№ 122
гр. Перник, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200012 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3834897, с който на Д.
ЦВ. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21,
ал.1 от същия закон, установено на 25.07.2020г. в 15:06 часа в гр. Перник, път
І-6, под Автогара Перник, км 79+400 с автоматизирано техническо средство
№ 11743d0.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят Д. ЦВ. С. моли
процесния фиш да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и
процедурните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство, в
което се представлява от своя пълномощник– адв. Д.М. от ПАК, която
релевира съображения за недоказаност на процесното нарушение. Иска
присъждане на направени по делото разноски.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник– редовно
призован, не изпраща представител за съдебното производство. В
1
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 25.07.2020г. на път І-6, под Автогара Перник, км 79+400, намиращ
се в рамките на населеното място гр. Перник, бил извършван контрол на
скоростния режим на движещите се моторни превозни средства в посока от
гр. Радомир към гр. София с преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за
измерване на скоростта № 11743d0. В 15:06 часа бил заснет движещият се в
посока към гр. София лек автомобил „Мерцедес Е 270 ЦДИ” с рег. № *** със
скорост от 100 км/ч.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена е собственост на Д. ЦВ. С., ЕГН **********. В отсъствие на
последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу
него процесния ЕФ, с който отчетената скорост била редуцирана на 97 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било 47 км/ч, поради което и за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП
му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.5 от същия закон
административно наказание глоба в размер на 600 лв. Жалбоподателят не се
възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а обжалвал
същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
2
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Приложената по административнонаказателната преписка подробна
справка за регистрация на моторни превозни средства и заявление от
16.03.2018г.за промяна на собствеността на лек автомобил „Мерцедес Е 270
ЦДИ” с рег. № *** по категоричен начин доказват, че от 16.03.2018г. до
24.11.2020г. същият е бил собственост на Д. ЦВ. С., поради което и са
некоректни направените възражения от пълномощника на жалбоподателя, че
не е доказано, че към датата на констатиране на нарушението, че С. е
собственик на моторното превозно средство, респективно субект на
извършеното нарушение. При това положение следва да се зачете
презюмираният от закона факт, че извършител на деянието е именно Д.С.,
който правилно е бил приет от наказващия орган като лице, отговорно за
извършеното нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП.
Съдът кредитира към доказателствения материал удостоверението за
одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта № 17.09.5126 на
Български институт по метрология, удостоверяващо, че е вписана в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система, протокол за проверка № 52-С-
ИСИ/30.09.2019г. на Български институт по метрология, протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, писмо изх. № 11-00-27 от 24.01.2022г. на Областно пътно
управление Перник, че км 79+400 на път І-6 попада в рамките на населеното
място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с
пътен знак В26 и е с цифрово означение 60 км/ч, който е позициониран 795
метра преди горецитирания километър, в посока на движение от гр. Радомир
към гр. София.
Направените разпечатки от показанията на радарното устройство –
снимки №№ 11743D0/0269881 и 11743D0/0269882 установяват, че на
25.07.2020г. в 15:06:51.5 и 15:06:51.6 часа автомобил с рег. № *** е засечен
със скорост от 100 км/ч.
3
Съдът кредитира по делото представения протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.
От правна страна:
Не се спори, че нарушението е фиксирано с автоматизирано
техническо средство № 11743d0, за което по делото са представени писмени
доказателства, установяващи по категоричен начин неговата изправност да
установи и заснеме извършеното нарушение. Приложено е удостоверение от
Българския институт по метрология, с което се доказва, че системата е
одобрен тип средство за измерване. Приложен е и протокол за последваща
проверка, от който е видно, че радарната система съответства на одобрения
тип.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение с № 11743D0/0269881 скорост от 100 км/ч, с която
се е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на
нарушението, е точно измерената от автоматизираното техническо средство.
В ЕФ коректно е приспаднат в полза на нарушителя толеранса от
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, като същата е
редуцирана на 97 км/ч,
Несъстоятелен е довода на пълномощника на жалбоподателя, че от
изготвената от автоматизираното техническо средство снимка,
удостоверяваща засечената скорост, не може да се направи извод дали
заснетия регистрационен номер на автомобил съответства на вида, марката и
регистрационния номер, вписани в обжалвания ЕФ, тъй като по
административнонаказателната преписка са приложени две снимки с №№
11743D0/0269881 и 11743D0/0269882, на които е заснето процесното пътно
превозно средство и които обективират достатъчно ясно тези данни, които
категорично идентифицират превозното средство, с което е извършено
нарушението. Тук е мястото съдът да отбележи, че на статичното
изображение с № 11743D0/0269881 регистрационния номер на автомобила
4
действително не се вижда много ясно в неговата цялост, но се вижда вида и
модела на МПС, като тази снимка, която на практика се явява първа по
време, тъй като е заснета в 15:06:51.5 часа установява скоростта, с която се е
движел автомобила на жалбоподателя. На другата снимка с №
11743D0/0269882, която е направена в същата секунда, само една
милисекунди след първата (в 15:06:51.6), ясно се виждат обективните белези
на автомобила, в това число и целият регистрационен номер. И тъй като
скоростта на движение на моторното превозно средство вече е била засечена,
то поради това и на това изображение липсват подробности относно
скоростта и разстоянието до камерата на лекия автомобил. Съдът отбелязва,
че наличието на две снимки по никакъв начин не води до някакво
процесуално нарушение при констатиране и заснемане на процесното
нарушение, тъй като използваното техническо средство ARH CAM S1 №
11743d0 има висока разделителна способност, като камерата сама следи
обекта по отношение на който е констатирана превишена скорост и съответно
заснема същия. Следва да бъде посочено, че статичните изображения се
генерират от автоматизираното техническо средство и системата за контрол
на правилата за движение, като те разчитат регистационните тебели, поради
което при евентуална невъзможност за разчитане на регистрационния номер,
било то поради повреда или замърсяване, самата система не би отчела
резултат и би игнорирала измерването.
В конкретния случай и на двете изображения изцяло е заснет именно
автомобила по отношение на който се отнася засечената скорост от радара,
така че съдът намира, че безусловно е доказано, че автомобилът на
жалбоподателя на посочената дата и място в ЕФ се е движел със засечената
скорост.
Въпреки изложеното, съдът установява, че при издаване на ЕФ са
допуснати съществени процесуални нарушения, предвид изискванията на чл.
189, ал.4 от ЗДвП за описание на нарушението, както и относно дадената
правна квалификация на нарушението, като съображенията са следните:
В случая деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, която законова норма разписва конкретно задължение за водачите на
пътни превозни средства да спазват определено поведение – забрана за
движение със скорост над максимално разрешената, чието неизпълнение
5
представлява административно нарушение. В конкретния случай стойността,
която не е трябвало да се превишава е била сигнализирана с пътен знак В26,
което обстоятелство е безспорно установено и от приложеното по делото
писмо изх. № 11-00-27 от 24.01.2022г. на Областно пътно управлени Перник,
поради което и жалбоподателят е следвало да спазва именно това
ограничение, което е от 60 км/ч и е различно от общо установеното в ал.1 на
чл. 21 от ЗДвП от 50 км/ч, поради което и правната квалификация на
нарушението е следвало да бъде по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Междувременно ангажирането на отговорността на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е в противоречие с фактическите
обстоятелства, изложени при описание на нарушението, където е отразено, че
скоростния режим в процесния пътен участък е регулиран с пътен знак В26,
въвеждащ ограничение за максимално разрешена в населено място скорост
50 км/ч. Аналогични обстоятелства са вписани и в съставения протокол за
използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Тези факти, обаче, категорично са
относими към нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид
констатацията за наличието на пътен знак, установяващ ограничение на
скоростта в съответния участък.
Същевременно в обжалвания фиш не са изложени ясни и убедителни
обстоятелства, каква е въведаната забрана с пътен знак В26, тъй като е
вписано, че се касае за стойност от 50 км/ч, валидна за населено място. В
случая съставомерния факт по чл. 21, ал.2 от ЗДвП, че се касае за
ограничение на скоростта от 60 км/ч, доказващ се от приетото като писмено
доказателство писмо изх. № 11-00-27 от 24.01.2022г. на Областно пътно
управление Перник, не е налдежно предявен на нарушителя чрез коректно
описание в ЕФ. При това положение жалбоподателят не се е защитавал срещу
същия, тъй като не му е предявено обвинение, че при избиране на скоростта
си на движение е превишил скорост, различна от посочената в таблицата по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. И тъй като се касае за въвеждане на нови фактически
положения, съдът не разполага с правомощие да измени обжалвания ЕФ в
частта досежно правната квалификация на извършеното нарушение, като
преквалифицира същото от чл. 21, ал.1 от ЗДвП на такова по чл. 21, ал.2, вр.
чл. 21, ал.1 от същия закон.
6
Предвид изложеното се налага извод за липса на логическо и правно
единство между приетите фактически констатации и изведената правна
квалификация на установеното нарушение, което води до съществено
процесуално нарушение, тъй като противоречието между описанието на
нарушението и правното му квалифициране ограничава правото на защита на
нарушителя, който е поставен в невъзможност да разбере за какво точно
деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност, въз
основа на какви факти и коя законова норма е нарушил, за да организира в
пълен обем правото си на защита.
В конкретния случай съдът не разполага с правомощие да извърши
преквалифициране на нарушението, тъй като се касае за съществено
изменение на фактите по делото, а именно каква е била разрешената скорост,
тъй като същата не е била общо установената за населено място, предвид
позиционирания пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, които
фактически обстоятелства не са били предявени на санкционираното лице и
същото не се е защитавало до този момент срещу тези съставомерни факти.
Изложеното е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.45 договор за правна защита и съдействие от 01.02.2022г. се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат Д.Д. от ПАК оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред
Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева (минимално предвиденото
в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения), който изключва необходимостта
от неговото коригиране, поради което и възражението на
административнонаказващия орган за прекомерност, съдът намира за
неоснователно. Същото е заплатено в брой при подписване на договора, т.е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
7
г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което
и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати процесната сума на Д. ЦВ. С..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3834897, с който на Д. ЦВ. С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от
Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия
закон, установено на 25.07.2020г. в 15:06 часа в гр. Перник, път І-6, под
Автогара Перник, км 79+400 с автоматизирано техническо средство №
11743d0.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Д. ЦВ. С., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8