Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл. съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Воденичарова
в.гр.дело № 13442 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 306985 от 05.01.2018 г. по гр.д. № 8809/2013
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 159 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу А.Д.М.
и Р.М.Г. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат разделно по ½ част от следните
задължения: 2128, 39 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода м. 12.2010 г. – м. 04.2012 г. за имот, находящ се в гр.
София, жк „********, с абонатен номер 087204, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и от
сумата от 262 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 31.01.2011 г. – 15.11.2012 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 17.12.2012 г. по ч.гр.д. № 25737/2012
г. по описа на СРС, 159 състав, като исковете са отхвърлени за разликата до
пълните предявени размери от 2617, 05 лв. за главницата и 275, 11 лв. за
лихвата за забава. Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
ищцовото дружество, с която се обжалват отхвърлителните части на
първоинстанционното решение. Изложени са доводи, че за процесния периода са
били начислявани прогнозни месечни суми, а след края на отоплителния сезон са
били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет. Твърди се, че
неправилно районният съд е бил приел, че доколкото ответниците нямат сключен
договор с дружество за продажба на топлинна енергия, но са клиенти на топлинна
енергия, те не дължат лихва за забава поради неплащане на сумите за главница. Поддържа
се, че от заявлението по чл. 410 ГПК се установявало, че претенцията на
дружеството била за неоснователно обогатяване на ответника. Моли се
първоинстанционното решение да бъде отменено в отхвърлителните му части и
предявените искове да бъдат изцяло уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази
въззивна жалба от ответниците чрез адв. Х., с който се моли решението да бъде
потвърдено в обжалваните от „Т.С.“ ЕАД части. Поддържа се, че не е ясно в коя
част и с какви доводи обжалва ищцовото дружество, като част от оплакванията не
се отнасят изобщо до настоящия казус.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от
ответниците, които обжалват частите от първоинстанционното решение, с които
предявените искове са били уважени. Твърди се, че към датата на извършване на
продажбата на процесния апартамент от ответницата Р.Г. през 2014 г. са били
изплатени всички задължения към „Т.С.“ ЕАД, в това число и процесните. Моли се
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните от ответниците части
и предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Т.С.“ ЕАД не е подало
отговор на тази въззивна жалба. Третото лице-помагач не е взело становище по
подадените въззивни жалби.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение
е валидно и допустимо, а по същество е и правилно по следните съображения.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира процесният апартамент, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. С нотариален акт за покупко-продажба № 196, том I, рег. № 4845,
дело № 167 от 23.06.2005 г. двамата ответници са придобили процесния апартамент
№ 156, находящ се в гр. ********. На 03.02.2010 г. ответникът А.М. е подал до „Т.С.“
ЕАД заявление-декларация за откриване на партида за домакинство от трима
членове. С нотариален акт за покупко-продажба № 137, том III, рег. №18280,
дело № 516/2012 г. от 09.07.2012 г. ответникът А.М. е продал на ответницата Р.Г.
своята ½ идеална част от процесния апартамент. С нотариален акт за
покупко-продажба № 178, том III, рег. № 8217, дело № 428 от 17.12.2014 г. ответницата Р.Г.
е продала имота на трети лица. Следователно през процесния период м. 12.2010 г.
– м. 04.2012 г. двамата ответници са били собственици на по ½ идеална
част от апартамента и се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 74 от 2006 г., както и чл.
153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като по отношение на договора
не се изисква писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. В случая Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани,
като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал.
3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по
делото през процесния период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139 – чл. 148 ЗЕ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
От приетите по делото документи за главен отчет на л. 73
и л. 74 се установява, че при отчета на 22.05.2011 г. и 08.05.2012 г. до
процесния апартамент е бил осигурен достъп и в тях е положен подпис за
потребител.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, се установява, че през процесния период за имота е била
начислявана топлинна енергия за четири отоплителни тела по данни от топлинни
разпределители и за щранг-лира като отоплително тяло без възможност за монтаж
на уред за дялово разпределение съгласно т. 6.9 приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Била е начислявана и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване по данни от два водомера. Общите части на сградата не се
отоплявали. Топлинната енергия за
сградна инсталация е била начислявана съгласно Приложението към чл. 61, ал. 1,
т. 6.1.1. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Вещото лице е
посочило, че общият размер на начислената от „Т.С.“ ЕАД цена за топлинна
енергия за процесния период е в размер на 2630, 90 лв., а резултатът от
изравнителните сметки е сума за получаване в размер на 214, 75 лв.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано. В него е посочено, че общият размер на начислените от ищцовото
дружество суми за процесния период са 2630, 90 лв., като резултатът от реалните
отчети е сума за получаване в размер на 214, 75 лв. Като платена сума вещото
лице е посочило 289, 77 лв.
С оглед на изложеното и след съвкупна преценка на
събраните доказателства и заключенията на двете експертизи настоящият съдебен
състав намира, че правилно районният съд е приел за установено, че двамата
ответници дължат при условията на разделност по ½ част от главница за
процесния период в размер на общо 2128, 39 лв. и от лихва за забава за периода
31.01.2011 г. – 15.11.2012 г. в размер на общо 262 лв., като във въззивните
жалби не са изложени оплаквания във връзка с размера на претенциите.
Единственият довод във въззивната жалба на ответниците
е, че към датата на извършената през 2014 г. продажба на процесния апартамент
всички дължими суми за топлинна енергия са били заплатени. Доказването на този
положителен факт е било в тяхна тежест, като те не са ангажирали доказателства
за плащане на дължимите суми. При прилагане на неблагоприятните последици от
разпределението на доказателствената тежест, следва да се приеме, че
твърдението за погасяване на дължимите суми чрез плащане е недоказано.
Изложените от ищцовото дружество общи оплаквания за
неправилно отхвърляне на част от предявените искове също са неоснователни. От
приетите и кредитирани заключения на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза се установи размерът, до който предявените
искове са основателни. В жалбата на „Т.С.“ ЕАД не се съдържат други конкретни и
относими към конкретния казус оплаквания.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено. Поради неоснователността и на двете подадени
въззивни жалби, не следва да се присъждат разноски за въззивното производство в
полза на нито една от главните страни.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение
е окончателно.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
306985 от 05.01.2018 г. по гр.д. № 8809/2013 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 159 състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“
ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.