О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 31.05.2019 г.
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, ІІ- ри гр. състав,
в закрито съдебно заседание на 31.05.2019 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа докладваното от съдия Георгиев частно гражданско дело № 177 по описа на ОС - София за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по две идентични частни жалби от „Ц.к.б.“
АД, подадени срещу две определения от 19.12.2018 г., постановени по ч.гр.д. №
114/2013г. по описа на РС – гр. Етрополе, с които са отхвърлени молбите на банката
за изменение на определения на районния съд от 12.11.2018 г. по същото дело в
частта им за разноските, които същата е осъдена да заплати на длъжниците по делото Ц.А.В. и Ц.П.И.. Жалбоподателят счита
обжалваните определения за неправилни
незаконосъобразни. Твърди, че адвокатско възнаграждение, заплатено от жалбоподателките, е било уговорено за целия обем работа,
посочен в пълномощното, а в действителност не е било провеждано исково
производство по чл. 422 от ГПК, т.е. адвокатът не е извършил всички действия,
за които е бил упълномощен. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е
прекомерен, с оглед обема на извършената работа и нейния идентичен характер по
отношение на тримата длъжници. Изтъква също така, че,
съгласно представените договори за правна помощ и защита, са уговорени възнаграждения
от по 2200 лв., като са заплатени само части от тях в размер на 835 лв. от
всяка от двете длъжници. Обръща внимание, че
допълнително представените разписки, удостоверяващи доплащането на пълния
размер на уговореното възнаграждение са подписани единствено от получилия
сумите адвокат, но не и от заплатилите ги лица. Отделно от това, прави извод за
недействителност на договорите за правна помощ и пълномощните поради това, че
те не били подписани от сочените за техни автори лица. Навежда довод, че договорите
не съответстват на установения образец от АК- София и не съдържа съществени
елементи. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
тези възнаграждения и моли съда да ги намали до нормативно установения минимум,
като черпи аргументи от фактическата и правна сложност на делото, и се позовава
на разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ.
Ответниците по двете частни
жалби – Ц.А.В. и Ц.П.И. – са получили преписи от жалбите на 21.02.2019г. След
изпращане на делото на Софийския окръжен съд, в ЕРС са постъпили подадени от
тях отговори, които впоследствие са изпратени на ОС- София с писмо изх. №
30/06.03.2019г. (респ. вх. № 1861/07.03..2019г. в ОС- София) и са приложени по
делото. С тях длъжниците В. и И. навеждат довод, че
частните жалби са подадени от лице, което не е надлежно упълномощено за това.
Считат, че частният жалбоподател не е навел възражения срещу претендираните разноски до момента на присъждането им,
откъдето правят извод, че правото му да възразява срещу тях и да иска
редуцирането им е преклудирано. Оспорва твърденията
на жалбоподателя, касаещи съотношението между уговореното възнаграждение и
обема действия, които адвокатът е следвало да извърши. Намират за недопустимо
навеждането в частната жалба на нови доводи, каквито не са били изтъкнати в
молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК.
За да се произнесе по поставения за разрешаване правен
спор, съдът, въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните, възприема
за установена следната фактическа обстановка.
На 26.04.2013г. Етрополският районен съд е бил сезиран
от „Ц.к.б.“ АД със заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници
Е. И. Н. – Б., Ц.П.И., Ц.А.В. и Б.А. Б.за сумата 16960,10 лв., формирана от 1788,52
лв. - просрочена главница, 10833,45 лв. – предсрочно изискуема главница, 52,35
лв. – договорна лихва, и 4294,78 лв. – наказателна лихва. Със заявлението се
претендира още присъждане на законната лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и на разноските по
делото.
Заявлението е уважено, като районният съд издал
заповед № 64/29.04.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници Е.
И. Н. – Б., Ц.П.И., Ц.А.В. и Б.А. Б.за всички претендирани
от заявителя парични суми.
В рамките на указания в заповедта срок, длъжниците Ц.П.И. и Ц.А.В., действащи чрез упълномощения от
тях адв. И.И., са депозирали
възражения по чл. 414 от ГПК. Към всяко от възраженията са приложени пълномощно
и договор за правна помощ и защита. С договорите е уговорен размер на адвокатския
хонорар от 2200лв., дължим поотделно от всяка от двете доверителки. Договорите
съдържат и отбелязване за заплащане на част от уговорения хонорар, а именно –
835 лв. Заедно с възраженията, двете длъжници са
подали и молби за спиране на изпълнението. С определения от 10.07.2018г.
молбите са били уважени.
С разпореждания от същата дата (л. 67 и л. 75 от първоинстанцеонното дело) районният съд е указал на
заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си срещу възразилите длъжници
Ц.П.И. и Ц.А.В., като довнесе дължимата държавна такса и представи
доказателства за това по делото в същия срок. Разпорежданията съдържат и
указания за последиците от неизпълнение на даденото указание.
С молби от 12.11.2018г. двете длъжници
са представили доказателства за доплащане на уговорения адвокатски хонорар -
разписки от 03.11.2018г.
На същата дата районният съд е констатирал, че в срока
по чл. 415 от ГПК заявителят не е предявил установителен
иск срещу длъжниците Ц.П.И. и Ц.А.В., поради което е обезсилил заповедта
по за изпълнение в съответните й части и е прекратил производството по делото.
Със същите определения заявителят е осъден да заплати на Ц.П.И. и Ц.А.В. направените
от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 2200 лв. за всяка
от тях.
На 05.12.2018г. заявителят е подал молба за изменение
на тези определения в частта им за разноските, като е изложил съображения за
незаплащане на пълния уговорен размер на възнаграждението, както и за неговата
прекомерност.
С обжалваните в настоящото производство определения от
19.12.2018г. районният съд е отхвърлил тези молби като неоснователни.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Неоснователно ответниците по
жалбите – Ц.П.И. и Ц.А.В. – твърдят, че частните жалби са подадени от лице без
представителна власт. Обратното се установява от т. 3 на приложеното към
жалбите пълномощно за подписалия ги Детелин Петров Даков.
Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от факта,
че представените договори за правна помощ не съответстват на установения
образец от АК- София. Не съществува нормативно задължение, представените в
съдебното производство пълномощни и договори да отговарят на някакви отнапред
установени условия, респ. да бъдат оформени по точно определен начин. Няма
пречка, страните да използват желани от тях образци или да съставят различни
такива договори ad hoc за всеки
отделен случай в съответствие с принципа за свобода на договарянето (чл. 9 от ЗЗД), стига от тях да може да бъде извлечена волята на договарящите се страни.
Също така неоснователно жалбоподателят се позовава на
факта, че допълнително представените разписки, удостоверяващи доплащането на
пълния размер на уговореното възнаграждение, са подписани единствено от
получилия сумите адвокат, но не и от заплатилите ги лица. Разписката съставлява
едностранно изявление за получена сума, поради което за валидността й е
достатъчно да бъде подписана от получаващото я лице. Освен това, видно от
датите на постъпването им по делото, тези допълнителни суми са били заплатени на
03.11.2018г., а информацията за това е изпратена с писмо от 09.11.2018г. и е
достигнала до съда в деня на частичното прекратяване на делото по отношение на
съответните две жалбоподателки (12.11.2018г.), поради
което не може да се приеме, че заплащането е обусловено от вече известен на
извършилата го страна изход на делото.
Недоказано е останало твърдението на жалбоподателя за
недействителност на договорите за правна помощ и пълномощните поради това, че
те не били подписани от сочените за техни автори лица, доколкото същият не е
ангажирал доказателства за твърдяната от него неавтентичност на положените под
тях подписи.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че Ц.П.И. и Ц.А.В.
действително упълномощили адв. И. да ги представлява
по делото, както и са сключили валидни договори за правна помощ с него, като са
заплатили пълния размер на уговореното възнаграждение от 2200 лв., а
възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.
Основателно, обаче, жалбоподателят
счита, че така заплатените адвокатски хонорари са прекомерни, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, както и обема на предоставените
услуги. За да достигне до този извод, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 7,
ал. 7 от НМРАВ, съгласно която за процесуално представителство, защита и
съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по
издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал.
3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение,
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми.
В случая, независимо от посочения в
договорите материален интерес от над 20000 лв., съдът намира, че действителният
такъв съответства на сумата, за която е била издадена заповедта за изпълнение,
а именно – 16969,10 лв. В съответствие с горецитираната
разпоредба, минималният размер на адвокатското възнаграждение в това
производство следва да бъде изчисляван на базата на половината от тази сума, а
именно 8484,55 лв. От друга страна, разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
материален интерес от 5000 до 10000 лв., минималното адвокатско възнаграждение
е в размер 580 лв. плюс 5% за горницата над 5000 лв. Следователно, в конкретния
случай възнаграждението следва да се изчисли като 580 + (8484,55-5000)*5/100 =
580+174,23=754,23лв.
При това, обаче, следва да се има предвид, че тази наредбата регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не ограничава страните да уговарят възнаграждения в по- висок размер. Всяка
страна има право да избере такъв адвокат, за когото счита, че по най- добър
начин би защитил интересите й, като не може да се очаква, предпочетеният
адвокат задължително да оценява труда си по минималните цени от цитираната по-
горе наредба. Възможно и нормално е, с оглед предоставяното качество на
услугата, адвокатът да изисква по- високо
възнаграждение за своя труд, в известни граници. Според настоящия съдебен
състав, с оглед настоящия стандарт на живот в страната и определените минимални
възнаграждения, такава граница е 50% над размера, определен с цитираната
наредба, доколкото не става въпрос за строго специфични казуси, респ. за
уникална квалификация на адвоката. В случая това означава, че заплатеното
възнаграждение следва да се приеме за оправдано до размер от 1130 лв.
Съответно, обжалваните
определения следва да бъдат отменени в частите си, с които са отхвърлени молбите на „ЦКБ“ АД по чл. 248 от ГПК за намаляване
на присъдените в полза на Ц.П.И. и Ц.А.В. разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над 1130 лв. до пълния присъден размер от 2200 лв.,
а вместо това - да се постанови съдебен акт, с който
се изменят двете определения
от 12.11.2018г. по ч. гр. д. № 114/2013 г. на ЕРС, като дължимите от „Ц.к.б.“ АД на Ц.П.И. и
Ц.А.В. разноски по това дело бъдат намалени от 2200 лв. на 1130 лв. В
останалата част, в която е отхвърлена молбата на заявителя по чл. 248 от ГПК за
намаляване на разноските под размера от 1130 лв., определенията са правилни и следва
да бъдат потвърдени.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определения от 19.12.2018 г., постановени по
ч.гр.д. № 114/2013 г. по описа на ЕРС, В
ЧАСТИЕ им, с която са отхвърлени молбите на „Ц.к.б.“ АД по чл. 248 от ГПК за изменение на
определенията от 12.11.2018г. в частта за присъдените разноски над 1130 лв. до
пълния присъден размер от 2200 лв. в полза на Ц.П.И. и Ц.А.В., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ на основание
на чл. 248, ал. 1 от ГПК определение
от 12.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 114/2013 г. по
описа на Етрополския
районен съд в частта му, с която „Ц.к.б.“ АД е осъдена да
заплати на Ц.П.И. разноски за разликата над 1130 лв. до пълния присъден размер
от 2200 лв.
ОТМЕНЯ на основание
на чл. 248, ал. 1 от ГПК определение
от 12.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 114/2013 г. по
описа на Етрополския
районен съд в частта му, с която „Ц.к.б.“ АД е осъдена да
заплати на Ц.А.В. разноски за
разликата над 1130 лв. до пълния присъден размер от 2200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА определения от 19.12.2018 г., постановени
по ч.гр.д. № 114/2013 г. по описа на ЕРС, в останалите обжалвани техни части, с
които са отхвърлени молбите на заявителя „Ц.к.б.“ АД по чл. 248 от ГПК за отмяна
на определения от 12.11.2018г., в частите им, с които „Ц.к.б.“ АД е била
осъдена да заплати на Ц.П.И. и Ц.А.В. разноски в производството в размер на по 1130
лв. за всяка от тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.