РЕШЕНИЕ
№ 1307
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500703 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.01.2021г по гр.д. № 308/2020г Врачански окръжен съд, ГО, е
отхвърлил предявения иск от М. Л. П. против И. В. С. на осн. чл.42,ал.2 от ЗЗД- за
прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба на имот, сключен на
16.09.20019г във формата на нотариален акт № 46,н.д. № 193/2019г по описа на
нотариус №026 , поради липса на представителна власт на пълномощника на ищцата-
продавач по договора. С решението си съдът е възложил разноските съобразно изхода
от спора и претендираните разноски от страните.
С допълнително решение от 20.05.2021г по същото дело Врачански окръжен
съд е отхвърлил предявения от М. Л. П. инцидентен установителен иск за нищожност
на нотариално удостоверяване на пълномощно от 13.08.2019г на нотариус Е. С..
И двете решения на Врачански окръжен съд са обжалвани с въззивна жалба от
ищцата М.П., представлявана от Адвокатско дружество „Ч., П. и И.”.
Основното решение на ВОС се обжалва с въззивна жалба от ищцата, която
поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът не се е произнесъл по всички
1
наведени искания и твърдения в исковата молба и допълнителна молба по делото.
Поддържа, че извършено от нотариуса, оформил пълномощното , изходящо от ищцата
, нотариално удостоверяване е нищожно, поддържа, че неправилно съдът е тълкувал
разпоредбите, свързани с нотариалните удостоверявания, че липсват част от
задължителните реквизити в съдържанието на процесното пълномощно. Поддържа, че
нотариалното удостоверяване не е породило правни последици и че по делото се
установява, че покупко-продажбата е извършена от пълномощник без представителна
власт по отношение на ищцата. Моли въззивния състав, след като съобрази
изложеното, да отмени решението на ВОС и да постанови ново, с което да уважи
изцяло предявения иск. Претендира разноски по делото.
Ищцата обжалва допълнителното решение с въззивна жалба, с оплакване, че
същото е незаконосъобразно.Поддържа, че по делото се установява, че нотариалното
удостоверяване, извършено от нотариус С. на пълномощното , ползвано от ответника
за продажба на имота на ищцата, е нищожно, че същото противоречи на разпоредбите
на ГПК за валидно удостоверяване на подпис и дата, че датата на нотариалната заверка
е съществен елемент от удостоверяването. Поддържат се оплакванията, развити в
жалбата против основното решение. Моли решението на ВОС да бъде отменено и
предявеният инцидентен установителен иск да бъде уважен.
Въззиваемата страна – ответник пред ВОС И. С., представляван от адв. М.,
депозира писмени отговори на въззивните жалби, с които оспорва жалбите и поддържа
,че решенията на ВОС са правилни и законосъобразни.
В о.с.з. въззивникът М.П. се представлява от адв. Г., която поддържа
въззивните жалби и моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а
предявените искове- уважи по съображения изложени в жалбите. Претендира разноски
по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна И. С. се представлява от адв. М., която оспорва жалбите и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски
по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на
2
императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона направено с
ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4 .
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Същото е правилно по същество и не страда от пороците, посочени в двете
въззивни жалби.
По делото се установява от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото , а и се установява от представения НА
№ 53, н.д. № 329/2016г на нотариус С. П., че ищцата е собственик на апартамент №13 с
идентификатор 12259.1017.83.2.13 с административен адрес в гр. Враца, ул. *** №2,
ет.4 с площ от 120.45кв.м с прилежащо мазе и 23.67кв.м. с идентификатор
12259.1017.83ид.ч. от поземления имот, като правото на собственост е придобила по
силата на покупко-продажба.
Видно от НА №46, н.д. № 193/2019г по описа на нотариус Р. С. с район на
действие Раонен съд-Враца М. Л. П., представлявана от пълномощника си М. С. Й.
продава на И. В. С. гореописания свой собствен недвижим имот- апартамент. Като
приложения към нотариалния акт е описано 1 брой заверено пълномощно.
По делото ищецът представя пълномощно от М.П., с което М. Й. е
упълномощен да представлява П. пред нотариус и банки с цел – ипотекиране на нейния
имот. Пълномощното е с нотариално заверен подпис на 13.08.2019г от нотариус Е. С. с
рег. № 3465 и нотариално удостоверено съдържание на документа с рег. № 3466 от
същата дата.
Пълномощно със същите заверки и регистрационни номера на нотариус Е. С. е
представено и от ответника , но със съдържание, че М.П. упълномощава М. Й. да я
представлява пред нотариус с цел- разпореждане с нейния имотг.
Видно от справка от общия регистър на нотариус Е. С. пълномощно с рег. №
3465 от 13.08.2019г – за удостоверяване на подпис и рег. № 3466 от 13.08.2019г – за
удостоверяване на съдържанието с упълномощител М.П. е качено в Регистър
Единство на 13.08.2019г в 17.18ч. На 16.08.2019г е качено в Регистър Единство
пълномощно със същите регистрационни номера , но с допусната добавка-
пълномощникът се упълномощава да се разпорежда с имота на упълномощителката.
Видно от общия регистър на нотариуса на 13.08.2019г М.П. е заверила и
подписа си под декларация по чл. 264 от ДОПК и под декларация по чл.25 от ЗННД.
Нотариус С. е представил в препис и пълномощното в първоначалния вариант,
с което М.П. упълномощава М. Й. да я представлява пред посочени институции за
ипотекиране на собствения имот, върху което е направена добавка на ръка от
нотариуса в смисъл, че пълномощникът има право да представлява упълномощителя
3
пред нотариус и да се разпорежда с имота на ищцата. Така представеният препис с
добавката е с удостоверена от нотариуса вярност на преписа с оригинала, държан от
нотариуса.
По делото са представени в препис декларация по чл.264,ал.1 от ДОПК,
подписана от М.П. и декларация за гражданство и гражданско състояние и двете
подписани на 13.08.2019г от ищцата.
В о.с.з. на 06.10.2020г ищцата признава факта, че подписите в оригиналното
пълномощно , използвано при сделката и на двата броя декларации, са нейни.
В същото о.с.з. ищцата заявява, че след като са подписали при нотариус С.
пълномощно се е наложило да се върнат при него. Заявява, че е подписала второ
пълномощно, което не е прочела, като казали , че първото пълномощно ще се
анулира.
В о.с.з. на 06.10.2020г са разпитани свидетелите П. И., П. П., С. С., М. Й.
Свидетелят П. И. установява, че познава страните, както и познава М. Й..
Свидетелят установява, че ищцата и М. Й. са били интимни приятели. Установява, че е
упълномощавал М. от името на своята фирма , но има съмнения, че М. е злоупотребил
с финансови средства на фирмата, за което свидетелят е пускал жалби, но няма
информация за развитието на преписките.
Свидетелят П. П. е доведен син на ищцата. Свидетелят установява, че ищцата и
М. са живяли заедно през 2018-2019г. Свидетелят установява, че неговият брат му се
обадил, че М. иска да ипотекира процесния апартамент и го помолил да говори с нея.
Свидетелят е говорил с ищцата и тя му казала , че има пълно доверие на М., че той
иска да изтегли заем от банка.
Свидетелката С. С., която е адвокат и работи в кантората на съпруга си-
нотариус Е. С. установява,че помни кога ищцата е посетила нотариалната кантора-
може би м.08. 2019г. Установява, че първо е дошъл М., който донесъл личните им
карти. След обедната почивка дошли двамата с М.. Установява, че пълномощното е
била написано предварително в кантората, М. го прочела, прочела и декларациите ,
заверили им пълномощното и си тръгнали. Според свидетелката двамата дошли
отново след ден-два и поискали да се направи добавка в пълномощното, тъй като така
им казали от Банката-добавка за същия имот. Свидетелката установява, че на ищцата е
предложено да бъде изготвено ново пълномощно, но тя заявила , че няма пари за ново
пълномощно. Свидетелката установява, че добавката в първоначалното пълномощно е
направена на ръка и е подписана от нотариус С.. Свидетелката установява, че
първоначалното пълномощно е било качено в регистъра. Според свидетелката ищцата
не е харесала добавката на ръка и е поискала пълномощното да бъде написано на
компютър. Тогава са изготвили ново пълномощно като са включили добавката. Според
свидетелката ищцата прочела пълномощното, заявила, че е съгласна и го е подписала.
4
Добавката, според свидетелката , е качена в Регистъра. Свидетелката установява, че на
пълномощното, където добавката е вкарана, ищцата се е подписала лично, като
нотариус С. няколкократно е разяснил, че това е пълномощно за разпореждане с
имот.
Свидетелят М. Й. установява, че не е живял с ищцата , а са били приятели.
Установява, че М. му е дала пълномощно по повод прехвърляне на нейн имот,
пълномощното било изговено при нотариус С.. Според свидетеля М. първоначално
подписала пълномощно да може свидетелят да ипотекира имота , като после ходили
повторно при нотариус С.. Поискали от него освен да ипотекира пълномощникът да
може да продава имота. Свидетелят установява, че ищцата си е получила парите от
продажбата на имота. Установява още, че М. е знаела, че второто пълномощно е за
продажба на апартамента. Според свидетеля М. не искала да се занимава и затова му
дала пълномощно . Свидетелят установява, че се познава с ответника, с когото
работят заедно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
Ищцата М.П. предявява иск с твърдения, че имотът е продаден с
пълномощно със съдържание, непозволяващо извършването на продажба на имота.
Поддържала е, че не е изразявала воля за продажба на апартамента, че
упълномощителната сделка е нищожна, а договорът за продажба недействителен на
осн. чл.26,ал.2 вр. чл.42 от ЗЗД.
В срока за отговор ответникът С. оспорва иска. Заявява, че действително
първоначално пред нотариус С. продавачката е била представлявана от пълномощник с
пълномощно да ипотекира имота. Поради отказ на нотариус С. да изповяда покупко-
продажба се е наложила ищцата и пълномощникът да поискат изготвяне на второ
пълномощно – за продажба на имота . Според ответникът ищцата е запозната със
съществуването на второто пълномощно, тя е поискала изготвянето му и го е
подписала. Ответникът заявява,че пълномощното за разпореждане с имота на ищцата е
валидно , а сделката между страните- действителна.
С молба от 06.10.2020г ищцата заявява , че променя иска си като същият да се
счита предявен на осн. чл.42,ал.2 от ЗЗД с твърдение, че оспорената сделка е
извършена без представителна власт. Поддържа, че ищцата се е явила на 16.08.2019г за
поправка на пълномощното, а в пълномощното е отразена друга дата на нотариално
удостоверяване- 13.08.2019г , което прави документа като такъв с невярно съдържание.
Развива съображения, че нотариалното удостоверяване е нищожно, което води до
липса на представителна власт на пълномощника. Според ищцата добавката няма дата
и подпис на упълномощителя. Според ищцата с изготвянето на поправката е нарушена
разпоредбата на чл.579, ал.3 от ГПК. Поддържа и възражение за това, че на ищцата не е
5
разяснено какво подписва при изготвянето на пълномощното със съдържание
включващо добавката. Поддържа, че подписът на ищцата и саморъчното изписване на
имената от ищцата не е положено пред нотариуса в нарушение на чл.589,ал.2 от ГПК.
Тълкувайки твърденията за факти на ищцата съдът приема, че е сезиран с
искове по чл.42,ал.2 от ЗЗД- за относителна недействителност на сделка, сключена от
пълномощник. Действително ищцата е поддържала твърдение за нищожност на
сделката , като сключена без представителна власт, но дали сделката е нищожна или
недействителна е правна квалификация, която съдът е властен да даде и дадената от
страните такава не обвързва съда, когато квалифицира правните искове. Ищцата
твърди, че разпоредителната сделка с нейния имот е сключена от пълномощник без
представителна власт- първоначално с твърдение, че е бил упълномощен само да
ипотекира имота, а впоследствие с твърдение за нищожност на нотариалното
удостоверяване на съдържанието и подписа на пълномощното. Ищцата цели сделката с
нейния имот да не я обвързва. С оглед указанията дадени на съдилищата с ТР №
5/2014г на ОСГТК на ВКС- т.2 така наведените твърдения са относими към иск за
установяване относителна недействителност на една сделка, сключена от представител
с порок в представителната власт, по отношение на представлявания. Ето защо
предявеният първоначален иск съдът квалифицира като иск с правно основание
чл.42,ал.2 от ЗЗД .
Въпреки различното квалифициране на предявения иск от
първоинстанционния съд- като такъв за нищожност , а не за недействителност на
сделката, доколкото съдът е разгледал наведените от ищцата факти, неговото решение
е допустимо.
Предявеният инцидентен иск за установяване нищожност на нотариално
удостоверяване на осн. чл. 590 вр. чл. 580 , чл. 579 вр. чл. 576 от ГПК.
По делото е безпротиворечиво установено, че първоначално ищцата е
упълномощила М. Й. да я представлява пред посочени органи за ипотекиране на
нейния имот- процесния. Не се спори между страните и се установява, че
пълномощното е нотариално оформено и подписано от ищцата на 13.08.2019г.
Установява се също така безпротиворечиво, че на 16.08.2019г ищцата е подписала
второ пълномощно пред същия нотариус, като променената й воля- М. Й. не само да
ипотекира имота , но и да има представителна властк да се разпорежда с него- е
удостоверена от нотариуса върху оригинала на първоначалното пълномощно, а ищцата
е подписала това пълномощно, отпечатано на принтер с включената добавка в
съдържанието му. Второто пълномощно е подписано от ищцата / факт, който тя
признава в о.с.з. на 06.10.2020г/ на 16.08.2019г, но е отпечатано от нотариуса с
регистрационните номера и с датата на първоначалното пълномощно.
Оспорената по делото сделка е изповядана нотариално на 16.08.2019г, като не
6
се тръди тя да предхожда оформянето на второто пълномощно.
При така възприетите като безпротиворечиво установени факти съдът намира,
че предявените искове- инцидентен установителен и главен иск – са недоказани и като
такива – неоснователни.
Съгласно чл.37 от ЗЗД упълномощаването за сключване на договор, за който е
предвидена нотариална форма следва да бъде направено писмено с нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
Съгласно чл. 590 от ГПК удостоверяването на датата, съдържанието и
подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа, като към
заверката се прилага разпоредбата на чл. 580 от ГПК, съответно- доколкото няма
особени правила. При едновременно удостоверяване на подпис и съдържание на
документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от
документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3 от ГПК.
Съгласно чл. 580 от ГПК- приложим съответно заверката на нотариуса следва
да съдържа годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на
издаването му, името на нотариуса, пълното име, ЕГН на упълномощителя, документ
за самоличност и т.н.
В чл. 576 от ГПК изчерпателно и лимитативно са изброени основанията за
нищожност на нотариалните действия, като в процесния случай релевантни са
разпоредбите отнасящи се до нищожност поради нарушени на изискването за лично
явяване на участващите лица, прочитането на съдържанието на акта, полагането на
подпис , нарушаването на изискването за съдържание на заверката.
Видно от гореизложените установени факти процесното пълномощно отговаря
на посочените в закона изисквания за валидност. Няма спор, че пълномощното , с
което е изповядана процесната сделка /пълномощното, което фактически е подписано
на 16.08.2019г/ има ясно съдържание, изразена е воля за упълномощаване на М. Й. да
представлява ищцата по сделки за разпореждане с нейния имот- процесния,
пълномощното е подписано от ищцата и то не е спорно. Установява се, че е извършена
от нотариуса проверка на самоличността и документите на упълномощителя.
Безпротиворечиво се установява от свид. С. , че съдържанието на пълномощното , така
както е изготвено на 16.08.2019г е прочетено и разяснено на ищцата и тя се е съгласила
с него, като е положила и подпис и е изписала името си под него. Пълномощното е с
нотариално заверено съдържание и подпис, съобразно изискването на чл.37 от ЗЗД.
Посочен е нотариуса , извършил нотариалното удостоверяване. Формално, от външна
страна, пълномощното отговаря на всички изисквания на закона.
Безпротиворечиво установения факт, че пълномощното, с което е изповядана
процесната сделка, е с нотариална заверка от 16.08.2019г , а не както е отразено
удостоверяването – от 13.08.2019г мотивира извод за неистинско удостоверяване на
7
дата , но не и за нищожност на нотариално удостоверяване поради липса на дата.
Независимо по какви причини нотариусът е удостоверил различна дата, от тази на
която е извършил заверката на подписа и съдържанието на пълномощното, това не
води до нищожност на нотариалните действия. Установява се по делото, че
пълномощното от 16.08.2019г изразява волята на ищцата, волята е потвърдена пред
нотариус, който е заверил съдържанието и подписа на пълномощното и тази заверка е
станала преди изповядването на разпоредителната сделка с имота на ищцата.
Неистинското удостоверяване на датата на нотариалното производство би имало
значение, ако се установи, че пълномощното е нотариално заверено след
изповядването на разпоредителната сделка. В този случай би се достигнало до липса на
форма на пълномощното и съответно до недействителност на разпоредителната сделка.
В случая не се установява такава поредност на сделките , а и не се твърди от ищцата.
Ето защо следва да се приеме, че формално пълномощното отговаря на изискванията
на закона и упълномощителната сделка е валидна. Същото отразява волята на
упълномощителката, пълномощното е автентично, нотариалната заверка на
пълномощното е осъществено преди пълномощникът да се разпореди с имота на
ищцата в полза на ответника. Изявлението на ищцата за учредяване на представителна
власт на М. Й. е автентично, направено в надлежна форма при спазване на
процесуалните правила за такова волеизявление. Констатираният порок на
нотариалната заверка на пълномощното не води до нищожност на нотариалното
действие.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че упълномощаването на М. Й. от
ищцата е валидно и съответно действията на пълномощника обвързват
представлявания, тъй като пълномощникът е действал в рамките на представителната
си власт, съобразно волеизявлението на упълномощителя в пълномощното / чл.39,ал.1
и чл.42,ал.2 от ЗЗД/.
С оглед изложеното предявеният иск за установяване на нищожност на
нотариално удостоверяване е неоснователен , както неоснователен се явява и искът за
недействителност на процесната сделка на осн. чл.42,ал.2 от ГПК поради липса на
представителната власт на пълномощника. И двата предявени кумулативно иска следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в своята основна и допълнителна част- като
правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски пред въззивната инстанция има само
въззиваемата страна.
Въззиваемият претендира разноски и доказва направени такива в размер на
8
2 500лв- заплатени като адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на
въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
въззиваемата страна. Същото е съобразено не само с цената на предявените искове, но
и с фактическата и правна сложност на делото. Сумата от 2 500лв следва да бъде
възложена върху въззивницата.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018 от 15.02.2021г и решение № 260130 и
двете постановени по гр.д. № 308/2020г по описа на Врачанския окръжен съд, ГО, с
които е отхвърлен предявения иск от М. Л. П. против И. В. С. на осн. чл.42,ал.2 от
ЗЗД- за прогласяване недействителност на договор за покупко-продажба на имот,
сключен на 16.09.20019г във формата на нотариален акт № 46,н.д. № 193/2019г по
описа на нотариус Е. С. , поради липса на представителна власт на пълномощника на
ищцата-продавач по договора и е отхвърлен предявения от М. Л. П. инцидентен иск за
установяване нищожност на нотариално удостоверяване на пълномощно от 13.08.2019г
на нотариус Е. С. на осн. чл. 590 вр. чл. 580 , чл. 579 вр. чл. 576 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Л. П. с ЕГН ********** да заплати на И. В. С. с ЕГН **********
сумата от 2500лв-разноски по делото направени пред въззивната инстанция, на осн.
чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9