№ 456
гр. Перник, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720104737 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ИН. ПР. ХР., с ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника й адв. Н.Ц. срещу „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът
в качеството му наследник на лицето Е.Е.П., с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ
на ответника следните суми: 249.95 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 29.05.2011 г. до
30.04.2013 г. вкл. за имот с адрес – гр. Перник, ****, и сумата от 48.17 лева –
обезщетение за забава за периода от 03.01.2010 г. до 13.05.2014 г. –
обективирани в изпълнителен лист от 28.04.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
3542/2014 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 328/23.03.2015 г. по гр.д.
№ 5277/2014 г. на Пернишкия РС/ и претендирани по изп.д. № 1628/2015 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев, както и разноските по изпълнителното дело,
поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от 03.11.2015 г. от ответника
като взискател срещу наследодателя на ищеца като длъжник е образувано
изпълнително дело № 1628/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди
се, също че изпълнителното производството е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 28.04.2015 г. по ч.гр.д. № 3542/2014 г. по описа
на РС Перник, за процесните суми. Посочва се, че по изпълнителното дело е
поискано няколкократно извършване на изпълнителни действия. В тази
връзка и било извършено проучване на имущественото състояние на
1
длъжника, като били наложени запори – на пенсия и на МПС. Следващата
молба от взискателя била чак от 20.07.2019 г. и съдържала искане за налагане
на запор. Липсвали данни такъв да е извършен, като не се твърди и по
изпълнителното дело да са събрани суми. Междувременно ищцата – на
22.08.2018 г. уведомила съдебния изпълнител, че майка й е починала, а сестра
й е извършила отказ от наследство, поради което и ИН. ПР. ХР. е единствен
наследник на Е.Е.П.. Въпреки това срещу ишцата не били извършвани
изпълнителни действия. Ищцата не била уведомявана и да е конституирана
като длъжник на мястото на починалата си майка.
В тази връзка се твърди, че в продължение на две години от датата на
налагане на последния запор – 26.11.2015 г. не били валидно искани
изпълнителни действия, поради което и изпълнителното дело било
прекратено по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. По тези
съображения ищецът счита, че подаването на молбата по перемирано дело
било действие без правно значение.
Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по
давност, доколкото от датата на последния запор до настоящия момент е
изтекъл период от повече от 3 години. Излагат се доводи с оглед
приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на ВКС.
Независимо от това на ищцата били наложени запори на банкови сметки
и била изпратена и покана за доброволно изпълнение от 18.05.2021 г. Поради
това ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от настоящия иск. С
исковата молба е представен изпълнителен лист.
В тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен. Иска се по
делото да бъде приложено изп.д. № 629/2021 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
С определението за насрочване на делото съдът е изискал копия от
изп.д. № 629/2021 г. и изп.д. № 1628/2015 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
По делото е представено само копие от изп.д. № 1628/2015 г. като
процесуалният представител на ищцата е уточнил, че посочването на изп.д. №
629/2021 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е техническа грешка и такова
срещу доверителката му няма образувано.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г., процесуалният
представител на ищеца адв. Велков изразява становище за уважаване на
исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното
2
изп.д. № 1628/2015 г. по описа на ЧСИ Стилян Бадев, от ответника
„Топлофикация Перник” АД е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя
на ищеца за вземанията, предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2885/29.05.2014 г.
по ч.гр.д. № 3542/2014 г. по описа на РС Перник. Доколкото срещу заповедта
е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, то е образувано гр.д. № 5277/2014
г. по описа на РС Перник. Последното е приключило с Решение №
328/23.03.2015 г. , с което предявените искове са уважени – за вземанията,
които са предмет на настоящото производство. В тази връзка е издаден и
изпълнителен лист от 28.04.2015 г.
Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 03.11.2015
г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като на
последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
/запор на банкови сметки и възбрани/.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение –
относно същата са налице данни за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК
/чрез залепване на уведомление/. Въз основа на извършените справки на
длъжника Е.Е.П. са наложени два запора от 26.11.2015 г. – върху пенсия и
МПС. Независимо от така наложените запори липсват данни за събрани суми.
На следващо място от материалите по изп.дело се установява, че на
22.08.2018 г. от ищцата ИН. ПР. ХР. е постъпила молба, с която същата
уведомява ЧСИ Бадев, че първоначалния длъжник Е.П. е починала като е
оставила двама наследници – нея и още едно лице. Другото лице обаче е
извършило отказ от наследство, за което е приложено и съдебно
удостоверение, поради което единствен наследник на майка си остава ищцата
И.Х.. По посочената молба съдебният изпълнител се е произнесъл да не се
конституира като длъжник отказалото се от наследството лице.
По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя от 20.07.2019
г., с която същият е поискал ищцата да бъде конституирана като длъжник по
изпълнителното дело на мястото на починалата си майка. Със същата молба
са направени искания за проучване имущественото състояние на ищцата и
налагане на запори. Липсва нарочно постановление за конституиране на
ищцата като длъжник по изпълнителното дело от страна на съдебния
изпълнител. Въпреки това обаче на ищцата са наложени запори на банкови
сметки на 14.05.2021 г. Независимо от наложените запори няма данни за
събрани суми по изпълнителното дело.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 28.04.2015 г., издаден по ч.гр.д. №
3542/2014 г. и въз основа на Решение № 328/23.03.2015 г. по гр.д. №
3
5277/2014 г. по описа на РС Перник и претендирани по изп.д. № 1628/2015 г.
по описа на ЧСИ Стилян Бадев. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че макар
изпълнителното дело да е перемирано към момента на предявяване на
исковата претенция срещу длъжника ищец се извършват изпълнителни
действия.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче за
вземанията, предмет на производството, е било образувано и исково
производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова след
подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва да
се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал.
2 от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им
/Решение № 328/23.03.2015 г. по гр.д. № 5277/2014 г. на Пернишкия РС/.
Същите изводи са относими и претенциите за лихви.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
4
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността като по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист
от 28.04.2015 г. по молба на ответното дружество на 03.11.2015 г. при ЧСИ
Бадев е образувано изп.д. № 1628/2015 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 27.04.2015 г. /деня
преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в сила
Решение № 328/23.03.2015 г. по гр.д. № 5277/2014 г. по описа на РС Перник и
датата на образуване на изп.д. № 1628/2015 г. – 03.11.2015 г. е изминал
период от едва няколко месеца.
На следващо място действително по посоченото изпълнително дело са
извършени изпълнителни действия срещу първоначалния длъжник
единствено въз основа на молбата за образуване – а именно наложени са два
запора на 26.11.2015 г. /на пенсия и МПС/. Впоследствие в продължение на
две години изпълнителни действия не са нито искани от взискателя, нито
извършвани от съдебния изпълнител. По тези съображения изпълнителното
производство следва да се приеме за прекратено по закон /еx lege/ на
26.11.2017 г., доколкото с изключение на молбата за образуване, от
взискателя не са отправени други искания за извършване на изпълнители
действия в продължение на период от две години. Следва да се отбележи че
за настъпване на това прекратяване е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил нарочен акт в този смисъл /в случая такъв не е
постановен/.
Доколкото изп.д. № 1628/2015 г. е образувано на 03.11.2015 г., то
спрямо него не намират приложение разясненията на Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС /ППВС/, нито трайната съдебна практика,
обективирана Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-
то г.о. ВКС.
В случая обаче съдът следва да съобрази трайната съдебна практика,
обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС. Съгласно последното когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
5
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител
го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, доколкото във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Това е
така, тъй като необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е
изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането
действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително
изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение) и то прекъсва давността. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и
още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла.
В настоящия случай взискателят е подал молба от 20.07.2019 г., с която
е поискал конституиране на нов длъжник на мястото на починалия и
извършване на изпълнителния действия срещу него. Действително липсва
нарочно постановление за конституиране на новия длъжник, но това не е по
причина, която може се вмени във вина на взискателя, а се дължи на
поведение на съдебния изпълнител. Посочената молба макар и по перемирано
дело прекъсва давността за процесните вземания, по изложените по-горе
съображения. Запор въз основа на посочената молба е наложен на 14.05.2021
г. отново поради поведение на съдебния изпълнител. В тази връзка и съдът
приема, че давността е прекъсната веднъж, но прекъсването е настъпило с
обратна сила от молбата за налагане на запор – т.е. на 20.07.2019 г. –
доколкото в противен случай приложимата пет годишна давност би изтекла в
периода от 20.07.2019 г. /поискване на действието/ и 14.05.2021 г.
/извършване на действието/ като забавянето не се дължи на причина, за която
взискателят отговаря /така горецитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, представляващо трайна съдебна
практика, която настоящият състав споделя/.
Въз основа на тази съображения относно прекъсването на давността за
вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото
производство, съдът намира, че между датите 03.11.2015 г. /образуване на
изп.д./, 26.11.2015 г. /налагане на запор/ и 20.07.2019 г. /поискан и
впоследствие наложен запор/ не е изтекъл период от повече от 5 години,
каквато е приложимата в случая давност.
С оглед гореизложеното предявените искове са изцяло неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
6
Искане за разноски в производството са направили и двете страни. С
оглед изхода на същото обаче такива се дължат само на ответника.
Последният претендира разноски в размер на 124 лева –
юрисконсултско възнаграждение и такса за предоставяне на копие от
изпълнително дело, които следва да бъдат присъдени изцяло.
Искането за разноски на ищеца е неоснователно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на ИН. ПР. ХР., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Перник, **** против „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ТЕЦ
Република, за признаване за установено, че ищцата в качеството й
наследник на лицето Е.Е.П., с ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: 249.95 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 29.05.2011 г. до 30.04.2013 г. вкл.
за имот с адрес – гр. Перник, ****, и сумата от 48.17 лева – обезщетение за
забава за периода от 03.01.2010 г. до 13.05.2014 г. – обективирани в
изпълнителен лист от 28.04.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 3542/2014 г. по описа
на Пернишкия РС /Решение № 328/23.03.2015 г. по гр.д. № 5277/2014 г. на
Пернишкия РС/ и претендирани по изп.д. № 1628/2015 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев, както и разноските по изпълнителното дело, поради
погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА ИН. ПР. ХР., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* сумата от 124 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение и такса за препис от изпълнително дело в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7