Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III-Б въззивен състав, в закрито заседание на
десети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова
ч.гр.дело № 662 описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника М.В.Д., срещу постановление за отказ,
обективирано в отговор с изх. №69159/13.12.2019 г. на ЧСИ П., с което е
отказано да бъдат намалени размера на адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя и начислени такси /прости и пропорционална/ по ТТР към ЗЧСИ по изп.
дело № 20198510400841 по описа на ЧСИ М.П., редовно връчено на М.В.Д. на 19.12.2019
г.
В жалбата длъжникът се позовава на доводите наведени в депозираното от него
възражение срещу определените от ЧСИ такси и разноски в изпълнителното
производство. Иска се тяхното намаляване. Във възражението си длъжницата
поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение е двойно по- високо от
минимално предвиденото съобразно нормативната уредба и се иска намаляването му
до 470,00 лв., който размер длъжника сочи, че е минимален. Сочи, че таксата
начислена за изпратена чрез „МиБМ Експрес“ ООД покана за доброволно изпълнени е
недължима, тъй като реално адреса ѝ не е бил реално посетен от служител
на куриерската фирма.
Постъпило е писмено възражение от взискателите В.И.С.и Н.И.С.чрез адв. К.,
с което се поддържа, че адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство
следва да се определи, като се кумулират
възнагражденията за образуване на изп. производство и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изп. дело. Сочи, се че длъжникът не е
заплатил задължението си в срока за доброволно изпълнение, като по изп. дело са
заплатени само 20% от дължимите суми. Сочи, че претендираното адвокатско
възнаграждение от 888,00 лв. с ДДС не надхвърля законоустановения минимум.
Поддържа че, възраженията на длъжника срещу обикновените и пропорционалните
такси, начислените от ЧСИ по ТТР към ЗЧСИ са неоснователни, като всички
определени такси са уредени в ТТР към ЗЧСИ.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по
жалбата, в които е изложил съображения за нейната неоснователност.
Изпълнително дело № 20198510400841 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 е
образувано по молба на В.И.С.чрез нейната майка и законен представител Г. К. и Н.И.С.и
двете чрез адв. П. на 23.05.2019 г. за образуване на изпълнително дело срещу М.В.Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 21.01.2019г. от СРС, 28 състав за сумата от общо 4420 лв.
представялващи разноски по гр.д. 32258/2015 по описа на СРС, 28 състав, по
гр.д. 4349/2017 г. по описа на СГС, IV-Д състав и по гр.д. 2345/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО.
С молбата е възложено на ЧСИ П. на основание
чл. 18 от ЗЧСИ да предприеме изпълни действия и способи по своя преценка.
По делото е представено пълномощно от двамата взискатели в полза на „А.Д.Х.и П.“ за представителство в
изпълнителното производство. „А.Д.Х.и П.“ е преупълномощило адв. К. П. да
представлява С. в изпълнителното производство. Представени са доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 888 лв. с ДДС от страна на Г.
К. по сметка на „А.Д.Х.и П.“.
На 19.12.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно плащане, в
която са посочени като дължими сумите: общо 6044,01 лв., от които 1560,00 -
неолихвяеми вземания, 2860,00 лв. - присъдени разноски /сборът от двете суми е
равен на материалния интерес по изпълнителния лист/, 909,00 лв. – разноски в
изпълнителното производство и 715,01 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими
към 26.11.2019 г.
На 31.05.2019 г., на основание чл.508 от ГПК ЧСИ е бил уведомен от „Б.ДСК“
ЕАД, че длъжникът Д. има сметка в банката, по която е наложен запор. По
сметката постъпват социални помощи и пенсия под установения размер на
минималната работна заплата, по отношение на които запорното съобщение не
поражда действие.
По молба на взискателя върху имот собственост на длъжника е наложена
възбрана вписана в служба по вписванията с вх. № 81043, акт № 231, том 20, дело
№ 62309, имотна партида 648627.
По делото е налична разписка 0200010160459720 доказваща заплащане на част
от дължимата сума в размер на 1210 лв.
На 13.12.2019 г. М.Д. е подала възражения срещу размера на определените от
ЧСИ такси и разноски по изпълнение.
Отказът на ЧСИ да намали определените разноски за изпълнителното производство
е обективиран в „отговор“ №
69159/13.12.2019 г. получен от М.Д. на 19.12.2019 г. Срещу този отказ е
постъпила разглежданата жалба.
С отговора от 13.12.2019 г., получен лично от длъжника Д. на 19.12.2019 г.,
ЧСИ К. я е информирал, че са начислени следните такси по ТТР към ЗЧСИ: такса по
т.1 от ТТР към ЗЧСИ – 24,00 лв. за образуване на изпълнителното дело; такса по
т.2 от ТТР към ЗЧСИ – 60 лв. за пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника; такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ / 2 броя/ - 48,00 лв. за изготвени покани
за доброволно изпълнение: едната с изх. №26328/23.05.2019 г. – изпратена чрез
МиБМЕ.ООД, а другата с изх. № 68635/12.12.2019 г. – лично получена от длъжника
в кантората на ЧСИ; такса по т.6 от ТТР към ЗЧСИ – 6,00 лв. за изготвянето на
поискано от длъжника удостоверение / таксата от 6,00 лв. не е предмет на
разглежданата жалба, доколкото не се включва с оспорвания от длъжника размер на
начислените такси/; такса по т.9 ТТР към ЗЧСИ – 18,00 лв. за налагането на
запор на вземания по банкови сметки открити в Б.ДСК ЕАД; такса по т.10 ТТР към
ЗЧСИ – 18,00 лв. за налагане на възбрана върху недвижим имот; такса по т.26 ТТР
към ЗЧСИ – 535,01 лв., пропорционална такса, която се събира за изпълнение на
парично вземане на взискателя; такса по т.31 ТТР към ЗЧСИ – 12,00 лв. за
получаване на информация и документи, свързани с длъжника и неговото имущество.
Жалбата е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване с жалба.
Разгледана по същество, жалбата се
явява частично ОСНОВАТЕЛНА
По адвокатското
възнаграждение:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК
длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В чл. 10 т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за
образуване на изпълнително дело минималният размер на адвокатското възнаграждение
е 200 лева, а съобразно чл. 10, т. 2 от същата наредба минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. – 1/5 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. –
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
Въпросът за разноските се поставя
във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство -
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с
изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
Съобразно задължителните указания,
дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС при направено възражение за прекомерност на разноските
по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да прецени съотношението на цената на
адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, т.е. дали има
съответствие между размера на претендираното възнаграждение и усилията на
защитата при упражняване на съответните процесуални права.
Доколкото
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя, който е бил
представляван от надлежно упълномощен адвокат, за заплащането на чието
адвокатско възнаграждение по делото са налични доказателства, адвокатско
възнаграждение за образуване на изп. производство се дължи.
В настоящия случай процесуалният
представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнително производство,
с която на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на частния съдебен изпълнител
да предприеме всички изпълнителни способи по своя преценка. С оглед така
извършеното възлагане от взискателя, настоящият състав намира, че е без
значение за определяне размера на адвокатското възнаграждение, че с последваща
молба на взискателя е поискано налагане на възбрана върху имот собственост на
длъжника, доколкото за ЧСИ е съществувало задължение по силата на възлагането да
предприема всички необходими действия за удовлетворяването на взискателя.
Следователното възнаграждението за
адвокат на взисктеля следва да се определи в размер на 240 лв. с ДДС -
минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за образуване на
изпълнително дело. Съгласно параграф 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, поради което и в конкретния случай адвокатското възнаграждение
е определено с ДДС.
При наведените от длъжника възражения и изричното му изявление, че дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя е сумата от 470,00 лв. и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът намира, че адвокатското възнаграждение определено в полза на взискателя следва да бъде намалено именно до сумата от 470,00 лв.
По начислените прости такси:
Съдът намира, че основателно и
законосъобразно са начислени следните обикновени такси: такса по т.1 от ТТР към
ЗЧСИ – 24,00 лв. за образуване на изпълнителното дело; такса по т.2 от ТТР към
ЗЧСИ – 60 лв. за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника; такса
по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 24,00 лв. за изготвена покана за доброволно изпълнение
с изх. №26328/23.05.2019 г. – изпратена чрез „МиБМ Е.“ ООД /за покана за
доброволно изпълнение с изх. № 68635/12.12.2019 г. – лично получена от длъжника
в кантората на ЧСИ, не следва да се събира такса/ и за налагане на възбрана
върху недвижим имот и по т.10 от ТТР към ЗЧСИ – 18,00 лв.
По делото са налични доказателства за извършеното пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника – изискани са справки от НАП, включително данъчна
декларация на задълженото лице за 2018 г., направено е справка за лице в
имотния регистър към Агенция по вписванията.
Относно таксите за изготвени покани за доброволно изпълнение, съдът намира
следното: Съгласно т. 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по
чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20
лв. / 24 лв. с ДДС/.
С оглед данните по делото се дължи
такса само за една покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело са
налични доказателства за изпратена на 23.05.2019 г. една покана за доброволно
изпълнение чрез куриерска услуга / на л.11 от изп. дело е приложено известие за
доставяне, в което е отбелязано, че на две различни дати са залепени стикери за
уведомяване на лице на посочения адрес/ на адрес: Столична община, район
„Панчарево“, с. Железница, ул. „*******който съответства на постоянния адрес на
длъжника /съобразно справка в НДБ „Население“ направена в хода на изп.
производство/. За тази покана, съдът намира, че ЧСИ правилно е определил такса
по т.5 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24,00 лв., доколкото е изпратена на адрес на
длъжника известен по делото.
По делото е приложена и покана за доброволно изпълнение изх. №
68635/12.12.2019 г. по рег. на ЧСИ П., получена лично от длъжника в кантората на ЧСИ П.
на 12.12.2019 г. За тази покана за доброволно изпълнение съдът намира, че не
следва да бъде дължима такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно т. 5 от ТТР към
ЗЧСИ таксата се дължи за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от
негов служител на поканата. В конкретния случай връчената покана на длъжника е
с изходящ номер от същата дата, на която е и връчена, като съдът намира, че поканата
от 12.12.2019 г. е изготвена единствено с цел върху нея да бъде отбелязано
личното ѝ получаване, което обаче е можело да бъде сторено и върху
изпратена на 23.05.2019 г. покана.
Съдът намира, че таксата по т.10 от ТТР към ЗЧСИ за налагане на възбрана
върху недвижим имот собственост на длъжник, се дължи от последния. От данни по
делото се установява, че върху имот на длъжника находящ се в гр. София, район
„Студентски“, ул. „********е наложена възбрана вписана в служба по вписванията
с вх. № 81043, акт № 231, том 20, дело № 62309, имотна партида 648627.
По делото е налична разписка 0200010160459720 доказваща заплащане на част
от дължимата сума в размер на 1210 лв., с оглед което длъжникът не е заплатил
цялото си задължение, произтичащо от изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изп. производство, поради което и с оглед поведението на длъжника в
хода на производството през ЧСИ стои възможността да извърши опис и изнасяне на
публична продан на недвижимия имот, върху който е наложена възбраната и чиято
цел е именно да подготви последващи принудителни действия спрямо същия. При
изложеното налагането на възбрана не може да се приеме като нереализиран
изпълнителен способ към момента и за него се дължи такса от длъжника в размер
посочен в т.10 от ТТР към ЗЧСИ.
Таксите по т.9 ТТР към ЗЧСИ – 18,00 лв. за налагането на запор на вземания
по банкови сметки открити в Б.ДСК ЕАД и по т.31 ТТР към ЗЧСИ – 12,00 лв. за
получаване на информация и документи, свързани с длъжника и неговото имущество
съдът намира за недължими по следните съображения:
Относно таксата по т.9, за да достигне до извода за недължимостта ѝ
съдът съобразни указанията, дадени от ВКС в т.5 от Тълкувателно решение 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС, в които е разяснено, че длъжникът не отговаря за онази част
от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на
вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни
способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил
удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните
изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя. В
конкретния случай изрично от банката, която е запорирана сметка на длъжника е
посочено, че по банковата сметка на длъжника постъпват средства по отношение,
на които запорното съобщение не поражда действие –социални помощи и пенсия под
установения размер на минималната заплата/ и възбрана, поради което запорът
следва да се счита приравнен на способ изоставен от взискателя.
От документите по изпълнителното
дело не става ясно за какви точно действия или издадени документи е начислена
таксата по т.31 ТТР към ЗЧСИ – 12,00 лв., като с оглед тази неяснота, съдът
намира, че длъжникът не следва да бъде задължен да заплаща същата.
По начислената
пропорционална такса по т. 26, б. "в" от ТТР към ЧСИ :
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ
за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В
"парично вземане" се включва само дългът, предмет на изпълнението, не
и разноските по повод изпълнението. В противен случай би означавало да се събират
такси върху разноски, което не отговаря на законодателната идея. В конкретния
случай задължението на длъжника възлиза на сумата от 4420,00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 26,
б. „в“ от Тарифата пропорционалната такса следва да се изчисли в размер на 100 лв.
+ сумата от 318,69 лв., към който сбор се добавят и 20% ДДС или общо сумата в
размер на 448,32 лв. с ДДС. Определения размер на таксата от ЧСИ от 535,01 лв.
следва да бъде намален до изчисления от съда размер, а именно сумата от 448,32
лв. с ДДС.
Следователно общият
размер на дължимите такси по изпълнителното дело е 574,32 лв. с ДДС / т.1 от
ТТР към ЗЧСИ – 24,00 лв. за образуване на изпълнителното дело; такса по т.2 от
ТТР към ЗЧСИ – 60 лв. за пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника; такса по т.5 от ТТР към ЗЧСИ - 24,00 лв. за изготвена покана за
доброволно изпълнение с изх. №26328/23.05.2019 г. – изпратена; по т.10 от ТТР
към ЗЧСИ - 18,00 лв. за налагане на възбрана върху недвижим имот и т.26 –
448,32 лв. с ДДС пропорционална такса за изпълнение на парично вземане /, до
който размер следва да бъдат намалени начислените такси по изп. дело № 20198510400841
по описа на ЧСИ М.П..
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за отказ,
обективирано в отговор с изх. №69159/13.12.2019 г. на ЧСИ П., с което е
отказано да бъдат намалени размера на адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя и начислени такси по изпълнението /прости и пропорционална/, по ТТР
към ЗЧСИ по изп. дело № 20198510400841 по описа на ЧСИ М.П. за размера над
сумата от 470,00 лева до пълния определен размер от 888,80 лв.– адвокатско
възнаграждение определено в полза на взискателя и над 574,32 лв. с ДДС до 715,01 лв.с ДДС –
такси, начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
НАМАЛЯВА определените на
длъжника М.В.Д. по изпълнително дело № 20198510400841 разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя от 888,00 лв. до 470,00 лв. /четиристотин и седемдесет лева/ и таксите, начислени по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 715,01 лв. до сумата от 574,32 лв. /петстотин
седемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.