Р Е Ш Е Н И Е №7
град Несебър, 23.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 685 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск за прекратяване на граждански брак с развод и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от Семейния кодекс. Движи се по реда на глава ХХVІ от ГПК.
Ищецът Н.В.Д. с ЕГН **********,***, к.к. С.б., комплекс „П.*”, ап.***, твърди, че с ответницата С.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, к.к. С.б., общежитие „Р.”, етаж *, стая № ***, са сключили граждански брак на 22.09.1996г. в град Бургас, и че от него имат родени две деца – пълнолетната Н.Н.Д., родена на ***г., и малолетната Д.Н.Д., родена на ***г. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди също, че проблемите и конфликтите между съпрузите са започнали през 2012-а година, а като причина за тях и за липса на нормална комуникация помежду им ищецът изтъква основно различните им разбирания за брачен живот и отговорностите, които всеки от съпрузите следва да носи. Двамата са разделени от началото на 2013-а годината, когато ответницата се е изнесла от семейното жилище, находящо се в к.к. С.б., комплекс „П.*”, ап.***, като през изминалия период двете деца са останали да живеят при ищеца, който единствен полагал грижи за тяхното отглеждане, възпитание и осигурявал издръжката им, подпомаган от родителите и сестра си. Известно време децата са прекарвали по седмица при двамата родители, но през последните две години ответницата се е виждала с децата по няколко пъти в годината, а и децата не са имали желание да я виждат, защото вече нямат връзка с нея. Ответницата по никакъв начин не полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата си, не общува с тях дори и по телефона. Не им е заплащала никаква издръжка, нито се е интересувала с какви средства се посрещат нуждите на децата и успява ли ищецът сам да осигури издръжката им. Освен в семейното жилище, ищецът заедно с децата през летния сезон обитават двустаен апартамент, находящ се в к.к. С.б., комплекс „Б.с.”, ***, собственост на родителите на ищеца, в който също са осигурени добри социално-битови условия. Малолетното дете е ученик в СОУ „Любен Каравелов” град Несебър. Ищецът твърди, че работи на две места – като „шофьор” и като „охранител”; не поддържа никаква връзка с ответницата. Счита, че бракът е изчерпан от съдържание и съществува формално, като запазването на брачната връзка е безсмислено поради настъпилото пълно отчуждение между двамата, по която причина счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, с което обосновава искането той да бъде прекратен с развод на това основание, без съдът да се произнася по въпроса за наличие на брачна вина. По въпросите, свързани с личните и имуществени отношения между съпрузите във връзка с прекратяването на брака, прави искане да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.Н.Д., а на ответницата да бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето, както и да бъде осъдена да заплаща за детето ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, платима до 10-о число на месеца, считано от предявяване на иска до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Претендира ответницата да бъде осъдена да заплати за детето и издръжка за минало време за периода от 18.07.2016г. до 18.07.2017г. в размер общо на 2 400 лева (12 месеца по 200 лева), ведно със законната лихва, считано от 18.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Не се противопоставя след прекратяването на брака на ответницата да й бъде възстановено предбрачното фамилно име. Претендира да му бъде представено ползването на семейното жилище.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК за отговор на исковата молба ответницата не е подала такъв, не е взела становище по иска за развод, не е направила възражения и оспорвания.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба и счита, че от събраните по делото доказателства се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака между ищеца и ответницата, претенцията на ищеца за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете и размерът на претендираната издръжка, включително и за минал период. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответницата не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните в процеса са съпрузи и са сключили граждански брак на 22.09.1996г., за което и съставен Акт за граждански брак № V-192 / 22.09.1996г. на РУАТОН „Зора”, община Бургас, като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си „Д.”. От брака си имат родени две деца, едното от които е малолетно – Д.Н.Д., родена на ***г.
От показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел – другото родено от брака дете и понастоящем пълнолетна Н.Н.Д., се установява, че след сключването на брака им съпрузите са се установили да живеят в жилище, находящо се в к.к. С.б., общежитие „П.1”, ап.***. Децата, родени от брака, също живеят от раждането си в това жилище. Семейството е живеело заедно до 2012-а година, когато ответницата е напуснала и се е установила да живее в жилище в общежитие „Р.” в к.к. С.б., а като причина за това нейно решение тя е изтъквала пред децата си нежеланието и да живее с тях и с ищеца. Децата са посещавали майка си в обитаваното от последната жилище в продължение на две години след раздялата й с ищеца, като постепенно е започнало отчуждаване между децата, от една страна, и майка и от друга, поради което те окончателно са прекъснали всякакви контакти с нея и са спрели да я посещават, като през последните години се виждат само случайно.
В жилището са продължили да живеят ищецът с двете деца, като през летния сезон преобладаващо обитават жилище, находящо се в комплекс „Б.с.” в к.к. С.б., собственост на родителите на ищеца. От месец май 2013-а година ищецът е пенсионер като размерът на поучаваната от него пенсия е в размер на 490,83 лева. През летния сезон работи като таксиметров шофьор, а през останалото време като охрана. Освен с получаваните от него средства, при отглеждането на малолетното дете ищецът е подпомаган от родителите си В.Н.Д. и Н.В.Д. – дядо и баба на детето по бащина линия, както и от сестра си М. В.Я.– леля на детето.
През учебната 2017/2018г. малолетното дете Д.Н.Д. е ученик в ІІІа клас в СОУ „Любен Каравелов” град Несебър, като наред с редовните учебни занятия, два пъти в седмицата посещава уроци по английски език; играе народни танци, като посещава и група по спортни танци, разходите за които също се поемат от ищеца – нейния баща.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Молбата за прекратяването на брака с развод е допустима, а преценена по същество, съдът счита за основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК „Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен”. Това означава, че единственото основание за развод, което може да се релевира по исков ред според действащото българско семейно право, е дълбокото и непоправимо разстройство.
Брачната връзка е общност от духовни, морални и биологически и икономически елементи. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Това състояние съществува, когато неповратимо изчезнат между съпрузите взаимната любов, вярност и привързаност, взаимното уважение и доверие, взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството, и когато тези отношения и чувства се заменят с отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. То е състояние, при което формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според морала и закона необходимо вътрешно съдържание. Преценката на съда дали такова състояние е налице, е правен въпрос.
От друга страна разводът не е предоставен на свободното усмотрение на съда, а почива на законовите условия, че решението на съда относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака подлежи на контрол за законосъобразност. Затова наличието на това състояние на брака трябва да бъде установено от съда във всеки отделен случай и въз основа на комплекса на всички обстоятелства трябва да се прецени и констатира. Съдът има задължението да изследва този въпрос, тъй като установяването на причините, довели до това, е извънредно съществено и е от значение за основателността на предявения иск – откриването на истинските причини за брачното разстройство е необходимо за постановяване на обосновано и справедливо решение, то позволява да се направи задълбочена преценка за състоянието на брака.
Твърденията на ищцовата страна относно това, че страните имат сериозни разногласия по всеки въпрос, свързан с разбирането за съвместен живот, че отношенията им са свързани предимно със скандали, за ролята на всеки от съпрузите, относно приноса за благополучието на семейството, като липсата на обикновените белези за нормален съпружески живот, съдът приема за доказани чрез свидетелските показания.
Същевременно започналото по-рано отчуждаване между съпрузите, разногласията, няма как да бъдат преодолени с оглед окончателната фактическа раздяла между тях, продължаваща вече пет години, напротив, неминуемо биха се задълбочили при положението, при което е изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях. Налице е състояние, при което бракът е опразнен от съдържание и запазването му не създава нормални условия за живот на съпрузите. Поради пълното отсъствие на дължимото съдържание на брачната връзка, съдът стига до извода за нейното „дълбоко” разстройство.
В изпълнение на задълженията си съдът изследва въпроса дали е налице „непоправимо” разстройство на брака – дали то е трайно и окончателно, или доказаните по делото факти представляват обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се отстранят, изгладят, поправят, дали е налице временно нарушение на брачното равновесие, запазена ли е жизнеспособността на брака и може ли той да се заздрави. Загубата на доверие, охладнелите отношения между съпрузите и нежеланието и на двамата да се съобразяват с желанията и интересите на другия и демонстрирането на липсата на намерение да се правят компромиси са постигане на разбирателство в семейството, няма как да бъдат променени в положителна посока през време, през което страните са във фактическа раздяла, и брачното съжителство да продължи.
Установяването на двете родени от брака деца при баща си след окончателната фактическа раздяла между съпрузите, и предвид ангажиментите, които той е поел, свързани с отглеждането и възпитанието им, налагат след прекратяването на брака малолетното от тях да продължи да живее при баща си, което обуславя необходимостта на него да бъде предоставено упражняването на родителските права, като на майката бъде определен подходящ режим на лични отношения с детето, както и да му заплаща ежемесечна издръжка в подходящ размер. Предложеният от ищеца режим на лични контакти е съобразен както с желанието на детето, така и с това на майката доколко те да прекарват време заедно, поради което той следва да бъде определен: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 19:00 часа и един месец през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. При определянето размерът на дължимата от ответницата издръжка за малолетното дете, съдът съобрази липсата на убедителни доказателства, представени от ищцовата страна, както и конкретните доходи, които той получава от трудова дейност, наред с получаваната пенсия, така и с неангажирането на доказателства за получаваните от ответницата, която дължи издръжката, доходи от трудова дейност, като на основание чл.154, ал.1 от ГПК, именно на ищеца лежеше тежестта да докаже претендираната издръжка по размер, като тази негова претенция бъде подкрепена с годни доказателства. Така, изхождайки от доказаните нужди на детето и възможностите на родителите да осигурят издръжката му, съдът намира, че подходящият размер на издръжката, която ответницата, като майка на малолетното дете, следва да му заплаща е в размер на 150 лева – колкото е размерът, определен по привременните мерки, и по която причина издръжката за бъдеще време следва да се присъди от датата на постановяване на съдебното решение. В същия размер е доказан и размерът на издръжката за минало време, която също е предмет на настоящото дело, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 1 800 лева, представляваща общия размер на дължимата от нея издръжка за периода от 19.07.2016г. до 18.07.2017г.
Установи се, че жилището, в което съпрузите преобладаващо са живеели до 2012-а година, а впоследствие е продължило да се обитава от ищеца, е на адрес: к.к. С.б., комплекс „П.1”, ап.***, поради което и по смисъла на § 1 от ДР на СК представлява семейно такова. При това фактическо положение – че след раздялата между съпрузите и в продължение на пет години оттогава то продължава да се ползва единствено от съпруга, а съпругата няма никакви претенции към него, не би било морално и житейски оправдано при липсата на такъв спор, ищецът, който единствен полага непосредствените грижи за малолетното дете, да бъде отстраняван от него и същото да се предостави на ответницата, която не желае да полага грижи за детето си и е осъществила това свое намерение, напускайки семейството и семейното жилище. Поради това ползването следва да бъде предоставено на ищеца.
Другият въпрос, повдигнат от страните, чието разрешаване се иска на основание чл.326 от ГПК, е това за фамилното име на съпругата, което следва да носи след развода. Страните не спорят по повод направеното от ищеца искане след прекратяването на брака на ответницата да й бъде възстановено предбрачното фамилно име „П.”. От друга страна не са изложени твърдения от страните, че възстановяването на предбрачното фамилно име на съпругата в резултат на развода може да има за нея отрицателно морално и обществено значение.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят окончателна държавна такса в размер на по 20 лева всеки от тях в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт.
На основание чл.78, ал.6, във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответницата следва да заплати държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 4% върху тригодишните платежи. Стойността на тригодишните платежи за издръжката на малолетното дете е в размер на 5 400 лева, а дължимата такса е в размер на 216 лева. Ответницата следва да запати и държавна такса върху присъдената издръжка за минало време, чийто размер е 1 800 лева, поради което държавната такса, която ответницата следва да бъде осъдена да заплати е в размер на 72 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му, относно присъдените издръжки.
Разноските по делото следва да останат за страните така, както са ги направили, и в частност тези на ищеца, като липсва основание същите да се възлагат на ответницата по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Предвид гореизложеното Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 22.09.1996г. в град Бургас, между Н.В.Д. с ЕГН **********,***, к.к. С.б., комплекс „П.1”, ап.122, и С.Б.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, к.к. С.б., общежитие „Р.”, етаж *, стая № ***, за който е съставен Акт за граждански брак № V-192 от 22.09.1996г. на РУАТОН „Зора”, община Бургас, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.Н.Д. с ЕГН **********, на бащата Н.В.Д. с ЕГН **********, като определя на майката С.Б.Д. с ЕГН **********, режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 19:00 часа, както и един месец през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА С.Б.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, к.к. С.б., общежитие „Р.”, етаж *, стая № ***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.В.Д. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на Д.Н.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, к.к. С.б., комплекс „П.1”, ап.122, ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), платима до 10-о число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението, до навършване пълнолетие на детето или настъпването на друга законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения до пълния претендиран размер на издръжката от 200 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Б.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, к.к. С.б., общежитие „Р.”, етаж *, стая № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.Д. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на Д.Н.Д. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, к.к. С.б., комплекс „П.1”, ап.122, сумата в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща издръжка за минало време за периода от 19.07.2016г. до 18.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2017г., до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения до пълния размер на претендираната издръжка за минало време от 2 400 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: град Несебър, к.к. С.б., комплекс „П.1”, ап.122, на Н.В.Д. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака на С.Б.Д. с ЕГН **********, да й бъде възстановено предбрачното фамилно име „П.”.
ОСЪЖДА Н.В.Д. с ЕГН **********,***, к.к. С.б., комплекс „П.1”, ап.122, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лв. (двадесет лева) по смета на Несебърския районен съд.
ОСЪЖДА С.Б.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, к.к. С.б., общежитие „Р.”, етаж *, стая № ***, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лв. (двадесет лева), както и държавна такса върху присъдените издръжки в размер общо на 288 лв. (двеста осемдесет и осем лева) по сметка на Несебърския районен съд.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта, относно издръжките.
Решението в частта, с която е допуснат развода, влиза в сила от неговото постановяване.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: