№ 4403
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110120652 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на З. Т. К. против И. С. Р..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати
сумата от 5000 лв., частичен иск от общо 10000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в нанесена й от ответницата обида и
клевета, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените исковете. Твърди, че
ищцата не е конкретизирала къде и пред кого е заявила посочените от ищцата думи.
Оспорва да е изрекла каквито и да било клеветнически или обидни думи.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представено постановление от 04.10.2021г., с което преписката по
подаден от З. К. сигнал, е била прекратена. Посочено е, че в снетите от И. Р. сведения,
същата е пояснила, че З. изживяла труден период след смъртта на сина й и изпаднала в
„силно психическо разстройство“. Като доказателство по делото са приети и снетите
сведения. В същите Р. е посочила, че поведението на майка й много се е променило поради
това, че З. постоянно е в интернет пространството, но поради „психична неуравновесеност”
не може да осъзнава правилно.
1
Представена е медицинска документация: направление и абмулаторни листа, както и
удостоверение от ЦПЗ”(болница)”, че ищцата не се води на отчет.
Видно от съдебно удостоверение от 19.10.2022г., издадено от СРС, ищцата е съдебен
заседател в мандат 2015г. - 2020г. към СРС.
По делото е разпитан св. Алб. Д., която твърди, че е съседка на З. К.. Лятото на 2021г.
м. юли, седяла пред входа, когато ответницата и съпругът й я извикали. И. й казала, че З. е
агресивна и я предупредила да се пази от нея. Казала й, че има психически проблеми, както
и че липсват пари от касата на входа, на който З. била домоуправител, и да не й дава заем.
Свидетелката твърди, че З. не е агресивна и помага на всички. След като свидетелката
споделила на З. за този разговор, З. се почувствала зле от това, което дъщеря й е казала за
нея.
Разпитан св. М. П. твърди, че разбрала за конфликта между страните по делото
миналата година. Знае от ищцата и съпруга й, че конфликтът е възникнал, тъй като И. е
говорила за З. „нелицеприятни неща” пред съседи и познати. Поддържа, че думите, които е
употребила ответницата по отношение на ищцата е, че същата е „агресивна” и има
„психически проблем”. Свидетелката е чула и за злоупотреба с пари. Св. П. разбрала за
случая, поради промяна, която забелязала в поведението на З.. Тогава ищцата й разказала за
конфликта. След случая била потисната, а преди това била жизнен и весел човек.
Св. Вл. К. твърди, че от З. и съпруга й разбрал за възникнал конфликт между
страните по делото. З. преживяла тежко това отношение. Свидетелят посочва, че това я
„сринало” дори повече от смъртта на сина й.
Разпитан св. Ст. К. твърди, че от съседи /един от които е Алб. Д./ разбрали, че И. е
казала, че З. има психично заболяване, че е опасна за другите, както и че е присвоила пари от
входа. З. се почувствала много обидена, било я срам да излиза пред хората.
Св. Г. Р. поддържа, че ответницата е полагала грижи за майка й. Не знае И. да е
изричала „нелицеприятни думи” по адрес на баба му. Поддържа, че З. се държи „напълно
нормално” след м. 07.2021г.
Разпитана св. Ан. Р. – Индова твърди, че не е чувала И. да употребява за майка й
„нелицеприятни думи” нито пред нея, нито пред трети лица. Знае, че З. и съпругът й са
имали претенции за издръжка от страна на И. и внукът й.
Св. М. Т. поддържа, че не е чула И. да е изричала обидни думи по адрес на майка си.
От м. 07.2021г. отношенията им се влошили. Твърди, че знае от И., че З. е проявявала
агресия спрямо нея. Свидетелката имала усещане, че З. не е добре психически.
По делото е разпитана св. Ив. Р., която твърди, че отношенията между страните се
влошили м. 07.2021г., когато З. поискала пари от И. и същата отказала да й я предостави.
По делото е изслушана и приета СПЕ, която съдът изцяло кредитира като обективна
и компетентна изготвена, и от която се установява, че К. страда от паническо разстройство.
2
Същото е непсихотично и се характеризира със задух, повишено кръвно налягане и
сърцебиене, плач, безсъние. За периода 03.08 – 01.09.2021г. има регистриран психотичен
епизод, изразяващ се в налудна симптоматика – споделя налудности за злонамереност,
увреда, заговор, ревност. Паническото разстройство не е пречка и не нарушава
психическата годност на ищцата да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Наличието на налудности я е лишило от годността да разбира
свойството и значението на постъпките си в периода 03.08. до 01.09.2021г. От показанията
на разпитаните по делото свидетели не могат да се извлекат данни за конфликтно и
агресивно поведение от страна на ищцата, тоест нямало е опасност от проява на агресия от
нейна страна, нито поведение, опасно за околните. В проведеното съдебно заседание вещото
лице разяснява, че паническото разстройство е вид тревожно разстройство. В случая са
налице единствено невротични симптоми, които не нарушават годността на К. да разбира.
Вещото лице в съдебно заседание пояснява, че не признава, че ищцата е имало налудно
разстройство, което е било констатирано от д – р С. за период от 27/28 дни, тъй като
симптомите трябва да са установени минимум в период от 6 месеца, а на следващо място и
защото състоянието на ищцата се е повлияло за 20 и няколко дни, а налудните разстройства
са резистентни и трудно поддаващи се на лечение. Ето защо, вещото лице намира, че
състоянието на З. е било преходно и може да се дължи на болестта П., от която страда К..
Други доказателства от значение за предмета на делото не са ангажирани по делото в
предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.
За нейното уважаване е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните
предпоставки: да е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
през м. 07.2021г. ответницата И. е заявила пред св. Алб. Д., че З. е агресивна, като я
предупредила да се пази от нея. Казала й, че има психически проблеми, както и че липсват
пари от касата на входа, на който З. била домоуправител. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като пълни и безпротиворечиви, като същите кореспондират и със събраните
по делото писмени доказателства. В тази насока са и останалите събрани гласни
доказателства.
Така св. Ст. К. посочва, че от съседи /един от които е Алб. Д./ със З. разбрали, че И. е
казала, че З. има психично заболяване, че е опасна за другите, както и че е присвоила пари от
входа. Св. М. П. поддържа, че конфликтът между страните по делото е възникнал през
2021г., тъй като И. е говорила за З., че същата е „агресивна” и има „психически проблем”,
както и, че злоупотребява с пари за входа, на който била домоуправител. Действително св.
3
П. е разбрала за казаното от З. и съпругът й, но показанията на тази свидетелка изцяло
кореспондират с показанията на останалите разпитани по делото свидетели.
Горните изводи на съда не се разколебават от това, че св. Алб. Д. най – напред
посочва, че И. е изрекла тези думи за майка си през м. юни 2021г., тъй като в последствие в
показанията си твърди „Случката, за която разказах по – горе беше юли месец миналата
година /2021г./, не помня конкретна дата”. В показанията си останалите свидетели също
сочат м.юли 2021г. Не на последно място следва да се има предвид и, че свидетелите на
самата ответница твърдят, че отношенията между страните са се влошили през м. юли 2021г.
Видно от приетото като доказателство сведение по пр. пр. № *****/****г. на СРП, Р.
е изложила, че поведението на майка й много се е променило поради това, че З. постоянно е
в интернет пространството, но поради „психична неуравновесеност” не може да осъзнава
правилно.
С оглед на изложеното съдът приема, че И. Р. е осъществила описаното в исковата
молба поведение спрямо З. К., а именно: казала е, че З. е агресивна, че има психически
проблеми, както и че е злоупотребила с пари от касата на входа.
От своя страна ответникът не установи истинността на казаното от нея по отношение
на К.. Не се събраха никакви доказателства З. да е присвоила пари от касата на входа.
Не се установиха и твърденията на Р., че К. е била психично болна. Напротив, от
приетата по делото СМЕ е видно, че ищцата не е била психично болна, а е страдала от
паническо разстройство, което е вид тревожно разстройство. Същото обаче е непсихотично
и се характеризира със задух, повишено кръвно налягане и сърцебиене, плач, безсъние.
Вещото лице е посочило, че не са налице данни за конфликтно и агресивно поведение от
страна на ищцата, тоест нямало е опасност от проява на агресия от нейна страна, нито
поведение, опасно за околните.
Действително вещото лице по СПЕ посочва, че за периода 03.08 – 01.09.2021г. има
регистриран психотичен епизод, изразяващ се в налудна симптоматика – споделя
налудности за злонамереност, увреда, заговор, ревност. Периодът, в който е настъпило
увреждането обаче е м. юли 2021г., тоест извън процесния период. Въпреки това, съдът не
приема, че са налице данни, че К. е била психично болна и за този период, тъй като от
дадените от вещото лице в съдебно заседание разяснения, същият посочва, че не признава,
че ищцата е имала налудно разстройство, което е било констатирано от д – р С. за период от
27/28 дни, тъй като симптомите трябва да са установени за период от минимум 6 месеца, а
на следващо място и защото състоянието на ищцата се е повлияло от лечение за 20 и
няколко дни, а налудните разстройства са резистентни и трудно поддаващи се на лечение.
Ето защо, вещото лице е заключило, че състоянието на З. е било преходно и може да се
дължи на болестта П., от която страда К..
От събраните по делото доказателства се установяват и настъпилите за ищцата вреди,
както и причинната връзка между действията на ищцата и настъпилите вреди. Св. Алб. Д.
твърди, че след като З. разбрала за казаното от Р., се почувствала зле, била обидена, било я
4
срам да излиза пред хората – св. Ст. К.. Св. М. П. поддържа, че след случая З. се пременила.
Била потисната, а преди това била жизнен и весел човек. З. преживяла тежко казаното от И..
Свидетелят Вл. К. посочва, че това я „сринало” дори повече от смъртта на сина й.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът следва
да изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но не като абстрактно
понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства, свързани с поведението на
дееца и отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия /ППВС №
4/23.12.1968 г., т.2/. Съдът следва да съобрази вида, характера и тежестта на полученото
увреждане, доказаните неимуществени вреди и периодът за възстановяване на ищеца,
негативното отражение върху психиката на ищеца. При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия към датата на деликта.
За да определи размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид характера на
вредите и продължителността и интензитета на претърпените болки и страдания.
Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, съдът намира, че искът следва да бъде уважен за сумата от 3000 лв. и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер.
Върху уважената част от главницата се дължи и законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата направените по настоящето дело разноски в размер на
660 лв., съразмерно на уважената част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 207.56 лв., съразмерно на отхвърлената част на
исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на З. Т. К.,
ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), по предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществените вреди,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.04.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 3000 лв. до пълния предявен
размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. С. Р., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на З. Т. К.,
5
ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 660 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА З. Т. К., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на И. С. Р.,
ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 207.56 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на отхвърлената
част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6