РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 02.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11 - ти състав, в публичното заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана
Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2237/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни
искове по чл. 422 ГПК с правно
основание чл.
79, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ, чл. 82 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът „П.и.б.” АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 26.09.2019 г. по ч.гр.д. № 53218/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав срещу длъжника М.Г.М., за сумите както следва: 12 273,87 евро - представляваща главница по договор за кредит от 000LD-R-016795/25.10.2013г., ведно със законната лихва от 17.09.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 7563.42 евро - договорна лихва за периода 02.05.2015 г. – 01.09.2019 г., обезщетение /неустойка/ за забава в размер на 3586,29 евро за периода 03.05.2015 г. – 01.09.2019г. обезщетение /неустойка/ за забава в размер на 51,14 евро за периода 02.09.2019 г. – 16.09.2019г., разноски за връчване на покана в размер на 30.68 евро и сумата от 969,45 лева - разноски. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника М.Г.М. договор за банков кредит му е предоставил сумата от 13480 евро по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 000LD-R-005996/16.03.2011г., като сумата е усвоена на 31.10.2013 г. по банкова сметка ***, а крайният срок за погасяване на кредита е 02.11.2021 г. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно с възнаградителна лихва на месечни анюитетни вноски, като е спрял плащането им на 02.05.2015 г., поради което е изпратил до кредитополучателия нотариални покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 02.09.2019 г. Иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът М.Г.М. оспорва исковете. Твърди, че процесните вземания са натрупани в резултат на предоговаряне на първоначално сключен между страните договор за кредитна карата, като вземанията по него са погасени със сключване на нов договор за кредит между страните от 16.03.2011 г., като непогасените по него вземания са погасени с отпускане на сумата по процесния договор. Сочи, че с това предоговаряне в противоречие със закона – забраната за анатоцизъм, към дължимата главница са прибавени натрупаните лихви, които са формирали общия дълг за главница по следващия договор. Сочи, че банката едностранно е изменяла размера на лихвата по договорите, без ясен механизъм, за който да е уведомена. Прави възражение за неравноправност на клаузите от договора от 16.03.2011г. на чл. 4, 5 и 10. Оспорва с двете предоговаряния на практика да са настъпили последиците на обективната новация, тъй като в договорът за кредитна карта е имало неравноправни клаузи за възнаградителна лихва и неустойки, което засяга формирането на част от дълга по сключеният след него договор от 16.03.2011 г., а нищожността на част от клаузите на последния, касаещи възнаградителната лихва и наказателната лихва, от които е формиран погасеният с договора за кредит от 25.10.2013г. дълг, наред със забраната за анатоцизъм е довело до това, че двата договора не са породили последиците на обективната новация и не е възникнал нов дълг. Прави възражение за погасителна давност, като сочи, че счита за приложима 3-годишната давност, както за вземанията за главница, така и за договорна лихва и неустойки. Твърди, че не е подписвал приложените към исковата молба общи условия, поради което счита, че на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.2 ЗПК договорът за кредит е изцяло нищожен. Оспорва и представените с исковата молба общи условия да са тези, които са били действащи към момента на сключването му. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени
събраните по
делото доказателства
и ги обсъди в
тяхната
съвкупност,
както и във
връзка със
становищата
на страните и
техните възражения,
намира
за
установено
от
фактическа
страна
следното:
Установява се, че между „П.и.б.“ АД, в качеството й на кредитор и М.Г.М., в качеството й на кредитополучател е сключен договор за банков кредит на 25.10.2013 г., за сумата в размер на 13480,00 евро, която да бъде преведена по посочена в договора разплащателна сметка в банката за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит от 16.03.2011 г., като срокът на усвояване е 15.11.2013 г., а този на погасяване – 02.11.2021 г. В чл. ІІ.4 от договора е уговорено, че за ползваният кредит кредитополучателят заплаща на банката лихва в размер на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката в евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП за евро е в размер на 7,99 %. Посочено е, че ГПР по договора е в размер на 21,06%. Според чл. ІІ.10 от договора просрочените плащания се олихвяват с договорна лихва плюс лихва за забава в размер на договорната лихва. При наличие на просрочени плащания банката има право да обяви договора за кредит за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по договора. Към заявлението по чл. 417 ГПК е представен погасителен план към договора, подписан от страните.
По
делото не са
представени
договор за
кредит чрез
ползване на
кредитна
карта от м. януари
2008 г. и договор
за кредит от
16.03.2011 г., чието сключване
не е спорно
между
страните. Не
са представени
приложимите
към тези
договори общи
условия и
тарифи, които
по аргумент
от разпоредбата
на чл. 298 ТЗ е
следвало да
бъдат
предадени в
писмен вид на
кредитополучателя,
за да породят
своето
действие и да
са приети писмено
от него.
Според
заключението
на приетата и
неоспорена
от страните
счетоводна
експертиза по
извлечение
от
разплащателната
сметка по
кредитна
карта, за
периода 09.01.2008 г. –
01.05.2008 г. е
формиран
дълг
включващ
главница,
лихви и такси
в размер на 54566,71
лева, от
които 34 050,62 лева
са погасени,
а дължима е сума
от 20 516,09 лева. В
заключението
е посочено,
че начислените
лихва, част
от общия дълг
са в размер на
11 347,14 лева, а
таксите за
извършени
транзакции и
годишни
такси са в
размер на 857,00
лева, които са
осчетоводени
като погасени
с част от
внесената
сума от 34 050,62
лева.
По
втория
договор от 16.03.2011
г. вещото
лице сочи, че
по
електронни
данни,
предоставени
от банката
файл
„движение по
кредит“,
началното салдо
по договора е
10 740 евро, а
погасените
суми по
договора са в
общ размер от
2953,17 евро /видно
от приложение
№ 1 на
експертизата/.
Според
заключението,
по третия
договор, сключен
между
страните на
25.10.2013 г. за
целия срок на
договора е
начислявана
годишна лихва
от 18%.
Видно от приложение № 3 към експертизата по този договор са извършени плащания в размер на 4560,40 евро по първите 17 анюитетни вноски платени на падежа.
Спорна между страните е действителността на договорите от 25.10.2013 г. и от 16.03.2011 г.
В договор от 25.10.2013 г. е посочено, че същият се сключва за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит от 16.03.2011 г.
За да
е налице
обективна
новация, е
необходимо
наличието на
следните
предпоставки:
1/ съществуване
на валидно
възникнало
задължение,
което се
погасява; 2/
валидно
възникване
на нов дълг
на мястото на
стария; 3/
разлика
между
погасеното и
новосъздаденото
задължение,
като двете
задължения
трябва да
имат
различен
предмет /вид
на
характерните
престации/
или основание
/нов правопораждащ
юридически
факт/; 4/
намерение за
новиране; 5/
страните
трябва да са
способни да новират.
Постоянната
практика на
ВКС, по реда
на чл. 290 ГПК - решение № 130
от 24.03.2009 г. по т. д. №
650/2008 г. на ВКС, ІІ
т. о, решение № 789
от 22.04.2002 г. по гр. д.
№ 2292/2001 г. на ВКС, V
г. о, решение
№ 138/22.08.13 г. по т.д. № 27/12
г. на ІІ т.о.;
решение № 210/22.12.14 г.
по т.д. № 4090/13 г. на I
т.о.; решение №
110/17.07.15 г. по т.д. № 1568/14 г.
на І т.о.;
решение № 136/06.11.15 г.
по т.д. № 2483/14 г. на II
т.о.; решение №
175/25.02.16 г. по т.д. № 2602/14 г.
на II т.о.; решение
№ 225/03.08.16 г. по т.д. № 3696/14
г. на I т.о.;
решение № 118/08.06.16 г.
по т.д. № 729/15 г. на I
т.о.) е
постановена
в хипотези
различни от
настоящата,
при които
страните с анкес/допълнително
споразумение
между тях променят
срока на
издължаване
на кредита,
размера на
погасителните
вноски, на
лихвата и/или
неустойката
за за
забава, т.е.
изменят
несъществени
елементи на
договора за
банков
кредит. В
тази
практика е
прието, че новацията
не следва да
се извежда по
тълкувателен
път, а следва
да е налице ясна
воля на
страните, от
която да е
видно, че те
са искали да
погасят
стария дълг и
на негово
място да
възникне нов
с нов елемент
- с нов
предмет или
на ново
основание в
замяна на
старото
задължение.
В
настоящия
случай такова
новационно
намерение е
ясно изразено
между
страните в
договора от
23.10.2013 г. В същия ясно
е постигната
уговорка, че
се отпуска нов
кредит, т.е.
налице е
фактическо
предоставяне
на средства,
с които да се
погаси старият
дълг и на
негово място
да възникне
нов на ново
основание –
нов договор
за кредит.
За да
бъде даден
отговор на
въпроса
относно
точния
размер на
дължимите
вземания на първо
място следва
да бъде
обсъден
въпросът за нищожност,
поради
тяхната
неравноправност,
на
вземанията,
който с
договора за
новация се
погасяват.
Това е така,
тъй като
новият дълг
не би
възникнал на
валидно ново
основание,
ако старият
не е съществувал.
Кредитополучател
по трите
сключени
между
страните
кредитни банкови
сделки е
физическо
лице и
средствата
не са предназначени
за
извършване
на търговска
или
професионална
дейност,
поради което
и ответникът
има
качеството
на
потребители
по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП и се
ползват от
защитата на
потребителите,
предвидена в
ЗЗП, който в
частта,
касаеща регламентацията
на
неравноправните
клаузи в
потребителските
договори
въвежда
разпоредбите
на Директива
93/13/ЕИО на
Съвета от 5
април 1993
година относно
неравноправните
клаузи в
потребителските
договори. Съдът
дължи
служебна
проверката
за неравноправност
на договори,
сключени с
потребители –
арг. чл.7,
ал.3 ГПК, като в
тази връзка
са направени
и възражения от
ответника.
Погасеният дълг по договора за новация е този по договор за кредит от 16.03.2011 г. По делото не е спорно, че между страните е сключен писмен договор за кредит от 16.03.2011 г., с който те са постигнали уговорка за обективна новация, при която да възникне нов дълг по този договор за кредит като се погасят вземанията по договор за издаване на кредитна карта № ********от м. януари 2008 г.
По отношение на договора, сключен през м. януари 2008 г., приложение намират разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а по отношение на останалите два договора и тези на Закона за потребителския кредит /ЗПК, обр. ДВ 18/05.03.2010 г./
На първо
място следва
да се посочи,
че възражението
на ответника
за нищожност
на целия
договор за кредит
от 25.10.2013 г. на
основание чл.
22, вр. с чл. 11, ал.2 ЗПК съдът
намира за
неоснователно,
тъй като
разпоредбата
на чл. 11, ал.2 ЗПК въвеждаща
изискване за
подписване
на всяка
страница от
общите
условия към договор
за
потребителски
кредит като
условие за
валидност на
целия
договор е
приета с ДВ
бр. 35,
в сила от 23.07.2014 г.),
като според §13
ПЗР на ЗИДЗПК
законът няма
ретроактивно
действие по
отношение на
заварените
договори за
кредит, с изключение
на клаузите
за такси,
обезщетения
или
неустойки по
§9, т.3.
От
страна на
ищеца, чиято
е тежестта на
доказване в
процеса, не
беше
представен
сключеният
между
страните
през м.
януари 2008 г.
договор за
кредитна
карта, нито
приложимите
към него общи
условия,
както и приложимите
тарифи за
таксите към
договора. Между
страните не е
спорно
сключването
на този
договор и
ползването
на суми по
него чрез
теглене и
плащане,
формиращи
главницата,
поради което
независимо
от липсата на
представен
договор, въз
основа на
останалите
доказателства
и
признанията
на страните, съдът
намира за
установено
по делото
сключването
на договор за
банков
кредит чрез ползване
на суми от
кредитна
карта през м.
януари 2008 г.
Доколкото
обаче
съдържанието
на договора
относно
другите му
клаузи в т.ч. и
за възнаградителна
лихва и такси
не се
установява
по делото, то
с оглед
правилата за
разпределение
на доказателствената
тежест, съдът
приема, че вземане
за тези суми
в полза на
ищеца не е възникнало.
Ето защо,
сумите
отнесени за
погасяване
на договорна
лихва по
кредитната
карта в
размер на 11 347,14
лева, както и
за такси по
нея – в размер
а 857,00 лева, следва
да се зачетат
за
погасяване
на главницата
по този
договор, след
което
размерът на
непогасената
главница е 8311,95
лева /20 516,09 – 11 347,14 – 857 = 8311,95/.
По
делото не е
спорно и
сключването
на договор за
банков
кредит от 16.03.2011 г.
при
условията на
обективна
новация, за
погасяване
на вземанията
по договор за
кредитна
карта от 2008 г., но
доколкото не
се
установява
дали е
постигнато
съгласие
между
страните за
размера на
дължимата договорна
лихва, такси,
неустойки и
др. по този
договор,
съдът намира
за
установено
по изложените
по-горе
мотиви, че
вземания в
полза на
банката-кредитор
различни от
това за
връщане на
дължимата главница
не се установява
да са
уговорени и
възникнали.
Обстоятелството,
че е изтекъл
предвиденият
в закона срок
за
съхранение
на
счетоводни документи
не
освобождава
страната от
задължението
й за
доказателствена
тежест, а в случая
се касае за
доказване на
договори с писмена
форма за
действителност,
които
подлежат на
служебна
проверка за
неравноправност.
Предвид
предмета на
престацията
по двата договора
предмет на
обективната
новация – за
парични
вземания по
договор за
кредит, съдът
намира, че е
възможно
частична
недействителност
на договора
за новация.
Ето защо
съдът приема,
че за сумата
от 8311,95 лева,
равняваща се
на 4249,83 евро по
фиксирания
курс на БНБ договорът
от 16.03.2011 г. е
породил
погасителния
ефект на
новацията и е
възникнало
ново
основание по
договор за
кредит от
тази дата за сумата
от 4249,83 евро. В
останалата
част,
доколкото е
липсвал стар
дълг, а
престацията
на банката е
чрез превод
по банкова
сметка ***тически
е останала в
банката,
доколкото е
била за погасяване
на нейно
несъществуващо
вземане липсва
валидна
новация,
респ. нов
договор за
банков
кредит.
Така при
единствено
вземане за
главница по
договор за
банков
кредит от 16.03.2011 г.
в размер на 4249,83
евро и като
се отчете
погасяването
със сумата от
2953,17 евро, дължимата
сума по този
договор за
кредит към
датата на
сключване на
втория новационен
договор от 25.10.2013
г. е в размер
на 1296,66 евро. По
изложените
по-горе
мотиви
договорът за
новация от 25.10.2013
г. е породил правопогасителния
и съответно правопораждащия
си ефект за
сумата от 1296,66
евро. Тази
сума с оглед
заключението
на счетоводната
експертиза,
както и възнаградителната
лихва върху
нея в
уговорения
размер /лихвата
е изчислена
от съда на
основание чл.
162 ГПК/, съдът
намира за погасени
в срок.
Ето защо
съдът намира,
че към датата
на обявяване
на
предсрочната
изискуемост
не са били налице
непогасени
вземания за
главница и възнаградителна
лихва по
договор за
кредит от 25.10.2013 г.
Предвид
изложеното
поради липса
на забава не
е възникнало
и вземане за
обезщетение
за забава.
Неоснователен
се явява и
искът с
правно основание
чл. 82 ЗЗД за
вреди от
неизпълнението,
изразяващи
се в разноски
за обявяване
на предсрочната
изискуемост
на кредита.
Предявените
искове
следва да
бъдат отхвърлени
изцяло.
По разноските:
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото в размер на 2210,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „П.И.Б.” АД, ЕИК:
******** срещу М.Г.М.,
ЕГН: ********** установителни
искове по чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1,
пр. първо ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ, чл. 82 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД за
сумите както
следва: 12 273,87
евро -
представляваща
главница по
договор за
кредит от 000LD-R-016795/25.10.2013г.;
сумата от 7563.42 евро -
договорна
лихва за
периода 02.05.2015
г. – 01.09.2019 г.; за
обезщетение
/неустойка/
за забава в
размер на 3586,29
евро за
периода 03.05.2015 г. –
01.09.2019г.;
обезщетение
/неустойка/ за
забава в
размер на 51,14
евро за
периода 02.09.2019 г. –
16.09.2019г., разноски
за връчване
на покана в
размер на 30.68 евро, за
които суми е
издадена заповед
за незабавно
изпълнение
по чл. 417 ГПК от
26.09.2019 г. по ч.гр.д. №
53218/2019 г. по описа
на Софийски
районен съд, 120
състав.
ОСЪЖДА „П.И.Б.” АД, ЕИК: ******** да заплати на М.Г.М., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на по 2210,00 лева - разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: