№ 594
гр. Варна, 11.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500139 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от К. Г. Й., чрез процесуален представител адв.
И.И., частна жалба срещу Определение № 7230 от 08.11.2021г., постановено по гр.д. №
3184/2021г. по описа на ВОС, с което е прекратено производство по делото по предявения
от жалбодателя срещу „Енерго-Про Продажби"АД, ЕИК ********* отрицателен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че е
погасено по давност вземането на ответника срещу ищеца по Заповед за изпълнение
№7787/17.09.2013г., постановена по ч.гр.д. № 13490/2013 г. по описа на ВРС, което е
признато за установено с влязло в сила Решение № 356/27.1.2014г., постановено по
гражданско дело №15964/2013г. по описа на ВРС, в общ размер на 3027,60 лева,
съставляващо 2361,48 лева - главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода от
12.11.2010 г. до 29.07.2013 г., 388.62 лева мораторна лихва върху всяка една главница по
отделните фактури за период от 28.12.2010 г. до 14.08.2013 г., както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 277.50 лева.
Частният жалбоподател излага становище за неправилност на обжалваното
определение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Сочи, че завеждането на отрицателен установителен иск е единствената му правна
възможност да бъде признато със силата на присъдено нещо, че задължението е погасено по
давност. Счита, че правният му интерес се презумира, тъй като кредиторът твърди, че на
основание чл. 118 от ЗЗД евентуално плащане на процесиите задължения ще бъде дължимо,
a съгласно чл. 123 ал. 1 от ЗЕ при неплащане на дължими суми за доставена ел. енергия
ответникът има правото на прекъсне електроснабдяването на процесния имот. На следващо
място жалбоподателят твърди, че определението противоречи на ТР № 3/2011 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, в което е посочено, че погасителната давност се релевира като
волеизпявление на длъжника към съда, от което следвало, че същото може да бъде
упражнено чрез предявяване на иск. Твърди още, че процесният иск е допустим и по
съображения за гарантиране на сигурността в оборота. От друга страна сочи, че правният
интерес на доверителят му не е изведен единствено от отказа на дружеството да възстанови
ел.захранването му, но и от отказа на последното да заличи погасените по давност сметки,
1
както и от възможността му да прибегне до принудително събиране на сумите, като
провеждането на исковата защита е единствената му възможност да установи погасяването
на задължението вследствие на изтекла давност. По изложените съображения моли за
отмяна определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по
същество. Претендира присъждането и на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез юриск. Василики Сиапера, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди, че искът по чл. 439 от ГПК е предоставен единствено на субект,
притежаващ качеството „длъжник по изпълнението“ по неприлючило изпълнително
производство. Сочи, че жалбоподателят не е обосновал правен интерес от провеждане на
исковата защита, като посочената възможност за дружеството да прекъсне
електроснабдяването му е заявена за пръв път с частната жалба, поради което не доказва
съществуването на процесуалната предпоставка. Доколкото страната не разполага с
изпълнителен лист, липсвали доказателства, че възнамерява да прибегне до принудително
изпълнение на вземането си. По изложените съображения моли за отмяна на определението
като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е основателна по следните съображения:
Производството пред Варненския районен съд е образувано по искова молба на К. Г.
Й., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу „Енерго-Про Продажби"АД,
ЕИК ********* за признаване за установено в отношенията между страните, че е погасено
по давност вземането на ответника срещу ищеца по Заповед за изпълнение
№7787/17.09.2013г., постановена по ч.гр.д. № 13490/2013 г. по описа на ВРС, което е
признато за установено с влязло в сила Решение № 356/27.1.2014г., постановено по
гражданско дело №15964/2013г. по описа на ВРС, в общ размер на 3027,60 лева,
съставляващо 2361,48 лева - главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода от
12.11.2010 г. до 29.07.2013 г., 388.62 лева мораторна лихва върху всяка една главница по
отделните фактури за период от 28.12.2010 г. до 14.08.2013 г., както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 277.50 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се
излагат твърдения, че не разполага с изпълнителен лист за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение, поради което към датата на подаване на исковата молба не е налице
висящо, приключено или прекратено изпълнително производство, следователно ищецът
няма качеството на страна - длъжник по смисъла на чл.439 от ГПК и не разполага с
възможност да оспорва чрез иск едно несъществуващо изпълнително производство. В
условията на евентуалност отправя искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК, да се възложат
разноските в тежест на ищеца.
С обжалваното прекратително определение първоинстационният съд за пръв път е
приел, че предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК, тъй като процесуалният представител на ищеца заявил посочената правна
квалификация с молба от 05.05.2021 г., както и в първото по делото открито съдебно
заседание. С оглед изложеното е обосновал извод за неприложимост на иска по чл. 124, ал. 1
от ГПК при установяване на изтекла погасителна давност, поради което е прекратил
производството поради недопустимост на исковата претенция.
Посочените съображения са необосновани на първо място, тъй като нито в молбата от
05.05.2021 г., нито в проведеното открито заседание по делото ищецът е преквалифицирал
иска си, но на още по-силно основание, защото правната квалификация на спорното
материално право следва да бъде дадена от съда въз основа на предявеното към него искане
2
и изложените в исковата молба фактическите твърдения, с които последното е обосновано.
Ищецът в хода на цялото производство е поддържал становище, че вследствие на
настъпила след влизане в сила на изпълнителното основание погасителна давност,
вземането на ответника е погасено. Макар с изтичането на давностния срок да не се погасява
съществуването на дълга, а правото да преминава в естествено състояние, сочените от
ищцовата страна правопораждащи факт на иска, осъществили се след приключване на
устните състезания по гражданско дело №15964 от 2013г. по описа на ВРС, позволяват
същите да бъдат субсумирани единствено под разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК.
Така квалифицираният иск е предоставен в полза на длъжника, който може да
оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Настоящият
въззивен състав не споделя доводите, изложени от насрещната страна по частната „Енерго-
Про Продажби“ АД, че активно процесуално легитимиран по отрицателния установителен
иск е единствено длъжникът в изпълнителното производство, тъй като разпоредбата на чл.
439 от ГПК не поставя подобно ограничения и не следва да бъде тълкувана стеснително.
Правилното граматическо тълкуване на нормата налага извод, че с правото на иск по нея
разполага всеки субект с установено задължение, за което в полза на насрещната страна е
издадено изпълнително основание, при твърдения за настъпили след приключване на
съдебното дирене на производството правопогасяващи факти. В разпоредбата на чл. 404 от
ГПК са изброени изпълнителните основания, като в т. 1 са посочени влезлите в сила
решения и заповеди за изпълнение, с каквито в настоящия случай „Енерго-Про Продажби“
АД се легитимира като кредитор на частния жалбоподател. Съобразно вложения в нормата
на чл. 439 от ГПК точен смисъл, съществуването на един от посочените изпълнителни
титули е достатъчно условие за допустимостта на отрицателния установителен иск, без да е
необходимо кредиторът да се е сдобил с изпълнителен лист, още по-малко да е налице
образувано изпълнително производство.
По гореизложените съображения, настоящият въззивен състав изцяло споделя
константната съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана например в
Определение № 95/22.02.18 г. по ч.гр. дело № 510/2018 г., Определение № 338/18.07.2018 г.
по ч.гр. дело № 209/2018 г. на IV г.о. и Определение № 956/22.12.2010 г. по ч.т.д. №
885/2010 г. на I т.о., съгласно която длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или
извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като последният има интерес да получи
решение при признание на иска. При удовлетворяване на този интерес чрез признание на
иска ответната страна не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен лист,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска. От горното следва, че за ищеца винаги съществува процесуална възможност да
претендира установяване със сила на пресъдено нещо, че правото на принудително
изпълнение на вземането на ответника е отпаднало, като при липса на правен спор относно
този факти, за насрещната страна е налице възможността да признае иска, като се освободи
от отговорността за разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Само за пълнота на обосновката следва да се приеме, че освен наличието на всички
гореизложени предпоставки за допустимост на иска, частният жалбоподател е обосновал и
наличието на правен интерес, надхвърлящ изискуемия – да бъде признато за установено, че
задължението му не може да бъде изпълнено принудително, тъй като ответникът разполага
и с извънпроцесуални способи да го принуди да престира дължимата сума, като прекъсне
електроснабдяването му на основание чл. 123, ал. 1 от ЗЕ. Субективното право на
доставчика да прибегне до тази мярка, дори и при липса на безспорни данни, позволяващи
3
да се установи дали същият възнамерява да го стори или не, представлява достатъчно
основание да се приеми, че у ищцовата страна е налице правен интерес да отрече
изискуемостта на задължението си, като по този начин ограничи възможността за
прекъсване на електрозахранването си.
С оглед изложените съображения, отрицателния установителен иск е предявен от
легитимирана страна с правен интерес и е допустим, а обжалваното определение, с което
същият е прекратен следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество на правния спор.
Доколкото с настоящото определение се възобновява висящността на иска, по
аргумент на чл. 81 от ГПК не следва да се присъждат разноски с него, като същите следва да
бъдат разпределени между страните с решението от първоинстанционния съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7230 от 08.11.2021г., постановено по гр.д. № 3184/2021г.
по описа на ВОС, с което е прекратено производство по делото по предявения от
жалбодателя срещу „Енерго-Про Продажби"АД, ЕИК ********* отрицателен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че е
погасено по давност вземането на ответника срещу ищеца по Заповед за изпълнение
№7787/17.09.2013г., постановена по ч.гр.д. № 13490/2013 г. по описа на ВРС, което е
признато за установено с влязло в сила Решение № 356/27.1.2014г., постановено по
гражданско дело №15964/2013г. по описа на ВРС, в общ размер на 3027,60 лева,
съставляващо 2361,48 лева - главница за незаплатена ел.енергия по фактури за периода от
12.11.2010 г. до 29.07.2013 г., 388.62 лева мораторна лихва върху всяка една главница по
отделните фактури за период от 28.12.2010 г. до 14.08.2013 г., както и съдебно-деловодни
разноски в размер на 277.50 лева.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно изложените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4