Решение по дело №1046/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н  И Е

 

1099 / 5.6.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. ВАРНА – трети наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

    

   СЪДИЯ: Ерна Якова- Павлова

 

при секретар П.Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1046 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.Я.С. ***-174/11.12.2018 г., издадено от Началник на ІV РУ към ОД МВР-Варна, с което му е наложено административно наказание: Глоба в размер на 50 лева на основание чл.257 ал.2 от ЗМВР.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и НП, и се иска отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и искането до съда.

Представител на административнонаказващия орган не се явява.

Правото на обжалване е упражнено в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.09.2018 г. около 20:00 ч. в гр.Варна на ул.“Народни будители“ до бензиностанция „Лукойл“ свид. Хр.Н. и Ж.Л., служители на ОД на МВР ІV РУ Варна – при изпълнение на служебните си задължения, издали устно разпореждане към жалбоподателя С. да представи документ за самоличност. Повод за това била ситуацията, на която станали свидетели- автомобил препречващ движението на други и говорене на висок глас между  различни лица.

Тъй като жалбоподателят категорично отказал да изпълни разпореждането  на полицейските служители, заявявайки „няма да ви ги дам“ същия бил отведен в сградата на ІV РУ ОД на МВР Варна. Там след като казал имената си чрез информационната система на полицията била установена самоличността му.  На място  срещу Д.С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, в който от фактическа страна било посочено, че след надлежно разпореждане да представи документ за самоличност, същият отказал да представи такъв. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.  Нарушителят отказал да подпише акта, но депозирал писмено възражение.  На 11.12.2018 год. въз основа на АУАН Началника на ІV РУ при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации и правната квалификация изложени в акта. Санкционирал жалбоподателя с  глоба в размер на 50 лева на осн. чл. 257 ал.2 от ЗМВР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

При извършена служебна проверка на приложените към делото АУАН и НП и процедурата по тяхното издаване съдът констатира, че са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП се съдържат факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършването му, както и нарушената законова разпоредба.  В съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, АУАН е бил предявен на Д.С.  да се запознае със съдържанието му и да го подпише, като същият е имал възможност да направи възражения по съдържанието му, каквито, според данните по делото, са направени. В АУАН отказът на лицето да подпише акта, е удостоверено с подпис на един свидетел /чл. 43, ал. 2 от ЗАНН/. Липсата на подпис в разписката не означава, че лицето не е запознато със съдържанието на АУАН, а само гарантира получаване на екземпляр от него. При тези обстоятелства не може да се приеме, че правото на защита на наказаното лице е нарушено. Освен това  във връзка с депозираното от С.  писмено възражение в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, АНО е извършил проверка  на спорнните обстоятелства. Издаването на НП означава, че административно наказващият орган е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице, а основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.

 

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от  ЗМВР предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност на лице, в случаите, когато е извършено маловажно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на  разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му. Според ал. 4 на чл. 64 ЗМВР "разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление... "

Разпореждането дадено към въззивника С. - да представи документ за самоличност, попада в кръга на правомощията на полицейските служители. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица, като в текста са предвидени хипотезите, при които това може да бъде извършено. Една от тях /по т. 1/ е, при наличие на данни за осъществяване на престъпление или друго нарушение на обществения ред. В ал. 2 от същия текст са предвидени начините за установяване на самоличността на лицето, един от които е чрез представяне на документ за самоличност. В конкретния случай събраните по делото доказателства сочат затова, че на датата посочена в акта свидетелите Ж.Л. и Хр.Н. (полицейски служители) са станали свидетели на конфликтна ситуация, възникнала в резултат на инцидент между двама участници в движението по пътищата. Свидетелите се насочили към въззивника, който бил видимо афектиран и ги посъветвал за догонят моториста, пресякъл пътя на автомобила, в който се возел, поради което и основание за установяване самоличността на въззивника е било налично. Отделен е въпроса че полицейските органи всякога могат да правят проверка за установяване на самоличност с оглед установяване редовността на документите (чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗМВР) като не са длъжни да дават каквито и да било обяснения на субекта на проверка. В тази връзка следва да се отбележи, че без всякакво значение за съставомерността на нарушението вменено на въззивника е факта, кой е извършил нарушение по ЗДвП. Както бе посочено по-горе съобразно правомощията си органите на МВР могат да правят проверка за самоличност както при наличие на данни (а не безспорни доказателства) за извършено нарушение (престъпление), така и всякога с оглед установяване редовността на документите.

В случая разпореждането е било дадено недвусмислено от униформен полицейски служител в присъствието и на друг такъв, така, че за жалбоподателя Д.С. е било пределно ясно, че то изхожда от компетентен орган.

Общата разпоредба на ал. 1 на чл. 64 ЗМВР установява изискване за издаване на разпорежданията в писмена форма. Издаването на разпореждания от полицейските органи в устна форма или чрез действия е предвидено в ал. 2 на чл. 64 ЗМВР наред с писмената форма, като законът поставя за тях допълнителни изисквания. Устното разпореждане предполага невъзможност за издаването му в писмен вид, съгласно ал. 2 на чл. 64 ЗМВР. В конкретната хипотеза, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция от органите на реда и установяването на жалбоподателя до едно от МПС на бензиностанцията, настоящият съд намира, че устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на ал. 2, пр. 1 на чл. 64 ЗМВР.

Безспорно даденото от полицейския служител разпореждане към въззивника, което е било задължително за него, при действието на императивната разпоредба на ал. 4 на чл. 64 ЗМВР, не е изпълнено. Той не е представил документ за самоличност, като заявил, че няма да го даде,  демонстративно подал ръцете си и казал да го задържат. Отказът на въззивника да представи документ за самоличност, при дадено изрично устно разпореждане в тази насока от компетентен орган се субсимира от общия състав на ал.1 на чл. 257 ЗМВР. В случая АНО е приложил привилегированата санкционна разпоредба на чл.257 ал.2 от ЗМВР, като  явно е отчел, по-ниската степен на обществена  опасност на  конкретното нарушение в сравнение с останалите случаи от този вид и е определил глоба в абсолютния размер, предвиден в тази норма, поради което няма основание за корекция на обжалвания акт в тази му част.

С оглед на всичко изложено до тук съдът счете, че атакуваното НП не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, издадено е в съответствие с материалния закон, и като такова следва да бъде потвърдено.

 

За това и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а-174/11.12.2018 г., издадено от Началник на ІV РУ към ОД МВР-Варна, с което на Д.Я.С. *** е наложено административно наказание: Глоба в размер на 50 лева на основание чл.257 ал.2 от ЗМВР.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                                              

 

 

                                               СЪДИЯ: