Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 15.11.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на
шестнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 3683 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена Х.А.Х. срещу М.НА П., с която предявява
иск с правно основание чл.441 от ГПК във връзка с чл.49, във връзка с чл.45 от ЗЗД за обезщетяването му на причинените му имуществени вреди в размер на 7
823,32 лв. и неимуществени вреди в размер на 192 176,68 лв. от
незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело
№ 20123530400028.
Ищецът твърди, че на 18.04.2002
г. по н.о.х.д. № 72/2000 г. на ОС- Търговище е издаден изпълнителен лист срещу
ищеца и друг подсъдим. Поддържа се, че на 14.02.2012 г. ДСИ към РС-Търговище
образува изпълнително дело № 20123530400028 срещу ищеца при обезсилен
изпълнителен лист. На 10.03.2015 г. по жалба № 4374/2005 г. Европейският съд по
правата на човека в Страсбург осъжда РБ да заплати на ищеца сумата от 4000
евро. На 14.04.2015 г. ДСИ налага запор върху присъденото с жалбата обезщетение
на ищеца, като същото до момента на подаване на исковата молба не е заплатено
на ищеца, а същото по разпореждане на ДСИ е предадено на взискателите по
изпълнително дело № 28/12 г. Поддържа се, че действията на ДСИ да образува
изпълнително дело при вече обезсилен изпълнителен лист и да налага запор, чрез
което осуетява изпълнението на влязло в законна сила съдебно решение на ЕСПЧ е
незаконно. Твърди се, че ответникът отговаря за действията на ДСИ и е пасивно
легитимиран по искове за обезщетение за вреди, причинени на граждани, тъй като
ДСИ е в трудово-правни отношения с ответника. Твърди се, че вследствие на
незаконосъобразните действия на служител на ответника, ищецът е понесъл
имуществени вреди в размер на 4000 евро, в левова равностойност 7 823,32 лв.,
представляващи присъденото му и неизплатено обезщетение по решение на ЕСПЧ.
Неимуществените вреди се изразяват в чувства на страх, незащитеност и
малоценност, притеснение, яд, безпокойство, стрес, липса на желание за живот,
обективиран в защитна реакция на организма при болка и стрес-сълзене на очите
/плач/.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му
имуществени вреди в размер на 7 823,32 лв., ведно със законната лихва, равна на
пределната ставка по заеми на Европейската банка плюс три процентни пункта,
считано от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане и неимуществени вреди в
размер на 192 176,68 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
14.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, които вреди са вследствие
от незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител по изпълнително
дело № 20123530400028 по описа на ДСИ при РС-Търговище.
В
законоустановения едномесечен срок по пощата на 19.06.2017 г.-първият работен
ден след изтичане на срока в неприсъствен ден,
ответникът депозира отговор срещу исковата молба чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Димов, надлежно упълномощен с пълномощно приложено към
отговора.
На първо място заявява възражение
за недопустимост на предявените искове, което е неоснователно. Посочената от
ищеца правна квалификация не обвързва съда, нито е елемент от редовността на
исковата молба. Ищецът е длъжен да посочи ясно и конкретно фактите, въз основа
на които претендира права, а задължение на съда е да определи правната
квалификация на исковата претенция. В случая фактите са ясни и точни и сочат на
единствената правна квалификация, определена по-горе от съда, на който така
предявения спор е подведомствен и родово подсъден.
Твърди недопустимост на иска
поради това, че МП не е пасивно легитимирано да отговаря по така предявения
иск. Възраженията в тази насока обаче са по основателността на исковата
претенция, а не по нейната допустимост, поради което също ще следва да бъдат оставени
без уважение.
По същество оспорва предявените
искове изцяло като неоснователни и недоказани. Оспорва ищцовите твърдения за
незаконосъобразни действия на ДСИ. Оспорва претенцията за неимуществени вреди
като недоказана.
В срока по чл.219, ал.1 ГПК ответникът
своевременно заявява искане за конституирането на М.А.М.-държавен съдебен
изпълнител в РС-Търговище като трето лице помагач на страната на ответника и
предявява обратен иск, при условията на евентуалност срещу третото лице помагач
М. А. М. с правно основание чл.54 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
сумите, за които М.НА П.в случай, че първоначалният иск бъде уважен изцяло или
частично, бъде осъдено да заплати на ищеца.
Ответницата по обратния иск М.
оспорва предявения срещу нея обратен иск с твърдението, че за регресен иск
срещу нея трябва да са налице обстоятелства, които категорично да доказват вина
и умисъл в действията й.
Ищецът
поддържа в съдебно заседание така предявените искове лично.
Ответникът
М.НА П.в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове по съображения изложени в отговора срещу исковата молба.
Претендира разноски съобразно представен списък. Подробни съображения излага в
депозирани по делото писмени бележки.
Ответницата
по обратния иск М.М. оспорва предявения срещу нея иск по съображения подробно
изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Изпълнително
дело № 28/12 г. по описа на ДСИ към РС-Търговище е образувано на 14.02.2012 г. по
молба на Н.Ф.Т.в качеството й на наследник по закон на починалия на 06.08.2008
г. Ф.Х.З./удостоверение за наследници от 08.08.2008 г./ и А.А.З.за принудително
събиране сумите по изпълнителен лист от 18.04.2002 г., издаден въз основа на
Присъда № 24 от 20.10.2000 г. по н.о.х.д. № 72/2000 г. по описа на Търговищкият
окръжен съд, по силата на който Х.А.Х. и М.И.И.са осъдени да заплатят солидарно
на Ф.Х.З.и А.А.З.на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие причиняване смъртта на сина им Ю.З.в размер на по 20 000
лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 05.10.1999 г.
до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 100 лв. и 3 лв. за издаване на изпълнителен лист.
В
периода от образуване на делото на 14.02.2012 г. до 19.03.2015 г. не са
поискани и не са извършени никакви изпълнителни действия.
На
20.03.2015 г. след отвод на съдебния изпълнител В., делото е продължено от
ответницата М. с извършване на пълно имуществено проучване на длъжниците.
На
14.04.2015 г. ДСИ е наложил запор върху вземането на ищеца по постановено
решение на съда от 10.03.2015 г. за присъдената сума от 4000 евро,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В
отговор на изпратеното до МП запорно съобщение с писмо от 19.05.2015 г. МП е
уведомило съдебния изпълнител, че постановеното на 10.03.2015 г. решение на
ЕСПЧ по жалбата „Х. срещу България“ ще влезе в сила на 10.06.2015 г. и
присъденото обезщетение в размер на 4000 евро ще бъде преведено в срок
най-късно до 10.09.2015 г. по посочена сметка на името на ДСИ при РС-Търговище.
Ищецът е уведомен за наложения запор на 17.06.2015 г., когато всъщност разбрал
и за образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като до този момент на
ищеца в качеството му на длъжник не е била връчвана покана за доброволно
изпълнение.
На
15.07.2015 г. длъжникът и ищец в настоящото производство Х.А.Х. е заявил пред
ДСИ посредством депозирана по делото молба, че делото е следвало да бъде
прекратено на основание чл.433, т.3 от ГПК, поради обезсилване на изпълнителния
лист, предвид изтеклите давностни срокове.
На
23.07.2015 г. е наложен запор върху бъдещи вземания на Х.А.Х. в ГД „Изпълнение
на наказанията“ София и до началника на Затвора гр.Плевен.
С
Решение № 129/19.08.2015 г., постановено по в.гр.д. № 179/2015 г. по описа на
Търговищкият окръжен съд, първи състав, жалбата на Х.А.Х. против наложения
запор по изпълнителното дело върху вземането му за присъдено обезщетение с
решение на ЕСПЧ в размер на 4000 лв., е оставена без уважение като
неоснователна.
Левовата
равностойност на 4000 евро-7 823,32 лв. е постъпила по сметка на ДСИ на
28.08.2015 г., а на 01.09.2015 г. постъпилата сума е разпределена от ДСИ М.
както следва: 359,49 лв. в полза на РС като държавна такса и 7 463,83
лв.-в полза на взискателя, като сумите са преведени, съответно на взискателя Н.Ф.Т.и
РС-Търговище на 03.09.2015 г.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетел М.Г.Х., който установява, че познава Х.
някъде от 1991 г. - 1992 г. В началото на 2015 г. свидетелят забелязал, че Х. е
много ентусиазиран. Ищецът споделил със свидетеля, че е получил някакво решение
от ЕСПЧ, с което съдът му е присъдил обезщетение от 4000 евро за това, че за
един дълъг период от време е бил държан при нечовешки условия, лоши битови
условия в затвора и бил много радостен, че е възтържествувала справедливостта и
че най-после държавата ще вземе някакво отношение да поправи това нарушение и,
че ще бъде обезщетен за онова, което е претърпял през годините. Бил усмихнат и
радостен. В средата на 2015 г. отново при една от срещите с Х. *** свидетелят забелязал,
че в поведението на Х. имало коренна промяна и в настроението му като цяло. Наблюдавал
едно състояние на тревожност, нервност, стигало се до депресивно състояние. Х.
често плачел, не можел да се храни, бил отчаян, обезверен, изгубил вяра в
справедливостта и в правоприлагащите органи, в съдебната система. От ищеца
разбрал, че това негово поведение се дължи на факта, че въпреки осъдителното
решение на ЕСПЧ е било образувано изп. дело № 28/2012 г. на РС Търговище по
обезсилен изпълнителен лист. Фрапиращото нарушение, което обаче Х. не можел да
приеме било, че той не е бил уведомен за образуването на това изпълнително
дело, не е получавал покана за доброволно изпълнение, за да предприеме някакви
действия по това дело. Въпреки всички тези пороци на това изпълнително дело на
сумата от 4000 евро бил наложен запор и била иззета от съдебния изпълнител.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявени
са осъдителни искове по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 441, изр. 2 от ГПК за заплащане на
обезщетения за вреди-имуществени и неимуществени, претърпени вследствие
незаконосъобразно действие на държавен съдебен изпълнител М.А.М. по
изпълнително дело № 28/12 г. по описа на ДСИ при РС-Търговище, представляващо наложен
на14.04.2015 г. запор върху вземането на ищеца в размер на 4000 евро по Решение
на ЕСПЧ от 10.03.2015 г., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди. Ищецът претендира вреди и от неуведомяването му за образуваното
изпълнително дело чрез връчване на покана за доброволно изпълнение.
При предявен
иск по чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност
на възложителя на работа на прекия причинител на вредите (делинквента), съдът
трябва да изследва и да установи дали е налице целият фактически състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, включително - дали е налице или не.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/,
както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя - възлагане
на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на
извършването й. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се
извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за
осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя не произтича от вината на лицето,
което възлага работата, а настъпва, когато натовареното лице причини виновно
щетата при и по повод изпълнението на възложената му работа. При това положение
е очевидно, че то отговаря не за свои действия, а за действията на своя
работник или служител. Терминът "възложил", който се употребява в чл.
49 ЗЗД, е указание, че лицето, което извършва работата, се намира в определени
отношения с този, който отговаря за неговите действия. С оглед на това
възлагане има в случая, когато работникът или служителят е длъжен, да извърши
работата по силата на отношенията, в които той се намира с лицето, което
възлага. Отговорността на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност
пред пострадалите трети лица.
С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявените
искове, настоящият състав намира, че предявените искове за причинени на ищеца неимуществени
и имуществени вреди са основателни, предвид следните съображения:
За да възникне отговорността по
чл. 49 ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2)
увреждането да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е
възложена работата, като вината се предполага до доказване на противното.
Възлагането на работа безспорно
се установява и не е било спорно обстоятелство между страните.
За да е основателен така
предявения иск следва да са налице неправомерни действия на ДСИ, настъпила
вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ДСИ и причинна връзка.
Тази отговорност е за вреди,
които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или
бездействие на съдебния изпълнител и са резултат именно на процесуалната му
незаконосъобразност. В случая оспореното от ищеца действие на държавния съдебен
изпълнител-налагане на запор е процесуално противоправно, тъй като е
осъществено след прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В периода от образуване на делото
на 14.02.2012 г. до 14.02.2014 г. взискателите не са поискали извършването на
изпълнителни действия. В този период по делото са постъпили две молби от
взискателя, съответно на 27.03.2013 г., с която е поискано извършване на
справка относно имущественото състояние на длъжника М.И.И.и на 14.10.2013 г.,
когато е поискано да бъде извършена справка в НАП за притежаване на имущество
от длъжниците, след което ще бъде посочен способ за изпълнение. Съдебният
изпълнител е извършил справката, но изпълнителен способ от взискателите не е
посочен. Едва на 19.03.2015 г. взискателите са поискали отвод на ДСИ В. и са
поискали нова справка по делото. Това не са изпълнителни действия, съобразно
утвърдената съдебна практика, в която се приема, че не са изпълнителни действия
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., доколкото тези действия нито са предвидени и уредени в
ГПК, нито отговарят на кумулативното изискване или непосредствено да подготвят,
или непосредствено да осъществяват удовлетворяването на кредиторовия интерес.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата
на закона, при осъществяване на фактите предвидени в нормата на чл.433, ал.1, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти. Изцяло в този смисъл Тълкувателно решение № 47 от 1.IV.1965 г. по гр. д.
№ 23/65 г., ОСГК, представляващо задължителна съдебна практика.
В случая изпълнителното
производство е прекратено на 14.02.2014 г. и след този момент съдебният
изпълнител не е имал основание да извършва изпълнителни действия по
прекратеното дело, каквото действие е и налагането на запор върху вземането на
ищеца, осъществено на 14.04.2015 г. Вместо да констатира прекратяване на
производството по силата на закона, съдебният изпълнител е предприел
извършването на изпълнително действие, каквото безспорно представлява
налагането на запор.
С неправомерно предприетите от
съдебния изпълнител действия по налагане на запор и извършване на разпределение
след прекратяване на изпълнителното дело същият е увредил ищеца, което
увреждане се явява пряка и непосредствена последица от това незаконосъобразно
действие.
Искът е
доказан по своя размер и възлиза на сумата от 7 823,32 лв., която сума е
разпределена между взискателите по изпълнителното дело.
Съдът
приема, че ищецът не е претърпял вреди от невръчването му на покана за
доброволно изпълнение. Действително по делото в нито един момент, нито ДСИ В.,
нито ДСИ М. са връчили редовно ПДИ на този длъжник, но от това действие ищецът
не е претърпял вреди, доколкото не връчването на ПДИ не му е попречило да
реализира правата си по реда на чл.435 и сл. от ГПК, а от друга страна от
неосъществил се факт, за които ищецът не е знаел, няма как да търпи
неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника МП, че искът е недопустим, тъй като ищецът е
разполагал с друг правен ред на защита. Първо редът на защита по чл.435 ГПК е
изчерпан от ищеца, а на второ място и съобразно утвърдената съдебна практика, Съдът
по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и
бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са
обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу
действия на съдебен изпълнител се формира сила на присъдено нещо по отношение
съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по
отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за
този процес-Решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., III
г. о., ГК.
Предвид
горното искът за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло като
основателен и недоказан.
По иска
за неимуществени вреди.
С
показанията на разпитания свидетел Х. ищецът доказа претърпяните от него
неимуществени вреди. Безспорно се установи, че след решението на ЕСПЧ ищецът
бил много ентусиазиран, много радостен, че е възтържествувала справедливостта и
че ще бъде обезщетен за онова, което е претърпял през годините. Бил усмихнат и
радостен. В резултат на обстоятелството, че обезщетението не било получено
ищецът изпаднал в депресивно състояние, бил тревожен, нервен, често плачел, не
можел да се храни, бил отчаян, обезверен, изгубил вяра в справедливостта и в
правоприлагащите органи, в съдебната система.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните
преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца
неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на
болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.
Претърпените
от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 2 000 лв.,
поради което и предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен
за разликата над сумата от 2 000 лв. до пълния претендиран размер от 192 176,68
лв.
Този
размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото.
По
акцесорните претенции с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
лихва. Предвид основателността и доказаността на главната претенция,
основателна и доказана се явява претенцията за лихва.
Съобразно
нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане (каквото
е настоящото) длъжникът се смята в забава и без покана, като мораторната лихва
се дължи от деня на деликта, а именно: 14.04.2015 г.- датата на която е наложен
незаконосъобразния запор върху вземането на ищеца. Последният обаче претендира
лихвата върху главницата за имуществени вреди, считано от 10.06.2015 г., поради
което съдът я присъжда от тази дата.
Предвид горните съображения съдът присъжда
лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на деликта
14.04.2015 г., поради което и искът за лихви за периода от 14.02.2012 г. до
13.04.2015 г. в размер на пределната ставка по заеми на Европейската банка плюс
три процентни пункта следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Размерът на
лихвата е законово определен в чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което не може да бъде
присъждана друга лихва.
С оглед изхода на делото на
ответника МП не се дължат разноски. Ищецът не е правил разноски по делото, тъй
като на основание чл.83, ал.2 от ГПК същият е освободен от държавна такса и
разноски, поради което на ищеца не се присъждат разноски.
На третото лице помагач М.А. не
се дължат разноски на основание чл.78, ал.10 от ГПК.
С оглед сбъдването на
процесуалното условие, а именно уважаване на първоначално предявените искове,
съдът дължи произнасяне по приетия за разглеждане в условията на евентуалност
обратен иск по чл. 54 ЗЗД от ответника
срещу третото лице помагач.
Искът е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Основателни са възраженията на
ответницата по обратния иск, че отношенията й с ответника МП се уреждат по реда
на чл.206, ал.3 КТ с оглед разпоредбата на чл.278 от ЗСВ.
С предявения обратен иск
ответникът цели да ангажира пълната имуществена отговорност на причинилия
вредата, тъй като същият е заявен в размер, идентичен на размера, за който в качеството
му на ответник ще бъде осъден по главния иск.
С разясненията на ТР № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, се приема, че М.НА П.е
държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или
бездействия на съдиите - изпълнители и съдиите по вписванията. Съгласно т. 5 ТП
от 19. 05. 2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и на ВАС държавните
съдебни изпълнители са в трудови правоотношения с М.НА П., макар че
организационно са към районните съдилища и дейността им се финансира от бюджета
на съдебната власт (чл. 150, ал. 2 ЗСВ и чл. 160, ал. 2 ЗСВ). Те се назначават
от Министъра на правосъдието и се намират в трудови отношения с М.НА П.. Съгласно
Решение № 150 от 11.07.2016 г. по гр. дело № 4321/2015 г. на ВКС, IV ГО по чл.
290 ГПК, в отношенията между работодателя - М.НА П., и служителя - държавния
съдебен изпълнител, по учредената трудово-правна връзка действие имат разпоредбите
на чл. 203-206 КТ. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на
престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, отговорността се определя от гражданския закон. За вреда, причинена
на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите
задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не
повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, т. е. прилага се
ограничената имуществена отговорност, реализираща се по специален извънсъдебен
ред /чл. 210 КТ/.
Изцяло в този смисъл Определение
№ 864 от 29.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2017 г., III г. о., ГК, с което
не е допуснато до касационно обжалване решение по аналогичен случай, също така Определение
№ 70 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4321/2015 г., IV г. о., ГК.
С оглед отхвърляне на обратния
иск ответникът дължи на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноските направени от
ответницата.
Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 31.01.2018 г. адвокат М. представлява ответницата
по обратния иск безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон, ищецът по
обратния иск ще следва да бъде осъдан да заплати на адвокат М. адвокатско
възнаграждение в размер на 5 530 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.5
от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.НА П., гр. София, ул. „********да
заплати на основание чл.441, изр.2 от ГПК във връзка с чл.49 от ЗЗД на Х.А.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 7 823,32 лв. /седем хиляди осемстотин
двадесет и три и 0,32 лв./, претърпени от него имуществени вреди, настъпили в
пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразно действие на държавен
съдебен изпълнител по
изпълнително дело № 28/12 г. по описа на ДСИ при РС-Търговище, представляващо
наложен на 14.04.2015 г. запор върху вземането на ищеца в размер на 4000 евро-присъдено
му обезщетение за неимуществени вреди с Решение на ЕСПЧ от 10.03.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази главница, считано от 10.06.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, да заплати и сумата от 2000 лв. /две хиляди
лв./-неимуществени вреди, резултат от същото незаконосъобразно действие, ведно
със законната лихва, считано от 14.04.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 2 000 лв. до пълния претендиран размер от 192 176,68 лв., както и иска за заплащане на лихва върху главницата за
неимуществени вреди, считано от 14.02.2012 г. до 13.04.2015 г., както и
претенцията относно размера на лихвата, а именно: пределната
ставка по заеми на Европейската банка плюс три процентни пункта.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
приетия за разглеждане в
условията на евентуалност обратен иск по чл. 54 ЗЗД, предявен от М.НА П., гр.
София, ул. „********против третото лице помагач М.А.М., ЕГН **********,*** за
осъждането на ответницата да заплати горните суми, при условие, че същите бъдат
заплатени от М.НА П.на Х.А.Х..
ОСЪЖДА М.НА П., гр. София, ул. „********да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат А. Д. М.,
ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 5 530 лв. /пет
хиляди петстотин и тридесет лв./
Решението е постановено при
участието на М.А.М., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач на
страната на ответника М.НА П..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: