Р Е Ш Е Н И Е

№ 4113

гр. Пловдив, 24.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІV граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при секретаря Иванка Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6617/2017 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД от П.Й.К., И.К.К. и Н.А.Й. срещу Й.А.В., С.П.Й., А.Й.В. и М.С.Ч..

Първата ищца твърди, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, по времето на брака си с втория ищец е придобила правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор … и целия поземлен имот с идентификатор …, ведно с всички подобрения в имота. В уточняваща молба посочва, че притежават и правото на собственост върху сграда с  …- селскостопанска сграда- за гараж. За нея се твърди, че правото на собственост отново е придобито по силата на договора за покупко- продажба, но сградата била описана единствено като подобрение в имота. Останалата 1/3 ид.ч. от сградата била собственост на първия ответник, съгласно договор за дарение с третата ищца, като тя си запазила право на ползване върху нея. Въпреки това първият ответник, заедно с втората ответница и детето им, се нанесли в имота, а в края на …г. първият ответник допуснал и А.Й.В. и М.С.Ч.. Твърдят, че ответниците владеели и ползвали целия поземлен имот и сградите в него, въпреки поканите да ги освободят и им пречели да упражняват правата си. Поради това молят ответниците да бъдат осъдени да предадат на първите двама ищци владението върху 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор …, на целия поземлен имот с идентификатор … и на сграда с идентификатор …, а на третата ищца да предадат владението на 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор …. Освен това първите двама ищци искат ответникът Й.А.В. да бъде осъден да им заплати сумата от общо 2400 лева обезщетение за лишаването им от ползване за периода от …г. до …г. за поземления имот и 2/3 ид.ч. от жилищната сграда, а третата ищца иска ответникът Й.А.В. да бъде осъден да й заплати сумата от общо 600 лева обезщетение за лишаването й от ползване за периода от …г. до …г. на 1/3 ид.ч. от жилищната сграда. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците А.Й.В. и М.С.Ч., с който се оспорват предявените срещу тях претенции. Възразяват първият ответник да ги е допуснал в имота в края на …г. Твърдят процесната сграда да е била изградена през …г. и оттогава А.В. да е живеел в нея. През …г. сключил граждански брак с ответницата Ч. и семейството им живяло в този имот. През …г. се развели, но продължили да живеят в имота. През април …г. третата ищца се разпоредила с имота, а праз май …г. първите двама ищци съобщили на ответниците, че трябва да напуснат имота, което те сторили през юни …г. От тогава не владеели имота. Молят претенцията срещу тях да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Й.А.В. и С.П.Й., с който се оспорват предявените срещу тях претенции. Твърдят, че около седмица преди изпращането на представената с исковата молба нотариална покана ответниците се нанесли в процесната сграда, където ползвали до напускането им само една стая. След получаването на поканата, ответникът заяви на изпращачите й, че не ползва имота извън правата си и предложил да ползват заедно имота съобразно правата си. Първата ищца заявила, че иска, ответникът да й прехвърли правото си на собственост, но тъй като не бил съгласен ответниците напуснали имота. Твърдят, че предвид правото на собственост на ответника, той има право да ползва вещта и ползването на една стая е правомерно, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. Твърди се, че не са пречили на останалите съсобственици да упражняват правата си. Оспорват твърденията да са ползвали цялата сграда и целия имот. Оспорват правото на третата ищца да владее имота, тъй като то принадлежало единствено на собственика. Ответникът твърди, че не е допускал в имота своите родители, като повтаря изложените от тях възражения в тази насока. По отношение на третата ищца възразяват, че не са й създавали пречки да упражнява правото си на ползване в имота. Не претендират разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно претенциите за ревандикация на недвижими имоти:

            От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а.№ … от …г. се установява, че ищцата П.К. е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на с. Н., о.С., както и 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор … с площ от 90 кв.м., застроена в същия поземлен имот, ведно с всички други подобрения и приращения в имота. Сделката е сключена по време на брака й с ищеца И.К., поради което правото на собственост е възникнало в режим на СИО.

С договор от същата дата, обективиран в н. а.№ …, ищцата Н.Й. е дарила на ответника Й.В. 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор … с площ от 90 кв.м., застроена в същия поземлен имот, като си е запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дареното.

Предвид ката събраните доказателства с категоричност се установява, че ищците К., са титуляри на правото на собственост върху поземления имот и 2/3 ид.ч. от сградата с идентификатор …, както и че ищцата Й. притежава правото на ползване върху останалата 1/3 ид.ч. от сградата.

Наред с тези недвижими имоти, ищците К. твърдят, че със същия договор са придобили и правото на собственост върху сграда с идентификатор … с площ от 40 кв.м, с предназначение- друга селскостопанска сграда. В нотариалният акт тя не е описана изрично, като е посочено, че прехвърлянето става ведно с всички подобрения и приращения. Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, съдържат подробно описание на тези имоти с всичките им индивидуализиращи белези- вид на имота, местонахождение, означение по кадастралната карта /или друг план/, площ, съседи и др. В определени случаи обаче може да възникне съмнение за действителния предмет на договора. Най-често това са случаите, при които се прехвърля право на собственост върху застроен имот, без в договора изрично да е посочено, че заедно със земята се прехвърля и съществуващата върху нея сграда или сгради. По въпроса при прехвърляне на земята купувачът придобива ли и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката и необходимо ли е, за да се запази собствеността върху сградата отделно от земята, да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, че предмет на прехвърлителната сделка не е собствеността върху сградата, като по този начин да се смята оборена презумпцията на чл. 92 ЗС, Върховният касационен съд е постановил решение № 529 от 9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г. на ВКС, II г. о., решение № 756/17.03.1970 г. по гр. д. № 133/1970 г. на ВС, I ГО; решение № 529/9.07.2010 г. по гр. д. № 1129/2009 г. на ВКС, I ГО и др., съгласно които при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката. Запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 ЗЗД. Същевременно в последното решение е направена уговорката, че във всички случаи действителната воля на страните следва да се извлича чрез тълкуване на нотариалния акт по реда на чл. 20 ЗЗД. Необходимостта от тълкуване на договора е разгледана и в решение № 370 от 6.07.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на ВКС, I ГО, в което е прието, че когато в договора няма изрична уговорка за запазване на собствеността върху сграда, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет на договаряне, нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността и в уговорената цена на имота, презумпцията на чл. 92 ЗС следва да се счита оборена. Същевременно в други решения на ВКС са дадени насоки за начина на тълкуване на договорите за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Така в решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/10 г. на ВКС, I ГО е прието, че тълкуването може да се осъществи не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните при сключване на договора, както и според обкръжаващите сключването на договора факти, други сделки между страните или с трети лица, когато от самия текст не може да се открие точната воля. Сходни са и разсъжденията в решение № 349 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 453/2010 г. на ВКС, I ГО и Решение № 37 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3180/2016 г., I г. о., ГК.

В настоящия случай, страните по договора, не са изключили прехвърлянето на намиращите се в поземления имот сгради, представляващи селскостопански постройки, които по своя характер представляват допълнително застрояване. Изключена е единствено 1/3 ид.ч. от сградата с идентификатор … по КК и КР на с. Н. прехвърлена на ответника Й.В.. Наред с това в договора изрично е било посочено, че прехвърлянето се извършва, заедно с всички други подобрения и приращения в имота. При описанието на имота по втория договор, с който се прехвърля 1/3 ид.ч. от двуетажната сграда, страните не са посочили, че предмет и на този договор са и всички подобрения и приращения в имота. Освен това, двата договора са сключени в един и същи ден, последователно, като първо е било прехвърлено правото на собственост на ищцата К. върху земята и жилищната сграда, ведно с всички подобрения и приращения, а след това на ответника Й.В. само върху 1/3 ид.ч. от жилищната сграда. В постъпилите отговори на исковата молба никой от ответниците не прави възражения относно притежаваните от ищците права върху някой от имотите предмет на двата договора. Предвид горното съдът намира, че с процесния договор ищците К. са придобили правото на собственост и върху стопанската постройка с идентификатор ...

Не се установява обаче някой от ответниците да владее имотите към приключването на съдебното дирене.

По отношение на ответниците А.В. и М.Ч., изобщо не се доказва, да са упражнявали фактическа власт след пролетта на …г. В тази насока са показанията на с. М. В., която е тяхна близка приятелка и има преки впечатления и на Н. С., който е помогнал при изнасянето на мебелите по същото време. Показанията им са конкретни и последователни, като не противоречат на останалите събрани доказателства и следва да бъдат кредитирани. При преценката си съдът взе предвид и показанията на с. на ищците, като Т. Б. заявява, че е виждал в имота само ответника Й.В. и жена му, а знаел, че Н. (ответникът А.В.) и неговата жена (М.Ч.) живеели в старата къща, още от преди октомври …г. С. посочва, че е виждал последните двама да сеят домати в двора, но след предявяването на приложената на лист 17 по делото скица, показва, че доматите всъщност са попадали в съседния имот с идентификатор …, където е разположена старата къща. В действителност границата между двата парцела не е материализирана, но единствено това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че някой от ответниците упражнява фактическа власт.   

По отношение на ответниците Й.В. и С.Й. се установява, че са ползвали част от сградата, а именно- една стая на първия етаж, (по-малката от двете), кухнята и разположената до сградата баня и тоалетна. В тази насока са показанията на с. В., които съдът кредитира, тъй като единствена е имала преки впечатления за осъществяваното от тях ползване. Не се установява ответниците да са ползвали останалите стаи в къщата, както и да са упражнявали фактическа власт върху поземления имот или стопанската постройка. Данни в тази насока се съдържат само в показанията на с. Б., който заявява единствено, че е виждал ответниците да влизат с колата и да цепят дърва за огрев през зимата. С. обаче не конкретизира дали автомобилът е бил държан в двора, в стопанската постройка (посочена като гараж) или на улицата, в каквато насока са показанията на с. В.. Не може да се изведе и приблизително време, когато са осъществявани тези дейности, и дали влизането с колата е продължило след завеждането на претенцията за ревандикация.

При така събраните гласни доказателствени средства се установява, че към приключването на съдебното дирене никой от ответниците не упражнява фактическа власт върху имотите, като А.В. и М.Ч. са ги напуснали още през …г., а Й.В. и С.Й. са напуснали обитаваната от тях част от жилищната сграда около …г. В тази насока са и изявленията на ищцата К., която в първото съдебно заседание признава, че Й.В. и е предал ключовете си от къщата. Твърдението й, че ответникът А.В. продължава да не я допуска в поземления имот не се установява от никое от събраните по делото доказателства. Същевременно от показанията на с. Б. и В., се установява, че през септември месец … г. ищците вече са имали достъп до имотите, като са почиствали предната част на двора и са вкарвали мебели.

 Предвид това, че никой от ответниците не осъществява фактическа власт към приключването на съдебното дирене, това обстоятелство следа да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и претенцията в осъдителната й част да бъде изцяло отхвърлена. В този смисъл Решение № 100 от 13.11.2017г. по гр. д. № 4276/2016 ВКС, II г.о.

По исковете за заплащане на обезщетение:

Отговорността за вреди от недопускането на един съсобственик от друг съсобственик до съсобствения имот е извъндоговорна и е уредена в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Тя се основава на правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ според правата си, без да пречи на другия. Ако общата вещ не е обременена от вещно право на ползване (или обитаване), всеки съсобственик може да ползва вещта наред с другите съсобственици според участието им в съсобствеността, но ако вещта е обременена (изцяло или частично) от вещно право на ползване (или обитаване), титулярят на ограниченото вещно право може да ползва вещта, според обема на притежаваното от него ограничено вещно право, наред с другите титуляри на такива права и съсобствениците, доколкото тяхното право на собственост не е ограничено. В този смисъл Решение № 416 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о., ГК.

В настоящия случай ответникът е Й.В. притежава правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от сградата, но тази негова собственост е обременена, тъй като правото на ползване принадлежи на ищцата Н.Й.. Правото на ползване, /независимо дали е учредено или запазено/ е ограничено вещно право върху чужда вещ, което включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено (чл. 56 ЗС). Вещното право на ползване е абсолютно по своя характер, а това означава, че му съответстват задълженията на всички други лица, в това число и на собственика на обременената вещ, да се въздържат от въздействие върху нея, несъвместими с упражняването на ограниченото право.

В случая ответникът Й.В. притежава единствено „голата собственост“, поради което е лишен от възможността да ползва вещта изцяло. Предвид липсата на каквото и да било правно основание да се ползва жилищната сграда отношенията между страните се уреждат от разпоредбата на чл. 59 ЗЗД и той дължи обезщетение за ползването на едната стая на първия етаж, което се установи да е осъществявал заедно със семейството си през целия процесен период. Наред с това той дължи обезщетение и за ползването на кухнята и пристоената баня и тоалетна, което също се установява (показания на с. В.) и без каквото реално е невъзможно да живее със семейството си в имота. За останалата част от сградата и за поземления имот не се дължи обезщетение, тъй като по делото не се установява ответникът Й.В. да ги е ползвал, да е допуснал в тях родителите си или да е препятвал по някакъв начин ползването им ответниците. С. Б. посочва, че е виждал Й.В. да цепи дърва на двора и да влиза с колата, но подобни еднократни дейности без данни за това кога са били извършвани, за какъв период или с каква периодичност не биха могли да обосноват присъждането на обезщетение. За да се обоснове ползването на поземления имот от ответника не могат да послужат намиращите се в него стари автомобили и натрупаният дървен материал, защото от показанията на разпитаните с. не се установява от кого са били поставени, нито кога точно е станало това. С. С. заявява, че знае, че в имота има една кола, която е на д. на ответника А.В., но отново липсват данни за това дали е все още там, кога и от кого е била поставена, съответно дали това е станало със съгласието на ответника Й.В..

Предвид горното обезщетението следва да бъде присъдено единствено за ползването на една стая, кухнята, банята и тоалетната. За конкретния размер на обезщетението, за тази част от имота не са ангажирани доказателства, поради което същият следва да бъде определен от съда на основание чл. 162 ГПК, въз основа на заключението на в. л.. При изчисляването следва да бъде взета предвид първата СТЕ, която определя размера на обезщетение за необзаведен имот. Дадената от в. л. стойност за цялата сградата е в размер на 38 лева на месец, като сумата се отнася за двата етажа- първият със салон, две стаи и кухня, а вторият със салон и три стаи. Тъй като ответникът Й.В. е ползвал само едната стая и кухня, съдът на основание чл. 162 ГПК определя месечния размер на обезщетението на сумата от 12 лева. Няма основание за възприемането на по-високия размер на обезщетението за обзаведен имот, тъй като от показанията на с. не се установява какво обзавеждане е имало в сградата, извън собственото на ответниците, от кого е било закупено то и какво се е случило с него.

Към така определения размер следва да се добави и сумата от 4 лева на месец, която в. л. е определило за ползването на банята и тоалетната. Така общата стойност на обезщетението за процесните 6 месеца се равнява на сумата от 96 лева. Тази стойност следва да бъде разпределена между ищците съобразно техните права да ползват имота, а именно 2/3 за ищците К. и 1/3 за ищцата Й., тъй като с ползването си ответникът се е обогатил за сметка на двете, доколкото няма право да ползва вещта, а межди ищците няма договорено реално разпределение на ползването на помещенията. Така претенцията на К. се явява основателна до сумата от 64 лева, а претенцията на Й. следва да се уважи до сумата от 32 лева.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски да държавни такси съобразно уважените искове за заплащане на обезщетение. Изчислена пропорционално, дължимата на ищците К. сума е равна на 2.56 лева, а дължимата на ищцата Й. сума е равна на 2.67 лева. Тъй като ответниците Й.В. и С.Й. са напуснали ползваната от тях част от къщата след завеждането на делото и получаването на исковата молба, те дължат разноски за държавна такса и по иска за ревандикация, като предвид липсата на точен измерител съдът намира, че пропорцията следва да бъде определена на 1/4 съобразно общия брой на помещенията в сградата и ползваните от ответниците. Предвид горното те следва да заплатят на ищците К. сумата от 12.50 лева. Същата стойност следва да бъде присъдена и на ищцата Й. по нейната претенция за предаване на 1/3 ид.ч. от жилищната сграда. Сумите са еднакви, тъй като дължимите по двата иска държавни такси е в минимален размер от 50 лева.

В полза на ищците следва да бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение. В тази насока от тях е представен 1 договор с общо възнаграждение от 750 лева. Тъй като не е конкретизирано как сумата се отнася по предявените претенции и между самите ищци, тя следва да бъде разпределена по равно между тях, а именно по 250 лева за всеки от ищците. Така получената стойност от 500 лева за К. следва да бъде разпределена по равно (по 125 лева) за защитата по всеки от четирите предявени от тях иска, а сумата от 250 лева за ищцата Й. следва да бъде разпределена по равно за защитата по предявените от нея два иска (отново по 125 лева). Така в полза на ищците К. следва да бъде присъдена сумата от 6.67 лева за адв. възнаграждение по иска за плащане на обезщетение. Същата сума следа да бъде присъдена и на ищцата Й. по нейната претенция за заплащане на обезщетение. По отношение на претенцията за ревандикация на двуетажната сграда в полза на ищците К. следва да бъде присъдена сумата от 31.25 лева за адв. възнаграждение. Същата сума се дължи и на ищцата Й. по нейната претенция за предаване на правото на ползване.

В полза на ищците следва да бъде присъдена и сумата от 4.80 лева за СТЕ, пропорционално на уважената част от претенциите за обезщетение.

Разноските по исковете за заплащане на обезщетение са определени пропорционално с оглед прекратената част от производството и отхвърлената част от иска.

Предвид горното ответниците Й.В. и С.Й. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците К. общо и на ищцата Й. по 43.75 лева по исковете за ревандикация. Й.В. следва да бъде осъден да заплати и сумата от общо 9.23 на ищците К. и сумата от 9.34 на ищцата Й. по исковете за обезщетение.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК в полза на ответниците Й.В. и С.Й. следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение. Тъй като в договора не е посочено, как заплатеното възнаграждение се отнася до всеки от ответниците, то следва да бъде разделено по равно между тях (по 175 лева). Тази стойност следва да бъде разпределена по всеки от предявените срещу С.Й. 3 иска- по 58.33 за всяка претенция, както и по всеки от предявените срещу Й.В. 5 иска- по 35 лева за всяка претенция. Така на ответницата следва да се присъди сумата от 160.41 лева, а на Й.В. сумата от 160.01 лева. Не им се дължат разноски единствено относно претенцията за ревандикация на жилищната сграда в частта за двете ползвани помещения, и за уважената част от претенциите за обезщетение. Присъждането на разноски поради частичното прекратяване на делото се прави предвид изричното искане на процесуалния представител на ответника Й.В., направено в последното о.с.з.).

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците А.В. и М.Ч. следва да бъдат присъдени разноски за адв. възнаграждение в размер на 350 лева.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.А.В. с ЕГН **********, С.П.Й. с ЕГН **********, А.Й.В. с ЕГН ********** и М.С.Ч. с ЕГН **********, че П.Й.К. с ЕГН ********** и И.К.К. с ЕГН **********, са собственици в режим на СИО на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от …г., обективиран в н. а.вписана в СВ с вх. рег. № … от …г., акт. № …, том …, дело № …/…г. на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор …, по КК и КР на с. Н., о.С., с площ от 1245 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана; с начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: …, …, …, …, …, …, …, 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор …, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор …, със застроена площ от 40 кв.м., брой етажи 1, предназначение- селскостопанска сграда и двете изградени в поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на с. Н., о.С., като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 108 ЗС относно осъждането на Й.А.В. с ЕГН **********, С.П.Й. с ЕГН **********, А.Й.В. с ЕГН ********** и М.С.Ч. с ЕГН **********, да предадат на П.Й.К. с ЕГН ********** и И.К.К. с ЕГН **********, владението върху описаните по- горе имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор …, по КК и КР на с. Н., о.С., с площ от 1245 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана; с начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: …, …, …, …, …, …, …, 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор …, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор …, със застроена площ от 40 кв.м., брой етажи 1, предназначение- селскостопанска сграда и двете изградени в поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на с. Н., о.С..

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.А.В. с ЕГН **********, С.П.Й. с ЕГН **********, А.Й.В. с ЕГН ********** и М.С.Ч. с ЕГН **********, че Н.А.Й. с ЕГН **********, притежава правото на ползване, запазено съгласно договор за д. от …г., обективиран в н. а., вписана в СВ с вх. рег. № … от …г., акт. № …, том …, дело № …/…г., върху 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор …, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване, изградена в поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на с. Н., о.С., с площ от 1245 кв.м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана; с начин на трайно ползване- ниско застрояване, при съседи имоти с идентификатори: …, …, …, …, …, …, …, като ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 108 ЗС относно осъждането на Й.А.В. с ЕГН **********, С.П.Й. с ЕГН **********, А.Й.В. с ЕГН ********** и М.С.Ч. с ЕГН ********** да предадат на Н.А.Й. с ЕГН ********** ползването върху 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор …, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване, изградена в поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на с. Н., о.С..

ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН **********, да заплати на П.Й.К. с ЕГН ********** и И.К.К. с ЕГН **********, сумата от 64.00 лева /шестдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за ползване в периода …г. - …г. на стая и кухня от сграда с идентификатор …, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване, съобразно правото им на собственост от 2/3 ид.ч., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД сумата от 64.00 лева ДО претендираните 894 лева, както и за останалата част от сграда с идентификатор … и за поземлен имот с идентификатор … по КК и КР на с. Н., о.С..

ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН **********, да заплати на Н.А.Й. с ЕГН **********, сумата от 32.00 лева /тридесет и два лева/, представляваща обезщетение за ползване в периода …г. - …г. на стая и кухня от сграда с идентификатор …, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи 2, предназначение- друг вид сграда за обитаване, съобразно правото й на ползване на 1/3 ид.ч., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД сумата от 32.00 лева ДО претендираните 276.00 лева, както и за останалата част от сграда с идентификатор … по КК и КР на с. Н., о.С..

ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН ********** и С.П.Й. с ЕГН **********, да заплати на П.Й.К. с ЕГН ********** и И.К.К. с ЕГН **********, сумата от 43.75 лева разноски по иска за ревандикация на жилищна сграда.

 ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН ********** и С.П.Й. с ЕГН **********, да заплатят на Н.А.Й. с ЕГН **********, сумата от 43.75 лева разноски по иска за ревандикация на жилищна сграда.

ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН **********, да заплати на П.Й.К. с ЕГН ********** и И.К.К. с ЕГН **********, сумата от 9.23 лева разноски по иска за обезщетение.

ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН **********, да заплати на Н.А.Й. с ЕГН **********, сумата от 9.34 лева разноски по иска за обезщетение.

ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН **********, да заплати на П.Й.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН ********** и Н.А.Й. с ЕГН **********, сумата от 4.80 лева разноски за СТЕ.

ОСЪЖДА П.Й.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН ********** и Н.А.Й. с ЕГН **********, да заплатят на Й.А.В. с ЕГН **********, сумата от 160.01 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Й.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН ********** и Н.А.Й. с ЕГН **********, да заплатят на С.П.Й. с ЕГН **********, сумата от 160.41 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА П.Й.К. с ЕГН **********, И.К.К. с ЕГН ********** и Н.А.Й. с ЕГН **********, да заплатят на А.Й.В. с ЕГН ********** и М.С.Ч. с ЕГН **********, сумата от 350.00 лева разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването на препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

                                       /Тоско Ангелов/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ИЧ