Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Малоселска в.гр.д. № 639 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 229558 от 30.09.2019 г., постановено по
гр.д. № 35084/2018 г. по описа на СРС, 45 състав, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ З. „А.И.“ АД е осъдено да заплати на К.В.К. сумата от 12 373,45 лева, представляваща обезщетение
за причинени му имуществени вреди при ПТП, реализирано на 28.01.2018г. около
07:00 часа на пътя гр. Варна – к.к. „Златни пясъци“, път ГП I-9 на 98 км.,
когато л.а. „Тойота“, модел „Пикник“, управляван от К.К., с пътник ищеца на
предна дясна седалка с поставен обезопасителен колан самокатастрофира, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.05.2018г. до окончателно
изплащане на сумата.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, с
която същото се обжалва с доводи за неправилност и необоснованост, тъй като
съдебният акт бил постановен при нарушения на материалния и процесуалния закон,
а също и при непълнота на доказателствения материал. Ищецът не провел главно
доказване на предявения иск, тъй като не се събрали достатъчно доказателства за
осъществен от застраховано при ответника лице деликт. В хода на
първоинстанционното производство не били приобщени материалите от образуваното
досъдебно производство, което попречило на установяване на истината за фактите
по делото. Поради последното не бил установен механизмът на събитието,
противоправността на деянието и вината на водача. Неправилно СРС уважил
претенцията в размер на 500 лева за избор на лекар при проведеното лечение, за
което по делото била представена фактура от 18.01.2018 г. Вещото лице по СМЕ
пояснило, че този разход е по избор на ищеца, а не бил задължително условие за
провеждане на оперативното лечение. Не следвало да се уважава и претенцията за
разходи за медикаменти съгласно представените пред СРС две фактури от
05.02.2018 г. на стойност 51,12 лева и 20 лева, тъй като
закупените медикаменти нямали връзка с травмите от събитието. Неправилно,
на следващо място според ответника, първият съд уважил и претенцията на ищеца
за имуществени вреди във връзка с допълнително проведено оперативно лечение на
02.07.2018 г. на стойност 6346,93 лева. Тези разходи
били свързани с предшестващи събитието заболявания на ищеца, които нямали
причинна връзка с ПТП и не се касаело за ексцес. С въззивната жалба се поддържа
заявеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като по делото не било установено
по несъмнен начин, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.
Искането до съда е да отмени решението на СРС и да отхвърли предявения иск,
като се претендират разноски.
Постъпил е отговор на
въззивната жалба от ищеца К.В.К., с който жалбата се оспорва. Излагат се
съображения за правилност и законосъобразност на решението, като при
постановяването му СРС взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно
преценил същите. Оспорва доводите на въззивника, че направените разходи за
лечение не са в причинна връзка с процесното събитие. Намира за бланкетно и
неоснователно възражението за съпричиняване на увредата от страна на
пострадалия, като ответникът не доказал, съобразно носената от последния
доказателствена тежест, доводите си в тази връзка. Моли за потвърждаване на
постановеното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно. По допустимостта на обжалваното
решение въззивният съд констатира следното:
След постановяване на
определението на СРС по чл. 140 ГПК от 23.11.2018 г. на 12.12.2018 г. по делото
е постъпила молба от ищеца, с която последният съобщава, че във връзка с
продължаващи оплаквания от болки в областта на кръста и схващане, е извършено
изследване и ищецът е претърпял на 02.07.2018 г. нова операция, като във връзка
с последното извършил нови разходи, съставляващи за него имуществени вреди, в
размер на стойност 6346,93 лева. Отправено е искане
по реда на чл. 214 ГПК съдът да допусне увеличение в размера на предявения иск
с посочената сума до сумата общо 12 373,45 лева. Това искане на ищеца е
уважено, като в първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.02.2019
г., на основание чл. 214, ал. 1 ГПК решаващият състав на СРС е допуснал
увеличение на иска с посочената сума – от 6026,52 лева на сумата в размер на
12 373,45 лева.
Настоящият състав на
съда намира, че в случая не се касае до увеличение на размера на предявения
иск, с оглед което допускането му от СРС на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
недопустимо извършено, като с произнасянето си по така допуснатото изменение на
иска, СРС е постановил и недопустимо решение в тази част, като съображенията за
това са следните:
Изменението на иска е
налице, когато ищецът въвежда ново основание или петитум или ответник по
първоначалния иск като прибавя към вече заявените с първоначалния иск
основание, петитум или ответник или пък ги заменя с ново основание, петитум или
нова страна. Изменението на иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал
при предявяване на иска и се цели поправка на тази грешка или при новонастъпили
в процеса факти (например извършено частично плащане, връщане на вещите, с
което вредата за ищеца е намалена). Ищецът въвежда ново основание, когато се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба и
извежда от него претендираното право. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо
или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита.
Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание.
Едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо. Не е налице
същинско изменение на петитума на иска, когато това изменение не се състои в
промяна вида на петитума (преминаване от установителен в осъдителен петитум или
обратното) или промяна на неговия предмет (например да се търси равностойността
на вещта, а не самата вещ, в случай че се установи нейното погиване).
Следователно изменението на иска само досежно неговия размер (увеличение или
намаляване на иска) не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл.
214 ГПК.
Добавянето на нови
обстоятелства към първоначално заявените, с оглед настъпилата промяна след
подаване на исковата молба, само по себе си не съставлява промяна на
основанието на иска. Следва да се има предвид, че за да е такова добавяне
допустимо новонастъпилите след предявяването на иска факти, които са от
значение за спорното право, не бива да променят основанието на иска и да не
представляват самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на
ответника, различно от първоначално заявеното. Наред с това увеличаването или
намаляването на размера на иска не представлява същинско изменение на иска, но
само, ако не представлява ново искане, различно или самостоятелно от
първоначално заявеното. Затова ако новонастъпилите факти представляват
самостоятелно основание за ангажиране отговорността на ответника, различно от
първоначално заявеното, както е при ексцеса от непозволено увреждане, е налице
добавяне на ново основание за ангажиране на отговорността на ответника,
различно от първоначалното такова. Формулирането въз основа на това ново
основание искане за осъждане на ответника, по своето естество не представлява
увеличение на размера на първоначално заявения иск, а съставлява нова претенция,
базираща се на нововъзникналите /след предявяване на иска/ факти, поради което
води до изменение на петитума. Налице е едновременно изменение на основанието
на иска и на петитума му, което е недопустимо /в този см. решение №
59/27.09.2015 г., постановено по гр. д. № 4647/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III
г. о., както и определение № 13/10.01.2018 г., постановено по ч.гр.д. №
3848/2017 г. по описа на ВКС, IV
г.о./.
В конкретния случай
заявената от ищеца промяната на размера на иска не представлява увеличение на
размера на първоначалния иск, а е ново искане за защита, което е основано на
новите факти – извършени допълнителни медицински изследвания, претърпяна
операция и извършени във връзка с нея разходи. Последните по естеството си
представляват самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ответника
застраховател за ексцес от непозволеното увреждане. С оглед на това не е налице
само изменение на обстоятелствената част на иска, което е допустимо съгласно
решение № 488/07.02.2012 г., постановено по гр. д. № 899/2010 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г. о., а предявяване на нов иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съобразно правилата на процесуалния закон е
недопустимо да бъде приеман за разглеждане в производството, след като по
делото вече е възникнало процесуалното правоотношение между съда и ответника.
Предвид гореизложеното,
решението на СРС, в частта, с която съдът се е произнесъл по допуснатото от
него увеличение на иска със сумата от 6346,93 лева, като стойност на извършени
от ищеца разходи във връзка с оперативно лечение на 02.07.2018 г. или за
разликата над първоначално заявения с исковата молба размер от 6023,52 лева до
сумата от 12 373,45 лева, присъдена като обезщетение за причинени му
имуществени вреди при ПТП, реализирано на 28.01.2018г. около 07:00 часа на пътя
гр. Варна – к.к. „Златни пясъци“, път ГП I-9 на 98 км., когато л.а. „Тойота“,
модел „Пикник“, управляван от К.К., с пътник ищеца на предна дясна седалка с
поставен обезопасителен колан самокатастрофира, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата, е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част -
прекратено.
Във връзка с доводите
на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
по отношение на решението на СРС в допустимата според настоящия състав част,
съдът намира следното:
Основателността на иска
се обуславя от установяване по делото на следните юридически факти: ответникът
да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в
срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с
което ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на разходи за лечение на
причинените му от настъпилите от събитието телесни увреждания.
С доклада по делото
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и лицето, сочено като делинквент /водач на
автомобила, в който като пътник се е возил ищецът/.
С решението си по
предявения иск СРС е приел за установено по делото, че в срока на
застрахователно покритие по договора за засраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по вина на застрахования водач е настъпило процесното ПТП,
установен е механизмът на произшествието, както и че ищецът е участвал в същото
като пътник в процесния лек автомобил „Тойота“, рег. № ******* Установено е, че
в резултат от процесното събитие на ищеца са причинени следните
увреждания: импресионна
фрактура на тялото Тн 12 прешлен; многофрагментна фрактура на тялото на Л2
прешлен; счупване на носа; охлузвания по лицето; разкъсно-контузна рана на носа. Като е приел, че тези увреждания се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие, съдът е
приел за основателни претенциите за обезщетяване на направените във връзка с
лечението разходи за пълния първоначално заявен с исковата молба размер.
Изложени са доводи за неоснователност на възражението за съпричиняване,
релевирано от ответника с отговора на исковата молба, с оглед което предявеният
първоначално иск е изцяло уважен.
Предвид доводите на
въззивника и възраженията на въззиваемия правният спор между страните по делото,
пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира върху въпросите
доказал ли е основателността на претенциите си за обезщетяване на претърпените
от него имуществени вреди, в това число и наличието на причинно-следствена
връзка между уврежданията и процесното събитие, всички направени от ищеца
разходи ли подлежат на възмездяване от застрахователя и има ли принос
пострадалият за настъпване на вредите, който да бъде отчетен при определяне на
крайния размер на застрахователното обезщетение за претърпените в резултат от
инцидента имуществени вреди.
Като писмено
доказателство по делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
216/28.01.2018 г., съгласно който ищецът е пострадал от настъпилото ПТП, като пътник
в лекия автомобил, получил трамва на гръбначния стълб.
Във връзка с изясняване
на обстоятелствата около механизма на процесното ПТП в хода на съдебното
дирене, проведено в производството пред СРС, е прието заключението на САТЕ,
което настоящият състав на съда кредитира като относимо, обективно и
компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания
от областта на техническите науки и отговарящо в пълнота на стоящите пред
изследването задачи. От същото се установява, че в процесния ден /28.01.2018 г./
на път ГП I 9 с посока на движение от гр. Варна към к.к. „Златни пясъци“ се
движел л.а. „Тойота Пикник“, управляван от застрахования при ответника водач,
като в района на 98 км. след излизане от ляв завой на заледен участък от пътя,
водачът на автомобила е изгубил управление над същия. Първоначално автомобилът
е излязъл извън пътното платно вляво по посоката си на движение. Водачът, в
опит да задържи автомобила, е предприел маневра завой надясно, като излязъл
извън платното на движение и се ударил с предната дясна част на автомобила в
дърво. В следствие на удара лекият автомобил се завъртял по посоката на
движение на часовниковата стрелка и преустановил движението си, блъскайки се с
лявата си част в крайпътен скат. Съгласно заключението на експертизата, причината
за настъпване на събитието е изборът на несъобразена с пътните условия скорост
на движение от страна на водача на лекия автомобил.
В хода на
първоинстанционното производство е приобщена медицинска документация, издадена за
констатиране на здравословния статус на ищеца К.К., като за интерпретиране на
същата и предвид необходимостта от специални знания в областта на медицинските
науки, в хода на първоинстанционното производство е изслушано заключението на
комплексна съдебно-медицинска експертиза, което основателно е кредитирано от
първия съд при изграждане на изводите за фактите в процесния случай.
При анализа на
приобщената по делото медицинска документация вещите лица по КСМЕ са
установили, че в резултат от процесното ПТП ищецът е получил следните
увреждания: импресионна
фрактура на тялото Тн 12 прешлен; многофрагментна фрактура на тялото на Л2
прешлен; счупване на носа; охлузвания по лицето; разкъсно-контузна рана на носа.
Проведено е оперативно лечение за стабилизиране на счупванията на прешлените с
костен цимент и остеосинтезна, състояща се от титаниеви винтове и стабилизираши
пръчки. Експертите са приели, че описаните увреждания се намират в причинна
връзка с процесното ПТП. Съгласно заключението НЗОК не заплаща направените
разходи по представените по делото от ищеца фактури. Според основното
заключение счупването на последния гръден и втори поясен прешлени може да бъде
обяснено с т.нар. „seat-belt fracture”, счупване на Chance
– счупване на
гръбначния стълб в областта на долната част и горната на поясната област, т.к.
се получава при рязко свиване на тялото в кръста, когато то е опасано с
препдазен колан. Експертите са заключили, че с изключение на двата счупени
прешлена, другите увреждания не могат да бъдат свързани с коланна трвма.
При поясняване на
заключението на вещите лица по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в съдебното заседание
пред СРС, експертите излагат, че в съвременната медицина този е начинът
/оперативен/ за провеждане на лечение на гръбначни увреди, което позволява
по-бързо възстановяване и раздвижване. При оперативна намеса се наместват
счупените фрагменти, след което се фиксирт с метални остеосинтези, което
позволява раздвижването да започне в най-кратък период. Пояснено е, че става
въпрос за счупване на два съседни прешлена, което създава голяма опасност от
травма на гръбначния мозък при раздвижване, както и да останат трайни
последствия /пареза/. Целта на лечението е да се фиксира гръбначният стълб по начин,
че да не се движат тези прешлени, като според в.л. М.това е единственият метод
на лечение.
По отношение на
травмите по лицето на ищеца вещите лица са пояснили, че същите могат да бъдат
получени и с поставен предпазен колан, като ако пострадалият е бил без поставен
колан според експертите травмите в областта на главата и гръбначния стълб биха
били значително по-тежки.
Във връзка с
извършените разходи за медикаменти експертите са пояснили, че след оперативното
лечение се провежда медикаментозно лечение за няколко месеца – приемат се кръворазреждащи
препарати за намаляване риска от тромбози, инсулт и инфаркт, като възрастта на
пациента е без значение за тази терапия. При оперативно лечение на гръбнака в
тази област се наблюдавало още намаляване на дихателните екскурзии, т.е. обичайно
било да се приемат лекарства за профилактика на бронхити и бронхопневмонии.
При така установеното
от фактическа страна въззивният състав на съда намира първоначално предявения
иск за доказан в своето основание. Установява се, че в срока на действие на
договора за застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на противоправното
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който не е
съобразил скоростта на движение с особеностите на пътя /на завой и заледен
участък/ е изгубил контрол върху управлявания автомобил, с което е реализирал и
процесното произшествие - настъпило е застрахователно събитие, покрит риск по
сключения договор, в причинна връзка с което ищецът е претърпял имуществени
вреди под формата на разходи за лечение на причинените му от настъпилите от
събитието телесни увреждания.
Неоснователни в тази
връзка се явяват доводите на въззивника, че ищецът не е доказал основателността
на претенцията си – по делото са ангажирани доказателства за механизма и
причините за настъпване на произшествието, като от страна на ответника не са релевирани
насрещни твърдения, които да опровергават установените по делото факти, като и
липсват други доказателства, от които съдът да направи извод, че събитието е
настъпило при друг механизъм от възприетия със заключението на САТЕ. В тази
връзка е установено в какво се изразява противправността на поведението на
застрахования при ответника водач, а именно – несъобразяване с правилото,
разписано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като в тази част на основание
чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към изложените в обжалвания съдебен акт
мотиви, тъй като намира за ненужно да ги преповтаря.
По силата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като установената в
закона презумпция не е оборена от страна на ответника, с оглед което следва да се
приеме, че и тази предпоставка за основателност на предявения иск е налице.
Ето защо съдът приема
за неоснователни оплакванията на въззивника, съдържащи се в сезиращата
въззивния съд жалба, за постановяване на решението при непълнота на
доказателствения материал, тъй като съдът допуснал процесуални нарушения във
връзка с неприобщаване в настоящото производство на преписката с материалите от
досъдебното производство, образувано във връзка с процесното ПТП. На първо
място, следва да се отбележи, че пред първоинстанционния съд на ответника е
предоставена възможност да ангажира тези доказателства, като му е издадено
съдебно удостоверение. СРС е определил краен срок за събиране на тези
доказателства в заседанието, проведено на 14.05.2019 г., като до изтичането му
/следващото съдебно заседание/ ответникът не е представил същите. Нещо повече,
доказателствено искане в тази връзка не е направено и с въззивната жалба, като
от въззивния съд не е поискано да приеме като доказателства по делото тези
материали, за снабдяването с които на страната е издадено удостоверение от
първоинстанционния съд. Ето защо тези оплаквания на жалбоподателя са
неоснователни и не е налице основание за отмяна на първоинстанционното решение
на това основание, доколкото ответникът е имал възможност да поиска твърдяното
от него допуснато от СРС процесуално нарушение да бъде отстранено в
производството пред въззивния съд, но не се е възползвал от същата.
На следващо място,
съдът следва да обсъди наведените с въззивната жалба доводи за липса на пряка
причинно-следствена връзка между травмите от събитието и разходите в размер на
500 лева за избор на лекар, който да извърши първата оперативна интервенция,
както и за сумите от 51,12 лева и 20 лева, за които са представени фактури от
05.02.2018 г., тъй като според въззивника закупените медикаменти нямали връзка
с травмите от събитието. Тези възражения на ответника са релевирани в
производството с отговора на исковата молба, като са отхърлени като
неоснователни от първия съд с обжалваното решение.
По отношение на
разходите за избор на медицински екип на стойност 500 лева, за които е издадена
фактура № **********/31.01.2018 г., въззивният състав на съда намира
възражението на ответника за неоснователно. Установява се от писмените
доказателства и от заключението на КСМЕ /пояснено по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК/, че направените от ищеца разходи са в причинна връзка с процесното ПТП,
като заплатената такса за избор на екип е направена по желание на пострадалия.
Правната възможност на
всеки пациент за избор на лекуващ лекар е уредена и гарантирана с нормата на
чл. 28 Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, която
норма предвижда, че избор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна
интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния
процес, посочена от пациента. Следователно, при извършването на медицински
манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и законодателят е
предвидил и гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своя
лекуващ лекар/екип, като извършените допълнителни разходи за осъществяване на
този избор са присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не
представляват луксозни разноски - напр. за подобрени битови условия и
допълнително обслужване, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение,
извън оказваната медицинска помощ, поради което заплатеното възнаграждение за
избор на лекуващ лекар/екип при извършване на необходимите медицински
манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите травматични
увреждания на ищеца вследствие на процесния деликт, представлява разумен
разход, поради което той е и правно обоснован.
Заплатеното
възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип от ищеца за извършване на
медицински манипулации, чрез които неговото здравословно състояние би се
подобрило, представляват имуществени вреди /под формата на имуществени загуби/,
които са в причинно-следствена връзка с осъществения от застрахования по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" деликт и също подлежат
на обезвреда.
Неоснователни са и
доводите за липса на причинна връзка между процесното събитие и разходите за
сумите от 51,12 лева и 20 лева, тъй като закупените
медикаменти нямали връзка с травмите от събитието. В тази връзка вещите лица по
КСМЕ са посочили, че при подобни травми с превантивна цел се предписва лечение,
което да благоприятства функциите на дихателните пътища, за да се предпази
пацентът от развитие на бронхити и бронхопневмонии. Ето защо съдът приема, че и
тези разходи са разумно извършени във връзка със следоперативното лечение на
пострадалия, с оглед което и правилно СРС е уважил иска и в посочената
част.
Възраженията на
ответника, че последващото оперативно лечение /извършено през месец юли 2018
г./ не е в причинна връзка с процесното събитие и не се касае за влошаване на
здравословното състояние на ищеца, което да е свързано с произшествието,
въззивният съд намира, че не следва да обсъжда по същество, предвид изводите за
недопустимост на съдебното решение в тази част, до които достигна по-напред в
мотивите на настоящото решение.
Въззивният състав на
съда намери за неоснователни и оплакванията на въззивника, че съдът неправилно отхвърлил
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
за когото се твърди, че бил поставен без обезопасителен колан по време на
настъпване на събитието. В тази връзка следва да се отбележи, че вещите лица - медицински
специалисти по ясен и недвусмислен начин са обяснили механизма на причиняване
на увредата, като в заключението си са посочили, че първоначално настъпилата травма
има характеристиките на коланна такава, а по отношение на уврежданията в
областта на лицето са изразили становище, че същите могат да възникнат и при
поставен обезопасителен колан. Не е налице основание съдът да постави под
съмнение заключението на вещите лица в тази част. Механизмът на реализиране на
произшествието – удар в дърво с предна дясна част /където като пътник се е
намирал ищецът/, със завъртане на автомобила и последващият му сблъсък с
крайпътен скат, дават основание на вещите лица да заключат, че ако не е бил с
поставен колан, ищецът би получил много по-тежки травми в областта на главата и
гръбначния стълб. Следователно правилно първият съд не е възприел за
основателно това възражение и е присъдил обезщетение за имуществените вреди,
причинени на ищеца, в пълния първоначално заявен размер.
При липсата на други
доводи във въззивната жалба и предвид наличието на съвпадение в изводите за
основателността на първоначално заявения иск за сумата от 6026,52 лева на двете
съдебни инстанции, обжалваното решение в частта, с която ответникът е осъден да
заплати на ищеца сума до посочената, като обезщетение за причинени му
имуществени вреди при ПТП, реализирано на 28.01.2018г. около 07:00 часа на пътя
гр. Варна – к.к. „Златни пясъци“, път ГП I-9 на 98 км., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.05.2018г. до окончателно изплащане на
сумата, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно по изложените
по-горе съображения.
По разноските:
С оглед изхода от спора
първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано и в частта за разноските.
В хода на производството пред СРС ищецът е направил разноски в общ размер на
1804,20 лева. Ответникът пък е сторил разходи във връзка с производството в
размер на 555 лева, като към посочената сума и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение за тази фаза на процеса в размер
на 100 лева. На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски за
уважената част от иска в размер на 878,74 лева, а на ответника на основание чл.
78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК – за частта, за която производството се прекратява с
въззивното решение, или сума в размер на 335,98 лева. Ето защо решението на СРС
следва да се отмени в частта, с която в тежест на ответника се възлага сума над
878,74 лева до присъдения с решението размер от 1804,20 лева. Следва да се
присъдят разноски за производството пред районния съд в полза на ответника
застраховател в размер на сумата от 335,98 лева.
За въззивното
производство разноски също се следват и на двете страни. Въззивникът е заплатил
държавна такса в размер на 247,47 лева, като съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 50 лева. Като взе
предвид частта от иска, за която производството се прекратява, на въззивника
следва да се присъди сумата от 152,59 лева. По претендираното по реда на чл.
38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния представител на въззиваемия адвокатско
възнаграждение, въззивният съд приема, че такова е дължимо. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между въззиваемия и
неговия процесуален представител, в който е посочено, че представляваният е
материално затруднен, с оглед което е освободен от заплащане на адвокатско
възнаграждение, но все пак такова е договорено в размер на 2000 лева. По
аргумент от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаи като настоящия, ако в
съответното производство насрещната страна се осъжда за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Ето защо възнаграждението,
което следва да се присъди в полза на адвоката, се определя от съда, като се
вземат предвид всички релевантни обстоятелства. Съдът не е обвързан от това,
което е посочено в договора, нито от представения списък, доколкото не се касае
за действително извършен от страната разход. Като взе предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, че във фазата на въззивното
производство е проведено едно единствено съдебно заседание, протекло без
отправени искания за събиране на доказателства, а защитата на въззиваемия не е
била изправена пред процесуални изненади, доколкото с жалбата не са наведени
нови доводи, които да не са били заявени пред първия съд, съдът намира, че
възнаграждението следва да се определи според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 901,20 лева. По съразмерност на процесуалния представител на
въззиваемия се следва сумата от 438,93 лева, каквато следва да се възложи в
тежест на въззивника.
Мотивиран от изложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 229558 от 30.09.2019 г., постановено по
гр.д. № 35084/2018 г. по описа на СРС, I гражданско отделение, 45 състав, в
частта, с която на основание чл.
432, ал. 1 КЗ З. „А.И.“ АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на К.В.К., ЕГН
**********, сумата над 6026,52 лева до присъдената с решението сума от 12
373,45 лева /за сумата от 6346,93 лева, с която с определение, постановено в
открито съдебно заседание на 21.02.2019 г., е допуснато увеличение на
предявения иск/, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди
при ПТП, реализирано на 28.01.2018г. около 07:00 часа на пътя гр. Варна – к.к.
„Златни пясъци“, път ГП I-9 на 98 км., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.05.2018г. до окончателно плащане и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочената част.
ОТМЕНЯ
решение № 229558 от 30.09.2019 г., постановено по гр.д. № 35084/2018 г. по
описа на СРС, I гражданско отделение, 45 състав, в частта за разноските, с
която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. „А.И.“ АД, ЕИК *******, е осъдено да
заплати на К.В.К., ЕГН **********, сумата над 878,74 лева до присъдения с
решението размер от 1804,20 лева, разноски за производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 229558 от 30.09.2019 г., постановено по гр.д.
№ 35084/2018 г. по описа на СРС, I гражданско
отделение, 45 състав, в частта, с която на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ З. „А.И.“ АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на К.В.К., ЕГН
**********, сумата до 6026,52 лева, представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди при ПТП, реализирано на 28.01.2018г. около 07:00 часа на пътя
гр. Варна – к.к. „Златни пясъци“, път ГП I-9 на 98 км., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.05.2018 г. до окончателното плащане, както
и в частта за разноските, с която З. „А.И.“ АД, ЕИК *******, е осъдено да
заплати на К.В.К., ЕГН **********, сумата до 878,74 лева, разноски за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА
К.В.К., ЕГН **********, да заплати на З. „А.И.“ АД, ЕИК *******,
сумата от 335,98 лева - разноски за производството пред СРС, както и сумата от 152,59
лева - разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД, ЕИК *******,
да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв. на адвокат Н.
Ангелова М., ЕГН **********, сумата от 438,93 лева – адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на К.В.К. във
въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.