РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 34

09.01.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесетата година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 2049 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба от Е.К.Т., подадена чрез адв.Я.С. против Решение № 2153-15-122/08.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-104/07.04.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Заинтересованата страна „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД не взема становище.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Видно от събраните по делото доказателства, административното производство е инициирано въз основа на постъпила в ТП на НОИ - Пловдив декларация за трудова злополука, според която на 15.12.2016 г. около 10,00 ч. на адрес гр. Кърджали, ул. „Клокотница" № 2, е станала трудова злополука с Р.Н.Х., назначен на длъжност „електромонтьор, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи" в „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД - гр.Пловдив, КЕЦ Кърджали. Декларацията е подадена от работодателя и е заведена с вх. № 5101-15-365 от 19.12.2016 г. на ТП на НОИ - Пловдив. Съгласно указания на ЦУ на НОИ и ИА „ГИТ", декларацията е изпратена в ТП на НОИ -Кърджали за разследване на инцидента и съставяне на протокол за резултатите от разследването.

Със Заповед № 1015-08-164/27.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Кърджали е назначена комисия, която да проведе разследване по повод декларираната злополука. За резултатите от проведеното разследване е изготвен Протокол № 5103-08-1/26.01.2017 г. на ТП на НОИ - Кърджали.

На основание фактите и обстоятелствата, обективирани в Протокол № 5103-08-1/26.01.2017 г. на ТП на НОИ - Кърджали и останалите събрани в рамките на административното производство доказателства, е издадено Разпореждане № 5104-15-104/04.07.2017 г. на длъжностното лице но чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив, с което така декларираната злополука, не е приета за трудова злополука. В проведено производство по чл.117 от КСО разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-15-122/18.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив.

Спорът по делото се изразява в това дали станалият инцидент на 15.12.2016 г. с Р.Н.Х. съставлява трудова злополука.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт.

Анализирайки разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО се стига до извода, че за да бъде възприета дадена злополука (инцидент) като трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, следва да са налице следните елементи на фактическия състав: внезапно увреждане на здравето, осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането/смъртта/, и причинна връзка с настъпилото увреждане.

Няма спор, че Р.Н.Х. е бил назначен на длъжност „електромонтьор, поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи" в „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД - гр.Пловдив, КЕЦ Кърджали т.е. същият е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1 от КСО.

Видно от събраните по делото доказателства също така, на въпросната дата, по повод изпълнение на служебните си задължения Р.Н.Х. е излязъл от сградата на КЕЦ Кърджали в 09:15 ч. със служебния автомобил peг. № ***и след като е посетил адрес на клиент на ул. „Иван Вазов" № 42, е потеглил към други адреси на клиенти. Около 10:10 ч. във връзка с посещение на адрес по заявление на клиент на адрес гр. Кърджали, ул. „Клокотница" № 2 пострадалият е управлявал служебния автомобил, когато автомобилът е спирал, а шофьорът /Р.Н.Х./, държейки се за гърдите е отворил вратата и се е свлякъл на земята без да успее да слезе от него. Автомобилът е продължил да се движи с много ниска скорост и се е спрял в автомобила на друго лице (свидетелка), който е бил спрян на пътното платно. Повикан е екип за спешна помощ, който при пристигането си е констатирал смъртта на Р.Н.Х..

При разследването на инцидента е представена съдебномедицинска експертиза на тялото на Р.Х.№ 85/2016 г„ изготвена от Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД - гр. Кърджали. Съгласно заключението на експерта, смъртта на Р.Н.Х. се дължи на остра сърдечно-съдова недостатъчност вследствие на кръвоизлив в сърдечната торбичка /сърдечна тампонада/, възникнал при разкъсване на стената на разширената възходяща част на аортата /аортна аневризма/.

Съгласно чл.60, ал.2 от КСО, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Следващата алинея на същата разпоредба гласи, че в случаите на нетравматично увреждане на здравето, какъвто несъмнено е и разглеждания случай, длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.

В случая е налице издаденото експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД №0966/10.03.2017г., с което органите на медицинската експертиза в съответствие с чл.66, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (ДВ № 36/2010 г.) не намират причинна връзка между условията на труд, при които е станал инцидентът и настъпилата смърт на Р.Н.Х.. Съгласно писмо изх.№ 208/31.03.2017 г. на Регионална здравна инспекция - Кърджали до ТП на НОИ - Пловдив, РКМЕ - гр. Кърджали е уведомила всички заинтересовани страни, и в РКМЕ - Кърджали не са постъпвали жалби в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на експертното решение.

При тези данни, правилно длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив не е приело декларираната с лицето Р.Н.Х. злополука, за трудова такава, поради което не е налице твърдяното нарушение на материалноправните разпоредби.

Не е налице и нарушение на административнопроизводствените правила. Първостепенния административен орган е извършил пълно и всестранно изследване на обстоятелствата във връзка с инцидента с Р.Х., като са събрани необходимите писмени и гласни доказателства, които от своя страна изцяло са коментирани и взети предвид от контролиращия администативен орган.

Неправилно е твърдението, че Ръководителят на територилното поделение не следва да се съобрази с решението на органите на медицинската експертиза. Ограничението по чл.60, ал.2 от КСО представлява специално правило относно доказването на причинна връзка между увреждането /смъртта/ и условията на работа, което се отнася както за органа, който издава първоначалния административен акт, така и за по-горестоящия административен орган който се произнася при задължителното обжалване по административен ред. В този смисъл е и актуалната съдебна практика-съдебно решение №10194/01.08.2017г. на ВАС по адм.д.№2467/2017г., VI състав. Цитираното в жалбата решение №1043 от 16.06.2017г. по адм. д.№2998/2016г. по описа на Административен съд-Пловдив, не променя това съществуващо становище, доколкото касае коренно различен казус, а и е благоприятно за ответната страна.

Що се отнася до представената, както в хода на административното производство, така и в съдебно производство съдебно-медицинска консултация №2 от 2017г., последната не следва да се кредитира, тъй като е съставена извън провежданите пред административния орган и съда производства.

Неоснователно е и заявеното с жалбата твърдение за нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Както става ясно от приобщените по делото две административни дела №2260/2017г. и №3487/2017г., и двете по описа на Административен съд-Пловдив, а и с оглед постановяването на процесното решение, предмет на настоящето дело, на жалбоподателката е осигурена възможност да упражни правото си на защита посредством обжалване на неблагоприятния за нея административен акт Разпореждане № 5104-15-104/04.07.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив. Възраженията й досежно невъзможността за обжалването на експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД №0966/10.03.2017г. включително и твърденията за незаконосъобразност на същото, са неотносими към настоящия правен спор, но и не се потвърждават от наличните по делото доказателства.

Предвид изложеното правилно и ръководителят на поделението е оставил без уважение жалбата против първоначалния административен акт.

В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да опровергаят изводите на административния орган.

На основание гореизложеното и с оглед на събраните в рамките на административното и съдебно производство писмени доказателства не се доказва, че станалият с Р.Н.Х. на 15.12.2016 г. инцидент с фатален за него край, съставлява трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

Налага се изводът за законосъобразност на Решение № 2153-15-122/08.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-104/07.04.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив. Жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, същото е в размер на 100 лева за настоящата инстанция.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.Т.,***, ЕГН **********, подадена чрез адв.Я.С. против Решение № 2153-15-122/08.06.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-15-104/07.04.2017 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив.

 

ОСЪЖДА Е.К.Т.,***, ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: