Решение по дело №5313/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 01.08.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Силвия Тачева

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5313 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20014520 от 18.01.2021г., постановено по гр.дело №22371/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, „Ф.х.“АД, ЕИК******, е осъдено да заплати на „П.п.“ЕООД, ЕИК******, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата от 1290лв. с ДДС- неплатено възнаграждение по неформален договор за извършване на почистващи услуги (почистване на следстроителен ремонт) съгласно фактура №76/18.06.2018г.; сумата от 232,80лв. с ДДС- неплатено възнаграждение по неформален договор за извършване на почистващи услуги (почистване на коридор около кухненски помещения и пране на килим) съгласно фактура № 77/23.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 438,33лв.- лихва за забава върху главницата от 1290 лв. за периода от 24.07.2018г. до 12.04.2019г. и сумата от 17,01 лв.- лихва за забава върху главницата от 232,80лв. за периода от 24.07.2018г. до 12.04.2019г., като исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлели за разликата над уважения размер от 438,33 лв. до пълния предявен размер от 490 лв. и за периода от 23.06.2018 г. до 23.07.2018 г., и за разликата над уважения размер от 17,01 лв. до пълния предявен размер от 19,02 лв. и за периода от 23.06.2018г. до 23.07.2018г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и сумата от 157 лв.- лихва за забава върху платената главница от 4710 лв. за периода от 18.04.2019г. до 15.08.2019г., както и 576,36лв. разноски по делото, а ищецът е осъден да заплати на ответника 5,28 лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частите с които исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Ф.х.“АД. Жалбоподателят поддържа, че и двете фактури са оспорени както по време на кореспонденцията между страните, така и с отговора на исковата молба. Оспорени били извършените дейности и приемането на работата от управителя на хотела, който не бил надлежно упълномощен. Не можело да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Включването на фактурите в дневниците за покупки не означавало признаване на вземането в пълния му размер. Неправилно били изключени от доказателствата показанията на свидетеля С.Т.. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. Между страните не се спори, че са били в облигационно правоотношение по неформални договори за извършване на услуги- почистване  след строителство, почистване на коридор около кухненски помещения и пране на килим, в която връзка са издадени процесните фактури №№76/18.06.2018г. и 77/23.06.2018г. От събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност безспорно се установява както извършването на услугите от страна на ищеца, така и приемането на работата от страна на ответника. Представени са подписани от представители на страните протоколи за извършени почистващи услуги от ищеца, съдържащи всички съществени елементи на договорите- наименование на страните, вид и обем на услугата, цена, време и място на съставянето. Съдържанието на протоколите и фактурите и верността на отразените в тях факти и обстоятелства се потвърждава от показанията на разпитания свидетел, който е представлявал ответника при съставянето им. Свидетелят заявява, че ответникът не е направил възражения за неточно изпълнение при приемането на работата, не са и представени доказателства за такива възражения към релевантния момент с оглед разпоредбата на чл.264 от ЗЗД.  Осчетоводяването на процесните фактури, включването им в дневника на покупките и в справката- декларация по ЗДДС до ТД на НАП, както и ползването на данъчен кредит по тях от страна на ответника (установено от заключението на ССЕ), както правилно е отбелязал първостепенният съд, е извънсъдебно признание на процесните задължения, както и представлява приемане с конклудентни действия на извършените услуги без възражения, съгласно константната съдебна практика на ВКС. Предвид разпоредбата на чл.301 от ТЗ не може да бъде споделено възражението на ответника относно представителната власт на лицето, подписало фактурите- търговецът потвърждава действията на това лице, ако не се противопостави веднага след узнаването, а доказателства за такова противопоставяне не са представени. Горепосочените изводи не се разколебават от показанията на свидетеля на ответника, тъй като съдържат съществени противоречия (относно дейността на управителя Ц.А.) и не се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Следва да бъде отчетен и факта, че свидетелят все още е служител на ответника и приложение намира разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав намира за неоснователно, тъй като същото е към нормативно определения минимум предвид броя, вида и размера на исковете, съгласно НМРАВ.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20014520 от 18.01.2021г., постановено по гр.дело №22371/2019г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в.

ОСЪЖДА „Ф.х.“АД, ЕИК****** да заплати на „П.п.“ЕООД, ЕИК****** сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева- разноски във въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/