Решение по дело №747/2021 на Административен съд - Пазарджик

 

         РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

№                220/1.4.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в публично заседание на четвърти март  през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ         :  ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР   :  АНТОАНЕТА МЕТАНОВА

                                                                                       

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 747 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

 

2. Образувано е по жалба на С.Т.Т., ЕГН:********** ***, против Ревизионен акт № Р-16001320007362-091-001 от 15.04.2021г., издаден от Т. В. П., на длъжност началник на Сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 302 от 02.06.2021год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който спрямо С.Т.Т. за отчетни периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ в общ размер на 563,06лв. и са определени лихви за просрочие при разчитането им в размер общо на 237,75лв.

 

3. Жалбоподателя счита, че ревизионния акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото според чл. 106, ал. 1 от ДОПК, когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, е който се коригира декларацията. Според жалбоподателя, с оглед въпросните текстове от кодекса, установяването на данъчни задължения по подадена декларация, следва да се извърши с акт за установяване на задължения, вместо с ревизионен акт, както е в случая.

Възразява се, че макар в ревизионния акт да се твърди, че Т. е ползвал данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, като застраховано лице по застраховка „Живот“, сключена със Синдикална взаимозастрахователна кооперация “СиВЗК”, в действителност той не е получавал средствата, представляващи данъчно облекчение.

Заявява се, че превеждането на застрахователни премии към застрахователя и на заем към жалбоподателя е извършено от работодателя ДП „НКЖИ“ въз основа на договорки между него и застрахователя, които не са били известни на жалбоподателя, като те дават възможност на застрахователя да придобие реално размера на данъчното облекчение и да се разпорежда с него като със собствен приход. Счита се, че поради това, описаната застраховка не подлежи на деклариране от страна на С.Т., тъй като той не е страна по договора и не е заявявал пред работодателя си желание за ползване на данъчно облекчение, съгласно чл. 19, ал.2 от ЗДДФЛ.

Иска се оспореният акт да се отмени изцяло.

 

4. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител юрк. Д., в представена по делото писмена защита е на становище, че издадения ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в ревизионния доклад, ревизионния акт и в решението с което той е потвърден.

Счита се, твърденията на жалбоподателя, не могат да бъдат приети за истинни, включително въз основа на приетото по делото заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза. Според ответника, вещото лице не е съобразило, че в случая е налице неправомерно ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, като чрез описаните в ревизионния доклад застрахователни договори се усвоява данъчното облекчение без застрахователната премия по тях да бъде реално внасяна, тъй като същата е връщана още същия ден от застрахователя по банковата сметка на работодателя и изплащана обратно на застрахованите работници или служители заедно с трудовото им възнаграждение, под формата на заем или „субсидия“. Счита се, че при тази конструкция окончателен данък по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ не е бил заплащан от застрахователя „СиВЗК“, а сключваните застрахователни договори са лишени от икономическа логика и задълженията по тях не са действително изпълнени.

Иска се Съда да отхвърли жалбата, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло в прежде посочената негова част. Така постановения от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата и фактите :

 

6. Въз основа на Резолюция № П-16001319219214-ОРП-001 от 13.12.2019 г.(л. 296) е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на  С.Т.Т., в хода на която, нему е връчена Покана по чл. 103 от ДОПК, № П-16001319219214-177-001 от 18.05.2020г., в която е посочено, че при извършен преглед и анализ на представени, в хода на текущата проверка документи е установено, че през периода 01.01.2015 г. - 31.12.2018 г., от Т. неправомерно е ползвал право на данъчно облекчение по чл.19 ал.1 или ал. 2 от ЗДДФЛ, за премии за застраховка „Живот“. Посочено е още, че при извършена справка в информационния масив на НАП е установено, че с подадените от Т. ГДД за периода 2015 г. – 2018 г. са декларирани само доходи получени като регистриран земеделски производител, а в същите следва да се декларират и получените доходи от трудовите правоотношения. В тази насока, на Т. е указано, че следва да подаде коригиращи Годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за получените от него доходи от всички източници за отчетни  периоди 2015 г. – 2018 г., без да декларира данъчно облекчение по чл.19 ал.1 или ал. 2 от ЗДДФЛ.

Във връзка с това указание, Т. е депозирал писмен отговор вх. № 10405 от 29.05.2020 г.(л.307), като е заявил, че не е данъчнозадължено лице по сключената застраховка Живот със Синдикална взаимозастрахователна компания „СиВЗК“, като получените от него нетни възнаграждения са равни на начислените брутни работни заплати минус удържаните осигурителни вноски и данък. Посочено е, че всички изплатени му суми са облагани с 10 на сто данък върху дохода на физически лица. Т. е заявил още, че има задължение да декларира единствено това което работодателя е удостоверил пред НАП в Служебната бележка и няма право в ГДД да вписвам информация, различна от тази съдържаща се в издадения от работодателя му документ, поради което счита, че не са налице основания за извършване на корекциите на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в частта отнасяща се за застраховка Живот.

 

7. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № П-16001319192840-001 от 12.06.2020 г.(л.197), според който :

- За 2015 г. С.Т.Т. ЕГН ********** е подал Годишна данъчна декларация вх. № 134391600099484 от 11.03.2016 г.(л. 207), в която е деклариран единствено доход от дейност като регистриран земеделски производител за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 900,00лв. За 2015 г., Т. е подал коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 134392000573382 от 02.06.2020 г. (л.212), в която са декларирани облагаем доход 1470,02 лв. и  данъчни облекчения по чл. 19, ал.1 или ал. 2 от ЗДДФЛ, за лични вноски за застраховка „Живот“ в размер на 1208,11лв.;

- За 2016 г. Т. е подал ГДД вх. № 134391700105126 от 14.03.2017 г.(л. 216), в която е деклариран единствено доход от дейност като регистриран земеделски производител за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 800,00лв. За 2016 г., Т. е подал коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 134392000573386 от 02.06.2020 г., в която са декларирани облагаем доход 13490,55 лв. и  данъчни облекчения по чл. 19, ал.1 или ал. 2 от ЗДДФЛ, за лични вноски за застраховка „Живот“ в размер на 1349,05;

- За 2017 г. от Т. е подал ГДД вх. № 134391800105465 от 27.02.2018 г.(л. 225), в която е деклариран единствено доход от дейност като регистриран земеделски производител за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1198,00лв. За 2017 г., Т. е подал коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1300И0211388 от 01.06.2020 г., в която е деклариран облагаем доход в размер на 12402,51лв. и  данъчни облекчения по чл. 19, ал.1 или ал. 2 от ЗДДФЛ, за лични вноски за застраховка „Живот“ в размер на 1350.27лв. ;

- За 2018 г. Т. е подал  ГДД вх. № 134391900117423 от 27.02.2019 г.(л. 230), в която е деклариран единствено доход от дейност като регистриран земеделски производител за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в размер на 5845,31лв. Томов е подал коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 134391900329046 от 15.04.2019г.(л.232) за получените доходи през 2018г., в която е променил дохода от дейност като регистриран земеделски производител за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, по чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ в общ размер на 9272,00лв. За 2018 г., Т. е подал нова коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 1300И0211389 от 01.06.2020 г., в която е деклариран облагаем доход в размер на 18351,62лв. и  данъчни облекчения по чл. 19, ал.1 или ал. 2 от ЗДДФЛ, за лични вноски за застраховка „Живот“ в размер на 1553,90лв.

При тези констатации, след като са обсъдени условията по застрахователните правоотношения между Томов и „Синдикална взаимозастрахователна кооперация СиВЗК“  по застраховка „Живот“ е прието, че в случая, ползването на данъчните облекчения по чл.19 ал.1 или ал. 2 от ЗДЦФЛ за периода 2015 г. – 2018 г. съставлява отклоняване от данъчно облагане.

 

8. Със Заповед № Р-16001320007362-020-001 от 01.12.2020 г., издадена от Т. В.П., на длъжност Началник Сектор в Териториална дирекция Пловдив, на НАП е сложена в ход ревизия по отношение на С.Т.Т., ЕГН:********** ***, регистриран като едноличен търговец с фирма „СИМ – С.Т.“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. Пирин № 15,  с предметен обхват, установяване на дължимия данък, върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за отчетни периоди от 01.01.2015 г. до   31.12.2018 г., включително. Осъществяването на ревизионното производство е възложено на П. Г. Д., като ръководител на ревизията и Е. В. З.-А., двете на длъжност гл. инспектор по приходите.

С оглед наличието на компетентност за П., да възлага ревизии по реда а ДОПК, по делото е представена  Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП. Представена е и Заповед № РД-09-1801 от 28.09.2018 г. на Директора на Териториална дирекция Пловдив на НАП за определяне на органите, компетентни да извършват данъчни ревизии.

 

9. В хода на така образуваното ревизионно производство, с Протокол № 1561390 от 25.02.2021г. са били присъединени, събраните доказателства при извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства(л.191).

 

10. До ревизираното лице е било отправено Искане за представяне на документи и писмени обяснения № Р-16001320007362-040-001 от 03.12.2020г. (л.75). В отговор от страна на Т. са представени :

- Застрахователна полица по застраховка „Живот и рента“ – тарифа „Електра“ № 612611 от 29.04.2009 г.(л.103 и л. 329), страни по която са кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, като застраховател и С.Т., като застрахован. Уговорения срок на действие е „…до навършване на възраст за пенсиониране съгласно кодекса за социално осигуряване…“. Бруто застрахователната премия е определена по следния начин : „..максималния размер на данъчното облекчение част от месечния доход на застрахования съгласно ЗДДФЛ (за 2008 г. – 10% от МДО по смисъла на ЗДДФЛ)…“. Откупната стойност на застраховката е определена в размер на 90% от застрахователната премия. В застрахователния договор е посочено, че на основание чл. 270 ал. 3 от КТ, застрахования  упълномощава работодателя си да изчислява и превежда по сметка на застрахователя, уговорената застрахователна премия. Уговорено е, че застрахования предоставя информация за номера на банковата сметка, по която застрахования получава месечното си възнаграждение с цел обслужване на застрахователния договор ;

- Застрахователен сертификат на застрахования С.Т., в Раздел ІІ, т. 7 от който е вписано, че застрахования упълномощава работодателя си да извършва необходимия финансов трансфер за усвояването на отстъпения  по ЗДДФЛ данък върху общия доход в състава на застрахователната премия в нейният максимално възможен размер ;

- Общи условия, относно модулно животозастраховане на „СиВЗК“, като според чл. 41.4 и чл. 41.4.12 от същите, на основание чл. 240 ал. 4 от КЗ и чл. 453 от КЗ, застрахования има право на получи паричен заем срещу застраховката си до размера на откупната стойност на застраховката, обезпечаваща заема;

- Справки за вземания, движимо и недвижимо имущество, притежавано от Т.;

- Служебни бележки издадени от работодателя, всички от 23.03.2020 г., за доходи на Т. от трудово правоотношение относно всяка една от календарните годи включени в ревизирания период, в които са посочени съответните суми на данъчното облекчение за лични вноски за доброволно здравно осигуряване и за застраховка „Живот“ по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ;

- Справки за изплатените възнаграждение за ревизирания период.

11. До кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Македония, № 1, ет. 13 е било отправено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица № Р-16001320007362-041-001 от 20.01.2021г. (л.115), в отговор на което е представена справка за застрахователните премии от С.Т. и изплатените заеми по полица 612611 *********.

Искане за представяне на документи № Р-16001320007362-041-002 от 09.02.2021г. е било отправено до „Национална компания Железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София(л. 126), в отговор на което са представени служебни бележки за изплатени доходи по години и фишове по месеци и години за изплатените работни заплати и удържания данък върху доходите на физическите лица чл. 42 от ЗДДФЛ.

Искане за представяне на документи № Р-16001320007362-041-003 от 09.02.2021г. е било отправено и до „БДЖ - Пътнически превози“, ЕИК *********, гр. София(л. 183), в отговор на което са представени служебни бележки за изплатени доходи по години и фишове по месеци и години за изплатените работни заплати и удържания данък върху доходите на физическите лица чл. 42 от ЗДДФЛ.

 

12. При тези данни е бил съставен Ревизионен доклад № Р-16001320007362-092-001 от 22.03.2021г.в който е прието за установено следното:

С.Т. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Регистриран е като едноличен търговец с фирма „Сим - С.Т.“, ЕИК *********. От 01.04.2013г. е регистриран като земеделски производител с дейност „Отглеждане на лозови, овощни и други трайни насаждения“.

През ревизираният период Т. е работил по трудови правоотношения в следните дружества: „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ поделение гр. Пловдив към ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ ДП за периода от 01.01.2015г. до 30.10.2018г. и „БДЖ - Пътнически превози“ за периода от 01.11.2018г. и към момента.

С Годишни данъчни декларации за съответния отчетен период, Т. е декларирал :

 

След извършена справка в информационната система на НАП и данните по ревизионната преписка е констатирано, че брутния размер на дохода на Т. от трудови правоотношения за 2015 г. е 14284,35 лв., а посочения в представената от работодателя служебна бележка е 14170,02 лв., като разликата от 114,33 лв. се дължи на изплатено обезщетение за временна нетрудоспособност м. февруари 2015 г. Констатирано е също, че брутния размер на дохода на Т. от трудови правоотношения за 2018 г. е 19389,64 лв., а посочения в представената от работодателя служебна бележка е 19139,64 лв., като разликата от 250,00 лв. се дължи на изплатени социални разходи през м. ноември 2018г., които не са включени в служебната бележка.

Въз основа на данните представени от кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“ е констатирано следното :

 

период	платени премии	получени заеми	разлика
м.12.2014г. - м.11.2015г.	1208,11 лв.	1090,90 лв.	117,21 лв.
м.12.2015г. - м.11.2016г.	1363,74 лв.	1227,36 лв.	136,38 лв.
м.12.2016г. - м.11.2017г.	1338,83 лв.	1204,96 лв.	133,87 лв.
м.12.2017г. - м. 11.2018г.	1524,55 лв.	1372,12 лв.	152,43 лв.

 

13. Въз основа на тези данни, органите по приходите са формирали извода, че по силата на общите условия за застраховане и индивидуалните застрахователни договори сключвани с кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, застрахованите лица ползват максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ чрез работодателя. Посочено в ревизионния доклад е, че целта на данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ е да насърчи спестовността в дългосрочен план, а в конкретния случай, съответните суми биват връщани още в месеца на изплащане на застрахователната премия. Според органите по приходите, отпускането на субсидиите на работниците и служителите във връзка със застрахователните договори между кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“ и работници и служители на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, в качеството му на работодател, по същество представлява действие на страните по връщане на сума, близка до дължимата застрахователна премия, което е извършено само с оглед формалното отчитане наличието на условия за ползване на данъчните облекчения по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ. При това положение е прието за установено, че действията на страните по сключените застрахователни договори и последващото отпускане на „заеми”/“субсидии“, като резултат представляват отклонение от данъчното облагане, поради което на основание чл. 77 от ЗДДФЛ, договорите не следва да бъдат зачетени за целите на облагане по ЗДДФЛ, тъй като Т. неправомерно е ползвал чрез работодателя си ДП „НКЖИ“ данъчно облекчение по чл. 19 от същия закон в максимален размер от 10 % от месечната данъчна основа по чл. 42 ал. 2 от ЗДДФЛ.

При това положение е определена данъчна основа за облагане с данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и дължимия данък за периода 2015г.- 2018г. както следва:

 

период	облагаем доход	удържани ЗОВ	данъчно облекчен.	данъчно основа за облагане	дължим данък	авансово удържан данък	разлика за довнасяне	лихва
2015	14284,35	1839,06	117,21	12328,08	1232,81	1109,30	117,50	67,20
2016	15484,4	1993,89	136,38	13354,13	1335,41	1191,64	143,79	69,80
2017	15863,05	2110,27	133,87	13618,91	1361,89	1233,26	1128,63	48,29
2018	19389,64	2663,7	152,43	16573,51	1657,35	1484,21	173,14	48,73

 

14. В хода на съдебното производство бе изслушано заключение по назначена съдебно счетоводна експертиза. Според вещото лице, размерите на ползваното от С.Т. данъчно облекчение по чл.19, ал.1 от ЗДДФЛ, за лични вноски по застраховка „Живот и рента“, и изчисления допустим размер до 10 на сто от годишните данъчни основи, за получените в периода от януари 2015г. до декември 2018г. доходи от трудови правоотношения, са както следва:

За 2015 година: Допустим размер на данъчното облекчение: 1 233,10 лв. Ползвано данъчно облекчение: 1 233.11 лв.

За 2016 година: Допустим размер на данъчното облекчение: 1 349.05 лв.

Ползвано данъчно облекчение: 1 349,06 лв.

За 2017 година: Допустим размер на данъчното облекчение: 1 375,28 лв.

Ползвано данъчно облекчение: 1 350,27 лв.

За 2018 година: Допустим размер на данъчното облекчение : 1 672,59 лв.

Ползвано данъчно облекчение: 1 553,90 лв.

Посочено в заключението е, че С.Т.Т. е застраховано лице, съгласно застрахователна полица по застраховка „Живот и рента“ — Тарифа „Електра“ № 612611-01611 от 29.04.2009г. Дължимите по полицата застрахователни премии са за сметка на жалбоподателя, като същите са изчислявани и превеждани от работодателя. Направените вноски за застраховка „Живот“ за всеки месец от процесния период не надвишават максимално допустимия размер и са до 10% от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ.

 

ІV. За приложимото право :

 

15. Според чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2.

В чл. 19, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвидено, че данъчното облекчение по ал. 1 и 2 се ползва, когато съгласно сключения със застрахователното/осигурителното дружество договор физическото лице - носител на задължението за данъка, е застраховано/осигурено.

Съобразно чл. 77 от ЗДДФЛ, при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

16. С оглед разрешаването на текущия правен спор, следва да се констатира, че единственото съждение съдържащо се в ревизионния доклад, въз основа на което органите по приходите са счели, че на основание чл. 77 от ЗДДФЛ, процесния договор за застраховка не следва да бъде зачетен за целите на облагането по ЗДДФЛ е следното -  „…Отпускането на субсидиите на работниците и служителите във връзка със застрахователните договори между СВЗК и работници и служители на НКЖИ, в качеството му на работодател, по същество представлява действие на страните по връщане на сума, близка до дължимата застрахователна премия, което е извършено само с оглед формалното отчитане наличието на условия за ползване на данъчните облекчения по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ….“.

 

17. В този контекст, преди всичко трябва да се отбележи, че нормата на чл. 77 от ЗДДФЛ, при установяване на данни за сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, както се твърди в случая, препраща разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане. Въпросните разпоредби от ЗКПО са възведени в чл. 15 и чл. 16 от Част Първа, Глава Четвърта „ Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане“. Нито в ревизионния доклад, нито пък в ревизионния акт обаче, органите по приходите са посочили на коя конкретно разпоредба и хипотеза от ЗКПО са основали решението си да изключат процесния договор за застраховка при определяне на данъчните задължения на Т.. Едва в решението на директора на Дирекция „ОДОП“, Пловдив е поменато, че става реч за чл. 16, ал 1 от ЗКПО, съобразно който нормативен текст, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Липсата на посочено конкретно правно основание за постановяване на акта, макар и в случая, само по себе си да не е основание за неговата отмяна, несъмнено е нарушило правото на жалбоподателя на участие и защита в административната процедура.

 

18. На следващо място, с оглед поддържаните възражения от страна на жалбоподателя, следва да се отбележи, че представената по делото Застрахователна полица по застраховка „Живот и рента“ – тарифа „Електра“ № 612611 от 29.04.2009 г.(л.103 и л. 329), несъмнено налага извода, че кооперация „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, като застраховател и С.Т., като застрахован, са страни по установеното с договора застрахователно правоотношение. Автентичността на този документ не бе подложена на съмнение, поради което следва да се приеме, че той е подписан именно от Т..

 

19. Такъв несъмнен и еднозначен извод обаче, не е възможно да се направи по твърдяното от органа по приходите заемно правоотношение, възникнало между „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, като заемодател и С.Т., като заемател. Единствените данни в тази насока се съдържат в представената от кооперацията „Справка за застрахователните премии от С.Т. и изплатените заеми по полица 612611 *********“(л.118). По административната  преписка и по делото липсват каквито и да е доказателства, кога и в каква форма, Т. е заявил искането си да получава, а кооперацията да му предоставя периодични заеми, по какъв ред са му били предоставяни въпросните парични суми, били ли са погасявани те, кога и по какъв ред е ставало това. От представените фишове за изплатени възнаграждения на Т. по трудово правоотношение е видно(л. 130 и сл.), че от дължимата му заплата са удържани съответните суми за застрахователната премия по договора за застраховка, но не и превеждане на някакви други парични суми в полза на лицето.

Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, съобразно чл. 41.4 от Общи условия, относно модулно животозастраховане на „СиВЗК“, на основание чл. 240 ал. 4 от КЗ(отм.) и чл. 453 от КЗ, застрахования има право на получи паричен заем срещу застраховката си до размера на откупната стойност на застраховката, обезпечаваща заема. Ясно е при това положение, че заемните правоотношение не възникват, като пряка последица от сключването на индивидуалния договор за застраховка, в който такава уговорка липсва, а следва да бъдат заявени изрично от застрахования. Каза се, такова волеизявление от страна Т. по делото не се установи да е направено.

 

20. Съвкупната преценка на данните съдържащи се в приобщените по делото доказателства, налага безпротиворечивия извод, че уговорките и насрещните задължения по Застрахователна полица по застраховка „Живот и рента“ – тарифа „Електра“ № 612611 от 29.04.2009 г. са точно и коректно изпълнявани от кооперацията, застраховател и от физическото лице, застрахован. Не се твърди и не се установява, застрахователя да е отказвал или подлагал на някакви съмнения, поетото от него задължение за заплащане на застрахователната сума/обезщетение при настъпване на застрахователно събитие по покрит от договора риск, през уговорения между страните застрахователен срок.

Съобразно чл. 240, ал. 4 от КЗ(отм.), срещу застраховката на застрахования може да бъде отпуснат заем от застрахователя до размера на откупната стойност. Условията и редът за отпускането, погасяването и лихвата по заема се уреждат в застрахователния договор. Когато застрахователното събитие е настъпило и заемът не е бил погасен, договорът остава в сила за намалена застрахователна сума. Аналогична е разпоредбата на действащия понастоящем текст на чл. 453 от КЗ. В случая, дори да се приеме, че е ползвана законово регламентираната възможност срещу бъдещата застрахователна премия, застрахованото лице да ползва заем, само по себе си, това не е основание да се приеме, че договорът за застраховка „Рента, живота и здравето на застрахования“ е симулативен. Както се посочи, от представената „Справка за застрахователните премии от С.Т. и изплатените заеми по полица 612611 *********“ е видно, че  кооперацията е осчетоводявала отпусканите заеми на застрахованите лице, което ще рече, че и в тази част договора е бил изпълняван и не е налице привидна сделка, чиято цел е била неправомерно ползване на данъчно облекчение. В тежест на страната, която твърди наличието на симулация е да докаже, че действителната воля на страните не е такава каквато е отразена в договора(в тази насока Решение № 8370 от 12.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13564/2020 г., VIII о.). Каквито и да е конкретни твърдения, съображения или доказателства в тази насока не са заявени от органа по приходите нито в рамките на ревизионното, нито пък в рамките на настоящото съдебно производство.

Крайният извод при това положение е, че оспорения ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло.

 

V. За разноските :

 

21. С оглед констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 510,00лв.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001320007362-091-001 от 15.04.2021г., издаден от Т. В. П., на длъжност началник на Сектор в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, като орган възложил ревизията и П. Г. Д. на длъжност главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията при Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, потвърден с Решение № 302 от 02.06.2021год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”, гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който спрямо С.Т.Т., ЕГН:********** ***, за отчетни периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. са определени допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения по ЗДДФЛ в общ размер на 563,06лв. и са определени лихви за просрочие при разчитането им в размер общо на 237,75лв.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, София да заплати на С.Т.Т., ЕГН:********** ***, сумата от 510,00лв. (петстотин и десет лева), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                                      

 

 

Административен съдия : /п/