Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./08.04.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА Д. разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 647/2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х
от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на Е.И.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу решение № 55/30.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич,
с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/20.10.2021 г. на
ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. В
жалбата и в писмената защита по делото се излагат доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради допуснати
съществени процесуални нарушения и противоречие с материалноправни разпоредби.
Твърди се, че административният орган не е използвал служебните си правомощия и
не е изискал и събрал необходимата му информация за удостоверяване на трудовия
стаж на жалбоподателя за спорния период 30.08.1972 г. – 06.10.1973 г. С
прехвърляне на това задължение на заявителя, който е бил в невъзможност да
организира събирането на изисканото удостоверение УП – 3 в указания му срок, се
е стигнало до несправедливо решаване на въпроса – предмет на производството.
Твърди се, че жалбоподателят е положил всички усилия, но поради различията в
имената му (български и турски) и преобразуването на предприятието –
работодател, е успял да се снабди с дължимия документ след срока, посочен в
писмото. Счита се, че е налице неяснота в мотивите на двата административни акта,
тъй като основанието за отказ в разпореждането е чл. 1, ал. 5 от НПОС, а в
решението – чл. 6, ал. 1 от НТКТС, което нарушава правото на защита на
заявителя. Счита се, че пенсионният орган е формирал изводите си в противоречие
с правилото на чл. 35 от АПК, без да изясни всички факти и обстоятелства от
значение за признаване или непризнаване на спорния осигурителен стаж. Твърди
се, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК
да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай,
вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2 от АПК. Счита
се, че с представянето на исканото УП - 3 в хода на съдебното производство безспорно
се установява наличието на необходимия осигурителен стаж за отпускане на лична
пенсия на жалбоподателя при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново
разглеждане, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли
като неоснователна. Твърди, че обжалваните административни актове отговарят на
всички изисквания на АПК, като административният орган е изпълнил задължението
си по чл. 1, ал. 5 от НПОС да уведоми лицето за неизправностите в документите
към заявлението. В указания едномесечен срок изисканото удостоверение УП – 3 не
е представено, поради което длъжностното лице по пенсионно осигуряване е зачело
осигурителния стаж съобразно данните по представените редовни документи. Счита,
че мотивите към разпореждането и решението са конкретизирани, като не е налице
разминаване в материалноправните норми, послужили като основание за отказа за
отпускане на лична пенсия за ОСВ. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от
легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
От данните по административната
преписка се установява, че жалбоподателят Е.И.А. е подал заявление с
вх.№2113-24-954/16.07.2021г. в ТП на НОИ-Добрич за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени трудова книжка,
удостоверение за отбита военна служба, както и удостоверения УП -2, УП-3 и УП –
13 от работодателите и от Осигурителен архив.
На 20.07.2021 г. пенсионният орган е изпратил писмо с
изх.№2113-24-854-6/20.07.2021 г. до жалбоподателя, с което го е уведомил, че
следва да представи УП – 3 от работодателя ДКК “Марица” Девня за периода от
30.08.1972г. до 06.10.1973г., тъй като осигурителният стаж не е приключен
съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж (НТКТС). Съгласно приложеното по делото известие за доставяне писмото е
получено на 22.07.2021 г. от Атидже Осман – сестра.
На 20.10.2021 г. ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич е издал разпореждане
№ **********/20.10.2021 г., с което е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по съображения, че не отговаря на
условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Съгласно мотивите към разпореждането пенсионният орган е
зачел осигурителен стаж от втора категория труд 12г.5м.24д.; осигурителен стаж
от трета категория труд 2г.2м.2д., общ осигурителен стаж 14г.7м.26д., от които
2г.23д. – наборна военна служба, и 12г.7м.3д. – действителен осигурителен стаж.
Не е признал за действителен стажът, положен по време на наборната военна
служба от 09.10.1973 г. до 01.11.1975 г., аргументирайки се с разпоредбата на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Отказал е да зачете стажът от ДКК „Марица“ Девня
за периода 30.08.1972 г. – 06.10.1973 г., като се е позовал на разпоредбата на чл.
1, ал. 5 от НПОС.
На 10.11.2021 г. Е.И.А. е подал жалба срещу разпореждането, в която е
възразил срещу непризнаването на военната му служба за действителен
осигурителен стаж. По отношение на незачетения стаж от ДКК „Марица“ Девня е
посочил, че ще представи в хода на производството по обжалване удостоверителен
документ от „ХХХХ“ АД, който е правоприемник на тогавашното предприятие.
На 30.11.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е издал оспореното решение
№ 55/30.11.2021г., с което е отхвърлил жалбата срещу разпореждането. Приел е,
че периодът на отбиване на редовната военна служба следва да бъде зачетен за
действителен осигурителен стаж, но дори и да се прибави към останалия зачетен с
разпореждането действителен осигурителен стаж, то последният отново е
недостатъчен за придобиване на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
тъй като е в размер на 14г7м.26д. По отношение на незачетения стаж от ДКК
„Марица“ Девня е посочил, че съгласно чл. 1, ал. 5 от НПОС, когато
нередовностите не са отстранени в срок, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, поради което осигурителният стаж е зачетен, като
се е имало предвид представените редовни документи.
Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е съобщено на жалбоподателя на 02.12.2021 г., като в законоустановения срок
е обжалвано пред Добричкия административен съд.
Едновременно с жалбата са представени и приети като писмени доказателства по
делото заверени копия на удостоверение обр. УП – 3 с изх.№ 33-00-411/06.12.2021
г., издадено от „ХХХХ“ АД – гр. Девня, от което е видно, че Реджеб
Исмаилов Ахмедов е работил на длъжност „шофьор на товарен автомобил“ – до 2,5 т
в цех „Автотранспорт“ при Химически комбинат „Карл Маркс“ – гр. Девня за
периода 14.09.1972 г. – 06.10.1973 г., както и удостоверение за идентичност на
лице с различни имена с изх. № 32/11.11.2021 г., издадено от кметство с.Орляк,
община Тервел, от което е видно, че имената Е.И.А., Росен Евтимов Косев и
Реджеб Исмаилов Ахмедов са на едно и също лице.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени от
компетентни административни органи по чл. 117, ал. 3 и чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Доколкото по-горестоящият административен орган е признал за действителен
осигурителен стаж периодът, през който жалбоподателят е отбивал редовната си
военна служба, спорът между страните се концентрира само върху незачетения стаж
за периода 30.08.1972 г. - 06.10.1973 г.
За да откаже признаването на този стаж, пенсионният орган
е приел, че той не е приключен съгласно чл. 6, ал. 1 от НТКТС, поради което и
при липса на представено удостоверение УП – 3 в указания едномесечен срок по
чл. 1, ал. 5 от НПОС не следва да бъде зачетен.
Безспорно разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС задължава пенсионния орган при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи,
които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на
документи, които са налични в НОИ, да уведоми лицето за неизправностите, като
при неизправянето им в едномесечен срок от датата на уведомяването, той издава разпореждане
въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
За да е налице законосъобразно упражняване на това правомощие
обаче, е необходимо длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО да е посочило
изрично какви са нередностите в представените документи и как следва да бъдат
отстранени те. Само тогава административният орган може да се позове на
неизпълнението на задължението на лицето в срок и да издаде разпореждане въз
основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
В случая това не е сторено. От съобщението до
жалбоподателя, както и от мотивите към разпореждането и потвърждаващото го
решение е видно, че в тях е отразено само, че осигурителният стаж не е
приключен съгласно чл. 6, ал. 1 от НТКТС, без да е посочено в какво точно се
изразява неизправността. Формалното цитиране на чл. 6, ал. 1 от НТКТС и чл. 1,
ал. 5 от НПОС не е достатъчно да обоснове наличието на законосъобразни причини
за некредитиране на представената трудова книжка, с оглед на което остава
неясно защо административният орган не е зачел спорния стаж съобразно записванията
в нея. Едва в хода на устните състезания процесуалният представител на
ответника е посочил, че трудовата книжка не е надлежно оформена, тъй като
липсва поставен кръгъл печат от работодателя, но домотивирането на акта в
съдебното производство е недопустимо.
От друга страна, неблагоприятните правни последици от неотстраняване на
неизправностите в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС се свързват с надлежното
уведомяване на заявителя, каквото в случая не е налице. В цитираната разпоредба
са предвидени два начина за уведомяване на лицето – с препоръчано писмо с
обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор на посочен точен адрес или
по електронен път по реда на ЗЕУ. В случая е изпратено препоръчано писмо с
обратна разписка, което съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗПУ (нова – ДВ, бр. 53/2019
г.) е следвало да бъде връчено лично на получателя, а съгласно т. 44 от Общите
условия на “Български пощи” ЕАД – при отсъствие на получателя – на негов
пълномощник или пълнолетен член на домакинството чрез вписване на трите имена и
родствената връзка на лицето, получило пратката. От приложената по делото
обратна разписка е видно, че писмото е връчено на трето лице, като е отбелязано
каква е родствената му връзка с жалбоподателя, но не са вписани трите му имена,
което води до извод за нередовност на връчването по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Допълнителен
аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в съобщението до
лицето е посочен грешен номер и дата на заявлението. Изписано е, че подаденото
заявление е с вх. № Ц2113-24-954 от 16.07.2020 г., докато заявлението на
жалбоподателя е с вх. № 2113-24-954 от 16.07.2021 г. Най-вероятно това
представлява допусната техническа грешка, но когато правните последици от
неотстраняването на неизправностите са толкова сериозни, указанията на органа
следва да са точни, конкретни и ясни. При това положение срокът за представяне
на изисканото удостоверение УП-3 не е започнал да тече и неправилно пенсионният
орган се е позовал на разпоредбата на чл. 1, ал. 5 от НПОС, за да откаже да зачете
претендирания стаж от ДКК “Марица” - Девня.
По този начин са нарушени принципите на истинност и
служебно начало в пенсионното производство, което е довело до издаването на акт
при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Пропускайки да даде
точни и ясни указания за вида и характера на неизправностите, длъжностното лице
по чл. 98, ал. 1 от КСО е лишило заявителя от пълноценно участие в административното
производство. Липсата на мотиви в разпореждането е възпрепятствала страната да
се запознае със съображенията на административния орган и да организира по
подходящ начин защитата си. Обстоятелството, че длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1 от КСО е изпратило съобщение по чл. 1, ал. 5 от НПОС, не го освобождава
от задълженията му по чл. 34 – чл. 36 от АПК да изложи аргументите си кои
доказателства приема и кои не и на какво основание, като даде възможност на
заявителя да направи своите искания и възражения и едва след това да пристъпи
към издаването на акта. Тези задължения не отпадат и в производството по
обжалване по административен ред по чл. 117 от КСО, поради което и след като
жалбоподателят изрично е посочил в жалбата си, че ще представи удостоверение УП
– 3, по-горестоящият административен орган е следвало най-малкото да му
определи срок, в който да го представи, след което да се произнесе въз основа
на материалите по преписката. Като не е сторил това, задоволявайки се с
простата констатация, че е налице хипотезата на чл. 1, ал. 5 от НПОС, без да
изложи каквито и да е мотиви защо представената трудова книжка е негодно
доказателство, директорът на ТП на НОИ е задълбочил нарушенията на пенсионния
орган и не е изчерпал всички възможности за установяване на действителния
осигурителен стаж на лицето.
На следващо място, пенсионните органи не са изследвали и издирили
приложимите за случая нормативни разпоредби относно съдържанието и реквизитите
на трудовата книжка.
По силата на чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или
служителя. Официалната удостоверителна сила обхваща вписванията, извършени
съобразно действащите нормативни разпоредби.
В случая неправилно пенсионните органи
са се позовали на чл. 6, ал. 1 от НТКТС, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г.,
която няма обратно действие по отношение на вече приключили трудовоправни и
осигурителни периоди.
Нормативната уредба, регламентираща документите, с които
се установява трудов стаж и реда за тяхното издаване по време на полагане на
спорния стаж, са Наредбата за трудовите книжки (обн. в Известия бр. 26/53 г.) и
Инструкция № 2492 за реда и начина на издаване на документи за трудовия стаж
(обн. ДВ, бр. 20 от 12.03.1968 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 48/1975 г.).
С оглед на това преценката за редовност на трудовата
книжка е следвало да бъде направена съобразно тези нормативни документи, а не
съобразно чл. 6, ал. 1 от НТКТС.
В т. 6, ал. 2, б. “в” от цитираната инструкция се посочва, че в трудовата
книжка се вписва продължителността на придобития от работника трудов стаж към
датата на прекратяване на трудовия договор, изчислена по реда на т. 7, която се
отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на работа с цифри и думи
и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието и
организацията по начин да засегне двете страници.
От съдържанието на трудовата книжка на жалбоподателя се установява, че в нея
фигурира правоъгълен печат, удостоверяващ времетраенето на трудовия стаж с
цифри и думи. Над правоъгълния печат са поставени два кръгли печата и подпис на
ръководителя на предприятието. Правоъгълният печат засяга двете страници на
трудовата книжка, като под него има положени подписи на счетоводител и
ръководител на предприятието. От извършената съпоставка е видно, че
наименованието на предприятието в правоъгълния печат и в кръглите печати над
него е едно и също, като продължителността на стажа съвпада със записванията за
датата на постъпване и прекратяване на трудовия договор. При наличието на
правоъгълен печат за прослужено време и положени подписи на счетоводител и
ръководител и при липсата на каквито и да е външни недостатъци и пороци във
формата съдът намира, че трудовата книжка на жалбоподателя е била надлежно оформена
съобразно изискванията на Наредбата за трудовите книжки и Инструкция № 2492,
поради което неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че
тя е нередовно съставен документ и е отказал да зачете вписаните в нея данни за
придобит осигурителен стаж, отричайки материалната й доказателствена сила с
неприложимата за случая разпоредба на чл. 6, ал. 1 от НТКТС.
Основание за този извод дава и представеното в хода на съдебното
производство удостоверение УП – 3, издадено от „ХХХХ“ АД – гр. Девня, в което
изрично е отразено, че лицето има придобит осигурителен стаж за периода
14.09.1972 г. – 06.10.1973 г. на длъжност шофьор на товарен автомобил – до 2, 5
т, като данните в него са взети от разчетно – платежните ведомости на цех
„Автотранспорт“ при Химически комбинат „Карл Маркс“ – гр. Девня. Това
удостоверение не е оспорено от ответника в процеса и потвърждава по категоричен
начин, че вписаните в трудовата книжка факти са се осъществили така, както са
отразени. Действително налице е частично разминаване в началния момент и общата
продължителност на придобития осигурителен стаж с 14 дни, тъй като в трудовата
книжка е посочено, че стажът обхваща периода от 30.08.1972 г. до 06.10.1973 г.
и е с времетраене 1г.1м.6д., докато в представеното УП – 3 е посочено, че той
обхваща периода от 14.09.1972 г. до 06.10.1973 г. и е с времетраене 1г.0м.22д.,
но това не изключва достоверността на данните в трудовата книжка за съвпадащия
период от време. Положеният за този период осигурителен стаж е действителен
такъв, поради което след прибавянето му към признатите от органа 14г.7м.26.
общият осигурителен стаж на жалбоподателя надхвърля изискуемите 15 години и той
има право да се пенсионира при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Ето защо, като са приели, че спорният осигурителен стаж не е доказан от
представената трудова книжка, без да изложат каквито и да е съображения защо
записванията в нея са нередовни и без да издирят приложимите за случая материалноправни
норми относно реда и начина за нейното оформяне, пенсионните органи са
постановили едни неправилни и немотивирани актове в противоречие с процесуалните
правила и материалния закон, които следва да бъдат отменени, а преписката да
бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
към настоящото решение.
Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, жалбоподателят
има право на разноски по делото, включващи единствено платено адвокатско
възнаграждение. Основателно е
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 500 лева. Делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на обема
на извършената адвокатска работа следва да се присъди по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото
в размер на 350 лева.
Водим от изложеното, както и на основание
чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 55/30.11.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/20.10.2021
г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на Е.И.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-24-954/16.07.2021 г.
на Е.И.А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати
на на Е.И.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350 лева, сторени
разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :