Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 04.10.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и пети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1980 по описа за 2020г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „Г.“ АД
срещу „А.Г.“ ЕООД при условията на обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 365, ал. 1 и чл. 101 ЗЗД за сумата 1 688 776,00 лв.
– главница, дължима съгласно договор от 12.06.2019г.;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 402 491,74 лв. – лихви за забава, изтекли
върху главницата в периода от 12.06.2018г. до 16.10.2020г.
Ответникът оспорва размера на предявените
искове с възражения за извършени частични плащания в погашение на задълженията
му по договора от 12.06.2019г.
Процесният договор от 12.06.2019г. (приет
като писмено доказателство по делото) е сключен между „Г.“ АД, „А.Г.“ ЕООД, „А.
Б.“ ЕООД и „А.Г.“ ЕООД.
Първата част от договора има характер на спогодба
по чл. 365 ЗЗД за уреждане на отношенията между страните във връзка с доставени
горива от ищеца на останалите дружества, като е признато за установено, че
ответникът „А.Г.“ ЕООД дължи на ищеца „Г.“ АД сумата 1 567 607,43 лв.
за доставени горива по 137 фактури, описани в приложение №1 към договора, „А. Б.“
ЕООД дължи на ищеца „Г.“ АД сумата 58 045,90 лв. за доставени горива по 5
фактури, описани в т. 1а от договора, а „А.Г.“ ЕООД дължи на ищеца „Г.“ АД
сумата 63 122,73 лв. за доставени горива по 6 фактури, описани в т. 1б от
договора.
Втората част представлява договор по чл. 101 ЗЗД, с който по съгласие на страните „А.Г.“ ЕООД встъпва като солидарен
съдлъжник в признатите задължения на „А. Б.“ ЕООД и „А.Г.“ ЕООД към ищеца,
включително за акцесорните задължения по описаните в договора фактури.
Сключването и съдържанието на договора от
12.06.2019г. не се оспорва от ответника.
Както се посочи по-горе, възраженията му
срещу предявените искове се изчерпват до твърдения за извършени плащания в
погашение на задълженията по договора, но представените от ответника писмени
доказателства в тази насока касаят все плащания по процесните фактури, които са
извършени преди датата на сключване на договора от 12.06.2019г.
Спор между страните относно погасителния
ефект на въпросните плащания, обаче дори да е бил налице, е разрешен с
установително действие по чл. 365, ал. 1 ЗЗД в отношенията им със сключването
на договора от 12.06.2019г. и обективираното в него съгласие относно изискуемостта
и размера на непогасените вземания по процесните фактури.
Независимо от това следва да се отбележи, че
заключението на изслушаната счетоводна експертиза по делото не опровергава, а
потвърждава непогасените размери на вземанията на ищеца срещу „А. Б.“ ЕООД и „А.Г.“
ЕООД по фактурите, посочени в договора от 12.06.2019г., а по отношение на
признатите с договора вземания на ищеца срещу ответника по фактурите, описани в
приложение №1 към договора, установява дори по-висок размер, като заключението
е изготвено и при отчитане на погасителния ефект на плащанията, за които ответникът
е представил писмени доказателства по делото с отговора срещу допълнителната
искова молба.
Възраженията на ответника, че експертизата е
изготвена без изследване на записите в счетоводството му, са неоснователни, защото
според обясненията на вещото лице причината за това е липса на съдействие от
самия ответник, но по-съществено в случая е, че дори да бяха установени записи
в счетоводството на ответника за плащания към ищеца, извършени след сключването
на договора от 12.06.2019г., сами по себе си подобни счетоводни записи не биха
били достатъчни с противопоставима на ответника доказателствена сила да
установят въпросните плащания.
Преки доказателства, но и конкретни твърдения
за извършени след 12.06.2019г. плащания в погашение на главните вземания на
ищеца, чиито основания, изискуемост и размери са признати с договора от
12.06.2019г., не са ангажирани от ответника, поради което дори само въз основа
на въпросния договор и в приложение на правилата за доказателствена тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК искът за присъждане на главниците по договора се явява
доказан по основание и за пълния му предявен размер от 1 688 776,00
лв.
В т. 3 от договора от 12.06.2019г. е
посочено, че към датата на сключването му законна лихва по чл. 86 ЗЗД върху
главниците не е начислявана за предхождащите дванадесет месеца, като от
цитираната клауза, а и от останалото съдържание на договора, не може да бъде
направен извод за съгласие на страните за определяне на конкретни размери и
периоди на задълженията за лихви върху главните вземания на ищеца за цена на
доставени горива, но също така и за опрощаване на част от акцесорните
задължения за лихви (в т. II.1 от договора изрично
е предвидено, че ответникът встъпва в дълг и по отношение на акцесорните
задължения, произтичащи от фактурите, издадени срещу „А. Б.“ ЕООД и „А.Г.“ ЕООД).
При това положение по отношение на
последиците от забавата за изпълнение на признатите главни вземания по договора
от 12.06.2019г. приложение намират общите правила на чл. 84, ал. 1, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, според които ответникът дължи лихви за забава върху неизпълнените
главни вземания в периода от падежа на всяко от вземанията до датите на
извършените пълни или частични плащания за погасяването им.
Лихвите за забава, изтекли върху главните
вземания на ищеца по процесните фактури от датата на падежа на всяка от
фактурите (но не по-рано от датата 12.06.2018г., която е началната дата на
периода, за който е предявен искът за лихви) до датата 16.10.2020г. (крайната
дата на периода на иска за лихви), изчислени от счетоводната експертиза по
делото по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г., включително
при отчитане на погасителния ефект на установените частични плащания по
фактурите съобразно правилата на чл. 76 ЗЗД, възлизат на общия размер 324 626,21
лв.
Предявеният осъдителен иск за лихви е доказан
по основание и следва да бъде уважен до посочения размер от 324 626,21
лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 402 491,74 лв.
искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които
другата страна е направила за производството по делото, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.Г.“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** 1, Бензиностанция – А.Г.да заплати на „Г.“
АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ, вр. чл. 365, ал. 1 и чл. 101 ЗЗД сумата 1 688 776,00 лв. –
главница, дължима съгласно договор от 12.06.2019г. за доставени горива на „А.Г.“
ЕООД, „А. Б.“ ЕООД и „А.Г.“ ЕООД по фактури, описани в договора и приложение №1
към него, ведно със законната лихва от 16.10.2020г. до изплащането на сумата,
на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 324 626,21 лв. – лихви за
забава, изтекли върху главните вземания по договора от 12.06.2019г. в периода
от 12.06.2018г. до 16.10.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 95 458,97
лв. – съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Г.“ АД с ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** срещу „А.Г.“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1, Бензиностанция –
А.Г.иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над
324 626,21 лв. до предявения размер от 402 491,74 лв.
ОСЪЖДА „Г.“ АД с ЕИК ********със седалище и
адрес на управление *** да заплати на А.Г.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** 1, Бензиностанция – А.Г.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 11,17 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: