Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                    2022г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на тринадесети април, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 5500 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на Н.В.И. и Н.  П.Н. срещу З. „Л.И.“ АД, за присъждане на сумата по 160000.00лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 29.08.2016г., около 18.20ч, на главен път Е-79, на разклона за с.Ребърково, общ.Мездра, причинено виновно от Т.И.Л., при управление на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ******, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 1 и 3 от ПП ЗДвП, като управлявал със скорост от 61км/ч, при установена такава с пътен знак  В26 от 50км/ч  и наближавайки кръстовището с входа откъм с.Ребърково не възприел опасността, не спрял и блъснал навлизащият в кръстовището откъм с.Ребърково л.а. марка „Опел Корса“, с рег. № ******, управляван от В.И. В., в резултат на което причинил смъртта на последния, за което е постановена влязла в сила присъда по НОХД № 343/2019г. на Врачанският ОС, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД, със застрахователна полица с № BG/22/116000288730, валидна от 16.01.2016г. до 15.01.2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 09.03.2016г. до окончателното им изплащане.

Твърдят, че Н.  П.Н. е преживяло лице, с което починалият живял на съпружески начала, след като формално, по финансови причини прекратили с развод бракът си през 1992г., а Н.В.И. е негов низходящ – син. Твърдят, че Н.  П.Н. съжителствала в едно домакинство с починалия  на съпружески начала и заедно отглеждали синът си Н.В.И., докато последният не създал сам семейство. Между тях  били установени фактически семейни отношения топли и близки, изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа. Имали общи цели, интереси и мечти за бъдещето. Починалият бил стожер на семейството, опора и радост за ищците. Твърдят, че в резултат на смъртта му претърпели изключително интензивни болки и страдания. Отказвали да повярват, че е починал едва на петдесет и шест години, в разцвета на живота си, Н.  П.Н. непрестанно плачела, изпадала в тежка депресия. Двамата били изключително близки. Споделяли си всичко, всеки чувствал другия като най близък човек. Между син и баща съществувала дълбока емоционална и духовна връзка, основана на взаимно разбирателство. Преживе починалият бил негова силна морална и материална опора.  Двамата ищци усещали и ще усещат загубата изключително остро.

Твърдят, че на 14.12.2016г. поискали извънсъдебно  от ответника да и изплати застрахователно обезщетение, но плащане не последвало.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение  т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ****** управляван от Т.И.Л., валидно към датата на ПТП, факта на ПТП и настъпилата в резултат на последното смърт на В.И. В., с когото Н.  П.Н. съжителствала на съпружески начала, баща на Н.В.И..

Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на Т.И.Л., водач на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ******.

Възразява, че вина за настъпване на ПТП има изключително В.И. В., водач на л.а. марка „Опел Корса“, с рег. № ******, който  навлязъл в кръстовището от дясно на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ****** отнемайки предимството му, като не спазил знак „Стоп“, разположен в неговата посока на движение, без да съобрази разстоянието на което се намира т.а. и без да го пропусне, като по този начин е направил ПТП непредотвратимо за водача на т.а..

В евентуалност възразява, че В.И. В., водач на л.а. марка „Опел Корса“, с рег. № ****** и Т.И.Л., водач на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ******, имат равен принос за настъпване на ПТП.

Оспорва активната материалноправна легитимация на ищците с твърдението, че не са от кръга на лицата, които имат право на обезвреда за неимуществени вреди.

Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдяните неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва техния интензитет и проявление.

Оспорва претенциите по размер.

Не са депозирани допълнителна искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК.

По искане ответника, като трето лице помагач на негова страна е  конституиран Т.И.Л..

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдени вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

Съдът намира  показанията на разпитаните свидетели В.Д.И. – първи братовчед на ищеца, Д.В.И.– съпруга на ищеца, за обективни и безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Цени ги при условията на чл. 172 ГПК и поради изложените мотиви ги кредитира изцяло. Въз основа тях приема за установено, че между починалия В.И. В., Н.  П.Н., с която е живял на съпружески начала и Н.В.И. - негов син, което е безспорно установено от приетото удостоверение за наследници на починалия, са били налице особено близки, топли, изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа отношения. Съществувала е трайна, дълбока емоционална връзка, прекъсната с внезапната смърт на В.И. В.. Били са навсякъде заедно, починалият ги е обгрижвал като семейство, полагали са съвместно грижи и за нуждаещите се членове на разширеното семейство. От смъртта му  двамата са търпели, търпят и към момента болки и страдания с голям интензитет, за каквито безспорно дава повод загубата на съпруг и родител, и които е справедливо да бъдат възмездени. Изпитват продължителни отрицателни усещания за тъга, изоставеност, безнадежност, отказ да приемат реалността, негативни очаквания за бъдещето.

Поради изложеното съдът приема, че ищците Н.  П.Н., с която починалият е живял на съпружески начала и Н.В.И. – негов син, са от кръга на лицата посочени в Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г., Пленум на ВС и Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, чиито продължителни и интензивни негативни емоции и страдания, преобърнали целият им живот е справедливо да бъдат възмездени. Следователно възражението срещу активната материалноправна легитимация на ищците е неоснователно.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че отговорността на водача на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ******  е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД, със застрахователна полица с № BG/22/116000288730, валидна от 16.01.2016г. до 15.01.2017г, респ. към датата на ПТП.

Въз основа Присъда по НОХД № 343/2019г. на Врачанският ОС, влязла в сила на 12.05.2021г. и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Т.И.Л., при управление на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ******, при условията на независимо съпричиняване с В.И. В., водач на л.а. марка „Опел Корса“, с рег. № ******, и настъпилата в причинно-следствена връзка от това поведение смърт на В.И. В., са установени в настоящия процес.

От заключението на приетата САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и в съответствие с останалите доказателства по делото идентично се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия В.И. В.: ПТП настъпило на 29.08.2016г., около 18.20ч, на главен път Е-79, на разклона за с.Ребърково, общ.Мездра, причинено виновно от Т.И.Л., при управление на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ******, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 1 и 3 от ПП ЗДвП, като управлявал със скорост от 61км/ч, при установена такава с пътен знак  В26 от 50км/ч  и наближавайки кръстовището с входа откъм с.Ребърково не възприел опасността, не спрял и блъснал навлизащият в кръстовището откъм с.Ребърково л.а. марка „Опел Корса“, с рег. № ******, управляван от В.И. В., който навлязъл в кръстовището неспазвайки разположеният в негова посока на движение знак „Стоп“, отнемайки предимството на движеният се по пътя т.а. В резултат на удара настъпила смъртта на В.И. В..

С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от страна на пострадалият.

Поради изложеното и доколкото въз основа свидетелските показания са установени твърдените търпени от ищците болки и страдания, съдът намира предявените искове за доказани по основание.

По отношение размера на предявените искове за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди съдът определя в размер за всеки по 120000.00лв.

След приспадане от размера на определеното за всеки обезщетение от по 120000.00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия или на по 60000,00лв., дължимото обезщетение е в размер на сумата по 60000,00лв. за всеки от ищците, за претърпените неимуществени вреди, до какъвто размер е основателен предявеният иск.

За сумата по 60000.00лв., която е горница над присъдените по 60000.00лв. до определеният размер от по 120000.00лв., предявеният иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли поради установеното съпричиняване, а за горницата от по 40000.00лв. до пълният предявен размер от по 160000.00лв., следва да се отхвърли като неоснователен.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид, че починалият при процесното ПТП е лице, с което Н.  П.Н. е живяла на съпружески начала и баща на ищеца Н.В.И.. Тримата са имали изградена трайна и дълбока емоционална връзка. Били са все заедно, грижили са се един за друг и за членовете на разширеното семейство. От значение е и тежкото емоционално състояние на ищците след ПТП, които много тежко са приели смъртта на родственика си. Нормално и житейски обосновано е да се приеме, че загубата им е много тежка, неоценима в пари.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва. Същата следва да бъде присъдена върху главниците считано от 14.03.2017г., когато изтича тримесечният период за произнасяне на застрахователя по извъсъдебната претенция за застрахователно обезщетение, до окончателното им изплащане.

По разноските в процеса:

При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Претендират да бъде присъдено в полза на адв.Л.Г.Г. – АК Перник, в качеството на представител на ищците, адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, което възлиза на 2330.00лв, за един адвокат.

Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 755.00лв. формиран от възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 450.00лв. и разноски за събиране на доказателства.

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв.Л.Г.Г. – АК Перник, в качеството на представител на ищците сумата 437.00лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от исковете ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 614.00лв., представляваща сторени в производството разноски.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2400.00лв., както и сумата 47.00лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.-Г. и П.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ сумата от по 60000.00 /шестдесет хиляди/лв. за всеки от ищците Н.В.И., ЕГН ********** и Н.  П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Л.Г.Г. – АК Перник, при участието на Т.И.Л., ЕГН **********,***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 29.08.2016г., около 18.20ч, на главен път Е-79, на разклона за с.Ребърково, общ.Мездра, причинено виновно от Т.И.Л., при управление на т.а. марка „Скания R-124“, с рег. № ******, който нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 47, ал. 1 и 3 от ПП ЗДвП, при условията на независимо съпричиняване с В.И. В., водач на л.а. марка „Опел Корса“, с рег. № ******, за което е постановена влязла в сила присъда по НОХД № 343/2019г. на Врачанският ОС, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.“ АД, със застрахователна полица с № BG/22/116000288730, валидна от 16.01.2016г. до 15.01.2017г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 14.03.2017г. до окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.В.И., ЕГН ********** и Н.  П.Н., ЕГН **********, на всеки за сумата от по 60000.00 /шестдесет хиляди/лв., която е горница над присъдените за всеки от тях по 60000.00 /шестдесет хиляди/лв. до определеният за всеки от тях размер от по 120000.00 /сто и двадесет хиляди/лв., поради установеното съпричиняване, а за горницата от по 40000.00 /четирдесет хиляди/лв. до пълният предявен от всеки от тях размер от по 160000.00 /сто и шестдесет хиляди/лв., като неоснователни, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.-Г. и П.Д.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л.Г.Г. – АК Перник, в качеството на представител на ищците Н.В.И., ЕГН ********** и Н.  П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Л.Г.Г. – АК Перник, при участието на Т.И.Л., ЕГН **********,***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, сумата 437.00 /четиристотин тридесет и седем/лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Н.В.И., ЕГН ********** и Н.  П.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Л.Г.Г. – АК Перник, при участието на Т.И.Л., ЕГН **********,***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, ДА ЗАПЛАТЯТ на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.-Г. и П.Д.– изп.директори, сумата 614.00 /шестотин и четиринадесет/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.М.-Г. и П.Д.– изп.директори, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 2400.00 /две хиляди и четиристотин/лв., представляваща държавна такса върху уваженият размер на исковете, както и сумата 47.00 /четирдесет и седем/лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда, съобразно уваженият размер на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: