О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр. Перник, 01.06.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия,
в закрито заседание на 01.06.2020 г., IIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена
Даскалова
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като разгледа докладваното от съдия Петров
в.гр.д. № 00227 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.С. и В.М. против решение № 214/28.02.2019 г. по гр.д. № 8118/2017 г. по описа на Районен съд – П., с което е отхвърлен искът с пр. основание чл. 108 ЗС, предявен от В.С. и В.М. срещу "ВМЦ" ООД за признаване за установено по отношение на ответника "ВМЦ" ООД, че всеки от ищците е собственик на по ½ идеална част от недвижим имот, а именно: Нива от 1,5 дка, пета категория, находящ се в землището на село Расник в местността "Соларски път" - имот пл. № 535 по кадастралния и регулационен план на селото, утвърден със Заповед № 185/08.02.1994 г. при граници: улица с ОК 121-122, имот пл. № 403, улица с ОК 127-128 и имот пл. № *** в кв. ***, заявен с пореден № 17 от заявлението и установен с Емлячен регистър от 1949 година, както и да бъде осъден ответникът да предаде на всеки един от ищците по ½ идеална част от владението върху процесния имот.
В жалбата се поддържа неправилност на
решението, като са развити подробни съображения във връзка с направените
оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения
на процесуалния закон и необоснованост на постановеното решение. Сочи
се, че изводите и направените фактически и правни констатации на съда не
кореспондират с представите и приети доказателства, със становищата на
страните, не кореспондират със задълбочен анализ на относимите разпоредби на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Решаващите изводи на РС за основателност на възражението на
ответника за липсата на предпоставки за реституция на зем. имот в лицето на
наследодателя на ищците, са постановени при едностранно и непълно обсъждане на
всички събрани доказателства, както и при допуснати нарушения на проц. правила.
В тази връзка се твърдят и допуснати процесуални нарушения във връзка с липсата на
надлежно разпределена док- тежест и дадените
указания. Съдът не е изложил
мотиви за причините, поради които съдът приема приложимост в процесния случай
на чл. 10б, ал. ЗСПЗЗ, която в ред. от 1992г. е неприложима в процесния
случай; не е изложил мотиви, не е обсъдил събраните доказателства, които сочат
на единствения правилен извод, че в процесния случай се касае за зем. земя, за
която е приложим чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Като е приел в мотивите си на
постановения съдебен акт, че е осъществен факта: "извършено строителство
или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за
възстановяване на собствеността върху земята в реални граници,но реда на
ЗСПЗЗ." - съдът е постановил необоснован съдебен акт, в който събраните
доказателства са преценени едностранчиво, изолирано, и в противоречие с
действителната фактическа обстановка и при нарушаване на проц. правила. От съда
не са изложени мотиви - кои са причините, поради които съдът възприема в
конкретния случай приложимост на разпоредбата на чл. 106 ал. 1 ЗСПЗЗ, която в
първоначалната редакция, приета 1992 г. не конкретизира за имоти в границите на
урбанизираните територии или извън тях се отнася и в настоящия случай е
неприложима с оглед момента на постановяване на първоначалното решение за
възстановяване на имота на Стойо С. Карчев в стари реални граници. Съдът въобще
не е изложил мотиви, не е обсъдил събраните в процеса доказателства, които
сочат на единствения правилен извод, че в настоящия случай се касае до
земеделска земя, за която е приложима разпоредбата на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. В
обжалваното решение съдът е приел, че настоящият случай не касае чл. 10 ал. 7
от ЗСПЗЗ и изискването за законност на сградите се поставя "когато имотът
е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа
на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване
за жилищни нужди." Тълкуването, дадено от съда, на разпоредбата на чл. 10
ал. 7 ЗСПЗЗ е неправилно, незаконосъобразно и произволно - никъде в законовата
разпоредба не се сочи застрояването да бъде "за жилищни нужди", и то
въз основа на отстъпено право на строеж. От
съда необосновано и в противоречие със закона- ГПK - не са обсъдени по никакъв начин и в
цялост свидетелските показания на разпитаните но делото свидетели, посочени от
ищцовата страна. Установените в процеса факти са, че в имота предмет на реституция по ЗСПЗЗ са налице сгради: част от
сграда - работилница и сграда - спирка за общ. транспорт, като и за двете
сгради липсват каквито и да било строителни книжа, документи и разрешения, т.е.
не е налице нормативно установеното изискване - сградите да са изградени при
спазване на всички нормативни изисквания съобразно чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. В
приложеното по делото удостоверение от 01.06.2015г. на община Перник ясно и
категорично е записано, че собствеността върпу имот, отразен на приложената
скица, възлизаща на 1500 кв.м. не е отчуждавана за държавни и общински нужди и
може да бъде възстановена, което прави предявения иск основателен и
доказан. Ответникът не собственик на
реституирания в полза на ищците имот, тъй като неговият праводател не бил
собственик на земята, която ответникът твърди, че му е надлежно продадена. Не
са налице предпоставките на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ строителството на сграда и в този случай
сградата е била започната или е била законно построена към 01.03.1991г.,
тъй като прилежащият терен към стридите в нот. акт на ответника и представляващ
на възстановяване площ от 1500 кв.м. не е отчуждаван за държавни и общински
нужди и не е бил държавна или общинска
собственост. В конкретния случай - не са налице предпоставките на закона, а
именно - имотът да е застроен със сграда, изградена със съответните строителни
книжа. Установено е безспорно след проведените съдебни процедури, че
изградените навеси не е законно построени страда, а незаконно строителство, за
които сграда не следва да се определя прилежащ терен. В първоинстанционното
производство този факт е установен посредством заключението на
съдебно-техническата експертиза, а липсата на строителни книжа за находящите се
в имот 535 от помощния план сгради /помощна сграда с площ от около 96 кв.м. и
спирка/ са безспорно установени обстоятелства. Налице е и влязло в сила съдебно
решение № 10 от 18.11.2013 г. по дело № 4909/2013 г. на ПРС, постановено по
повод подадена жалба от ищците против заповед № 583/09.04.2013 г, на ВрИД Кмет
на Община Перник в производство по реда на чл, 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ, която
заповед е втора по ред и с нея незаконосъобразно е определена застроена площ и
прилежащ терен. С решението спорът е решен по същество и е определено, че
площта от 1500 кв.м., попадаща в УГШ II в кв, 55, отреден за производствени дейности -подлежи изцяло
на възстановяване по реда на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като върху нея няма
законно изградени сгради. В
настоящия случай с влязло в сила окончателно решение по реда на чл. 18ж ал. 1,
18з ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследниците на Стойо С. Карчев е възстановена
собствеността върху процесния земеделски имот. При това положение не са налице
основания за актуване на имота като частна държавна собственост и ако е налице
съставен акт за държавна собственост - то същият не е годен титул за правото на
собственост на държавата. След като държавата не е била собственик на
земеделския имот, то и тя не е могла да го включи в капитала на дружеството -
прехвърлител и същото не е било собственик на продадения от него имот. Поради
това и купувачът -ответникът "ВМЦ" ООД - с. Расннк, Община Перник не е
могъл да придобие собствеността на
имота и не е негов собственик. Не са
налице законоустановените предпоставки по смисъла на чл, 45 ал. 8 (в редакцията
й към датата на съставяне на АЧДС - настояща ал. 10 на чл. 45 от ППЗСПЗЗ) за
съставяне на АЧДС. Самият акт за ЧДС няма конститутивно действие, той не
поражда право на собственост, а само удостоверява такова при наличие на
законоустановените предпоставки за това. В настоящия случай е оспорена
истинността на АЧДС с твърдения, че удостоверените с този документ факти, не
съществуват и не са налице основания за актуване на имота като ЧДС. Предвидената в ППЗСПЗЗ възможност за актуване
на земи като държавна собственост е посочена в чл. 45, който предвижда:
"Земи, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и
съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и
неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански
дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии,
останали след възстановяване правата на собствениците, са държавна собственост
и се актуват от областния управител. Съобразно разясненията и възприетият
принцип в съдебната практика, обективиран в Решения на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 от ГПК, а именно -Решение № 212/06.02.2017 г. по гр. дело №
1493/2016 г. 1 ГО на ВКС, Решение № 203 по гражд. дело № 1703/2016 г. на ВКС I ГО, се приема еднозначно, че земя,
неподлежаща на възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване. Като административен орган на поземлената собственост, ОСЗ има
задължение не само да признае правото на възстановяване на собствеността на
иравоимащите лица, които са я сезирали, но и да довърши докрай предвидената в
закона процедура като определи границите на възстановените имоти и това същата
е извършила съобразно цитираните по-горе решение на ОСЗ, придружено с
удостоверение и скица от Община Перник, тъй като имотът е включен в
регулационния план на с. Расник. Задължителната, установена в закона
предпоставка, за да е налице възможност земеделска земя да бъде актувана като
частна държавна собственост, е земята да не подлежи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ или да е останала след възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
какъвто не е настоящият случай. Предвид всичко изложено не са били налице
основания за актуване на "прилежащ терен към обект "МТК -
Перник" ЕООД -Бригаден стан с площ от 2999 кв.м." като частна
държавна собственост и то към дата 20.02.2001 г. и поради това обстоятелство и
праводателят на ответното дружество - не е могъл да прехвърли, включително и
посредством покунко-продажба собствеността върху този имот. Ето защо прехвърлителната
сделка няма вещно-прехвърлителен и транслативен ефект, тъй като
"Продавачът" - "МТК - Перник" ООД - гр. Перник не е бил
собственик на земята, която е продал, предвид възстановеното ни право на собственост
върху зем. земя в реални граници и поради невъзможността имотът да е бил
държавна собственост, както и поради тази причина - и ответното дружество
"ВМЦ" ООД - е. Расник не е придобило и не е могло да придобие
собствеността върху този земеделски имот. Иска се отмяна на решението, и
решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което
искът бъде уважен с присъждане на направените разноски и пред двете съдебни
инстанции. С жалбата е направено док. искане за разпит на двама свидетели за установяване състоянието на възстановения
зем. имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и допускане на СТЕ с
конкретно поставена задача. Не се сочи необходимост от събирането на други нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Искането на жалбоподателите въззивният съд да
разпредели правилно док. тежест в процеса и даде съответните указания на страните
по чл. 146, ал. 2 ГПК следва да бъде оставено без уважение. От прегледа на
първоинстанционното дело, въззивният съд установява, че в първата
инстанция е изготвен доклад по
делото, с който с оглед твърденото от ищеца придобивно основание и доводи,
както доводите и възраженията на ответника разпределението на
доказателствената тежест е
извършено съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съответно са дадени указания по чл. 146,
ал. 2 ГПК в тази връзка на страните, относно който доклад и указания в съдебно
заседание на 10.01.2019г. страните не са заявили, че имат възражения.
Преценката дали фактическите констатации и правни изводи на РС съответстват на
събраните по делото доказателства, респ. на заявените от страните доводи и
възражения, е извън обхвата на дейността на въззивния съд в предварителната проверка в процедурата по
реда на чл. 267 ГПК, а тази преценка се дължи едва при постановяване на
въззивното решение.
Въззивният съд намира, че относно док. искания
на жалбоподателите – за разпит на двама свидетели във въззивното производство, не
се твърди и не се доказва наличието на никоя от хипотезите на чл. 266, ал. 2 и
ал. 3 ГПК, при които е допустимо посочване
на нови факти и събирането на нови гласни доказателства пред въззивната инстанция. Жалбоподателите не са се
позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване и във връзка с това
искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство за относими
факти, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с
неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК. От прегледа на
първоинстанционното дело, въззивният съд установява, че в първата
инстанция са допуснати и
разпитани поисканите от ищците свидетели, поради което преценката дали
фактическите констатации и правни изводи на РС съответстват на св. показания е
извън обхвата на дейността на въззивния съд в предварителната проверка в процедурата по реда на чл. 267 ГПК, а тази
преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В заключение док. искания на
жалбоподателите – за разпит на двама свидетели във въззивното производство са преклудирани
по см. на чл. 266, ал. 1 ГПК и следва
да бъда оставени без уважение.
С оглед обхвата на дейността
на въззивния съд, който дължи
собствени фактически и правни изводи, въз основа на фактическия и доказателствен
материал, събран както от него, така и от първата инстанция и предвид наведените в жалбата оплаквания,
въззивният съд намира, че въззивната жалба съдържа
оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, което е попречило на използването на експертиза за установяване на съответния твърдян от страната факт по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК. Налице е
доказателствена непълнота и
предвид правомощията си по чл. 195 ГПК въззивният съд следва да допусне съдебно
техническа експертиза относно установяването на твърдяните от жалбоподателите факти. След
като въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, и когато възникне необходимост да бъде
установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване,
въззивният съд може и служебно
да назначава експертиза
и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже
съответния факт /т. 3 от ТР № 1
от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, така както
е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че
мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен
доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателите В.С. и В.М. въззивният съд да разпредели наново док. тежест в
процеса и даде съответните указания на страните по чл. 146, ал. 2 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото
искане на жалбоподателите В.С. и В.М. за разпит на двама свидетели във
въззивното производство за установяване състоянието на възстановения
зем. имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ.
ДОПУСКА съдебно-техническа
експертиза, която да даде заключение 1/ по задачите поставени в жалбата,
както и да даде заключение 2/ дали е налице индивидуално или комплексно застрояване на процесния имот за осъществяване на мероприятие или застрояване на
терена, които представляват комплекс от строителни дейности и/или представлява
прилежащи площи към такива сгради и/или съоръжения, към момента на влизане в
сила на ЗСПЗЗ, респ. към датата на постановяване
на решението на ОСЗ, при първоначален депозит в размер на 250 лв., вносим от жалбоподателите в 3-дневен срок от съобщението по
набирателната сметка на ОС - Перник, като НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.М. Г.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито заседание на 01.07.2020 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните /на
посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Вещото
лице да се призове и му се съобщят поставените задачи, след представяне на
доказателства за внесен депозит, съгласно чл. 160, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.