№ 496
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000127 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264285 от 01.09.2021г., постановено по търг. дело № 56/2018г. на
Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, са отхърлени като неоснователни предявените от
Строй Транс ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. Варна, ул.“Ал. Дякович“ № 45
В, офис 8, адв. В.Ц., срещу „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 53, адв. Щ. Н., искове , а именно: по 1/ иск чл. 55, ал.1, предл. 2
ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева – претенция за връщане на дадените по договор за лизинг
03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. лизингови вноски, такси, лихви
поради даването им на неосъществено основание – несключване на договор за прехвърляне
на собствеността върху лизинговата вещ; 2/ иск по чл. 55, ал.1, т. 3 от ЗЗД – за сумата от 171
108,55 лева като платена на отпаднало основание – поради разваляне на договор за финансов
лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. и
инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко-продажба; 3/иск по чл.57,
ал.2 от ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева - действителната стойност или получената цена за
багер CATERPILLAR, модел M318C, номер на рама ВСZ00329, 4/ иск по чл. 55,ал.1,предл.
1 от ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски по
договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 година, като дадени
без основание; 5/иск по чл. 88,ал.1, предл. 2 от ЗЗД за сумата от 162 815,85 лева –
обезщетение за вреди, претърпени от ищеца поради разваляне на договор за финансов
1
лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г. и
инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко – продажба. С решение №
261478 от 08.11.2021г. първоинстанционният съд е допълнил горепосоченото решение като
е отхвърлил и претенцията на Строй Транс ЕООД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр.
Варна, ул.“Ал. Дякович“ № 45 В, офис 8, адв. В.Ц., срещу „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК:
*********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Черни връх“ № 53, адв. Щ. Н. за законна
лихва върху всяка от главниците в следния смисъл: 1/ искането за присъждане на законната
лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху
главницата по иск по чл. 55,ал.1,предл. 2 от ЗЗД за сумата от 171 108,55 лева – претенция за
връщане на дадените по договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от
26.04.2011 г. лизингови вноски, такси, лихви поради даването им на неосъществено
основание – несключване на договор за прехвърляне на собствеността върху лизинговата
вещ; 2/ искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска
(11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху главницата по иск с правно основание
чл. 55, ал.1, т. 3 от ЗЗД – за сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало основание –
поради разваляне на договор за финансов лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и
споразумение от 26.04.2011 г. и инкорпорирания в договора предварителен договор за
покупко-продажба; 3/ искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване
на иска (11.01.2018 г.) до окончателното й заплащане върху главницата по иск с правно
основание чл.57, ал.2 от ЗЗД – за сумата от 171 108,55 лева - действителната стойност или
получената цена за багер CATERPILLAR, модел M318C, номер на рама ВCZ00329; 4/
искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.)
до окончателното й заплащане върху главницата по иск по чл. 55,ал.1, предл.1 от ЗЗД -
сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски по договор за лизинг
03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 година, като дадени без основание и 5/
искането за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска (11.01.2018 г.)
до окончателното й заплащане върху главницата по иск по чл. 88,ал.1, предл. 2 от ЗЗД - 162
815,85 лева – обезщетение за вреди, претърпени от ищеца поради разваляне на договор за
финансов лизинг договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и споразумение от 26.04.2011 г.
и инкорпорирания в договора предварителен договор за покупко – продажба.
Недоволен от горните решения е останал въззивникът- „Стой транс“ ЕООД, който ги
обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Във въззивната си
жалба против основното решение излага съображения, че същото е постановено при
противоречие на материалния закон и е необосновано. Основава евентуално предявените си
искове на твърдението, че е развалил процесния договор за финансов лизинг 03796-
001/16.05.2008г. , сключен между „Лизинг Финанс“ ЕАД като лизингодател и „Строй
Транс“ ЕООД, предоговорен със споразумение от 26.04.2011г. с предявяването на исковата
молба пред първоинстанционния съд поради неизпълнение на задължението на
лизингодателя да предложи лизинговата вещ- багер CATERPILLER M318C, номер
BCZ00329, за изкупуване след изтичането на срока му. Оспорва извода на съда, че с оглед
преклудиращото действие на СПН на решението на ВОС, постановено по т.дело №
2
767/2017г., влязло в законна сила на 26.06.2018г., е установено между страните по
настоящото дело, че лизингополучателят няма вземане на основание развален договор
поради неизпълнение на договорното задължение на лизингодателя да предостави за
ползване процесния багер. Излага съображения, че страните са обхванати от обективните
предели на СПН единствено относно извода за валидността на правопораждащия факт и за
съществуването и изискуемостта на паричното притезание, а именно- неплатени лизингови
вноски, предвид че неизпълнението на задълженията на лизингодателя не е бил предмет на
правния спор. Твърди, че договорът за финансов лизинг, при който е уговорена опция в
полза на лизингополучателя да изкупи индивидуална вещ, в посочената си част,
представлява предварителен договор за покупко-продажба, който може да бъде обявен за
окончателен чрез едностранно упражняване на потестативното право съгласно л. 19, ал. 3
ЗЗД. Сочи, че единствената правна възможност за защита за лизингополучателя, когато не
може да бъде упражнена опцията за изкупуване е чрез предявяване на иск за неоснователно
обогоатяване или за обещетение за вреди за договорно изпълнение, че ответното дружество
не е изпълнило задълженията си по имлицитно съдържащия се предварителен договор да
предостави за изкупуване лизиговата вещ, поради факта, че същото не е придобило правото
на собственост върху нея. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение при разпределение на доказателствената тежест между страните, доколкото не е
указано на ответното дружество да докаже, че е придобило собствеността върху процесния
багер, а също и че към момента на изтичане на срока за договора същата не е било негова
собственост и той не разполага с възможността да я прехвърли. Моли съдът да отмени
атакуваното решение като неправилно и да уважи предявените обективно кумулативно
предявени искове, да прогласи нищожността му поради неговата вътрешна
противоречивост, а в частта, в която се е произнесъл по иска по чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД да
го обезсили като недопустимо и постановено по непредявен иск. По отношение на
обжалваното допълнително решение, моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което
да уважи искането за присъждане на законна лихва върху претендираните суми.
В срока за отговор въззиваемата страна- „Лизинг Финанс“ ЕАД, чрез пълномощника
си адв. Н., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли атакуваните
решения да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. Конкретно сочи, че
лизингова вещ, предмет на процесния договор за финансов лизинг, макар при липсата на
приемо-предавателен протокол и разминаване в № на рамата, е реално доставена на
въззивното дружество лизингополучател, което разполага с нея и извлича ползи от нея.
Твърди, че в общите условия на договора е уговорено, че лизинговите вноски са дължими
след получаване на вещта и твърденията на въззиваемото дружество, че същата не му е
предоставена са недоказани.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Срой
Транс“ ЕООД срещу „Лизинг Финанс“ ЕАД като са предявявани следните евентуално
3
съединени иска: 1) иск за осъждане ответника да му заплати сумата от 171 108,55 лева –
стойността на заплатените лизингови вноски, дадени на неосъществено основание –
несключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността на лизинговата вещ в
изпълнение на договора за финансов лизинг и съдържащия се в него предварителен договор
за прехвърляне на собствеността, чието изпълнение е невъзможно поради виновно
поведение на ответника като страна – продавач по договора; 2) първи евентуален иск – за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 171 108,55 лева като платена на отпаднало
основание – поради разваляне на договора за финансов лизинг и инкорпорирания в него
предварителен договор за покупко-продажба в резултат на виновно неизпълнение на
задължението на лизингодателя преди изтичане на договора за финансов лизинг да
предложи и осигури за изкупуване на лизинговата вещ, което е станало невъзможно поради
отчуждаване на вещта от лизингователя. 3) втори евентуален иск - претендира се сумата от
171 108,55 лева - като действителната стойност или получената цена за продадения от
ответника багер на трето лице, въпреки задължението за лизингодателя да прехвърли
собствеността върху същия на лизингополуателя; 4) трети евентуален иск - претендира се
сумата от 171 108,55 лева – стойността на заплатени лизингови вноски, като сума, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, който се е обеднил, поради неизпълнение на
задължението на ответника да предостави лизинговата вещ за ползване или да сключи
договор за прехвърляне на собствеността на вещта; 5) четвърти евентуален иск – претендира
се сумата от 162 815,85 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди,
поради разваляне на договора за лизинг във връзка с неизпълнението задължението на
ответника да сключи окончателен договор за покупко-продажба на процесната вещ. Ищецът
претендира се и законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на иска до
окончателното им заплащане.
По делото е прието за безспорно обстоятелството, че между „Лизинг Финанс“ ЕАД
/с предишно наименование „Пиреос Лизинг България“/ в качеството на лизингодател и
„Строй Транс“ ЕООД в качеството на лизингополучател е сключен договор за финансов
лизинг 03796-001/16.05.2008 г. По силата на договора лизингодателят се задължил да
заплати цената на лизинговата вещ CATERPILLER M318C, номер ВСZ00329, в размер на 84
799,89 евро без ДДС от доставчика „Костадинов кар 2007“ ЕООД, въз основа на
предварителни договорки между лизингополучателя и доставчика, и да я предостави за
ползване на лизингополучателя срещу плащане на лизингови вноски, както следва: 1)
първоначална вноска 16 959,98 евро, и остатъчна сума изплащане в размер на 67 839,91
евро, платима на 48 месечни вноски за периода 30.06.2008 г. – 21.05.2014 г., с падеж на
първо число за съответния месец, съгласно приложен към договора погасителен
план. Лизингополучателят е поел задължение за плащане на такса за обслужване в размер
на 1 484 евро. Уговорена е договорна лихва в размер на ЗМ EURIBOR + надбавка %
годишно, към деня на подписване на договора, и равна на 9 % годишно (чл. 11 от договора),
лихва за забава, в размер на тримесечния EURIBOR + 8,5 % годишно (чл. 11 от договора),
както и неустойка за изкупуване на лизинговата вещ преди изтичане на лизинговия период,
в размер на 2 % от оставащата главница. Предвидена е била и възможност
4
лизингополучателят да изкупи процесния багер преди изтичане на лизинговия период като
лизингодателя следва да изпрати на лизингополучателя покана да заяви дали желае да
упражни правото си на изкупуване на лизинговата вещ. Лзизингополучателят е длъжен да
заяви дали желае за придобие лизингованата вещ в срок от 10 дни от получаване на поканата
за изкупуване. Съгласно чл. 52 опцията за изкупуване се уговаря в полза на
лизингополучателя. Лизингополучателят има право да придобие лизинговата вещ на цена,
равна на определената в договора стойност на опцията за прехвърляне на правото на
собственост. Правото на собственост върху лизинговата вещ се прехвърля на
лизингополучателя срещу заплащане на стойността на опцията за прехвърляне на правото на
собственост, определена в договор за лизинг, с отделен договор за покупко-
продажба, който страните се задължават да сключат в срок до 5 работни дни след заплащане
на сумите по предходната разпоредба. Чл.54 гласи, че в случай че в срока по чл. 51 от ОУ
лизингополучателят откаже или не изрази изрична вола за изкупуване на лизинговата вещ,
правото на собственост не се прехвърля.
Не се спори и, че между Пиреос Лизинг България ЕАД и Костадинов- Кар 2007
ЕООД е сключено и споразумение за обратно изкупуване от 12.05.2008 г. (л. 44) , с което е
уговорено, че с договор за покупко-продажба доставчикът (Костадинов –Кар 2007 ЕООД) е
продал на лизинговата компания (Пиреос Лизинг България) ЕАД 1 брой
багер CATERPILLER, модел M318C, номер ВСZ00329 при цена 165 854,16 лева без ДДС
или 84 799,89 евро без ДДС, като с договор за финансов лизинг 03796-001 лизинговата
компания е предоставила за ползване тази вещ на „Строй Транс ЕООД за срок от 48 месеца,
както и че обекта на договора за покупко - продажба и договора за финансов лизинг е
идентичен. Със споразумението за обратно изкупуване (с нотариална заверка на подписите
от 22.05.2008 г. - ) „Костадинов- КАР- 2007, ЕООД се задължава да изкупи предмета на
договора - 1 бр. багер CATERPILLER, модел M318C, номер ВСZ00329, в случай на
прекратяване или разваляне на Договор за лизинг 03796-001, сключен между Пиреос
Лизинг ЕАД и Стой Транс ЕООД и не е изкупен от лизингополучателя.
По делото е безспорно установено, че страните са сключили споразумение от
26.04.2011г. (л.21), поради наличие на финансови затруднения на „Строй Транс“ ЕООД, с
което са преуредили размера на дължимите лизингови вноски, изменили са правата и
задълженията на страните. Според отразеното в пункт II от споразумението, което страните
са подписали, се установява, че се цели уреждане на отношенияа във връзка с техните права
и задължения във връзка с предоставената за ползване и придобиване от лизингодателя на
лизингополучателв вещ, а именно: багер CATERPILLER M318C, номер ВСZ00329.
От експертното заключението на вещото лице-В. Г. С. (л. 225) се констатира, че
справедливата среднопазарна стойнсот на процесния колесен багер, определена по метода
на „сравняване на пазаните аналози“ към датата на изготвяне на експертизата- 16.12.2019г.
възлиза на 83 163 лева. Посочено е също, че стойността не може да бъде еднозначно
определена като пазарна стойност на изследваното МПС, поради неизвестното му
техническо състояние и местоположение.
5
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (л. 355), в която
вещото лице- В. Ц., е посочил, че за периода 21.05.2018г.- 04.12.2012г. плащанията от страна
на лизингополучателя възлизат на 171 108, 55 лева. При анализа на предоставената
информация от счетоводтството на ответното дружество е установена разлика в размер на
769, 55 лева между данните от ищцовото дружество и тези на ответното дружество.
Констатирано е, че при проверка в счетоводството са начислени лизингови вноски, лихви по
вноски, лихви за забава и такси в общ размер на 348 261, 47 лева.
Според съдебно техническата експертиза (л. 496) вещото лице Р. е констатирало, че
съобразно извършените плащания, остатъчната стойност на която може да се изкупи
процесния багер е 4 233, 99 евро след изтичане срока на договора за лизинг.
След преценка на събраните по делото доказателства, касаещи предмета на спора и
въз основа на предметните предели на въззивното производство, намира за установено
следното:
Договорът за финансов лизинг по своята същност е съглашение между две лица, по
силата на което лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,
определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение,
съгласно чл. 342, ал.2 ТЗ. По силата на чл. 342, ал.3 ТЗ лизингополучателят може да
придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. Но това е само една
правна възможност предвидена от законодателя. Действително е уговорено задължение за
всяка от страните по договора видно от чл. 14, т.51- чл.54 от общите условия към процесния
договор за сключване на договор за прехвърляне правото на собственост върху багера, но е
поставено условие, а именно да са изплатени всички парични задължения на ищеца,
лизингополучател по този договор, което условие не е било изпълнено.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционният съд за СПН
по отношение на предоставяне на лизинговата вещ и плащането на част от лизинговите
вноски предвид факта, че с решение от 24.02.2017 г. ВРС е приел за установено между
„Стой Транс“ ЕООД, Ю. Й. дължат солидарно на „Лизинг Финанс“ ЕАД сумата от 10 580,45
евро - главница – падежирали месечни вноски по споразумение от 26.04.2011 г. към
договори за лизинг 3796-001/16.05.2008 г. и 4236-001/11.07.2008 г. за периода 01.10.2012г. –
30.04.2013 г., законна лихва от 20.04.2015 г. до окончателното заплащане на сумата, сумата
от 396,66 евро – договорна лихва за периода 01.10.2012 г. – 30.04.2013 г., сумата от 5 2078,83
евро – лихва за забава за периода 01.11.2012 г. – 31.03.2015 г., на основание пункт I,чл.7(1)
от споразумението по иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 34 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Със
същото решение са отхвърлени предявените частични искове от „Строй Транс“ ЕООД, а
именно: 1/ насрещен частичен иск за сумата от 11 300 лева – част от вземане в размер на 125
538,65 лева – платена на отпаднало основание сума по погасителен план към договор за
финансов лизинг Nо 3796-00116.05.2008 г. за периода 16.05.2008 г. – 24.02.2011 г., заедно
със законната лихва от 16.11.2015 година; 2/ насрещен частичен иск за сумата от 11 300 лева
– част от вземане в размер на 39 272,54 лева – платена на отпаднало основание сума по
погасителен план по споразумение от 26.04.2011 г. за периода 16.06.2011 г. – 08.08.2013 г.,
6
заедно със законната лихва от 16.11.2015 година; 3/ насрещен частичен иск за сумата от 1400
лева – част от вземане в размер на 6361,50 лева – платена на отпаднало основание сума за
покриване на застрахователни премии и лихви за забава по погасителен план към договор за
финансов лизинг Nо 3796-00116.05.2008 г. за периода 16.05.2008 г. – 31.12.2012 г., заедно
със законната лихва от 16.11.2015 година; 4/ насрещен частичен иск за сумата от 450 лева –
част от вземане в размер на 38395,82 лева – обезщетение за забава върху главницата от 125
538,65 лева за периода 03.08.2012 г. – 03.08.2015 година; 5/ насрещен частичен иск за сумата
от 450 лева – част от вземане в размер на 7487,75 лева – обезщетение за забава върху
главницата от 39 272,54 лева за периода 08.08.2013 г. – 03.08.2015 година; 6/ насрещен
частичен иск за сумата от 100 лева – част от вземане в размер на 1212,89 лева – обезщетение
за забава върху главницата от 6361,50 лева за периода 08.08.2013 г. – 03.08.2015 година.
Така постановеното решение е потвърдено с решение от 26.10.2017 г. по в.т.дело 676/2017 г.
на ВОС, недопуснато до касационно обжалване с определение 340/26.06.2018 г. по т.дело
693/2018 г. поописа на ВАК,ТК, I ТО. Предвид, че под обективни предели на СПН се
разбира предметът, за който СПН важи, т.е материалното право по което съдът се е
произнесъл с решението като го е потвърдил и отрекъл, се обосновава извод, че когато
предметът на решението съвпада с предмета на делото, със СПН се установява
съществуването или несъществуването на твърдяното или отричаното спорно материално
право с белезите, които го индивидуализират- юридически факт, от който произтича,
съдърждание, субекти и правно естество. В случая, в рамките на настоящото производство,
съдът намира, че между страните следва да се приеме за установено, че в периода до
26.09.2017г. е налице валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за
финансов лизинг от 16.05.2008г. и споразумение от 26.04.2011г. и, че за лизингополучателя
не съществува вземане на основание развален договор поради неизпълнение на
задължението на лизингодателя да предостави за ползване процесния багер. СПН на
решението обхваща отхвърлянето на предявените насрещни искове от лизингополучателя
по чл. 55 ЗЗД с основание разваляне на облигационната връзка между страните поради
неизпълнение на задължение на лизингополучателя в производството, в което е установена
дължимостта на взмения на лизингодателя, представляващи неизплатени лизингови вноски
по реда на чл. 422 ГПК. Меродавният момент към който СПН установява, че спорното
право съществува или не съществува, това е денят, когато са приключили устните
състезания пред ВОС- 26.09.2017г., тъй като трябва да фиксира и отрази със СПН това
правно положение, което съществува между страните като вземе предвид фактите,
релевантни за спора, настъпили след предяване на иска до момента, когато те могат да бъдат
съдебно предявени, а именно- приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Но СПН на решението установява правното положение между страните, но не е в състояние
да осуети неговото развитие. В настоящото производство се твърди, че облигационната
връзка между страните е развалена с депозиране на исковата молба на 11.01.2018г, като това
е факт , който е възникнал след приключване на устните състезания, т.е цели се ново
установяване, което се търси с новия иск и се отнася до следващ период от същестуването на
правото, а не до този предходен етап, за който важи СПН.
7
Съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд относно липсата на
предпоставките за разваляне на сключения договори за финансов лизинг са правилни и
обосновани. Следва да се отчете правната характеристика на договора за финансов лизинг,
при който за разлика от оперативния лизинг, размерът на лизинговото възнаграждение
/общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано по такъв начин, че покрива
първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата
печалба. Правният принцип гласи, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се
пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение.
В случая предвид особения строеж на облигационната връзка между страните,
породена от двустранния договор за финансов лизинг, следва да се има предвид, че е налице
функционалана и генетична зависимост между насрещните задължения на страните, т.е
основание за изпълнение на задължението на едната страна е изпълнението на задължението
на другата страна. Основното оплакване на лизингополучателя е, че претендира разваляне
на договора за лизинг поради неизпълнение на задължението на лизингодателя да предложи
за изкупуване правото на собственост върху процесния багер. За да разполага с
възможността да развали двустранния договор следва да са налице три предпоставки:1/ да е
налице неизпълнение- пълно, забавено, несъответно на уговореното или частично такова, 2/
неизпълнението трябва да е виновно и 3/ страната, следва да е изправна и да е изпълнила
задълженията си. Лизингополучателят „Строй Транс“ ЕООД не е изпълнило задълженията
си по лизинговия договор, което се извлича от съдържанието на горепосочените съдебни
решение, с които е установено, че последната платена лизингова вноска е от 12.04.2012г., т.е
не са заплатени лизинговите вноски съгласно раздел II oт споразумението. По аргумент от
чл. 20.3 от общите условия на договора за финансов лизинг правото да предложи за
изкупуване лизинговата вещ за лизингодателя възниква при изплащане на всички лизингови
вноски, уговорени между страните. Горното обосновава извод, че облигационната връзка
между страните поражда задължения и за двете от тях и изсква едновременно изпълнение на
тези насрещни задължения. Следователно не е налице неипълнение на договорното
задължение на лизингодателя да предложи за изкупуване лизинговата вещ, предвид че не са
изпълненени задълженията на лизингодателя за заплати цената по договора.
Според чл. 345, ал. 1 ТЗ лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно
чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД, както и задължението да върне вещта след изтичането на срока
на договора. Договорът за лизинг е типичен договор с периодично изпълнение. Поради това
и на основание чл. 88, ал. 1, изр. първо ЗЗД развалянето им няма обратно действие.
Разменените до развалянето престации не се явяват платени без основание. Правното
основание за плащането им е валидният към този момент договор, а фактическото
обяснение за този законодателен подход е обстоятелството, че в периода, в който
лизингополучателят е плащал вноските по договора, нему е била предоставяна уговорената
в договора престация от страна на лизингодателя да ползва безпрепятствено вещта. Сумите
са получени в изпълнение на действащия към този момент договор за лизинг. Плащанията
са отчетени при определянето на остатъчния непогасен дълг, кото се установява от
8
експертните заключения. Срещу плащането им за лизингодателя не е възникнало
задължение да прехвърли собствеността, доколкото подобно задължение възниква само при
пълното изплащане на всички дължими суми по договора, покриващи изцяло общо
договорената лизингова цена на актива като съвкупност. T.e дори да се приеме, че
процесният договор за лизинг е развален с депозиране на исковата молба, то така
предявеният иск за вреди в резултат на развалянето би бил неоснонаветел поради
изложените съображения.
По отношение на акцентираното оплакаване на лизингополучателят, че не било
осигурено ползването на лизинговата вещ, поради което лизингодателят дължи връщането
на полученото по договора. Такова разграничение и тълкуване в конкретния случай не може
да се направи, тъй като договорът за лизинг е породил целените правни последици с
постигането на съгласие между страните - заплащане на първоначална вноска и такса за
обслужване от лизингополучателя, лизингодателят е изпълнил задължението си да придобие
предварително избраната от лизингополучателя вещ (договор за покупко-продажба от
12.05.2008г., сключен между „Костадинов Кар-2007“ ЕООД като продавач и „Пиреос лизинг
България“ ЕАД като купувач, с предмет: багер CATERPILLER M318C, номер ВСZ00329. От
обхвата на СПП се приема за установено, че за периода -05.2008г. до 26.09.2017г.
процесният багер е бил предоставен на лизингополучателя в изпълнение на задълженията
на лизингодателя. На следващо място следва да се отбележи, че по аргумент на чл. 5 от
Общите условия към договора за финансов лизинг след като е започнал за заплаща
лизинговите вноски, лизингодателят е предал на лизнигполучателя процесната лизингова
вещ.
Макар и от събраните доказателства да се установи, че процесният багер е във
фактическото държане на трето лице, различно от лизингополучателя, горното не означава,
че лизингодателят не разполага с възможността да изпълни задължението си като го
предложи за обратно изкупуване при цялостното изплащането на лизинговите вноски по
сключения договор.
Несъстоятелно е оплакването, че първоинстанционният съд не изпълнил
задълженията си по чл. 146 ГПК, като не е разпределил правилно доказателствената тежест
и не е указал за кои факти страните не сочат доказателства. Отделно във въззивната жалбата
липсват оплаквания, че поради твърдяните нарушения делото е останало неизяснено от
фактическа страна. С определение от 26.09.2019г. първоинстанционният съд е допуснал
измение на доклада и е указал на ответното дружество,че в негова тежест е да докаже
изпълнение на задължението му да предаде лизинговата вещ. Формулираното оплакване във
въззивната жалба по отношение на разпределението на доказателствената тежест не е
конкретно посочено за кое обстоятелство /обстоятелства/ съдът не е разпределил правилно
доказателствената тежест или не е указал на страните, че не сочат доказателства.
По отношение на твърдението, че първоинстанционният съд е нарушил принципа на
диспозитивно начало като се е произнесъл по непредявен иск по чл. 55, ал.1, пред. 1 ЗЗД за
сумата от 171 108, 55 лева, представляваща стойността на заплатените лизингови вноски, с
9
която сума ответното дружество се е обогатило за сметка на ищцовото дружество, което е
обедняло, поради неизпълнение на задължението на ответника да предостави лизинговата
вещ за ползване и да сключи договор за прехвърляне на собствеността на вещта, в резултат
на което договорът е развален, като дадени без основание, настоящият състав счита, че е
несъстоятелно. С определение № 2406 от 30.07.2018г., постановено по гр. дело №
2398/2018г. на Апелативен съд- София, е отменено разпореждане № 2870 от 22.01.2018г.,
постановено по търг. дело № 56/2018г. с което е върната исковата молба на „Строй Транс“
ЕООД в частта, с която са предявени искове, квалифицирани от ищеца по чл. 57, ал.2 и чл.
59 ЗЗД. В мотивите съставът на Апелативен съд- София пространно е изложил съображения,
че доколкото ищецът извежда претенцията си за заплащане на сума, с която ответникът се е
обогатил за сметка на обедняването на ищеца с липса на основание за даването й, предвид
субсидиарността на иска по чл. 59 ЗЗД, правното основание на така посочената претенция
следва да се квалифицира по чл.55, ал.1, предл.1, а не по чл. 59 ЗЗД, както ищецът е посочил
в уточняваща искова молба. По изложените съображения, първоинстанционният съд не се е
произнесъл със свръхпетитум и решението в тази му част, не следва да бъде обезсилено като
недопустимо.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Разпоредбата регламентира
института на т. нар. "неоснователно обогатяване" – извъндоговорен източник на права и
задължения. Предпоставките за уважаване на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД,
са следните: 1) обогатяване на ответника, изразяващо се в придобиване на имуществена
облага; 2) обедняване на ищеца; 3) причинна връзка между двете; 4) липса на основание за
преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия
се. Тежестта да установи наличието на първите три елемента от този фактически състав е
възложена на ищеца. Той следва да докаже факта на плащането, а ответникът, ако твърди
наличие на основание за получаването, следва да го докаже.
По иска по чл. 55, ал.1, предл. 2 ЗЗД, с който се претендира връщане за сумата от 171
108,55 лева, представляваща дадените по договор за лизинг 03796-001/16.05.2008 г. и
споразумение от 26.04.2011 г. лизингови вноски, такси, лихви поради даването им на
неосъществено основание – несключване на договор за прехвърляне на собствеността върху
лизинговата вещ, съдът намира следното: установи се по делото, че към момента на
даването е имало валидно основание за имущественото разместване, но престацията се
извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде
осъществено /вж. ППВС № 1/1979 г., т. 1/. В настоящия казус заплащането на лизинговите
вноски от лизингополучателя, респективно получаването на сумата, не е на основание
именно на очаквано бъдещо изпълнение на задължение на лизингодателя за прехвърли
собствеността върху лизинговата вещ. Основанието на което са дадени сумите като
лизингови вноски е осъществено- сключен е договор за финансов лизинг, по силата на който
е придобита лизингова вещ, която е предоставена за ползване на лизингополучателя.
По иска чл. 55, ал.1, т.3 ЗЗД, с който се претендира връщане на сумата от 171 108, 55
10
лева като платена на отпаднало основание-поради разваляне на договора за финансов лизинг
и инкорпорирания в него предварителен договор за покупко-продажба в резултата на
виновно неизпълнение на задължението на лизингодателя да предложи и осигури за
изкупуване лизинговата вещ, което е станало невъзжможно поради отчуждаването й:
Доклкото по делото се установи, че в полза на лизингополучателя не е възникнало
правото да развали процесния договор, изменен със споразумение от 26.04.2011г., то се
налага извод, че основанието не е отпаднало. Дори да се приеме, че процесния договор е
развален с депозирането на исковата молба пред първоинстанционния съд, дадените до
развалянето престации не се явяват платени без основание предвид, че срещу тях е
предоставено ползването на вещта от страна на лизингодателя.
По иска чл. 57, ал. 2 ЗЗД, с който се претендира сумата от 171 108, 55 лева като
действителната стойност или получена цена за продадения от ответника багер на трето лице,
въпреки уговореното задължение за лизингодателя да прехвъли собственосттта върху същия
на лизингополучателя:
Правното средство за възстановяване на положението отпреди неоснователното
имуществено разместване е именно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Приложимостта на
посочената разпоредба произтича от приложението й като общо реституционно правило,
намиращо приложение във всички случаи, при които преката реституция е невъзможн.
Отнасянето му към различните случаи следва да държи сметка за вида на сделката, довела до
задължение за реституция, за предмета на получената имуществена облага, за причините,
поради които полученото е без основание, и за добросъвестността или недобросъвестността
на отговорното по чл. 57, ал. 2 ЗЗД лице. Хипотезата предвижда, че ако получателят на
вещта я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи
действителната й стойност, която се определя към момента на получаване на вещта.
(Решение № 478/20.06.2013 г. по гр. д. № 1714/11 г., ГК, ІV г. о. на ВКС). Тя е изведена
самостоятелно в закона при уредбата на института за неоснователно обогатяване и е
предпоставена от разпореждане с имущество на ищеца, което подлежи на връщане, като
равностойността му се дължи в случаите, в които се установи, че е невъзможно реалното
връщане на вещта. За да се приложи нормата се изисква да не е налице друго основание
вещта да се намира у ответника. Както се посочи по-горе обаче, по делото не е доказано по
несъмнен начин, че процесния багер нито е върнат на лизингополучателя след като му е бил
предоставен в изпълнение на задължението на лизингодателя по договора за финансов
лизинг от 16.05.2008г., нито, че същият е отчужден. От това следва неоснователност на тази
претенция.
По иска чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който се претендира стойността на заплатените
лизингови вноски в размер на 171 108, 55 лева, с които отвеникът се е обогатил за сметка на
ищеца, поради неизпълнение на задължението на ответното дружество лизингодаел да
предостави лизинговата вещ за ползване и да сключи договор за прехвърляне на
собствеността на вещта, в резултата на което договорът е развален:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
11
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване
на нещо, при начална липса на основание, т. е когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост-когато предаването е станало след
прогласяване на унищожаемостта. Основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се тълкува
от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който
да оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за
всички състави на неоснователното обогатяване. В случая по делото се доказа, че
лизинговите вноски са заплащани на основание договор за лизинг. Не са наведени
твърдения по отношение на действителността на договора, нито се доказа , че същият е
развален. Следователно исковата претенция е неоснователна.
По иска по чл.88, ал.1, предл. 2, с който се претендират вреди, претърпение от ищеца
поради разваляне на договора за финансов лизинг и инкорпорирания с него предварителен
договор за покупко-продажба:
По делото не се доказа, че ищецът е развалил договора за финансов лизинг с исковата
молба, следователно не са налице вреди, които да бъдат обещетени и така предявеният иск е
недоказан и неоснователен. Както е посочено по-горе, дори да се приеме, че договорът за
финансов лизинг е развален, развалянето няма обратно действие и дадените престации не
се явяват платени без основание, напротив- платени са срещу предоставяне на лизинговата
вещ.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав е сезиран и с въззивна жалба вх. № 366271/30.11.2021г. против
постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение по търг. дело № 56/2018г., с
което е отхвърлено искане на ищеца за присъждане на законна лихва върху претендираните
суми от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното заплащане.
Предвид, че съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, следва и извода, че и претенцията за законна лихва върху всяка от
главниците е неоснователна.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има право на разноски, но
понеже не претендира такива, то разноски в настоящото производство не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА: решение № 264285 от 01.09.2021г., постановено по търг. дело №
56/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав.
12
ПОТВЪРЖДАВА: решение № 261478 от 08.11.2021г., постановено по търг. дело №
56/2018г. на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13