№7
гр. Силистра, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Великова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламен Неделчев
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д. № 303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е второ,
след като Решение № 127 от 29.11.2018 г. по в.гр.д. № 208 / 2018 г. на СсОС
частично е обезсилено с Решение № 97 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр.д. № 275 /
2019 г., II-ро г.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Силистренския окръжен съд.
Пред Дуловския районен съд е
постъпила искова молба от Р.М. и С.М. срещу С.А. за допускане до делба на 1)
нива в местността „Станските ниви“ с площ 14.900 дка и 2) УПИ – IX-499 в с.
Окорш; при квоти – за Р.М. 1/4 ид.ч., С.М. 2/4 ид.ч., и С.А. – ¼ ид.ч.
Районният съд е отхвърлил иска на
ищците за допускане до делба на имота в с. Окорш, както и иска на С.М. за
нивата, като е допуснал делбата за нея само между Р.М. и С.А. при равни квоти.
Въззивното производство е образувано
по жалба на ищците срещу цялото първоинстанционно решение, като в нея се
преповтаря петитумът на исковата молба.
С Решение № 127 от 29.11.2018 г. по в.гр.д. № 208 / 2018 г.
Силистренският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частите му,
с които са отхвърлени исковете за делба и са определени квотите, при които е
допусната делба на нивата между двама от съделителите, и вместо това е
постановено решение, с което е допусната делба на имота в с. Окорш при квоти
1/4 ид.ч. за Р.М., 2/4 ид.ч. за С.М. и 1/4 ид.ч. за С.А.. Същите квоти са
определени за същите съделители и по отношение на нивата.
Върховният касационен съд е допуснал
касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му
допустимост в частта относно произнасянето по отношение на квотите на тримата
съделители, при допусната делба между двама от тях, на нивата. В останалата
част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в
сила. С решението си ВКС приема, че след като Дуловския районен съд е допуснал
нивата до делба само между двама от съделителите, а въззивната инстанция се е
произнесла за квотите на тримата, без да се произнесе с изричен диспозитив, че
допуска делбата на нивата с участието и на С.М., по този начин е постановено
недопустимо решение.
Предмет на настоящото въззивно
производство е решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен искът на
С.М. за допускането на процесната нива до делба с нейно участие и определянето
на квотите, при които е допусната делбата на нивата между Р.М. и С.А.. В останалата част първоинстанционното
решение е отменено с влязлата в сила част на Решение № 127 от 29.11.2018 г. по
в.гр.д. № 208 / 2018 г. на СсОС.
Във
въззивната жалба се съдържа оплакване за необоснованост на първоинстанционното
решение и нарушение на материалния закон. Сочи се, че производството пред ОСЗ –
Дулово е започнало 10 години преди прекратяване на брака между С.М. и У. Ч. и 6
години преди фактическата им раздяла през 2008 г. Процесният имот е придобит от
Ч. по време на брака с Решение № 13 / 19.12.2009 г. на ОСЗ – Дулово, а
районният съд не е приложил чл. 19, ал. 1 от СК-отм., отричайки, в противоречие
с презумпцията по ал. 3, съвместния принос на С.М. за придобиването на нивата.
Освен това съдът не е съобразил, че част от цената на земята е платена преди
фактическата раздяла на съпрузите. Моли се за отмяна на решението и допускането
на нивата до делба с участието и на С.М., при квоти 1/4 ид.ч. за Р.М., 2/4
ид.ч. за С.М. и 1/4 ид.ч. за С.А..
В отговора на въззивната жалба
ответникът оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че цената за нивата от
819,50 лева е платена изцяло след фактическата раздяла на съпрузите, който
момент е установен в бракоразводния процес помежду им. Оттук следва, че
правилно районният съд е приел за опроверган съвместния принос на двамата
съпрузи в придобиването на имота. Въззиваемият претендира разноски за
въззивното производство.
Въз основа на събраните пред районния съд доказателства Силистренският
окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивницата С.А.Ч. и У.М.Ч.
са сключили граждански брак на 05.11.1985 г., който е прекратен с развод на
05.04.2012 г., видно от Решение № 58 / 05.04.2012 г. по бр.д.№ 100 / 2012 г. на
РС Дулово (л.11).
Съгласно § 4, ал. 1 на ПРЗ на Семейния кодекс правилата на сега
действащия кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и
за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
По време на брака У.М. Чакър е придобил процесната нива с Решение № 13 от
19.12.2009 г. на ОСЗ – гр.Дулово, вписано в имотния регистър под акт № 5, том
6, н.д. 100 на 09.03.2010 г. (л. 6).
Както по чл. 19, ал. 1 от СК-отм. 2009 г., така и по силата на сега
действащия чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. А съгласно ал. 3 и на двете разпоредби
съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Искът за липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 от СК е установителен
и може да се предяви от наследник на съпруга в делбеното производство, но такъв
иск от страна на ответника С.У.А. не е предявяван в допустимия срок пред
първата инстанция, нито се твърди да има влязло в сила решение по такъв иск в
друго производство. Липсва в доклада по чл. 146 от ГПК като предмет на делото
иск с правно основание чл. 21, ал. 4 от СК, няма възражения по доклада, няма и
молба за допълване на решението, нито въззивна жалба в тази насока.
Следователно вън от правомощието на въззивната инстанция е да постанови
решение, с което да обори презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК. В същото време
трябва да се отбележи, че съвместният принос на двамата съпрузи в придобиването
на нивата е налице и не се опровергава от събраните доказателства. Факт е, че
част от цената за нивата – 384,42 лв от общо 819,50 лв е платена под формата на
наем, което е допустимо на основание чл. 4, ал. 4 от Наредбата за оземляване на
безимотни и малоимотни граждани в редакцията от 04.08.2009 г. Неоснователно и
недоказано е твърдението на ответника, че наемната цена от 384,42 лв е платена
след фактическата раздяла на съпрузите, черпейки довод от датата на анекс № 776
/ 16.09.2008 г., описан в самото решение на ОСЗ за оземляване. Договорът за
наем е от 13.10.2003 г., самият анекс не е събран като доказателство, не е ясно
какъв е предметът му, а в решението за оземляване се посочва, че сумата от
384,42 лева представлява платен наем по договор № 776, без да се уточнява кога
точно е платена тази сума, дали наведнъж, или периодично през време на годините
– както диктува логиката на наемните правоотношения. От мотивите към решението
за развод не би могло да се обоснове извод, че фактическата раздяла между
съпрузите датира от началото на 2008 г. След като договорът за наем е от
13.10.2003 г., а фактическата раздяла би могла да е от края на 2008 г., и в
същото време остатъкът от цената е получен след приспадането на платения наем,
който окръжният съд приема, че е плащан през време на годините, всичко това
опровергава твърдението за изключителен принос на У. Ч. в придобиването на
нивата. Показанията на А. Ч. – братът на У., са категорични в тази насока,
казвайки че С. е изпратила пари „да плаща за земята“, като знае това от самия У.
Ч. Показанията на този свидетел са единствените, които касаят придобиването на
нивата, и кореспондират с решението на ОСЗ, поради което съдът ги приема за
достоверни.
Процесната нива е била съпружеска имуществена общност, която е прекратена
с прекратяването на брака поради развод – чл. 27, ал. 1 във вр. чл. 44, т. 3 от СК. Съгласно чл. 28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на
съпрузите са равни. Определяне на по-голям дял от общото имущество е
допустимо да се присъди при уважаване на конститутивния иск по чл. 29, ал. 3 от СК. Видно е от решението за развода, че такъв иск не е предявяван от У. Ч. и
няма конститутивно решение в този смисъл, което да ползва ответника.
Удостоверението за наследници (л. 13) легитимира ищцата Р.М. и ответника С.У.
да получат равни дялове от половината недвижим имот, собственост на техния
наследодател – арг. от чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството.
Решението на районния съд, с което нивата е допусната до делба без
участието на ищцата С.М. се явява неправилно, от което следва че неправилно са
определени и квотите на другите съделители. Това налага да се отмени
първоинстанционното решение в тези части и да се постанови друго, с което
имотът да се допусне до делба с участието на С.М., а квотите между съделителите
да са следните: 2/4 ид.ч. за С.М.; 1/4 ид.ч. за Р.М. и 1/4 ид.ч. за С.А..
С оглед изхода на спора въззиваемият няма право на разноски за въззивното
производство.
По гр.д.№ 275 / 2019 г. на ВКС, второ г.о. ищците, като ответници по
касационната жалба, са направили разноски за адвокатски хонорар от 500 лева и
са го претендирали. Касационният жалбоподател е направил искане за присъждане
на разноски, но не е представил доказателство, че е направил такива.
Касационната жалба е била насочена срещу цялото Решение № 127 от 29.11.2018 г.
по в.гр.д. № 208 / 2018 г. на СсОС, то е допуснато до обжалване и е обезсилено
само в частта за нивата. Размерът на дължимите разноски следва да се определи
при съобразяване на недопуснатата до касационно обжалване част спрямо цялото
решение, като се има предвид че интересът на касатора, изведен от данъчните
оценки на имота в с.Окорш и нивата в местността „Станските ниви“ е бил: общо
6946,22 лв, получен от сбора на 6070,12 лв (3/4 ид.ч. на ищците от 8093,50 лв
за имота в с.Окорш) и 876,10 лв (2/4 ид.ч. на С.М. от 1752,20 лв за нивата).
Оттук следва, че ответникът дължи на ищците разноски в размер на (6070,12 лв. х
500 лв) : 6946,22 лв = 436,94 лв. Тъй
като в договора за правна защита и съдействие не отбелязано коя колко е
платила, и като се има предвид че съделителите са необходими другари, следва да
се приеме, че двете ищци са солидарни кредитори по вземането им за разноски в
производството пред ВКС.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 137 / 10.08.2018 г. по гр.д.№ 442 / 2017 г. на Дуловския
районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от С.А.М. иск срещу С.У.А.,
с който по реда на чл. 341 и сл. от ГПК
ищцата иска допускането на съдебна делба с нейно участие на поземлен
имот, представляващ нива с площ от 14.900 дка, трета категория, в местността „Станските
ниви”, представляващ имот № 024049 в землището на село Окорш, общ. Дулово, с
ЕКАТТЕ 53494, при граници и съседи: имот №024048 - нива на Х.Р.Х.; имот №024058
- полски път на Държавен поземлен фонд; имот №024050 - нива на Ц.Х.Р., имот
№024043 - нива на А.Ш.М., като неоснователен и недоказан, КАКТО И В ЧАСТТА, с
която са определени равни квоти на Р.У.М. и С.У.А., при които да се извърши
делбата на същата нива, като вместо това
ДОПУСКА С.А.М. ДА УЧАСТВА в делбата на поземления имот, представляващ
нива с площ от 14.900 дка, трета категория, в местността „Станските ниви”,
представляващ имот № 024049 в землището на село Окорш, общ. Дулово, с ЕКАТТЕ
53494, при граници и съседи: имот №024048 - нива на Х.Р.Х.; имот №024058 -
полски път на Държавен поземлен фонд; имот №024050 - нива на Ц.Х.Р., имот № 024043
- нива на А.Ш.М., НАРЕД С вече допуснатите съделители Р.У.М. и С.У.А., по
отношение на които първоинстанционното решение е влязло в сила поради
необжалването му в тази част,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
-
2/4 идеални части за С.А.М.,
-
1/4 идеални части за Р.У.М.,
-
1/4 идеални части за С.У.А. .
В останалата част (за
имота в с. Окорш) първоинстанционното решение е отменено с влязлата в сила част
на Решение № 127 от 29.11.2018 г. по в.гр.д. № 208 / 2018 г. на Силистренския
окръжен съд.
ОСЪЖДА С.У.А. да плати
на С.А.М. и Р.У.М. , в условията на активна солидарност, общо сумата от 436,94
лева (четиристотин тридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) за
разноски в производството по гр.д.№ 275 / 2019 г. на ВКС, второ г.о.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.