Р Е Ш Е Н И
Е
№………./08.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 609 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8347/30.01.2020г.
на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б.,
срещу
решение № 93 от 08.01.2020г., постановено по гр.дело № 9600/2019г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Й.Х.Й., ЕГН **********,
с адрес: *** не дължи
на въззивното дружество сумата от 817,42 лева, представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за
периода от 07.04.2017г. до 30.01.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик“, бл.405, вх.14, ет.9, ап.26, аб. № **********, кл. №
**********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира
извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявеният иск за
неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му
се присъдят направените разноски
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК от Й.Х.Й. срещу „Енерго- Про Продажби” АД за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 2353,85лв., 817,42 лева, начислена като корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за обект, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.405, вх.14, ет.9, ап.26, за периода от
07.04.2017г. до 30.01.2018г. за аб. № ********** и кл. № **********.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.405, вх.14, ет.9, ап.26. Твърди, че му е
начислена сумата от 817,42 лева, след като служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са
направили проверка, съставили констативен протокол и е извършена корекция на
общо начисленото количество електрическа енергия. Ищецът намира сумата да е
начислена неправомерно. Оспорва констативния протокол, както да е доставено и
потребено посоченото количество ел. енергия.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който
предявения иск се оспорва като неоснователен, по подробно изложени съображения.
Не се оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба
на ел. енергия. Твърди се, че процесната сума е стойността на реално потребено
количество електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на
сметката на основание чл.50 от ПИКЕЕ. Сочи се, че на 30.01.2018г. е извършена
проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, съгласно който
е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3.
С обжалваното
решение е уважен предявения отрицателен установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото констативен
протокол № 1900867/30.01.2018г. се установява, че на същата дата служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ в обект с аб. № **********, кл. №
**********, находящ се в ж.к. „Владислав Варненчик“, бл.405,
вх.14, ап.26, при която е отразено, че е демонтиран електромер
с фабр. № 1114021666909777 с отбелязани
в протокола показания и е изпратен за проверка в БИМ.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза
на средство за измерване № 1126/10.05.2019г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди”, РО – Варна при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; наличие
на преминала енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея.
Въз основа на констатациите от проверката и извършената техническа проверка от „Енерго-Про” АД е
изготвено становище за начисление на електрическа енергия от 14.05.2019г., с което е одобрено да се начисли допълнително
количество ел. енергия за с аб. № **********, кл. № **********, за периода от 07.04.2017г. до 30.01.2018г., като
корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.
енергия.
Издадена е фактура № **********/28.05.2019г., с
издател „Енерго- Про Продажби” АД и получател Й.Х.Й. на стойност 817.42 лева, представляваща отчетена ел. енергия за обект
с аб. № **********, кл. № **********, за периода от 07.04.2017г. до 30.01.2018г.
Представен
по делото е и констативен протокол №
1103307 от 06.04.2017г., видно от който в процесния обект е монтиран електромер
с фабр. № 1114021666909777, като са отбелязани нулеви показания за всички
тарифи.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на
производство съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична
проверка през 2016г., а метрологичната му годност е шест години, налице
е натрупано количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3, налице
е софтуерно препрограмиране на СТИ, отчетените количества са преминали през
измервателната схема на СТИ.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
За
уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е
фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно
между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
От друга
страна следва да се съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата
по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на
ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 30.01.2018г. Следователно
липсва нормативна уредба, регламентираща както процедура по извършване на
проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното
документиране, така и извършването на корекционни процедури.
С оглед
изложеното съдът намира, че ответникът не е установил основанието на
претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата 817,42 лв., претендирана
като стойност
на начислена без правно основание електроенергия за периода от 07.04.2017г. – 30.01.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните
изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно,
доколкото заплатеното възнаграждение е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1/2004г., в редакцията ѝ към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие – 10.03.2020г.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 93 от 08.01.2020г.,
постановено по гр.дело № 9600/2019г. на Варненския районен съд, с което е
прието за установено, че Й.Х.Й., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на
въззивното дружество сумата
от 817,42 лева, представляваща корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 07.04.2017г. до
30.01.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл.405, вх.14, ет.9, ап.26, аб. № **********, кл. № **********, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на
Й.Х.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: