Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

23.03.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

24.02.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

8

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Г.Б.Х. от ***, действащ чрез адв. Д.И., против Решение № 2153-08-339/21.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г., издадени от *** в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва като неправилни изводите на административния орган за законосъобразност на горепосочените задължителни предписания, респ. релевира доводи за допуснати съществени процеусални нарушения в производството по издаване на същите. В тази връзка излага съображения за нарушения на разпоредбите на чл. 27 - чл. 32 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, издадена от управителя на НОИ. Твърди, че в случая проверката била извършена без да бъде издадена заповед по чл. 29, ал.1 и ал. 2 от цитираната инструкция, която заповед да бъде връчена на жалбоподателя.

На следващо място сочи, че за резултати от извършената проверка, бил съставен Констативен протокол № КВ-5-08-01034357/16.11.2021 г., датата на който съвпадала с датата на издаване на оспорените задължителни предписания (16.11.2021 г.), респ. задължителните предписания и протокола били издадени в един и същи ден. Счита, че право на проверяваното лице било да се запознае с констатациите в констативния протокол и евентуално да представи доказателства, за което следвало връчването му да предхождало това на задължителните предписания.

На последно място твърди, че задължителните предписания не били мотивирани в достатъчна степен, за да можел жалбоподателят да разбере фактическите основания и волята на органа да ги издаде.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-339/21.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г., издадени от *** – контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Д.И., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, оспорва изцяло депозираната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на въведените в процесното решение изводи за законосъобразност на задължителните предписания, като издадени в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод на подадено от Г.Б.Х. заявление  за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е поискал от началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, последния да инициира производство по установяване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице за периода 12.03.2019 г. – 15.06.2020 г., съобразно внесените от жалбоподателя осигурителни вноски в качеството му на самоосигуряващо се лице /писмо изх. № ***/*** г. - л. 25/.

Г.Б.Х. е придобил статут на регистриран земеделски стопанин на 12.03.2019 г. /Справка за регистрирани земеделски стопанин – физически лица – л.24/.

Видно от Справка „Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица“/л. 17/, Г.Х. се е регистрирал като самоосигуряващо лице, в качеството си на земеделски производител, считано от 12.03.2019 г. до 15.06.2020 г.

От съдържащата се в административната преписка Справка с рег. № 292000-16616/09.11.2021 г./л. 20/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Г.Б.Х., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 10.03.2019 г. – излизане от РБългария на 27.03.2019 г.; влизане в РБългария на 27.09.2019 г. – излизане от РБългария на 16.10.2019 г.; влизане в РБългария на 02.09.2020 г. – излизане от РБългария на 26.09.2020 г.

В Констативен протокол № КВ-5-08-01034357 от 16.11.2021 г., издаден от *** в ТП на НОИ – Кърджали/л. 16/, е прието, че проверяваният период от 12.03.2019 г. до 14.06.2020 г. вкл., не следва да се зачита като осигурителен стаж и доход на Г.Б.Х., с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Посочено е, че лицето се е регистрирало като самоосигуряващо се лице с начална дата на дейност, считано от 12.03.2019 г., като на 14.06.2020 г. е прекъснало дейността си. Констатирано е, че за периода 12.03.2019 г. – 14.06.2020 г., за Г.Б.Х. като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин, не били подавани основни данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Контролният орган е отразил, че в процесния период, жалбоподателя е преминавал границата (влизане/излизане) на Република България, както следва: излизане от РБългария на 27.03.2019 г. – влизане на 27.09.2019 г.; излизане от РБългария на 16.10.2019 г. – влизане в РБългария на 02.09.2020 г. Предвид това е прието, че Г.Х. не е упражнявал дейност като земеделски стопанин и не са налице условията на чл. 10, ал. 1 от КСО, респ. липсва основание за удостоверяване на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице.

С оглед установеното при проверката, *** при ТП на НОИ – Кърджали е издал на Г.Б.Х. Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г./л. 15/,  за заличаване на подадената в ТД на НАП -  Пловдив, офис – Кърджали декларация обр. ОКД-5, с която същия е заявил упражняване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – земеделски производител за периода 12.03.2019 г. – 14.06.2020 г. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролния орган се позовал на резултатите от извършената проверка, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01034357/16.11.2021 г.

Г.Б.Х. е обжалвал така постановеното задължително предписание в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, при което с Решение № 2153-08-339/21.12.2021 г./л. 8 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност, за която се е регистрирал, тъй като това било невъзможно с оглед на това, че лицето се е намирало извън територията на Република България. Обсъдени са резултатите от извършената проверка, материализирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01034357/16.11.2021 г., в който било прието, че времето от 12.03.2019 г. до 15.06.2020 г. по отношение на жалбоподателя не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като за лицето не е възникнало осигуряване, предвид това, че не е упражнявал трудовата дейност, за която се е регистрирал като земеделски стопанин, тъй като лицето се е намирало извън територията на Република България. Посочено е, че за времето 12.03.2019 г. - 15.06.2020 г. Б. е пребивавал на територията на Република България само за периодите от 10.03.2019 г. до 27.03.2019 г. (17 дни) и от 27.09.2019 г. до 16.10.2020 г. (19 дни), като през останалото време лицето се намирало извън страната. Изложени са мотиви, че това обстоятелство обосновавал извода, че Г.Х. обективно не е могъл да осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин, респ. за дейността за която е регистриран и за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. След като не било налице реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателя, то за него не е възникнало осигуряване и същия не е осигурено лице по смисъла на КСО.

Въведени са доводи за липсата на процесуални нарушения, допуснати при издаването на задължителните предписания. В тази връзка е посочено, че проверката, извършена от контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали, е била инициирана по реда на чл. 29, ал. 5 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ и затова била проведена без участието на лицето. На следващо място са изложени съображения, че съставения констативен протокол предхождал издаването на оспорените задължителни предписания, независимо, че същите били с една и съща дата на издаване.

Счетено е също, че задължителните предписания отговаряли на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, респ. същите били надлежно мотивирани, тъй като констатациите в констативния протокол, който бил цитиран и в оспорения акт, се явявали фактически и правни основания за издаването му.

Решението е връчено на жалбоподателя, чрез адв. Д.И., на 29.12.2021 г., видно от известие за доставяне /л. 10/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на Решение № 2153-08-339/21.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г., издадени от *** в ТП на НОИ – Кърджали. С последните жалбоподателя Г.Х. е задължен да заличи подадената от него в ТД на НАП, в качеството му на регистриран земеделски стопанин, декларация обр. ОКД-5, с която е заявил упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, за периода от 12.03.2019 г. до 14.06.2020 г.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен институт, като според чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, контролни органи на НОИ са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. По силата на чл. 108, ал. 1, т. 1 и 3 от КСО, при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, извършват проверки и ревизии и дават задължителни предписания са спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ.

Редът и начинът за извършване на дейностите по осъществяване на контрол по спазване на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, са уредени в Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., издадена от управителя на НОИ по законовата делегация на чл. 108, ал. 3 от КСО.

Съгласно чл. 27, т. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, проверката е действие или съвкупност от действия, предприети от контролните органи по чл. 3, за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Инструкцията регламентира, че  проверката се извършва на основание писмена заповед, издадена от ръководителя на съответното ТП на НОИ или от упълномощено от него лице по образец, утвърден от управителя на НОИ и която следва да съдържа реквизитите, посочени в т.1 – т. 3 на ал. 1 от същата разпоредба. Изключение от общото правило за издаване на заповед за възлагане на проверка е предвидено в чл. 29, ал. 5 от посочената инструкция, според която заповед по ал. 1 не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, като в този случай проверката се възлага с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ.

В процесните Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г., издадени от *** – контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, е посочено, че същите са издадени по повод сигнал вх. № ***/*** г., който сигнал, подаден от *** в ТП на НОИ – Кърджали, е имал за цел удостоверяването на осигурителния стаж и доход на Г.Б.Х. като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин по реда на чл. 41, ал. 1 от НПОС. Като мотиви за издаване на задължителните предписания, контролният орган е посочил извършена проверка, приключила с издаването на Констативен протокол № КВ-5-08-01034357/16.11.2021 г. Видно от констативния протокол, проверката е била осъществена  във връзка с горецитирания сигнал за потвърждаване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице и е била възложена с резолюция на началник на сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, респ. проверката не е била възложена със заповед по реда на чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г., а по реда на чл. 29, ал. 5. Това обстоятелство се установява и от поставената върху релевантното писмо с изх. № ***/*** г./ в горния ляв ъгъл - л. 25/ резолюция, с което всъщност е възложена проверката, като е определен и контролния орган ТП на НОИ – Кърджали, който следва да извърши проверката. В тази връзка съдът намира за неоснователни и необосновани, въведените в жалбата доводи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, аргументирани с липсата на заповед за възлагане на проверката, респ. счита за правилни изводите на издателя на оспореното решение, че в случая не е било необходимо издаването на заповед и връчването й на проверяваното лице.

На следващо място, според настоящия съдебен състав не е налице и твърдяното в жалбата допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че Констативния протокол №КВ-5-08-01034357/16.11.2021 г. бил съставен на датата 16.11.2021 г., на която дата били издадени и Задължителни предписания ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г. Според съда нарушението на административнопроизводствените правила би било съществено, ако недопускането му би довело до издаване на краен акт със съдържание, различно от релевантния или пък, ако допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правата на адресата, какъвто не е настоящия случай. Обстоятелството, че процесните задължителния предписания са издадени в същия ден, след като е изготвен и констативния протокол, по никакъв начин не ограничава възможността на лицето да разбере констатациите на контролния орган, както и същността на даденото предписание. Констативния протокол и издадените въз основа на него задължителните предписания, са били връчени надлежно на жалбоподателя на 19.11.2021 г., чрез лицензиран пощенски оператор/известие за доставяне - л. 14/, поради което адресатът е имал възможност да реализира правото си на защита и да направи съответните възражения, както и да представи доказателства в подкрепа на същите, в хода на производството по обжалването на задължителните предписания пред директора на ТП на НОИ – Кърджали. Това право всъщност е било надлежно реализирано от страна на Г.Х. с депозираната жалба с вх. № 1012-08-740/01.12.2021 г. против задължителните предписания.

С оглед изложеното, съдът намира, че при издаването на релевантните задължителни предписания на контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали не са налице твърдените в жалбата нарушения на разпоредбите на Раздел II. Проверки от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ.

В релевантните Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г., издадени от контролния орган на ТП на НОИ – Кърджали, са надлежно отразени, както правните, така и фактическите основания за издаването им, поради което съдът приема, че процесният административен акт изпълнява изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.е. същия е надлежно мотивиран. Като фактически основания, органът издал акта, е посочил извършената на жалбоподателя проверка и констатациите от същата, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-08-01034357/16.11.2021 г. Казано с други думи, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка, те се явяват и мотиви за самия акт (Т.Р. № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). В този смисъл, в констативния протокол, към който задължителното предписание препраща, са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които контролният орган в ТП на НОИ - Кърджали е изградил своята преценката, че за Г.Б.Х. като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО, поради което той не следва да се счита за осигурено лице по смисъла на кодекса. В резултат на така приетото е направен и извод за необходимостта от заличаване на данните на заявената за упражняване дейност като самоосигуряващо се лице, чрез издаване на задължително предписание по реда на чл. 37 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г.

Обосновани и в съответствие с материалния закон се явяват и изложените в обжалваното решение доводи на административния орган, че по отношение на Г.Б.Х. като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин за периода 12.03.2019 г. – 14.06.2020 г., не е възникнало осигуряване по чл. 10 от КСО, предвид това, че не е упражнявал трудовата дейност, за която се е регистрирал, тъй като за целия период лицето се е намирало на територията на Република България едва 34 дни.

В тази връзка, осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по КСО са посочени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от КСО, а в ал. 3 на същата, тези, задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, в това число и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – т. 4. Нормата на чл. 4, ал. 4 от КСО предвижда възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителните вноски.

Наличните по делото доказателства обосновават извода, че Г.Б.Х. не е упражнявал трудова дейност като земеделски производител като за релевантния период от 12.03.2019 г. до 14.06.2020 г. е пребивавал на територията на РБългария за времето 12.03.2019 – 27.03.2019 г. и 27.09.2019 г. – 16.10.2019 г., т.е. общо в рамките на 34 дни, а за останалия период от време по отношения на жалбоподателя са налице данни за задгранично пътуване в РТурция. Внасянето на осигурителни вноски за този период, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да възникне осигурително провоотношение.

Видно от представената Справка с рег. № 292000-16661/09.11.2021 г./л. 20/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Г.Б.Х., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 10.03.2019 г. – излизане от РБългария на 27.03.2019 г.; влизане в РБългария на 27.09.2019 г. – излизане от РБългария на 16.10.2019 г.; влизане в РБългария на 02.09.2020 г. – излизане от РБългария на 26.09.2020 г. Посоченото доказателство представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен. Следва да се отбележи, че в настоящия процес не са въведени надлежни възражения от страна на жалбоподателя относно удостоверените в цитираната справка факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява отсъствието на Г.Х. от страната за посочените периоди, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски производител. Като е приел, че по отношение на жалбоподателя не е възникнало осигуряване по смисъла на КСО и същия не счита за осигурено лице за периода от 12.03.2019 г. до 14.06.2020 г., административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Във връзка с изложеното, следва да с отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от страна на жалбоподателя на заявената дейност като земеделски производител за периода от 12.03.2019 г. до 14.06.2020 г. Предвид това и с оглед обсъдената по-горе справка, настоящият състав намира за доказано в процеса, че за посочения период Г.Х. е пребивавал в РБългария за кратки периоди от време, общо 34 дни, като през останалото време се е намирал извън пределите на РБългария, поради което и обективно е било невъзможно да упражнява трудова дейност като земеделски производител.

В заключение съдът намира, че в процеса Г.Б.Х. не  установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявал трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на Решение № 2153-08-339/21.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373/16.11.2021 г. на инспектор по осигуряването - контролен орган при ТП на НОИ - Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Независимо от изхода на делото и предвид липсата на надлежно въведеното искане от страна на ответника за присъждането на разноски, такива не следва да бъдат възлагани в тежест на жалбоподателката.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Б.Х. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-339/21.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ЗД-1-08-01034373 от 16.11.2021 г., издадени от *** в ТП на НОИ – Кърджали.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14 – дневен срок от съобщаването му страните.

 

 

                                                                              Председател: