№ 13439
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110106670 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. К. Н., срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ и
Столична община, с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
осъждане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца сумата в
размер на 5490 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” по щета № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на ищеца сумата в размер на 126,31 лева, представляваща
мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 18.11.2022 г. до 03.02.2023 г.;
както и в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да заплати на ищеца сумата в размер на
5490 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско” по щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 11.09.2021 г. при движение в района на Северна
скоростна тангента в посока към гр. Перник, при отбивката за с. Мрамор водачът,
управляващ лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № ********, собственост на А.
П. С., попаднал в несигнализирано и необезопасено препятствие на платното за движение
(насип), в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване
на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество
1
по застрахователна полица № 00500100391347, със срок на застрахователното покритие от
05.12.2020 г. до 04.12.2021 г. Във връзка с настъпилото ПТП собственикът на застрахования
автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
заведена под № **********. С решение № 461 от 11.08.2022 г., постановено по гр. д. № 740
по описа за 2022 г. на Районен съд – Благоевград, застрахователят бил осъден да заплати на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 5490 лева,
ведно със законната лихва върху него, както и сторените в производството разноски. В това
производството Столична община била привлечена като трето лице-помагач на страната на
застрахователя. Присъдените суми в общ размер на 6184,97 лева били заплатени от
застрахователя по сметка на правоимащото лице на 12.09.2022 г. Твърди, че ПТП било
настъпило на път, част от републиканската пътна мрежа, за поддържането на който
отговаряла Агенция „Пътна инфраструктура“ – главен ответник в настоящото производство.
До АПИ била изпратена регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение, получена на 07.11.2022 г., но до настоящия момент задължението не било
погасено. В условията на евентуалност искът е предявен срещу Столична община, в случай
че бъде установено, че пътният участък, на който настъпило процесното ПТП, е част от
общинската пътна мрежа. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на главния ответник Агенция
„Пътна инфраструктура“, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез гл. юрк. Г. Н.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие имало ремонт на пътя и насип на платното за движение.
Възразява, че не били спазени изискванията на общите условия на застрахователя при
настъпването на подобно застрахователно събитие, поради което същият не следвало да
изплаща застрахователно обезщетение. Твърди, че при подобни повреди по автомобила
същият не можел да се движи на собствен ход, поради което посещението на мястото на
инцидента и съставянето на протокол за ПТП от органите на „Пътна полиция“ било
задължително, а в случая това не било направено. По делото не били представени
доказателства, които да установяват наличието на предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на застрахования при ищеца водач, който не съобразил поведението си с
атмосферните условия, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението и
конкретните условия на видимост. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на евентуалния ответник
Столична община като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк.
А. К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и
2
недоказан. На първо място възразява, че водачът на застрахования автомобил проявил груба
небрежност при управлението му, като не спазил предписанията на компетентните органи,
свързани с безопасността на движението. Твърди, че непосредствено преди ремонтирания
пътен участък движението по Северна скоростна тангента било ограничено и отбито само в
една пътна лента, като водачът сам бил признал, че е пренебрегнал сигнализацията и е
продължил направо, тъй като „отбиването било рязко“. В тази връзка прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил
поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Освен това твърди, че поддържането на процесния
пътен участък, считано от 2008 г., се осъществявало от Агенция „Пътна инфраструктура“, а
не от Столична община. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск, а в условията на евентуалност – да намали претендираното
обезщетение с ½ поради съпричиняване. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. Ц.. В хода на устните състезания процесуалният
представител моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковите претенции.
Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован,
се представлява от юрк. Н.. Процесуалният представител оспорва исковата молба и
поддържа депозирания отговор.
В съдебно заседание ответникът Столична община, редовно призован, се представлява
от юрк. А.. Процесуалният представител оспорва предявените искове и поддържа
депозирания отговор. В хода на устните състезания юрк. К. моли съда да отхвърли
предявения иск по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба. Моли да
бъдат взети предвид приетите по делото доказателства, че Столична община не
стопанисвала процесния пътен участък. В условията на евентуалност моли съда да намали
присъденото обезщетение със съответния процент съпричиняване от страна на водача.
Претендира присъждане на дължимото за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от застрахователна полица № 00500100391347, сключена на 03.12.2020 г., за
увредения автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, с рег. № ********, собственост на А. П. С.,
имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество,
с период на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 05.12.2020 г. до 24.00 ч. на 04.12.2021
г., с рискова клауза „А” – Пълно Каско и начин на обезщетяване при частични щети – в
доверен сервиз или по експертна оценка. От отбелязване в застрахователната полица се
установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2012 г., а от
приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на
3
първа регистрация на същия автомобил била 18.10.2012 г. С договора била определена
застрахователна сума в размер на 23328 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 3, вр. т. 2, б. „а“ от раздел ІІІ „Обект на застраховане.
Застрахователно покритие“ на Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, застрахователят осигурявал застрахователно
покритие за вреди, възникнали при застрахователни събития по рискове, конкретно
уговорени от страните в застрахователния договор и изразяващи се в пълна загуба или
частично увреждане на застрахованото МПС, като при рискова клауза „А“ – Пълно каско,
каквато била уговорена и в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие (ПТП)
било сред покритите рискове. Общите изключения, при наличието на които застрахователят
не изплащал обезщетение, били посочени в раздел ІV „Изключения от застрахователното
покритие“. В клаузата на чл. 21, ал. 1 от общите условия било предвидено към всяка
застрахователна претенция, която не била свързана с противозаконно отнемане на
застрахованото МПС, да бъдат представяни следните доказателства: писмен акт, съставен
съгласно законоустановения ред и удостоверяващ настъпилото застрахователно събитие,
който можел да бъде констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за ПТП с
материални щети или двустранен констативен протокол за ПТП (т. 4); декларация от водача
и/или пътниците в МПС относно обстоятелствата, при които са настъпили вредите (т. 6).
Съгласно чл. 26, ал. 4 от общите условия извън случаите на тотална щета и противозаконно
отнемане на застрахованото МПС, обезщетяването можело да се извърши по един от
следните способи: 1. чрез изплащане на парично обезщетение, определено съгласно
експертната оценка на вредите; или 2. чрез отстраняване на вредите от външен изпълнител,
установен на територията на Република България, в който случай разноските за ремонта се
заплащали от застрахователя непосредствено на външния изпълнител.
От писмо с рег. № 105810-674/17.11.2021 г., изготвено от „Районен център 112“ – София
се установява, че от телефонния номер на свидетеля П. С. били постъпили няколко
обаждания, касаещи настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на един
автомобил, самокатастрофирал в насипана земна маса на пътното платно.
За настъпването на процесното застрахователно събитие, на 14.09.2021 г. водачът П. С.
С. подал до застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на
МПС“, по което била образувана щета № **********. Към уведомлението била приложена
декларация от водача, в която били описани следните причини и обстоятелства за
възникване на събитието: на 11.09.2021 г. в 21,35 ч. П. С. управлявал процесния автомобил
по Северната тангента в посока от София към Благоевград, когато попаднал на неосветен
участък от пътя с ремонтни дейности, при което минал през насип от земна маса и се забил в
два железни кола от мантинелата. В резултат на удара били увредени преден капак, предна
броня, радиатор за антифриз и др. На автомобила били извършени два огледа – на 14.09.2021
г. и на 20.09.2021 г., като застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение
по процесната щета. Поради това собственикът на застрахования автомобил – А. С.
предявила иск срещу застрахователя по имуществената застраховка, по който било
4
образувано гр. д. № 740 по описа за 2022 г. на Районен съд – Благоевград, ІІІ граждански
състав. С решение № 461 от 11.08.2022 г. „Застрахователно дружество Евроинс“ АД било
осъдено да заплати на А. П. С. на основание чл. 405 КЗ сумата 5490 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета № **********. Решението било постановено при
участието на Столична община като трето лице – помагач на страната на ответника по
предявения срещу него иск. Присъдените суми били заплатени от ищцовото дружество в
полза на собственика на застрахования автомобил по банков път с преводно нареждане от
12.09.2022 г.
От представена по делото регресна покана рег. № РК-007-316/15/03.11.2022 г. се
установява, че ищцовото дружество претендирало от Агенция „Пътна инфраструктура“
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 6184,97 лева.
На ответника бил предоставен 10-дневен срок от получаване на поканата да изплати сумата
на застрахователя. Видно от отбелязване в известието за доставяне, регресната покана била
получена от Агенция „Пътна инфраструктура“ на 07.11.2022 г.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитан свидетелят П. С. С., който управлявал увредения автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие. От думите му се установява, че процесното ПТП
настъпило в тъмната част на денонощието – между 22,30 ч. и 23,00 ч., на Северната тангента
в посока от София към Благоевград. Валял лек дъжд. Свидетелят се движел в лявата
скоростна лента на двулентов път, когато пред себе си видял знак да се пристрои в дясната
лента, което и направил. Непосредствено след първия знак обаче имало втори, който указвал
на водачите да се пристроят в лявата лента. Преди П. С. да успее да го направи поради
недостатъчното разстояние, автомобилът му попаднал върху купчина натрошен асфалт на
пътното платно, която не била осветена или обезопасена по никакъв начин, преминал през
нея и се забил в колчетата от мантинелата. Свидетелят е категоричен, че препятствието на
пътя не се виждало, тъй като нямало никакво осветление и никакви предупредителни знаци.
Тъй като купчината асфалт се намирала веднага след втория пътен знак, въпреки
използването на спирачната система на автомобила водачът не успял да предотврати
сблъсъка с препятствието на пътното платно. В автомобила заедно със С. пътували
съпругата му, двете им малолетни деца и тяхната баба, но никой от тях не бил пострадал.
Веднага след инцидента свидетелят се обадил на тел. 112, но му било съобщено, че тъй като
в ПТП-то имало само един участник, без пострадали лица, нямало да изпратят патрул на
КАТ. След телефонен разговор с представител на застрахователя, който съобщил на водача,
че за да бъде призната щетата, местопроизшествието задължително трябвало да бъде
посетено от представител на пътна полиция, П. С. провел още два разговора с оператор на
тел. 112 с молба да бъде изпратен патрул на КАТ, но получил категоричен отказ. Тъй като
автомобилът бил заклещен между две колчета от мантинелата, водачът повикал репатрак,
който го издърпал, качил го на платформа на Пътна помощ, която го откарала в Благоевград.
Свидетелят е категоричен, че управлявал автомобила със скорост около 60 км/ч. Съдът
кредитира показанията на П. С. като обективни, последователни, подробни и логични.
5
Обстоятелството, че свидетелят бил водач на увредения автомобил по време на инцидента
не е основание само по себе си за дискредитиране на неговите показания. Съгласно чл. 172
ГПК показанията на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от
страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетеля напълно кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал – писмените доказателства и
заключението на съдебната автотехническа експертиза. Обстоятелството, че П. С.
управлявал процесния автомобил по време на настъпване на застрахователното събитие му
дало възможност да придобие преки впечатления от обстоятелствата, при които настъпило
същото, като съдът няма основание да смята, че при свидетеля липсват способността и
желанието вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизведе в показанията
си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на 11.09.2021 г., около
21,35 ч. лек автомобил „БМВ Х Рейхе“ с рег. № ******** се движил по Северната скоростна
тангента с посока към гр. Перник и при отбивката за с. Мрамор в неосветен участък от пътя,
в който се извършвали ремонтни дейности, водачът преминал през насип на платното за
движение, в следствие на което на автомобила били нанесени множество увреждания. От
така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в декларацията на водача видими увреждания, се налагал изводът, че щетите по
процесния лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
на 11.09.2021 г. произшествие на Северната скоростна тангента. Вещото лице изчислило, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие, възлизала на 5347,26 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно,
ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, предявен срещу
ответника Агенция „Пътна инфраструктура”:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
6
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което
третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният
регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена
застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие –
ПТП в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от
процесното ПТП вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е
натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 11.09.2021 г. Приложената
към исковата молба полица съдържа всички изискуеми реквизити.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № 00500100391347, сключена на 03.12.2020 г., и Общи условия за
застраховка „Каско на МПС“ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е видно, че при
включена рискова клауза „А” – Пълно Каско, както е в настоящия случай,
пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. В тази насока няма
направени възражения от страна на ответника. Липсват данни да е било налице някое от
изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение. Следователно,
процесното ПТП представлява покрит риск по имуществената застраховка „Каско” на МПС.
Не се спори по делото, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че по процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения
автомобил застрахователно обезщетение в общ размер на 5490 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля П.
С. С. беше установен механизмът на настъпване на произшествието – внезапно преминаване
на застрахования при ищцовото дружество автомобил през необозначен и несигнализиран
7
насип от натрошен асфалт на платното за движение, при което били нанесени множество
увреждания по автомобила. Неоснователни са възраженията, направени в отговора на
исковата молба, че механизмът на настъпване на процесното ПТП, включително наличието
на препятствие на пътното платно, не били установени, доколкото не бил представен
протокол за ПТП, съставен от компетентен държавен орган. Съгласно разпоредбата на чл.
125, т. 8 ЗДвП (в приложимата към застрахователното събитие редакция) и тази на чл. 6, т. 4
от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд (в приложимата редакция), службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да
се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Няма спор в
настоящия случай, че процесният автомобил не е можел да се придвижва на собствен ход,
поради което е бил репатриран от автомобил на Пътна помощ до Благоевград. В подобна
хипотеза законът и общите условия на застрахователя изискват местопроизшествието да
бъде посетено от представители на Пътна полиция, които да съставят протокол за ПТП. Не
се оспорва и обстоятелството, че такъв документ не е бил издаден от компетентния
държавен орган, но неизпълнението на това задължение не е било по вина на застрахования.
От показанията на свидетеля П. С., кореспондиращи изцяло с писмо с рег. № 105810-
674/17.11.2021 г., изготвено от „Районен център 112“ – София, се установява, че незабавно
след настъпване на инцидента водачът уведомил застрахователя по имуществената
застраховка и поискал на тел. 112 да бъде изпратен патрул на КАТ. Поради последвалия
отказ водачът провел още два разговора на тел. 112 със същото искане, но представители на
Пътна полиция така и не посетили мястото на ПТП-то. Следователно, водачът като
представител на собственика на застрахования автомобил е изпълнил законовото си и
договорно задължение да уведоми компетентните служби за настъпилото застрахователно
събитие и да поиска съдействие за неговото документиране. След като е инициирал
съставянето на протокол за ПТП, но компетентният държавен орган не е изпълнил
задължението си по чл. 125, т. 8 ЗДвП, негативните последици от това неизпълнение не
следва да бъдат възлагани нито в тежест на застрахования, нито на неговия застраховател.
Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат
споделени.
По делото не се спори, че процесното ПТП настъпило на републикански път, който се
управлява от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, поради което посоченото
обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Участъкът „Северна
дъга“ от Второкласен републикански път ІІ-18 „Околовръстен път София“ е част от
републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и
съгласно чл. 8, ал. 2 ЗП е изключителна държавна собственост. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗП предвижда, че републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна
инфраструктура“, като това управление включва: организиране, възлагане, финансиране и
8
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП). Цитираните
разпоредби налагат извода, че именно първият ответник е носител на задължението да
поддържа републиканските пътища в добро състояние, гарантиращо нормалната им
експлоатация и безпрепятственото придвижване по тях. Освен това с Наредба № РД-02-20-
19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е възложено на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да осигурява и охраната на пътищата, за които отговаря. Тази охрана взема
мерки за предотвратяване и своевременно отстраняване на причини и фактори, които
влошават експлоатационните характеристика на пътя и застрашават сигурността и
безопасността на ползвателите (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). По делото безспорно се
установява обстоятелството, че на платното за движение е имало насип от натрошен асфалт,
през който преминал застрахованият при ищеца лек автомобил. Няма твърдения, че
препятствието на пътното платно е било обезопасено и сигнализирано. Напротив, от
изслушаните свидетелски показания се установява, че насипът не е бил сигнализиран или
поне осветен по никакъв начин. Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на
ВС отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа,
за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата,
които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност. А съгласно т. 7 от същото постановление
държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, ответникът носи отговорност за противоправното бездействие на своите
работници и служители, а именно за несигнализиране и необезопасяване на препятствието
на пътното платно. По делото няма данни кой е извършвал ремонтните дейности на
второкласен път ІІ-18, но това е и без правно значение за отговорността на ответника. Дори
това е да е трето лице, на което Агенция „Пътна инфраструктура” е възложила ремонта на
този пътен участък, тя носи отговорност за противоправното му бездействие, а именно
несигнализиране и необезопасяване на препятствията на пътното платно.
В резултат на противоправното поведение на натоварените с дейността по поддръжка и
ремонта на пътя лица били причинени щети на застрахования при ищцовото дружество
автомобил, като вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза установи, че
от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на ПТП и повредите по
автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
9
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
евентуално съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на правилата за
движение, извършено от водача на застрахования автомобил, и по-точно на задължението
му по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото няма каквито и да било данни за извършването на
действия или бездействия от страна на свидетеля П. С. С., които по някакъв начин да са
допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече противоправни такива. От
показанията на същия се установява, че е управлявал автомобила с около 60 км/ч., но поради
краткото разстояние както между двата пътни знака, така и между втория знак и самия земен
насип водачът не е успял своевременно да извърши необходимата маневра и въпреки
активирането на спирачната система на автомобила е реализирал ПТП в препятствието на
пътя. Доколкото произшествието е настъпило през тъмната част от денонощието, а насипът
от асфалт не е бил нито осветен, нито обезопасен по някакъв начин, водачът не е имал
никаква възможност да предвиди или да забележи препятствието и да го избегне. Ето защо
съдът намира, че не е налице противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – свидетеля С., с което да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
10
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност на причинените вреди на база средни пазарни цени към
датата на настъпване на застрахователното събитие в размер на 5347,26 лева представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде
определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответника. Следва да бъде
посочено, че определеното по предходното дело обезщетение като размер не обвързва
главния ответник, тъй като същият не е бил привлечен като подпомагаща страна и не е взел
участие в него. По делото няма данни, а и твърдения ответникът да е погасил изцяло или
отчасти претендираната сума.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен за сумата в размер на
5347,26 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 5347,26
лева до пълния предявен размер от 5490 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие, предявеният в условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД срещу
ответника Столична община не следва да бъде разглеждан по същество.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай, видно от приложената по делото регресна покана, ответникът бил
поканен да изпълни задължението си в 10-дневен срок от получаването й. Посоченият
документ има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставил Агенция
„Пътна инфраструктура“ в забава по отношение на главницата. Поканата била получена от
ответника на 07.11.2022 г., като предоставеният 10-дневен срок е изтекъл на 17.11.2022 г.
Считано от следващия ден – 18.11.2022 г. ответникът е изпаднал в забава. Следователно,
началната дата, от която следва да се изчислява лихвата за забава, е 18.11.2022 г., а крайната
– тази, посочена от ищеца – 03.02.2023 г. След като искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
11
ЗЗД е приет за основателен за сумата в размер на 5347,26 лева, то и акцесорният иск е
установен в своето основание за посочения по-горе период. Определен от съда при
условията на чл. 162 ГПК, дължимият размер на лихвата за забава върху уважената част от
регресното вземане на ищеца за исковия период възлиза на 123,03 лева, до който размер
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. За
разликата над уважения размер от 123,03 лева до пълния предявен размер от 126,31 лева
искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 269,60 лева за внесена държавна
такса, 350 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100
лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата в общ
размер на 759,33 лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна
такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът е поискал присъждане на дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение, което съдът изчисли в размер на 100 лева съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия
спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“
АД следва да бъде осъден да заплати на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата
в размер на 2,60 лева, представляваща дължимото за настоящото производство
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, представлявана
от председателя на Управителния съвет инж. Йордан Вълчев, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония” № 3, да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Румяна Гешева
Бетова и прокуриста Димитър Стоянов Димитров, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб“ № 43, както следва: по иска с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 5347,26 (пет хиляди триста
четиридесет и седем лева и 26 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
12
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” по щета № **********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.02.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 123,03 (сто двадесет и три лева и 03 ст.) лева, представляваща мораторна лихва
върху претендираната главница за периода от 18.11.2022 г. до 03.02.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 5347,26 лева до пълния предявен размер от 5490 лева, а иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над уважения размер от 123,03 лева до пълния
предявен размер от 126,31 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя на Управителния
съвет инж. Йордан Вълчев, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония” № 3, да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Румяна Гешева Бетова и прокуриста
Димитър Стоянов Димитров, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър”,
бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата 759,33 (седемстотин петдесет и девет лева и 33 ст.)
лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса, депозити
за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Румяна Гешева
Бетова и прокуриста Димитър Стоянов Димитров, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Искър”, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ *********, представлявана от председателя на Управителния
съвет инж. Йордан Вълчев, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Македония” № 3, сумата 2,60 (два лева и 60 ст.) лева, представляваща дължимото за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13