РЕШЕНИЕ№ 514
гр. Монтана, 13 декември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 25.11.2022
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при участието на секретаря Петя Видова и в
присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 451 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Монтана, представлявана от Директора – инж. Димитър
Петров, пл. „Жеравица“ № 5, против Решение № 173 от 28.09.2022 г. по АНД № 755/2022
г. на Районен съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление №
12-2200070/23.06.2022 г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана,
с което на „И.“ ЕООД, ***, с управител Н.И.М., в качеството на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5,
във вр. с чл. 414, ал. 3 от и ДИТ – гр. Монтана е осъдена да заплати на „И.“
ЕООД сумата от 150 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
С издаденото Наказателно постановление № 12-2200070 от 23.06.2022 г. на
Директор Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана на „И.“ ЕООД ***, в качеството
на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. З от КТ за извършено нарушение
на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, затова че при извършена
проверка на място на 11.02.2022 г., в 15:42 ч. по спазване на трудовото
законодателство от ДИТ – гр. Монтана в обект „вътрешен ремонт на общински
имот“, находящ се в гр. Монтана, ул. „22-ри септември“ № 46, обект на „И.“ ЕООД
***, се констатира, че дружеството в качеството на работодател е допуснало до
работа Веселин Панчев Симеонов да извършва трудова дейност като почиства
строителни отпадъци. В последствие при проверката по документи бил представен
граждански договор от 10.02.2022 г. От което се установило, че дружеството в
качеството си на работодател е допуснало лицето да работи в обект без да има
сключен трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа.
С касационната жалба
се иска отмяната на Решение № 173 от 28.09.2022 г. по АНД № 755/2022 г. на Районен
съд – Монтана, с което е отменено Наказателно постановление №
12-2200070/23.06.2022 . на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано, като желае касационната инстанция да постанови решение с което
да потвърдите изцяло спорното Наказателно постановление. Счита за неправилни
мотивите на районния съд, с които е отменил НП като неправилно и
незаконосъобразно издаденото, а именно, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Въззивният съд не е
обсъдил и не е взел предвид
свидетелските показания на проверяващите, които напълно съвпадат с писмените
доказателства приложени с административнонаказателната преписка. Действително
към момента на проверката продължила по документи в ДИТ – гр. Монтана е
представен граждански договор с лицето, но с оглед факта, че същият не се
регистрира никъде винаги може да бъде съставен със задна дата, с цел избягване
на административнонаказателна отговорност. Още повече, че лицето описано в АУАН
и НП към момента на проверката е заявило, че е дошло само за деня. Описанието
на нарушението в АУАН и НП е достатъчно ясно като посочената като нарушена
разпоредба, която изцяло кореспондира на фактите и обстоятелствата,
обективирани в двата акта. Следователно от самото начало на
административнонаказателното производство нарушителят е бил наясно какво
нарушение му се вменява във вина и правото му на защита не е било нарушено.
Приложеният по делото граждански договор е без достоверна дата, работникът не е
разполагал с него към момента на проверката, поради което не може да се
установи кога е съставен и дали не е съставен след проверката. От друга страна,
договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско, тъй
като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не обратното. В
случая естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, а
не граждански. Извършваната дейност - грубо почистване на работни помещения,
описана в граждански договор от 10.02.2022 г., представлява престиране на
работна сила, а не изработване (на предмет, произведение на изкуството и т.н.)
по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. При анализа на събраните доказателства се
установява, че правоотношението между страните е трудово и поради наличие на
всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок, длъжност,
месторабота, работно място, възнаграждение. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61,
ал. 1 от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде
сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че
трудовият договор се сключва в писмена форма. Разликата между трудов договор и
граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря
осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря
определен резултат. Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор
са посочени в нормата на чл. 66 от КТ. Съществено значение за определяне
характера на договора като трудов или граждански има естеството на
осъществяваната дейност. И при трудовия договор, и при договора за изработка по
чл. 258 - 269 от ЗЗД, едната страна се задължава да положи труд срещу
възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила - жив труд в рамките
на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана
работа. По гражданския договор се дължи т.нар. обществен труд – постигане на
определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и
подчиненост на работодателя, на установен трудов ред и трудова дисциплина.
Докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му
дължи само „изработване на нещо“ – на уговорения резултат. Счита, че правилно и
законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници -
1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на глоба от
1500 лв., която е минималният установен в закона, предвид цялостните параметри,
като е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел
тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по
чл. 28 от ЗАНН. Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае
за бездействие от страна на работодателя. Касае се за сериозно нарушение на
трудовото законодателство, но и се създават и предпоставки за злоупотреба с
трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а
и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за
осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на
определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, то
счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение.
Именно поради тази причини
законодателят с последните изменения на КТ (ДВ бр.7 от 2012 г.) е създал ал. 2
на чл. 415в, която гласи: „Не са маловажни случаите по чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и ал. З и чл.63, ал. 1 и ал.2 от КТ“. Претендира разноски по
делото за две съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
В с.з., редовно призован, касаторът се представлява от юрк. Кръстева, с
пълномощно по делото. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което
да отмените решението на РС – Монтана като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови друго, с което потвърдите издаденото НП като правилно и
законосъобразно по съображения, изложени в касационната жалба.
Ответникът „И.” ЕООД ***, чрез адв. Н.Б.
– МАК, с пълномощно по делото, в отговор на касационната жалба оспорва жалбата
и моли да се постанови решение, с което да бъде оставено в сила Решение № 173
от 28.09.2022 г. на Районен съд – Монтана, постановено по АНД № 755 от 2022 г.
като правилно и законосъобразно, и да се присъдят направените разноски в
производството. Излага съображения, че въз основа на представените по делото
доказателства съдът правилно е установил, че не е безспорно доказано
привлеченото към административнонаказателна отговорност дружество да е
извършило вмененото му нарушение по чл. 61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че лицето Венелин
Панчев Симеонов е имал сключен граждански договор. Дейността по осъществяване
на договор за поръчка, респективно изработка, не е с характеристиките и
съдържанието на трудов договор, съгласно чл. 66 от КТ. Лицето извършващо
дейността няма точно определено работно време и е наето да извърши конкретна
работа – грубо почистване на работни помещения след демонтаж на дървена дограма
и изнасяне на строителни отпадъци от строителен обект общинска собственост,
находящ се в гр. Монтана, ул. „22-ри септември“ № 44. Гражданският договор е
приет като доказателство по делото. Същият не е оспорен от касационния жалбоподател.
Счита за неоснователно твърдението, че приложеният по делото граждански договор
е без достоверна дата. Няма предвидена дисциплинарна отговорност или
предизвестия за прекратяване на трудовото правоотношение за нарушените на
трудовата дисциплина и трудови санкции. Няма уговорени каквито и да е отпуски и
обезщетения. Отчитането на дейността по договора за поръчка не предпоставя
отношения на власт и подчинение. Следователно не се касае за трудови
правоотношения между дружеството и Венелин Панчев Симеонов, а за облигационни
отношения. В с.з., редовно призован, ответникът се представлява от адв. Н.Б., с
пълномощно от въззивната инстанция. Поддържа изложените доводи в отговора по
касационната жалба. Заявява, че не претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното
решение на РС – Монтана правилно и законосъобразно. В хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на
наказаното лице. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен
начин, поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е
доказано, че е извършило. Това прави издаденото НП незаконосъобразно и същото
правилно е отменено от районния съд. Решението на районния съд е обосновано и
мотивирано, като предлага същото да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима за разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният
съд отменява Наказателно постановление № 12-2200070/23.06.2022 г. на Директор
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, с което на „И.“ ЕООД, ***, с
управител Н.И.М., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. З от КТ. Съдът е приел, че събраните писмени
и гласни доказателства не доказват извършено административно нарушение по чл.
61, ал. 1, във вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ, съответно АНО е приложил неправилно
закона. Нарушението се явява недоказано, като показанията на разпитаните
свидетели Рангелов, Шишкова и Аврамова не са достатъчни, за да се приеме, че
нарушението е доказано, защото на техните показания се противопоставя
приложения граждански договор от 10.02.2022 г., ведно с РКО от 14.02.2022 г.
Според въззивния съд няма правно значение за доказване на нарушението кога във
времето е представен гражданския договор. Лицето Венелин Панчев Симеонов не се
доказва по несъмнен начин да е посочил в хода на проверката на 11.02.2022 г.,
че няма граждански договор. Кредитирани са показанията на св. Венелин Панчев
Симеонов, макар да е едно от лицата, извършващи дейност в обекта на 11.02.2022 г.,
защото кореспондират с представените писмени доказателства – граждански договор
и РКО, и най-вече съответстват на установеното на 11.02.2022 г. – а именно, че
лицето Венелин Панчев Симеонов е било наето да почисти помещението, да събере
отпадъците и да ги изнесе от самото помещение. Районният съд в счел, че не са
ангажирани от страна на АНО доказателства, установяващи по безспорен начин, че
дружеството „И." ЕООД като работодател е имал намерение и е наел Венелин
Панчев Симеонов да извършва трудова дейност. Напротив отношенията между лицето
и „И." ЕООД са били уредени с граждански договор от 10.02.2022 г., който
напълно се отнася за вида дейност, която Панчев е извършвал на 11.02.2022 г. в
проверения обект. Не са представени доказателства установяващи наличието на
всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а именно работно време,
период, възнаграждение и др. Едва при установяване наличието на тези елементи
може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен
трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на
спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на АНО
е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва
тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово
правоотношение без сключен писмен трудов договор. Административнонаказателните
разпоредби следва да се прилагат стриктно, което е от значение не само за
защитата на наказаното лице, но и с оглед спазването на принципа на
законосъобразност. В мотиви си въззивният съд излага, че обективната
съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен
начин със събраните доказателства, което не е сторено от АНО. Нееднократно в
съдебната практика е отбелязвано, че значимостта на обществените интереси в
областта на трудовото и осигурително законодателство не следва да бъдат
противопоставяни на правата на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, което има гарантираната от закона възможност в едно
производство да наведе всички свои възражения и да представи доказателства,
след което въз основа на съвкупното им разглеждане да се направи преценка дали
да бъде издадено НП и с каква правна квалификация. Не се констатира и да е
изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за
законосъобразност на същото. Доколкото от представените доказателства не се
установява безспорна фактическата обстановка, така както е посоченото в АУАН и
твърденията на контролните органи, то въззивният съд установява, че са
допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно
извършено нарушение, което е довело и до издаване на неправилно НП. Дори да се
приеме, че представения граждански договор е без достоверна дата и поради това
Венелин Панчев Симеонов не е разполагал с него към момента на проверката,
дейността която е извършвал напълно съвпада с тази отразена в граждански
договор от 10.02.2022 г. Районният съд е възприел, че е налице класически
пример на строителна дейност, която е била извършена и заплатена под формата на
облигационно отношение и не следва да бъде характеризирана като трудово
правоотношение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предмет на касационната
проверка е първоинстанционното решение и съответствието му с материалния закон,
респ. допуснати от този съд съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и
допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона. Въззивният
съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените
правила, които да обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата
обстановка е правилно установена и въз основа на нея са изведени обосновани и
логични правни изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав, без да е
необходимо тяхното преповтаряне в настоящото решение, към които мотиви съдът
препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.
От касационната инстанция не се
споделят наведените в касационата жалба доводи, че приложеният по делото
граждански договор е без достоверна дата, а работникът не е разполагал с него
към момента на проверката, поради което не може да се установи кога е съставен
и дали не е съставен след проверката. Тези съображения са изложени и пред
въззивната инстанция, която ги е обсъдила в мотивите си. За пълното следва да
се отбележи, че в тази насока от административния орган не са събрани доказателства,
от които да се установява по безспорен начин, че представеният граждански
договор не е бил сключен своевременно с лицето и, че същият не е извършвал
почистване в проверения обекта възложено му именно с цитирания граждански
договор. В подкрепа на обратното са именно представените протокол за приетата
работа, РКО и сметка за изплатена сума по гражданския договор на Венелин Панчев
Симеонов, който договор не е оспорен по надлежния ред пред първата инстанция.
От
приетите по делото доказателства не се установява привлеченото към
административнонаказателна отговорност дружество да е извършило вмененото му
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Настоящият състав на съда
намира, че не са ангажирани от страна на административнонаказващия орган
доказателства установяващи по безспорен начин, че „И.“ ЕООД, в качеството си на
работодател е наел Венелин Панчев Симеонов да полага труд по трудово
правоотношение.
При служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал.
2 от АПК, съдът намира решението за допустимо, валидно и в съответствие с
материалния закон.
Предвид
направения в с.з. изричен отказ от пълномощника на ответника за присъждане на
разноски по делото с оглед неговия изход, то такива не следва да му бъдат
присъдени за касационната инстанция.
С оглед
изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Монтана
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 173 от 28.09.2022 г. по
АНД № 755/2022 г. на Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1.