№22
Силистра, 09.03.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното в.гр. д.
№ 13 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 184/27.11.17г.,
постановено по гр.д. № 124/2017г. , ДРС е признал за установено по отношение на
Б.Х.Е. и Ю.Б.Х., че собственици по наследство от М.М.Х. на нива с площ от 35.000
дка , трета категория, находяща се в местността „Кладенците“ в землището на с.Грънчарово,
съставляваща имот №000372 по плана за земеразделяне на с.Грънчарово, са А.Я., С. К.и А.Я. и е осъдил е Ю.Б.Х. да предаде на А.Я., С. К.и А.Я. владението върху нивата. Прогласил
е нищожността на Договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен на
20.07.2000 година, обективиран в н.а. №39, том втори, рег.№875, н.д. №245/2000г.
по описа на нотариус К., поради липса на съгласие от страна на продавача
–валидна представителна власт от страна на упълномощения. Отхвърлил е предявения
от Ю.Б.Х. иск срещу А.Я., С. К. и А.Я. за признаване за установено, че той е
собственик по давностно владение на следния недвижим имот- нива с площ от
35.000 дка, трета категория, находяща се в местността „Кладенците“ в землището
на с.Грънчарово, съставляваща имот №000372 по плана за земеразделяне на
с.Грънчарово,като неоснователен и недоказан. Осъдил е Б.Х.Е. и Ю.Б.Х. да
заплатят солидарно на А.Я., С. К. и А.Я. сумата от 990 лв. - разноски по
делото.
Недоволни от
постановеното решение, са останали Б.Х.Е. и Ю.Б.Х., които го обжалват в законоустановения срок.
Считат, че същото е неправилно, поради което молят съда да го отмени и
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковете на А.Я., С. К. и А.Я. и
да бъде уважен предявеният от Ю.Х. насрещен иск. Претендират присъждане на деловодни разноски.
Ответните страни
А.Я., С. К. и А.Я. чрез процесуалния си представител изразяват
становище за неоснователност на жалбата и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на деловодни
разноски.
СОС, като съобрази
становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е частично основателна.
Предявени са искове с
правно основание чл. 42 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 124, ал.1 ГПК.
Не се спори по делото,
че процесната нива е била собственост на М.М.Х. /М. Я./ и към настоящия момент
се владее от Ю.Б.Х.. Последният се легитимира като собственик на същата с НА №
39 от 20.07.2000г. на нотариус Костов.
Видно от НА № 39 /стр.
8 от делото/, М.М.Х., чрез пълномощника си Б.Х.Е., продава на Ю.Б.Х. процесната
нива. Пълномощникът е упълномощен за сделката с пълномощно № 26975/7.11.1999г.
на нотариуса в гр. Ескишахир, Турция.
Не се спори по делото,
а и видно от Решения за наследство № № 1646/2005 от 18.07.2005 г., № 42/2005 от
03.01.2005 г. и № 1151/2007 от 03.07.2007 г. на миров съд гр.Ескишахир, ищците А.Я., С. К. и А.Я. са наследници на М. Я. /М.М.Х./. Същите твърдят, че
съгласно издаденото пълномощно № 26975/7.11.1999г. на нотариуса в гр.
Ескишахир, Турция, липсват правомощия за отчуждаване на недвижим имот, каквито
се сочат в представения превод на това пълномощно пред българския нотариус при
изповядване на сделката, обективирана в НА № 39. По делото е назначена съдебно-лингвистична
експертиза, която дава точен превод на това пълномощно /стр. 197 от делото/. Видно
от експертното заключение и приложения превод към него, налице са съществени
разминавания на съдържанието му с представения заверен превод на български език
на същото, който е бил представен пред нотариуса при изповядане на процесната
сделка. От точния превод, направен по експертизата, се установява, че М.Я. е
упълномощил Б.Х.Е. с правата да управлява имота му, находящ се в землището на
с.Колобор, но не и да се разпорежда с него от негово име. Следователно при
отчуждаването на процесния имот е липсвала воля на упълномощителя и пълномощникът
не е разполагал с представителна власт за прехвърлянето му.
Съгл. т.2 от ТР №
5/16г. на ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител
без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При
липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове извънсъдебно
или пред съда /предявявайки възражение или установителен иск по чл. 42, ал.2 ЗЗД/, само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
правоприемници, както е в случая.
След позоваване на
недействителността от страна на мнимо представлявания, тя се превръща от висяща
в окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде
потвърден и да породи целените правни последици (насрещни права и задължения за
страните по него, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД) и всяка от
страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Или в случая, съобразно дадените в ТР
№ 5/16 г. ОСГТК разяснения, точната правна квалификация на иска е по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, тъй като ищците са предявили иск за признаване недействителността на
продажбата, обективирана в НА №39/20.07.2000 г., като сключена за наследодателя
им от пълномощник без представителна власт за разпореждане с имота. ДРС
неправилно е квалифицирал иска по чл. 26 ЗЗД, но това не е предпоставка за
обезсилване на първоинстанционното решение в тази част, като произнесено по
непредявен иск, и връщане на делото за произнасяне по предявения иск.
Съгласно ТР № 2/29.02.2012 г. на ОСГТК правната квалификация на всеки иск е
свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с
последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора
предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При липса на такова
нарушение, както е в случая, дадената от съда правна квалификация на исковата
претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на
решението му като краен резултат.
Когато въззивният съд
прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, в
резултат от което на страните са били дадени неточни указания относно
подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова
оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна
норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта от ангажиране на съответни доказателства . В този см и Р. № 83
от 26.08.2014г. по т. д. № 1109/2012 г. на I т. о. В настоящия случай обаче
промяната на правната квалификация не води до доказване на различни факти или
промяна в доказателствената тежест.
Изложеното до тук
налага извода, че решението на ДРС следва да бъде потвърдено като краен
резултат в частта, в която е прогласена нищожността на Договор за покупко
продажба на недвижим имот, сключен на 20.07.2000 година, обективиран в н.а.
№39, том втори, рег.№875, н.д. №245/2000г. по описа на нотариус Костов, поради
липса на представителна власт от страна на лицето, действало като представител
на продавача.
Горният извод обаче не
води автоматично до признаване на собственическите права на ищците върху имота,
като наследници на М.Х.
Безспорно правото на
собственост е абсолютно право и не се прекратява с неговото неупражняване, но
то може да се загуби както с прехвърлянето му на друго лице, така и ако друго
лице го придобие по давност. В случая именно вторият ответник прави възражение
за изтекла в негова полза придобивна давност и позовавайки се на нея, предявява
насрещен установителен иск за собственост върху имота.
Твърди, че той е
добросъвестен владелец на същия от момента на прехвърлянето му през 2000г. с НА
№ 39, тъй като от тогава го владее непрекъснато, явно и необезпокояван от
никого, а и го е придобил на годно правно основание да го направи собственик,
тъй като не е знаел, че преводът на представеното пълномощно не е точен и в
действителност не включва права на разпореждане с имота. Сочи, че дори да се
приеме, че е недобросъвестен владелец, то отново са изминали повече от 10
години до предявяване на настоящата искова молба, през които той е владял непрекъснато,
явно и необезпокояван от никого процесната нива.
Както бе посочено
вече, договорът за покупко-продажба от 20.07.2000г. е висящо недействителен на
основание чл. 42 ЗЗД, като сключен от мним представител, и тъй като висящо
недействителният договор няма вещно-прехвърлително действие и не е годно
основание за придобиване на собственост /т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016 г. на
ОСГТК на ВКС/, то с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС установеното въз
основа на този договор владение е недобросъвестно.
Ю.Х. твърди, че от
момента на изповядване на сделката /20.07.2000г./ до предявяване на настоящата искова
молба той е владял процесната нива непрекъснато, явно и необезпокоявано повече от 10 години.
Като доказателство в подкрепа на твърденията си ангажира свидетелски показания.
Ищците и ответници по насрещния иск оспорват
тези твърдения и заявяват, че Ю. и неговият баща Б. са били държатели на нивата
от 35 дка, тъй като техният наследодател я е предоставил на Б. за стопанисване
под наем и последният му е плащал наемна цена за същата.
От разпитаните
свидетели, водени от Ю. и Б.Х., обаче се установява обратното.
От свидетелските
показания на Б.Е.- работник на земите на Б. и Ю., става ясно, че процесната
нива се обработва около 20 години от ответниците, като винаги те са сеели и
прибирали реколтата, като през всичките тези години никой от наследниците на М.
не е идвал да предявява претенции към нивата от 35 дка в с. Грънчарово.
В същия дух са и свидетелските
показания на Е.А. - секретар в кметство с. Колобър. Той заявява, че едва през
февруари – март 2015г. представители на ищцовата страна са посетили за пръв път
кметството и са проявили интерес към имотите на дядо М. и по – точно към
неговите гори, като при дадената им информация от свидетеля и за процесната
нива,те изрично са заявили, че не се интересуват от нея, тъй като знаят, че е
продадена. Заявява също, че от 1997г. работи в кметството и не му е известно
някой друг от тогава до сега да се е интересувал от тази нива. В първоначалните
си показания от 26.11.15г. заявява също, че Б. и Ю. живеят в общо домакинство и
се грижат за него заедно, като до преди 10 години в процесната нива са
отглеждали зеле.
В контекста на горните
показания са и свидетелските показания на Б.А., който свидетелствува, че Б. и Ю.
от над 10 години имат тази нива, както и гора, закупени от роднини в Турция.
Ищците ангажират
свидетелските показания на св. Й. и св. И., но от тях не се установяват твърденията
им, че Ю. и неговият баща Б. са били държатели на процесната нива, нито за
уговорки за наем на същата при съответна наемна цена, респективно плащане на
такава.
Нещо повече, от
показанията на св. Исаев също се установява, че ищците са проявили интерес към
имотите на наследодателя им едва през 2014г. и то конкретно към негова гора – „търсиха 50 дка
гора“.
Съдът, съобразявайки
ангажираните доказателства по делото в тяхната съвкупност, съобразявайки и
отношенията на свидетелите със страните, стига до извода, че от момента на
изповядване на сделката, обективирана в НА № 39/ 20.07.2000г. до 2015г. Ю.Х. е
владял процесната нива непрекъснато, явно и необезпокоявано и я придобил по
давност.
Що се касае до
доводите на ищците във връзка със заплащане на продажната цена по сделката на
пълномощника М.Х., то този факт няма отношение към придобивната давност, а и не
може да се приеме като аргумент за плащан наем за ползване на нивата, защото
липсват каквито и да е данни по делото за наличието на уговорки между
упълномощения и пълномощника за
заплащане на наем за ползване на процесната нива.
СОС не споделя довода
на ДРС, че до смъртта на собственика на процесния имот /01.07.2005 г./
ответниците Б. и синът му Ю. са били негови ползватели, а не владелци, тъй като
платените от тях суми на собственика М., поради липса на писмен документ,
следва да се приеме,че са за рента на имота.
Предвид гореизложеното
предявеният установителен иск от Ю.Х. с правно основание чл. 124 ГПК се явява основателен,
а предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС – неоснователен.
Ищецът Х. доказа, че е владял процесната нива явно,
непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 10 години и я е придобил по
давност и като такъв я владее на годно правно основание.
Ето защо, решението на
ДРС следва да бъде отменено в частта, касаеща тези искове, като се постанови
друго, с което се уважи предявеният насрещен установителен иск и се отхвърли
ревандикационният иск, предявен от ищците.
Предвид изхода на
делото пред СОС, на отмяна подлежи и решението в частта за разноските, като
вместо него следва да се постанови друго, с което да се присъдят разноски в
полза на жалбоподателите в размер на 860 лв. Ответниците по жалбата А.Я., С. К.
и А.Я. са направили разноски пред двете инстанции в размер на 1 790 лв.,
от които 990 лв. пред ДРС и 800 лв. пред СОС. Жалбоподателите Б.Х. и Ю.Х. са
направили разноски общо в размер на 2 184,77 лв., от които пред ДРС - 700
лв. за заплатен адвокатски хонорар, по вгр.д. № 305/16г. по описа на СОС – 624,
77 лв., от които 124,77 лв. – ДТ и 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар, и по
настоящото дело 860 лв., от които 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 60
лв. - ДТ.
Предвид уважаването на
първия иск на ищците и отхвърляне на втория им иск, както и уважаване на
насрещния иск на Ю.Х., на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноски
до размера на 596 лв., а на жалбоподателите – до размера на 1 456, 51 лв.
При служебно направена от съда компенсация между разноските на страните, в
полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски до размера на 860 лв.
/1456,51 лв. – 596 лв./.
Водим от горното, СОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № №
184/27.11.17г., постановено по гр.д. № 124/2017г. по описа на ДРС, в частта, в която е прогласена
нищожността на Договор за покупко продажба на недвижим имот, сключен на
20.07.2000 година, обективиран в НА №39, том втори, рег.№875, н.д. №245/2000г.
по описа на нотариус Костов, поради липса на представителна власт от страна на
лицето, действало като представител на продавача.
ОТМЕНЯ решение № № 184/27.11.17г., постановено по гр.д. № 124/2017г. по описа на ДРС, в частта, в която е признато
за установено по отношение на Б.Х.Е. и Ю.Б.Х., че А.Я., С. К.и А.Я. са собственици
по наследство от М.М.Х. на нива с площ от 35 /тридесет и пет декара/ дка , трета категория, находяща се в
местността „Кладенците“ в землището на с.Грънчарово, съставляваща имот №000372
по плана за земеразделяне на с.Грънчарово, и е осъден Ю.Б.Х. да предаде на А.Я., С. К. и А.Я.
владението върху нивата, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Ю.Б.Х.
иск срещу А.Я., С. К. и А.Я. за признаване за установено, че той е собственик
по давностно владение на следния недвижим имот - нива с площ от 35.000 дка,
трета категория, находяща се в местността „Кладенците“ в землището на с.Грънчарово,
съставляваща имот №000372 по плана за земеразделяне на с.Грънчарово, като
неоснователен и недоказан, както и в частта, в която са осъдени Б.Х.Е. и Ю.Б.Х.
да заплатят солидарно на А.Я., С. К. и А.Я. сумата от 990 лв. - разноски по
делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от А.Я., С. К. и А.Я. против Б.Х.Е. и Ю.Б.Х. за признаване за установено по
отношение на последните, че А.Я., С. К. и А.Я. са собственици по наследство от
М.М.Х. на нива с площ от 35 /тридесет и
пет декара/ дка , трета категория,
находяща се в местността „Кладенците“ в землището на с.Грънчарово, съставляваща
имот №000372 по плана за земеразделяне на с.Грънчарово и за осъждане на Ю.Б.Х. да предаде владението върху нивата на А.Я., С. К.
и А.Я.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.Я., С. К. и
А.Я., че Ю.Б.Х. е собственик по давност на нива с площ от 35 /тридесет и пет декара/ дка, трета категория, находяща се в
местността „Кладенците“ в землището на с.Грънчарово, съставляваща имот №000372
по плана за земеразделяне на с.Грънчарово.
ОСЪЖДА А.Я., С. Кючюклкчолак и А.Я. да заплатят на Б.Х.Е.и Ю.Б.Х. сумата
от 860 /осемстотин и шейсет лева/, направени от последните разноски по делото
пред съдебните инстанции.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: