Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 30. 10. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на двадесети октомври през двехиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3464 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Р.Д.Д.
*** против „К.И.И.Б.“ ЕАД ***. В молбата се твърди, че с изпълнителен лист от *** год., издаден от Плевенския районен съд въз основа на заповед за изпълнение № *** год. по ч. гр. дело № ***/ 2012 год., ищцата Р.Д.Д. е била осъдена да заплати на кредитора „***“ ЕАД суми както следва: 842, 77 лв. главница; 183, 51 лв. договорна лихва за периода от 19. 11. 2010 год. до 19. 08. 2011 год., 118, 32 лв. мораторна лихва за периода от 20. 12. 2010 год. до 27. 08. 2012 год. Твърди се, че
като основание за претендиралите суми заявителят в заповедното производство е
посочил договор за потребителски паричен кредит ***, сключен между ищцата и „***“ ЕАД. Твърди се, че въз
основа на така издаденото изпълнително основание при *** с рег.№ *** и район на действие Плевенския окръжен съд *** срещу ищцата е било образувано изп. дело № *** за принудително събиране на посочените в листа суми. Твърди се, че
в молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят „***“ ЕАД е посочил, че желае да бъде образувано изпълнително дело срещу
длъжника, като не е посочен способ на
принудително изпълнение, а на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да определи начина
на изпълнение след събиране на информация за
длъжниците. Твърди се, че по изпълнителното дело са били извършени
справки относно имущественото
състояние на длъжника и е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която
е била връчена по реда
на чл. 47 от ГПК. Твърди се, че в поканата за доброволно изпълнение с изх. № ***/ *** год. е било посочено, че съдебният изпълнител ще осъществи
принудителното събиране на дължимите суми чрез извършването на опис на движими вещи,
който опис е бил насрочен на дата
20. 01. 2014 год. Твърди се, че впоследствие, на посочената в поканата дата не е
бил извършван опис на движими вещи на длъжника. Твърди се, че следващото
изпълнително действие по делото е предприето едва на 19. 07. 2017 год. чрез насрочването на опис на движими вещи в дома на
длъжника, вследствие на молба
от новия кредитор „К.И.И.Б.“ ЕАД *** с изх. № ***/ 22. 06. 2017 год.
Твърди се, че в началото на 2020 год. съдебният изпълнител е прогласил настъпилата перемция на
изпълнителното дело като е прекратил изпълнителното производство на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради това, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Твърди се, че с молба
с изх.№ ***/ 21. 02. 2020
год.
и вх. №
***/ ***/ 20. 03. 2020
год.
на ***
***„К.И.И.Б.“ ЕАД *** е поискало образуването на
ново изпълнително дело ищцата Р.Д.Д. въз основа на изпълнителния лист издаден
срещу ищцата и находящ се в перимираното изп. дело № ***, като се е
легитимирало пред съдебния изпълнител като взискател в качеството си на частен
правоприемник на първоначалния кредитор „***“ ЕАД въз
основа на договор за цесия от 22. 04. 2016
год. Твърди се, че въз
основа на посочената молба при *** *** е
било образувано ново изп. дело № ***,
като на ищцата Р.Д.Д. е било изпратено
съобщение изх.№ ***/ 02. 06. 2020
год.,
връчена й лично на 03. 06. 2020
год.
Твърди се, че изложените обстоятелства и факти за ищцата съществува правен
интерес от предявяването на установителен иск по чл. 439
във вр. с чл.124 ал. 1 от
ГПК против ответното
дружество за установяването на факта, че
не дължи сумата в общ размер на 1 144, 60 лв.,
представляваща главница в размер на
842, 77
лв., договорна лихва в размер на 183, 51
лв. за периода от 19. 11. 2010 год. до 19. 08. 2011 год., 118, 32
лв. санкционираща лихва за периода от 20. 12. 2010
год.
до 27. 08. 2012
год.,
за която сума е издаден изпълнителен лист от *** год. на Плевенския районен съд по
ч. гр. дело № ***/ 2012 год.,
поради настъпила погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД на вземането, което
ответното дружество претендира срещу ищцата и за което е образувано изпълнително дело № ***
по описа на ***.
Твърди се, че вземането
на ответника
към ищцата в настоящото производство е погасено по давност и не подлежи на
принудително изпълнение. Твърди се, че съгласно чл. 110
от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок. Твърди се, че според разпоредбата на чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с признаването на вземането от длъжника, с
предявяването на иск и с предприемането на действия по принудително изпълнение
на задължението. Твърди се, че последното валидно действие, с което е
прекъсната давността спрямо вземането по изпълнителен лист от *** год.,
издаден от Плевенския
районен съд въз основа на заповед за
изпълнение № *** год.
по ч. гр. дело № ***/ 2012
год.,
е предприето на ***год.
чрез насрочването на опис на движими вещи на длъжника като изпълнителното
производство спрямо вземането е прекратено на основание чл. 433
ал. 1
т. 8 от ГПК по силата на закона на 30. 07. 2015
год.
поради непредприемането на изпълнителни действия от страна на взискателя и
съдебния изпълнител в този времеви период. Твърди се, че от предприемането на
последното валидно изпълнително действие- *** год.- до 21. 02. 2020
год.,
когато новия кредитор е предявил молбата си за образуване на ново изпълнително
дело, петгодишния давностен срок предвиден в чл. 110 от ЗЗД е изтекъл и в този
смисъл към момента на образуване на изпълнително дело № ***
вземането на кредитора е погасено по давност и не подлежи на принудително
изпълнение. Твърди се, че прекратяването на изпълнителното производство по чл. 433
ал. 1
т. 8
от ГПК става по право без да е нужно изричното прогласяване на прекратяването с
постановление на съдебния изпълнител, като новата петгодишна давност спрямо вземането
е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Твърди се, че всички впоследствие
извършени изпълнителни действия по молба на взискателя, или по инициатива на
съдебния изпълнител, не са валидни изпълнителни действия и в този смисъл и не
действия, които да прекъснат давността спрямо вземането. Твърди се, че такива
валидни действия и в това им качество способни да прекъснат изтеклата до тогава
давност, респ. водещи до започването на срока на новата давност биха били
изтеглянето на изпълнителния лист след датата 30. 07. 2015
год.
и образуването на ново изпълнително производство за събиране на вземането от
страна на стария кредитор „***“ ЕАД или от страна на новия кредитор „К.И.И.Б.“ ЕАД, считано
от 20. 05. 2016
год.-
датата, на която новият
кредитор е подал молба за конституиране по делото като нов взискател. Твърди
се, че тъй като такива валидни и законосъобразни действия са предприети от
кредитора едва на 21. 02. 2020
год.
с молбата за образуване на ново изпълнително производство, с което е образувано
новото изпълнително дело
№ ***, то към този момент вземането на
кредитора е погасено по давност и съответно не подлежи на принудително
изпълнение. В заключение ищцата моли съда да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че вземането на последното в размер на
1 144, 60 лв., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит *** и изпълнителен лист от *** год., издаден по ч. гр. дело №
***/ 2012 год. по описа на Плевенския районен съд, е погасено по давност и не
подлежи на принудително изпълнение. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД ***
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно по делото е, че с
издадена по ч. гр. дело № ***/ 2012 год. по описа на Плевенския районен съд
заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е било
разпоредено ищцата в настоящото производство Р.Д.Д. да заплати на „***” ЕАД гр. *** следните
суми: сумата от
842, 77 лв.- главница, сумата от 183, 51 лв.- договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 19. 11. 2010 год. до 19. 08.
2011 год., сумата от 118, 32
лв.- мораторна лихва за периода от 20. 12. 2010 год. до 27. 08. 2012 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 13. 09. 2012 год. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в размер на 25, 00 лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Безспорно по делото е, че на
основата на горната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист от *** год. по молба на „***” ЕАД е било образувано изп. дело № ***/ 2013 год. по описа на *** *** с район на действие Плевенския окръжен
съд.
Безспорно по делото е, че с постановление от 18. 03. 2020 год. на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК *** *** е прекратила производството по изп. дело № ***/ 2013 год.
Безспорно по делото е, че
след прекратяването на горното изпълнително производство на основата на
издадения изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/ 2012 год. по описа на
Плевенския районен съд ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД е инициирал образуването на изп. дело № ***/ 2020 год. по описа
на *** *** с район на действие Плевенския окръжен съд.
При така изложените безспорни факти се налагат
следните правни изводи:
Претенцията на ищцата Р.Д.Д. намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен
установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищцата се позовава на изтекла
погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт е настъпил
след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/ 2012 год. по описа
на Плевенския районен съд. Това води до извода, че предявеният иск за
недължимост на въведената като предмет на делото сума от 1 144, 60 лв. е
процесуално допустим, а по същество и основателен. На първо място в тази връзка
следва да се отбележи обстоятелството, че процесното вземане произтича от
сключения между „***” ЕАД и ищцата Р.Д.Д. договор за потребителски паричен кредит *** год. По силата на този договор ищцата като кредитополучател се е
задължила да върне получения заем на 37 месечни вноски. Не се спори между
страните, че ответницата е преустановила плащанията, поради което на 20. 12. 2010 год. цялото
вземане на кредитора е станало предсрочно изискуемо и от този момент е
започнала да тече погасителна давност. Издаването на заповед по реда на чл. 410
от ГПК за това вземане не води до прекъсване на давността, доколкото правните
последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исковия процес. Следователно в случая погасителната давност по
отношение на вземането на „***” ЕАД е била прекъсната на *** год. с издаването на изпълнителен лист, с който е
признато правото на принудително изпълнение, и от този момент е започнала да
тече нова погасителна давност. Както се посочи и по- горе, по образуваното изп.
дело № ***/ 2013 год. по описа на *** *** в продължение на повече от две години взискателят
„***” ЕАД /а впоследствие и неговият
частен правоприемник/ не е предприел никакви действия по движението на
изпълнителния процес. Самото изпълнително производство е прекратено поради
перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и поради тази причина всички
изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не произвеждат
процесуални и материални последици относно погасителната давност в отношенията
между взискателя и длъжника /срв. т. 10
от тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год.,
ОСГТК/. Казано с други думи, в хипотезата на прекратяване поради перемпция не
може да се говори за валидни изпълнителни действия и погасителната давност не
може да се счита прекъсвана на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Тук е мястото
да се посочи, че позоваването от страна на ответното дружество на разясненията,
дадени в решения
№ 170- 2018- IV г. о. и № 252- 2020- III г. о, е несъстоятелно. Касае
се за съдебни решения, които не са задължителни за съдилищата и които влизат в
явно противоречие с други постановени решения на ВКС на РБ /напр. решение №
269- 2016- III
г. о. и решение № 451- 2016- IV г. о./, които са
категорични, че при разрешаването на правния спор следва да се съобразят не
постановките на ППВС № 3/ 18. 11. 1980 год., а възприетото ново задължително
тълкуване на закона. Тази колизия в съдебната практика по отношение на
тълкуването на правните норми предстои да намери разрешение чрез образуваното
тълкувателно дело № 3/ 2020 год., ОСГТК.
Съобразявайки гореизложеното,
съдът счита, че след издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора /*** год./
са изтекли повече от пет години, в рамките на които не са били осъществени
факти, водещи до спиране или прекратяване на погасителната давност по отношение
на процесното вземане. При това положение обоснована е тезата на ищцата, че
задължението й за главница и лихви е било изцяло погасено. Ирелевантно за
предмета на спора се явява последващото изп. дело № ***/ 2020 год., доколкото
същото е образувано след изтичането на петгодишния давностен срок. Единственият
юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на правните последици от
изтичането на давността, се явява отказът на длъжника от изтекла давност по
смисъла на чл. 113 от ЗЗД, но настоящият случай не е такъв.
Горното позволява да се
обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен
изцяло за сумата от общо 1 144, 60 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 298, 00 лв.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, *** и ***, че вземането му
срещу ищцата Р.Д.Д., ЕГН **********, в размер на сумата от 1 144, 60 лв.,
представляваща главница, договорна /възнаградителна/ лихва и мораторна лихва по
договор за потребителски паричен кредит от 18. 06. 2008 год. и изпълнителен лист от *** год., издаден по ч. гр. дело № ***/
2012 год. по описа на Плевенския районен съд, която сума е предмет на изпълнение по образуваното изп.
дело № ***/ 2020 год. по описа на *** *** с район на действие Плевенския
окръжен съд, е погасено по давност и не
подлежи на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от ***, *** и ***, да заплати на Р.Д.Д. ***,
ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 298, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: