Решение по дело №2654/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1479
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20201000502654
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1479
гр. София , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502654 по описа за 2020 година
С решение № 8 от 26.06.2020 г., по гр.д. № 478/19 г., ОС Видин, отхвърля иска на
АСП срещу Ц. С. В. и Б. М. Д. за признаване за установено, че лицето Б. М. Д. не е
биологичен баща на детето С. Б. М.. Със същото решение се отхвърля и иска на АСП
срещу същите ответници за заличаване вписването на лицето Б. М. Д. като баща в акта за
раждане на С. Б. М..
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция за социално
подпомагане, РДСП Видин. Намира, че с решението не се защитават интересите на детето.
Изтъква се, че съдът не е обсъдил данните в социалния доклад и препоръките на социалния
работник. Моли да се отмени решението и „да се потвърдят“ исковете.
Ответниците Ц. С. В. и Б. М. Д. не вземат становище по жалбата в писмен отговор,
но лично в съдебно заседание заявяват, че оспорват същата.
Представителят на Прокуратурата оспорва жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 66, ал. 4 СК.
1
Ищецът Агенция за социално подпомагане – РДСП – Видин депозира искова молба, в
която твърди, че детето С. Б. М. е била припозната от Б. М. Д., който обаче не е неин
биологичен баща. Сочи, че детето е родено през 2013 г., по което време майка му не е имала
отношения с Б. Д., а връзката им датира от много по-късен етап. Изтъква, че припознаването
не е извършено в интерес на детето, което има право да знае произхода си. Излагат се
съображения, че детето е отглеждано предимно в приемно семейство.
Ответниците Ц. С. В. и Б. М. Д. оспорват исковата претенция.
При служебна проверка на допустимостта на постановеното от първоинстанционният
съд решение, настоящият състав намира, че същото следва да се обезсили.
Относимо към настоящия казус е становището, закрепено в определение № 1488 от
08.12.2009 г. по гр. д. № 1462/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В същото макар и въз основа на
отменения СК, е разяснено, че при разглеждане на иск по чл. 38 от стария СК
(кореспондиращ с иска за оспорване на припознаване по новия СК – чл. 66), процесът е
допустим, когато в него участват и майката на детето, и самото малолетно дете, чрез особен
представител. В настоящият случай Агенцията за социално подпомагане не е насочила
надлежно иска си срещу всички задължителни и необходими другари, спрямо които
постановеното решение ще има правен ефект. Според т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, задължителното другарство представлява частен случай
на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за
неговата допустимост - общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието
участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна
процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. В
задължителната практика (ТР № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК) е
прието, че задължителното необходимо другарство е налице както в изрично предвидените
от закона случаи (например при спорове за установяване на произход по чл. 68 и 69 СК, при
процесуална субституция по чл. 26, ал. 4 ГПК и др.), така и когато естеството на спора
налага това, защото с решението се засягат правата на всички другари (например при иск за
изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, съсобствениците и носителите на ограничени вещни права на
ползване при спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС, при съдебна делба и др.).
Цитираното в ТР по тълк.д. № 3/2016 г. на ВКС, ОСГК, изброяване не е изчерпателно,
поради което във всички случаи, когато е налице общност в правата и задълженията на
другарите следва да се извършва преценка доколко естеството на спора налага общото
предявяване на иска от или срещу всички другари. В настоящият случай именно поради
естеството на спора се налага в процеса на участва и детето, чието припознаване е предмет
на предявения иск. Неучастието му, като пропуск в пасивната процесуално правна
легитимация, не може да се санира в настоящото производство и постановеното решение на
ОС Видин подлежи на обезсилване.
Воден от горните мотиви съдът
2
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 8 от 26.06.2020 г., по гр.д. № 478/19 г., ОС Видин.
ВРЪЩА преписката на първоинстанционния съд за разглеждане на иска по чл. 66, ал.
5 СК при участие в производството и на детето С. Ц. С., чрез назначен от съда особен
представител.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3