, че в диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне в частта
за разноските, е неоснователно, доколкото в мотивите си районният съд е описал
защо не следва да бъдат присъждани разноски на ответника.
По гореизложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно
и същото следва да бъде потвърдено.
Що се касае до направеното искане от
ответника по частната жалба, за присъждане на направени разноски в настоящото
производство, настоящата инстанция намира, че същото не следва да бъде уважено.
Съгласно Определение № 345/21.05.2015 г. по дело № 2664/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО, в производство по спор относно
дължимостта на направени разноски в исково производство, разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, Пловдивски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от дата
30.04.2019 г. на Районен съд – Асеновград, постановено по гр.д. № 626/2019 г.,
с което е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на „АНА ДОЛУ
ТИДЖАРЕТ“ ЕООД, ЕИК *********, , представлявано от управителя В. Г. Г., със
съдебен адрес:***8-1, с която е поискано да бъде изменено в частта за
разноските Решение № 533/09.12.2019 г. по гр.д. № 626/19 г.по описа на Районен
съд – Асеновград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: