Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– ИХТИМАН, пети състав, в открито
заседание на
20.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря
Цветелина Велева като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
65 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.Н.А. против Наказателно постановление № 20-1184-000528 от 11.01.2021
г. на началника на РУ на МВР – Костенец към ОДМВР – София, с което за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на въззивника
е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като в съдебно
заседание са изложени подробни съображения.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Административнонаказващият
орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно
постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
На 26.09.2020
г. около 02:20 часа в гр. Костенец жалбоподателят управлявал моторно превозно средство
марка „БМВ“ модел „320Д“ с регистрационен № РК1697ВТ. Свидетелите М. и З. –
полицейски служители, подали сигнал за спиране със стоп-палка и фенерче с цел
извършване на проверка, но водачът не се подчинил, рязко завил надясно в
крайпътен недвижим имот, след това започнал движение назад, след което рязко
подал газ и така се отдалечил от приближаващия го свид. М..
Последният успял да разпознае водача – жалбоподателя К.А., който му бил познат.
Полицейските служители тръгнали с патрулния автомобил с включена звукова и
светлинна сигнализация след автомобила, управляван от жалбоподателя, но не
успели да го настигнат.
Около
5 минути по-късно свидетелите М. и З. установили, че жалбоподателят управлява
лекия автомобил марка „БМВ“ модел „320Д“ с регистрационен № РК1697ВТ по ул.
„Рила“. Те отново подали светлинен и звуков сигнал. Жалбоподателят А. отново не
се подчинил и започнал да се отдалечава, но в края на улицата загубил контрол
над автомобила и реализирал ПТП, при което се ударил в крайпътен имот. След
удара побягнал към намиращите се в близост ливади, но бил настигнат от
полицейските служители. Те усетили, че А. мирише на алкохол и бил поканен да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA 0094 за установяване на наличие на
алкохол в кръвта. Той неколкократно категорично отказал, не представил и
документи.
Вследствие
на отказа му бил откаран в районното управление за съставяне на актове за
установяване на административно нарушение и заповед за задържане. След
пристигане в районното управление отново бил поканен да бъде изпробван с
техническо средство, но жалбоподателят отказал. Обадил се на брат си – свид.
Мирослав А., който пристигнал в районното управление.
В
3.10 часа на жалбоподателя бил връчен талон за медицинско изследване от свид. З.
с предписание за явяване във ФСМП – Костенец до 45 минути. Впоследствие бил
придружен от полицейските служители във ФСМП – Костенец, но в 3.30 часа отново
отказал всякакъв вид изследване, което било удостоверено с протокол в лечебното
заведение.
За
отказа на жалбоподателя за проверка с техническо средство за употреба на
алкохол в кръвта свид. М. в качеството на младши автоконтрольор, съставил Акт №
778527 за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП №
778527 от 26.09.2020 г.
Въз
основа на АУАН от началника на РУ на МВР – Костенец към ОДМВР – София е
издадено обжалваното Наказателно постановление № 20-1184-000528 от 11.01.2021
г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП на въззивника К.Н.А. е наложено наказание глоба в размер на 2000
лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца;
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите М., З., А., АУАН,
който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност,
докладна записка талон за изследване, протокол за медицинско изследване.
От
показанията на свидетелите М. и З. се установяват всички обстоятелства около поведението
на жалбоподателя на 25.09.2020 г. Те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
намират подкрепа в приложените по делото докладна записка, АУАН, талон за изследване
и протокол за медицинско изследване. Показанията им намират подкрепа и в тези
на свид. А.. Практически доказателствените източници не разкриват сериозни
противоречия, поради което е ненужно да бъдат по-детайлно анализирани.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните
признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП,
противно на твърденията на защитата. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52,
ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи
отговорността и/или вината обстоятелства.
Съдът
споделя и правните изводи на АНО.
Жалбоподателят
законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за това, че в на 26.09.2020
г. в 02:20 часа в гр. Костенец ул. „Рила“ в качеството му на БМВ“ модел „320Д“
с регистрационен № РК1697ВТ отказал изследване с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA 0094 за установяване на наличие на
алкохол в кръвта.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал,
че е управлявал МПС, че отказва проверка за изследване с техническо средство за
наличие на концентрация на алкохол в кръвта и пряко целял това.
По
отношение на доводите на защитата, че е допуснато съществено процесуално, тъй
като жалбоподателят е наказан преди извършване на деянието, т.е. че е прието,
че е извършил нарушението около 02.20 часа, а последното е осъществено в около
03.30 часа съдът намира следното.
Нормата
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП представлява едновременно норма, предписваща поведение,
и санкционна норма. В първата част тя съдържа две форми на изпълнително деяние,
които са алтернативни, а
не кумулативни – 1) отказ да бъде тестван водачът и 2) неизпълнение на предписанието
да бъде проверен чрез медицинско изследване. Достатъчно е доказването на отказа
на водача да бъде тестват с техническо средство, както е в настоящия случай, за
ангажиране на административнонаказателната отговорност (вж. в този смисъл Решение
№ 773 от 15.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 380/2021 г.).
По
делото е безспорно установено, че жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично, видимо и възприето от полицейските служители, е
отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в дъха си, с което и е нарушил
вмененото му задължение.
Ето
защо съдът не може да се приеме, че е наказан за деяние, което все още не е
извършил. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не предвижда единно нарушение и
органите не следва при всяко положение да предлагат на нарушителя да бъде
тестван както по медицински път, така и с доказателствен анализатор. Всеки
отказ – за проверка с техническо средство, за изпълнение на предписание за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и представлява представлява самостоятелно
нарушение и подлежи на санкция.
В
случая основателно се възразява, че обстоятелствената част на АУАН неправилно е
прието, че около 02.20 часа жалбоподателят е отказал медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторна изследване за установяване
на алкохол в кръвта му доколкото последното е станало един част по-късно –
около 3.30 часа. Въпреки това той е наказан само за отказа му за проверка с
техническо средство видно от посочената санкционна норма – чл. 174, ал. 4, пр.
1 ЗДвП. При това положение допуснатото нарушение не може да се приеме за
съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания. Той е
наказан само за едно деяние, което е безспорно доказано, че е осъществил.
Само
за пълнота следва да се посочи, посочи, че след отказа на жалбоподателя около
02.20 часа на 26.09.2020 г. в да бъде изследван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA 0094 за установяване на наличие на
алкохол в кръвта на същия е дадена възможност и дори е придружен от
полицейските служители във ФСМ – Костенец за вземане на биологична проба като
му е издаден талон за медицинско изследване, от което той не се е възползвал.
Същият не се е възползвал от това свое право, като действията му са били
продължение на заявеното пред органите на реда, че не желае да му бъде взета
каквато и да е проба.
По вида и размера на наказанието:
Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО
съобразно предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а именно
кумулативно налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС и
наказание глоба.
Размерът на наказанията е правилно определен съобразно
абсолютно определения в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП размер. Поради
изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1184-000528 от 11.01.2021 г. на началника
на РУ на МВР – Костенец към ОДМВР – София.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: