Р Е Ш Е Н И Е
№ 13030
29.07.2021г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13020 по описа на съда за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по субективно съединени искове за
делба, с правна квалификация чл.34,
ал.1 ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по
извършване на делбата.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на
страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
С влязло в сила Решение № *** от *** е допусната съдебна делба отношение на следния недвижим имот – Поземлен имот с пл.№ *** по кадастралния план на гр.***, одобрен със Заповед № ***/***г. на *** на Агенцията по кадастъра, целият застроен и незастроен, с площ по графични данни 420 кв.м., за който поземлен имот е отреден УПИ ***-*** от кв.** по регулационния план на гр.***, одобрен със заповед № **/**г., ведно с построената в същия поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., при граници на ПИ: улица, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***,
която да се извърши между: М.К.Л., ЕГН **********, М.Р.Л., ЕГН **********,
И.Р.Л., ЕГН **********,***, Й.И.Л., ЕГН ********** ***,
при квоти от правото на собственост: за М.К.Л. – 3 670/66 060 ид.ч., за М.Р.Л. – 10 786.96/66 060 ид.ч., за И.Р.Л. - 10 786.96/66 060 ид.ч., за Й.И.Л. – 40 816.08/66 060 ид.ч.
В първото по делото съдебно заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на ***, е направено искане от Й.И.Л. за възлагане на
процесния недвижим имот, и по-конкретно на допуснатия до делба имот, ведно с
39.84 % от цялото дворно място от 420 кв.м., припадаща се част към жилищната
сграда.
Прието е по делото Становище от *** на Община ***, според което процесният недвижим имот е неделим.
Представени са удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Й.И.Л.,
видно от които постоянният адрес на лицето е гр.***, ул. „***“ № **, от дата ***,
а настоящият – посоченият адрес, от дата ***. Представени са и писмени
доказателства за придобиване от страна на Й.И.Л. и Ц. И. Л. на недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр.П., ул. „***“ № * на ***,
респ. за разпореждане с този недвижим имот, чрез дарение от страна на
посочените лица в полза на дъщеря им И.Й. К., на дата ***. Представени са и
писмени доказателства за плащани от страна на Й.И.Л. сметки за ел.енергия към
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и консумирана вода към „ВиК“ за имот в гр.***,
ул. „***“ № **, за периода 2016-2020г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на с.П. и Т.. Първата с.
разяснява, че живее в ***, наблизо до процесния имот,
като до смъртта си на първия етаж живеели баба И. и дядо И.. Първо починал И.Л.,
а през ***г. починала и И.Л.. Баба И. живеела сама в приземния етаж. Не живеела
с Й. и съпругата му. Не знае къде са живели Й.Л. и Ц. Л., съпругата му, защото
в тях винаги било заключено, не можело да се разбере вкъщи ли са или не.
Ставало въпрос за същата къща в ***, на втория етаж. С.Т. разяснява, че живее
от ***г. в *** и работи там като ***. Познава Й.Л. и съпругата му от ***,
последната работила като *** в ***, после в *** при с.. Откакто ги познавала,
те живеели в ***. В кратък период – 1990-1997г., докато децата им учили,
живеели в П., но всички лета били в ***. От 2000г. насам живеели само в ***.
По делото е прието заключение на
изготвената съдебно-техническа експертиза, според което актуалната пазарна
стойност на оценявания имот е 63 000 лв., като оценяваният обект представлява
еднофамилна жилищна сграда. Обектът според вещото лице е неподеляем.
По делото е прието и повторно заключение на съдебно-техническата
експертиза, според което пазарната стойност на процесната жилищна сграда, ведно
с 39.84 % от УПИ възлиза на сумата от 56 380 лв. Според вещото лице процесната
жилищна сграда е неподеляема.
При така възприетата фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
До
съдебна делба е допуснат реално неподеляем имот, предвид
заключенията на вещите лица по основното и повторното заключения, които съдът
възприема като компетентно и обективно дадени. Това обстоятелство не се спори
между страните, които не са направили искане за реално поделяне на имота. При
наличие на реално неподеляем имот делбата следва да
се извърши или чрез изнасяне на имота на публична продан, или чрез възлагането
му, при наличие на валидна възлагателна претенция.
Претенцията за възлагане на процесния
жилищен имот, предявена от съделителя Й.И.Л., на
основание чл.349, ал.2 ГПК, е процесуално допустима и основателна. Налице са
предпоставките, визирани в разпоредбата за уважаване на възлагателната
претенция, а именно – допуснатият до съдебна делба неподеляем
имот е жилищен, съделителят, предявил претенцията за
възлагане е живял в него при откриване на наследството, като не притежава друго
жилище, видно от представената декларация на лист *** от делото, както и от
представения нотариален акт за дарение на притежавания от него и съпругата му
апартамент в гр.П.. Съдът възприема показанията на с.Т., като обективно дадени.
Същата подробно разясни откога живее в гр.***, откога познава ответника Й.И.Л.
и съпругата му, къде и кога са живели същите, като изрично посочи, че откакто
ги познава, тези лица живеят в *** и само в кратък период от време, докато
децата им са били в гимназия, са живели в гр.П., но и през летата – отново в
гр.***. Показанията на с.П. според настоящия състав не допринасят за изясняване
на тези обстоятелства, доколкото свидетелката посочи, че не знае къде са живели
Й.Л. и Ц. Л., съпругата му, защото в тях винаги било заключено и не можело да
се разбере вкъщи ли са или не. От страна на ищците е направено искане за
изнасяне на имота на публична продан, тъй като е налице смесена съсобственост,
която представлява пречка за извършване на делбата чрез възлагане по реда на
чл.349, ал.2 ГПК. Според разясненията в ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, от
обхвата на способа за извършване на делбата по чл.349, ал.2 ГПК е изключена
всяка съсобственост, освен тази, която е възникнала само в резултат на
наследяване. Съдебната практика приема, че хипотезата на смесена съсобственост,
разглеждана в тълкувателното решение, обхваща случаи, при които съсобствеността
е разнородна и е възникнала от различни юридически факти. В настоящия случай
съсобствеността е възникнала на основание наследствено правоприемство
от И.Р.Л., наследство от И. Х. Л. и възстановяване на запазена част от
наследството на И. Х. Л. чрез намаление наI завет, извършен в полза на Й.И.Л.. В този смисъл приложението на чл.349,
ал.2 ГПК не се изключва, тъй като не е променен характерът на имота като
наследствен – в съсобствеността не участват трети лица, чужди на наследството
на общите наследодатели. Смисълът на закона е наследственият имот да остане в патримониума на един от наследниците, в който смисъл според
съда са разясненията по тълкувателното решение, както и последващата практика
по чл.290 ГПК – напр. решение № 148 от 7.04.2010г. по гр.д. № 437/2009г. на I г.о. на ВКС. При тези данни, установяващи
наличието на предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, възлагателната претенция ще се уважи, като недвижимият имот
се възложи в дял на Й.И.Л., а той ще бъде осъден да заплати на ищците парична
сума за стойностно уравнение на дяловете, съобразно приетото повторно заключение
за оценка на имота, изготвено при съобразяване на прилежащите към процесната
двуетажна жилищна сграда проценти от УПИ. Налице е хипотеза на т.нар.
хоризонтална етажна собственост, която определя статут на дворното място като
обща част по предназначение – принадлежност към обектите на основно
застрояване. При това положение делбата следва да се извърши по отношение на
самостоятелния обект на основно застрояване - двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 80 кв.м., заедно с принадлежащите й идеални части от
дворното място – 39.84 %, за което в хода на въззивно
гр.дело № ***по описа на ПОС за 2019г. е било прието заключение на изготвената
СОЕ.
На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна
такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Й.И.Л., ЕГН ********** *** допуснатия до съдебна делба недвижим имот –
Двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв.м., построена в Поземлен имот с пл.№ *** по
кадастралния план на гр.***, одобрен със Заповед № ***/***г. на *** на
Агенцията по кадастъра, целият застроен и незастроен, с площ по графични данни
420 кв.м., за който поземлен имот е отреден УПИ ***-*** от кв.** по
регулационния план на гр.***, одобрен със заповед № **/**г., при граници на ПИ:
улица, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***, ведно с 39.84 % от УПИ ***-*** от кв.**
по регулационния план на гр.***, с
действителна пазарна стойност 56 380 лв. /петдесет и шест хиляди триста и
осемдесет лева/, който ще придобие правото
на собственост при условие, че заплати за уравнение на дяловете:
- на М.К.Л., ЕГН ********** – сумата 3 132.22 лв.
/три хиляди сто тридесет и два лева и 22 ст./ в шестмесечен срок от влизане на
настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане
в сила на решението до окончателното изплащане,
- на М.Р.Л., ЕГН ********** - сумата
9 206.30 лв. /девет хиляди двеста и шест лева и 30 ст./ в шестмесечен срок от
влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума
от влизане в сила на решението до окончателното изплащане,
- на И.Р.Л., ЕГН ********** - сумата
9 206.30 лв. /девет хиляди двеста и шест лева и 30 ст./ в шестмесечен срок от
влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума
от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.К.Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата 125.28 лв. /сто двадесет и пет лева и 28 ст./ лв. – държавна такса
върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА М.Р.Л., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 368.25 лв. /триста шестдесет
и осем лева и 25 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА И.Р.Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата 368.25 лв. /триста шестдесет и осем лева и 25 ст./ лв. – държавна
такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА Й.И.Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен
съд сумата 1 393.40 лв. /хиляда триста деветдесет и три лева и 40 ст./ -
държавна такса върху стойността на дела му.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.