МОТИВИ на присъда от 24.01.2019 г. по н.о.х.д. № 433/2018
г. по описа на Софийски окръжен съд, НО - четвърти състав.
С.о.п. е внесла обвинителен акт
за разглеждане в С. окръжен съд, с който е повдигнато обвинение срещу
подсъдимия В.Ц.Д., с установена по делото самоличност, за това, че на 11.02.2018 г., в с.С.,
община Б., област Софийска, ул.”*****”, отнел чужди движими вещи – паричната сума от 110,00
лева и един брой червено, кожено портмоне, с правоъгълна форма и сребристо
украшение в горната част, подобно на катарама, на стойност от 10,00 лева,
всичко на обща стойност от 120 лева, от владението на Е.И.В.,***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /блъснал пострадалата
от велосипеда на земята/ и деянието е извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”а” от НК /след като е бил осъден по НОХД №
4941/2012 г. на СГС за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК/ -
престъпление по чл.199 ал.1,
т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.”а” от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия В.Д. така, както е формулирано в обвинителния акт,
като заявява, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните
в хода на съдебното следствие, доказателствени материали – свидетелски
показания, обясненията на подсъдимия, извършеното разпознаване. С оглед на това,
прокурорът предлага подсъдимия Д. да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението, за което обвинен. По отношение на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия, представителят на държавното обвинение предлага същото
да бъде определено в размер на шест години лишаване от свобода, като се
постанови то да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. По мнение на
прокурорът, иззетото по делото като веществено доказателство – червено кожено
портмоне, следва да бъде върнато на пострадалата, а направените разноски по
делото – възложени в тежест на подсъдимия.
Назначеният
на подсъдимия В.Д. служебен защитник – адв.Я. пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като повдигнатото срещу подзащитния му обвинение, не
е доказано по категоричен начин. Счита, че единствените преки доказателства в
подкрепа на обвинението са показанията на самата пострадала – свидетелката Е.В..
В тази връзка, по мнение на защитата следва да бъдат игнорирани като неистинни
показанията на свидетелката В., дадени от нея в хода на съдебното следствие,
доколкото същите са в пълно противоречие с тези, депозирани от нея в първата
фаза на процеса, в които е съобщила, че грабежа е извършен от непознато за нея
лице. Според защитникът, не следва да убягва от вниманието на съда и факта, че
ако действително пострадалата В. е посочила подсъдимия, като лицето, извършило
грабежа, както самата тя твърди в показанията си, буди недоумение
обстоятелството, че процесуалното действие – разпознаване е проведено на
следващия ден. В тази насока се сочи още от защитникът, че протокола от
извършеното разпознаване на подсъдимия от свидетелката В., следва да се изключи
от доказателствената съвкупност по делото, тъй като самото разпознаване не е
извършено по предвидения в процесуалния закон ред. В тази връзка, защитникът
моли съда да обърне внимание на обстоятелството, че при провеждането на това процесуално-следствено
действие, подсъдимия Д. е бил лишен от адвокатска защита, като по този начин са
били нарушени неговите процесуални права. Относно дадените в хода на съдебното
следствие, обяснения на подсъдимия, в които е направил признание за извършеното,
защитникът моли да бъдат ценени от съда в съвкупност с останалите
доказателства. Защитата твърди, че направените от подсъдимия самопризнания не
са достоверни и обективни, основание за което извежда от вътрешната им
противоречивост /подсъдимия заявява, че не е бутал пострадалата на велосипеда и
не е взимал пари от нея, но същевременно се признава за виновен за извършването
на грабежа й/, като и от несъответствието им с другите доказателствени
материали /подсъдимия твърди, че е отнел портмонето на пострадалата от бял
найлонов плик, докато от показанията на В. се установява, че пликът е жълт на
цвят/. Според защитникът, основния мотив на подсъдимия за направените от него
признания по обвинението, е не неговата виновност, а желанието съда да му наложи
по-леко наказание, тъй като „е рецидивист”. Предвид това моли съда, след като
обсъди всички изложени от него доводи, да постанови присъда, с която да
оправдае подсъдимия Д. по така повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
В.Ц.Д. моли съда да постанови оправдателна присъда, основавайки се на
твърдението си, че не е извършил деянието, за което е обвинен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
На
11.02.2018 г., следобяд, свидетелката Е.И.В.,***, се придвижвала с велосипед
към дома си в селото. Същата носела жълт на цвят найлонов плик, в който държала
портфейла си /червен, кожен с правоъгълна форма и сребристо украшение в горната
част/, съдържащ паричната сума от 110 лева, лична карта и монети. Пликът бил
поставен на рамката на кормилото на колелото.
Придвижвайки
се по този начин, свидетелката В. *** и продължила движението си по ул.”********”,
като на ъгъла на улиците забелязала да стой подсъдимия В.Ц.Д.. Свидетелката В.
познавала подсъдимия, както и адреса, на който същия живеел, тъй като и той бил
от с.С.. След като свидетелката В. минала покрай подсъдимия, последният я
настигнал в гръб и я блъснал с ръце силно напред. В резултат на това
свидетелката В. паднала от велосипеда на земята. Тогава подсъдимия Д. взел от
рамката на колелото, жълтия найлонов плик, в който било портмонето на
свидетелката В. и побягнал. Малко след това свидетелката В. се съвзела,
изправила се и тръгнала към дома си, движейки се по ул.”*******”. В близост до
мястото на инцидента свидетелката В. намерила захвърлени на земята жълтия
найлонов плик, както и портфейла си. В него открила личната си карта, но
паричната сума от 110 лева липсвала. В 15,36 часа свидетелката В. подала сигнал
на телефона за спешни повиквания 112, като съобщила за извършен грабеж в с.С.. След
това отишла и в РУП – гр.Б., където дежурни полицейски служители били
свидетелите – Л. П. Л. /инспектор „Криминална полиция”/ и П. А. А.
/мл.инспектор/. На същите свидетелката В. разказала за случилото се, като
съобщила името и адреса на лицето, което я бутнало от велосипеда на земята и й
взело портмонето – подсъдимия В.Д.. Полицейските служители веднага посетили
посочения от В., адрес ***, където намерили подсъдимия. Същият бил отведен в
РУП Б. и задържан.
В хода на образуваното досъдебно производство № 70/2018 г. по описа на РУП – гр.Б., било извършено на датата 12.02.2018 г. разпознаване от пострадалата свидетелка Е.И.В., при което същата посочила
подсъдимия В.Ц.Д. като лицето „извършило грабежа и отнело й сумата от 110 лева”. За така извършеното процесуално действие бил съставен протокол от същата
дата – л.24 – 26 от ДП.
С протокол
за доброволно предаване от 19.02.2018 г. /л.48 от ДП/ пострадалата Е.В. предала
на разследващ полицай от РУП – гр.Б., червено кожено портмоне, с правоъгълна
форма, със сребристо украшение в горната част, подобно на катарама.
Според
изготвеното заключение по съдебно-оценителната експертиза, пазарната стойност
на гореописаното портмоне, към датата на деянието, възлиза на сумата от 10,00 /десет/ лева.
Подсъдимият
В.Ц.Д. е роден на *** г. в гр.Б. и живее в същия град, неженен, с основно образование,
безработен. Видно от приложената справка за съдимост, същият е осъждан
многократно, като последното му осъждане е по НОХД № 4941/2012 г. на СГС, по
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест
месеца, което същия е изтърпял на датата 22.10.2015 г. Съгласно представената от
РУП – гр.Б. характеристична справка за подсъдимия Д., същият е криминално
проявен, с устойчив престъпен уклон, поддържа контакти с лица от криминалния
контингент.
Гореизложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласните доказателствени средства - показания на свидетелите Е.И.В., Л. П. Л., П.
А. А., отчасти обясненията на подсъдимия В.Д.; писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за разпознаване /л.24-26 от ДП/, протокол
за доброволно предаване, справка от Дирекция „НС112” /л.87 от ДП/, справка от
ГД”Изпълнение на наказанията” /л.71 от ДП/, характеристична справка за
подсъдимия В.Д. /л.34 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /л.27-33 от ДП/;
способите за доказване – заключение на
съдебно-оценителната експертиза; иззетото по делото веществено доказателство –
червено, кожено портмоне.
Именно въз основа на тези доказателствени
източници и основно на показания на пострадалата свидетелка Е.В., съпоставени и
проверени с тези на свидетелите Л.Л. и П.А., настоящият състав на СОС прие за
установено от фактическа страна, че инкриминираната престъпна дейност по
насилственото отнемане на процесните вещи от владението на свидетелката В. е
осъществена именно от подсъдимия В.Д.. В тази насока съдът взе предвид
показанията на свидетелката Е.В. – тези, депозирани от нея в хода на съдебното
следствие, в които категорично и детайлно описва извършването на престъпните
действия спрямо нея от лице, което без съмнение разпознала, като подсъдимия В.Д..
Показанията на свидетелката В. относно това обстоятелство намират потвърждение
в показанията на свидетелката Л.Л. – полицейския служител от РУП Б., пред която
веднага след деянието, свидетелката В. подала сигнал за случилото си, като
посочила името и адреса на лицето, което я ограбило. Достоверността на
показанията на свидетелката В. досежно този факт /авторството на деянието/ се
проверява и от показанията на другия разпитан по делото полицейски служител,
който дава информация за подаденото от пострадалата оплакване в полицейското
управление, за извършен спрямо нея грабеж от познато лице – подсъдимия Д..
Съдът кредитира изцяло дадените в хода на съдебното
следствие показания на свидетелката Е.В.. Независимо от положението й на
пострадало лице от извършеното спрямо нея престъпно посегателство, не е налице
никакво съмнение за нейна пристрастност, заинтересованост и необективност при
излагане на фактите от значение за делото. Показанията на свидетелката В. са
подробни, детайлни, последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи
на останалите доказателства, каквито са показанията на свидетелите П.А. и Л.Л.,
данните, съдържащи се в ангажираните писмени доказателствени средства и в
частност – в протокола за извършеното разпознаване на подсъдимия от
пострадалото лице. Показанията на свидетелката В. са източник на доказателства
за обстоятелствата относно времето и мястото на извършеното спрямо нея
противозаконно отнемане на личните й вещи и употребеното за тази цел физическо
въздействие; неговия извършител, и в частност – съпричастността единствено на
подсъдимия В.Д.; начина на осъществяване на самото деяние. За да се довери
изцяло на показанията на пострадалата свидетелка Е.В., съдът взе предвид пълното
съответствие в отделните им части с останалите събрани по делото
доказателствени материали, а именно: в подкрепа на твърдяния от пострадалата
факт, че за отнемане на процесните вещи, подсъдимия употребили спрямо нея сила, като я бутнал от
велосипеда на земята, са показанията на свидетелите Л. и А. дали сведения, че
веднага след деянието, възприели пострадалата изцапана с кал. На следващо място, /както бе
посочено по-горе/ показанията на свидетелката В. относно обстоятелството, че автор
на извършеното спрямо собствеността й престъпно посегателство е подсъдимия В.Д.,
намират доказателствена опора в показанията на свидетелите А. и Л.. На
показанията на тези свидетели, съдът даде вяра изцяло, тъй като същите са
последователни, логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи по между си.
Също така, последно изброените гласни доказателствени източници, подкрепят и
дадената от свидетелката В. информация в показанията й, относно вида на
отнетите й вещи. В частност, авторството на деянието в лицето на подсъдимия Д.
се доказва по несъмнен начин и от извършеното действие по разследването в
първата фаза на процеса, обективирано в протокол от 12.02.2018 г. – разпознаване
от пострадалата свидетелка Е.В., при което същата посочила подсъдимия като
лицето, което й отнело със сила паричната сума от 100 лева. Посоченото
разпознаване е извършено при спазване на процесуалните изисквания към
провеждането на това действие по разследване, направено е преди привличането на
обвиненото лице в това му качество и към извършването му органът на досъдебното
производство е пристъпил, след като участвалата в това действие свидетелка е
дала достатъчно подробно описание на външността на лицето, за което е
свидетелствала. Предвид това и противно на релевираното възражение от защитата,
обсъжданото писмено доказателствено средство се явява годно такова в полза на
обвинителната теза. Напълно несъстоятелен е и доводът на защитникът, че при
провеждането на това действие по разследването, е било нарушено правото на
защита на подсъдимия Д., тъй като той е бил лишен от адвокатска защита. Видно
от съставеният протокол, разпознаването е извършено на датата 12.02.2018 г.,
във времевия интервал 10,00 – 10,20 ч., а обвиненото лице В.Д. е бил привлечен
в качеството на такъв на същата дата, в 16,15 часа, т.е. към момента на
извършеното с него разпознаване същият не е имал процесуалното качество на
обвиняем и за органите на досъдебното производство не е съществувало задължение
да му осигурят защитник.
В обобщение на гореизложеното, този състав
на СОС прие показанията на свидетелката Е.В. за добросъвестни, достоверни и
обективни. Доколкото е налице противоречие в показанията й от двете фази на
процеса, касаещо идентичността на лицето, извършило насилственото отнемане на
личните й вещи /в досъдебното производство същата е заявила, че е била ограбена
от непознато за нея лице/, според СОС, не води до цялостното им дискредитиране
и може да се обясни с изпитвания от свидетелката В. в началото на образуваното
досъдебно производство, страх да разкрие самоличността на извършителя, поради
това че живеят в едно населено място с подсъдимия и се познават. В този смисъл
е и заявеното от свидетелката В. пред настоящи съдебен състав, при проведения й
разпит в съдебно заседание. Основание да приеме, че именно това е причината за
констатираното противоречие в показанията на свидетелката В. в двете фази на
процеса, съдът откри и в показанията на свидетелите Л. и А., които носят
информация, че на свидетелите в качеството им на полицейски служители, В.
обяснила, че познава извършителя и им съобщила имената и адреса му.
Съдът
не кредитира дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимия В.Д.
в частта им, в която същия твърди, че не бутнал свидетелката В. от велосипеда
на земята, а единствено е дръпнал чантата й, в която била процесната парична
сума. Съдът обсъди обясненията на подсъдимия Д., във връзка с останалия
доказателствен материал, който кредитира, и констатира, че в посочените части,
обясненията на подсъдимия са в противоречие с него. Както бе посочено по-горе
относно тези обстоятелства съдът се довери напълно на показанията на свидетелите
Е.В., Л.Л. и П.А., които намери за правдиви и обективни. Именно с оглед на тези
им характеристики /тяхната вътрешна противоречивост, нелогичност,
непоследователност, противостоенето им на всички останали, кредитирани от съда
доказателства/ обясненията на подсъдимия Д. в посочените части, съдът прие
единствено като лансиращи защитната му версия.
Съдът кредитира изцяло и възприема за достоверни
данните, съдържащи се в прочетените и
приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства, тъй като по
делото липсват каквито и да са доказателства, които да ги оборват или
опровергават.
Съдът възприема изцяло и заключението на изготвената
и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, тъй като това заключение в пълнота
е отговорило на поставените задачи, ясно и обосновано е и с оглед на данните по
делото не възниква никакво съмнение относно неговата достоверност.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и във взаимната им връзка, се
установява по един несъмнен и категоричен начин, че подсъдимия В.Ц.Д.
на датата 11.02.2018 г., в с.С.,
община Б., област Софийска, ул.”*******”, отнел чужди движими вещи – паричната
сума от 110,00 лева и един брой червено, кожено портмоне, с правоъгълна форма и
сребристо украшение в горната част, подобно на катарама, на стойност от 10,00 лева,
всичко на обща стойност от 120 лева, от владението на Е.И.В.,***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /блъснал пострадалата
от велосипеда на земята/ и деянието е извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1, бук.”а” от НК /след като е бил осъден по НОХД №
4941/2012 г. на СГС за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66
ал.1 от НК/, като по
този начин от обективна и субективна страна осъществил състава на престъпление
по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с
чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.”а” от НК.
От
обективна страна безспорно се установява, че подсъдимия В.Д. на датата 11.02.2018 г., в с.С.,
област Софийска, е отнел чужди движими вещи – паричната сума от 110,00 лева и един брой червено,
кожено портмоне, на стойност от 10,00 лева, от владението на Е.В., с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е употребил сила. Изпълнителното деяние в случая е осъществено
от подсъдимия Д. с два акта - същия е употребил сила, т.е. физическо
въздействие пряко върху личността на владелеца на посочената вещ – свидетелката
В., като с ръцете си я бутнал в гърб от велосипеда на земята и едновременно с
така осъществената физическа принуда е осъществил и другия акт от съставното престъпление
– „отнемане”, като е прекъснал досегашното владение върху процесните движими
вещи, осъществявана от свидетелката Е.В. и същевременно е установил своя
фактическа власт върху тези вещи. Употребената от подсъдимия сила /физическа принуда/
по отношение на свидетелката В. в случая е била функционално подчинена на
реализираното намерение на подсъдимия за прекъсване фактическата власт на тази
свидетелка върху процесните движими вещи и за установяване на негова такава.
Т.е използваната принуда е била начин за преодоляване на съпротивата на
свидетелката В. и за създаване на условия за отнемането на движимата вещ. С преминаване
на последната във фактическата власт на подсъдимия Д., изпълнителното деяние на
престъплението „грабеж” е било довършено.
От обективна страна е налице и
квалифициращото обстоятелство, а именно деянието на подсъдимия е извършено при
условията на опасен рецидив. Това е така, доколкото деянието, предмет на
настоящото наказателно производство е извършено от подсъдимия Д., след като
същият е бил осъден за тежко умишлено престъпление /чл.199 ал.1, т.4, вр.
чл.198 ал.1, вр. чл.20, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК/ с влязла в сила на
16.11.2012 г. присъда /споразумение/ по н.о.х.д. № 4941/2012 г. на С. градски
съд, с което му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от
свобода и изпълнението на което наказание не е отложено на основание чл.66 от НК, т.е. деянието, предмет на настоящото наказателно производство е извършено
от подсъдимия Д. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1,
бук.”а” от НК. От изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по посочената
присъда до извършване на деянието, предмет на настоящето наказателно
производство, не е изтекъл петгодишния срок по чл.30 ал.1 от НК, тъй като Д. е
изтърпял това наказание на датата 22.10.2015 г. /видно от справка изходяща от
ГД”ИН” – л.71 от ДП/.
От
субективна страна подсъдимия В.Д. е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същия е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че предмета на престъплението
– червено, кожено портмоне и намиращата се в него парична сума от 110 лева, които
са във владението на свидетелката В., са чужди вещи, които се намират във
владение на собственика им, който не е съгласен да му бъдат отнети, и че това
несъгласие преодолява чрез упражнената спрямо свидетелката В. физическа принуда.
Подсъдимият е съзнавал също и обстоятелството, че извършва деянието си след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било
отложено по реда на чл.66 от НК.
От
субективна страна е налице и специален субективен признак – подсъдимия Д. е отнел
процесните движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои.
Противозаконното присвоително намерение на подсъдимия е обективирано в
действията му по време на извършване на деянието, както и непосредствено след
извършването на деянието, изразяващи се в това, че същия е избягал от
местопрестъплението с отнетите вещ, които действия сочат на намерението на
подсъдимия фактически да се разпореди с тези вещи.
Предвид
гореизложеното, съставът на съда призна
подсъдимия В.Д. за виновен в
извършването на описаното по-горе престъпление по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с
чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, бук.”а” от НК и на основание същите
разпоредби от НК, приложени във връзка с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК го осъди на наказание лишаване от свобода за
срок от 7 /седем/ години.
За да
индивидуализира така наложеното на подсъдимия Д.
наказание лишаване от свобода в посочения размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства ниската парична равностойност на предмета на
престъплението, ниския интензитет на употребената принуда, направеното от него
самопризнание по част от значимите факти, обстоятелството, че част от
претърпените от пострадалата вреди са възстановени /отнетото й портмоне с лични
документи е било захвърлено от подсъдимия и е постановено връщането му след
влизане на присъдата в сила/. Като отегчаващи вината и отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия Д., съдът прецени обремененото съдебно
минало на подсъдимия, отрицателните характеристични данни за личността му, мотива
за извършване на деянието – да се облагодетелства по неправомерен начин. Поведението на подсъдимия се явява
достатъчно укоримо и на основание обстоятелството, че възпиращо,
предупредително и поправително не са му
въздействали
множеството предходно изтърпяни от него наказания лишаване от свобода и то за
престъпления от същия род като процесното, което обстоятелство характеризира
личността му, като такава с трайно изградени престъпни навици и склонност към
нарушаване на закона. В рамките на приетата квалификация на деянието, при
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. съдът не отчита като
отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства тези такива, които бяха
взети в предвид при обосноваването на квалифициращия елемент „опасен рецидив”
по смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”а” от НК.
При
определяне размера на наложеното на подсъдимия В.Д. наказание съдът взе в
предвид и степента на обществена опасност на същия /завишена, с оглед многократните
му осъждания/, както и тази на извършеното от него деяние - сравнително невисока,
доколкото конкретното престъпление не се отличава с нищо повече от обикновените
случаи на този вид престъпления, а напротив – грабежа е извършен с изключително
нисък интензитет на упражнената сила спрямо пострадалата.
След като
анализира така изложените смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на извършеното от него деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в
тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода под средния размер към
минималния такъв, предвиден за конкретното престъпление, а именно лишаване от
свобода за срок от 7 /седем/ години. Предвид материалното положение и
имотното състояние на подсъдимия В.Д. /същия е безработен, не получава никакви
трудови доходи и не притежава недвижими имоти/, както и за постигане целите на
наказанието по отношение на този подсъдим, съдът не намери необходимост от
налагане на същия и на наказание „конфискация на имуществото”.
На основание чл.57 ал.1, т.2, бук.”а” от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от седем години, наложено на подсъдимия В.Д..
От така наложеното на този подсъдим наказание лишаване от свобода за срок от седем
години съдът приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което същия
е бил задържан, а именно времето от 11.02.2018 г. до влизане в сила на
присъдата.
Съдът постанови след влизане в сила на
присъдата, иззетото по
делото като веществено
доказателство – един
брой червено кожено портмоне, собственост на пострадалата Е.И.В., да бъде
върнато на последната.
Предвид
този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия В.Д.
да заплати по сметка на РУП Б. направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 10,34 лева, както и по сметка на Окръжен съд
– гр.С. – тези, направени във фазата на първоинстанционното съдебно
производство в размер на 40,00 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, настоящия съдебен състав на СОС
постанови присъдата си.
Председател: