№ 529
гр. Варна, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900123 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Скания
Файнанс България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Герман, Столична община, район „Панчарево“, ул.
„Манастирска воденица“ №5, срещу „Девня Трейд“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Топра Хисар“ №14, ет.3,
ап.8 и „ЗС- Механизация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Казашка река, община Аврен, ж.к. „Оранжериен комплекс“ иск
с правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответниците следните суми: сумата
от 33 760.99лв. главница по обратен изпълнителен лист по ч.гр.д.
№15994/2010г. на РС – Варна, 2828.79лв. разноски по изп.д.
№20208410401482/2020г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев, 2000лв.
адвокатско възнаграждение и 72лв. други такси, начислени по същото
изпълнително дело, като вземането за главница е прехвърлено от „ЗС –
Механизация“ ЕООД на „Девня Трейд“ ЕООД с договор за цесия от
23.06.2015г.
Твърди се в исковата и уточняващата молба, че на 03.11.2021г. ищецът
получил покана за доброволно изпълнение по гореописаното изпълнително
дело, образувано по молба на взискателя „ЗС – Механизация“ ЕООД.
Последният прехвърлил вземането си по обратния изпълнителен лист с
договор за цесия от 23.06.2015г., поради което ЧСИ конституирал „Девня
Трейд“ ООД като взискател. Излага се, че предмет на изп. д. е остатък от
главница по посочения обратен изпълнителен лист, по отношение на което
вземане с влязло в сила решение №196/07.08.2019г. по в.т.д. №363/2018г. на
Апелативен съд – Варна е отхвърлен искът на „Скания Файнанс България“
ЕООД за установяване неговата недължимост. Поддържа се, че вземанията по
обратния изпълнителен лист понастоящем са погасени чрез извършено от
страна на ищеца прихващане след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание и след като
решение №196/07.08.2019г. по в.т.д. №363/2018г. на Апелативен съд – Варна
е влязло в сила. Излага се, че мотивът на ВнАпС да отхвърли иска за
1
недължимост на сумите по в.т.д. №363/2018г. бил, че към онзи момент
активното вземане на ищеца не е било безспорно доколкото е било предмет
на арбитражно производство по дело №163/2014г. на Арбитражен съд при
БТПП. Настоява се, че ВнАпС е приел, че възможността за прихващане е
възникнала след окончателно приключване на арбитражния спор, поради
което към момента на въззивното решение, предпоставките за настъпване на
компенсация не са били налице. Сочи се, че междувременно арбитражното
решение от 08.01.2018г. е влязло в сила на 12.01.2018г. и с отправени
изявления до ответниците от 13.09.2021г. и 26.01.2022г. ищецът прихванал
вече безспорното си вземане по арбитражното решение с насрещното си
задължение по обратния изпълнителен лист. Сочи се, че ищецът не е давал
съгласие за прехвърляне на вземането по обратния изпълнителен лист, поради
което има право да прихване с вземането на цедента срещу цесионера.
Излагайки тези обстоятелства, ищецът счита, че искът му се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, респективно производството,
по което е отхвърлен предходният му отрицателен установителен иск относно
несъществуване вземанията на взискателя, които са предмет на изп.д.
№20208410401482/2020г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев. В евентуалност
отправя съдебно изявление за прихващане. Моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на разноските по делото.
По допустимостта на производството, съдът намира следното:
Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен
установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на
изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. На
основание ал.2 от посочената разпоредба, искът може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. В случая твърдяното
изпълнително основание е обратен изпълнителен лист, в който случай
ограничението на чл.439, ал.2 ГПК не намира приложение /в този смисъл
определение №291/27.07.2020г. по ч.т.д. №624/2020г. на ВКС, II т.о./.
Приложимо обаче във всеки случай, е правилото за непререшаемост на спор,
разрешен с влязло в сила решение.
Видно е от изложените от ищеца твърдения и представените към
исковата молба документи, че по иск на ищеца срещу същите ответници е
било образувано т.д. №207/2017г. по описа на ОС – Варна с предмет именно
недължимост на сумите, за които е бил издаден обратен изпълнителен лист от
19.03.2015г. по ч.гр.д. №15994/2010г. на РС – Варна, като искът е основан на
твърдения за погасяване на дълга чрез прихващане. С първоинстанционното
решение искът е бил изцяло уважен, а с влязло в сила решение
№196/07.08.2019г. по в.т.д. №363/2018г. на Апелативен съд – Варна
първоинстанционото решение е частично отменено, като въззивният съд е
отхвърлил иска по чл.439 ГПК за сумата от 33 760.99лв., като неоснователен.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел не както твърди
ищецът, че вземането в тази част не е безспорно доколкото е било предмет на
арбитражно производство по дело №163/2014г. на Арбитражен съд при
БТПП, което не е приключило. Напротив, към датата на приключване на
2
съдебното дирене пред апелативния съд /05.06.2019г./, арбитражното решение
е било вече влязло в сила и въззивният съд е отчел, че вземането на ищеца от
спорно е станало безспорно, ликвидно и изискуемо с влизане в сила на
арбитражното решение. Но въззивният съд е изложил мотиви, че за да може
длъжникът да компенсира задължението си към цесионера с вземането си
срещу цедента, условията за компенсиране следва да са съществували преди
съобщаването на цесията /13.10.2015г./. Към тази дата обаче, е прието, че
вземането още е било спорно доколкото е било предмет на арбитражния спор,
респективно е разяснено, че доколкото към датата на влизане в сила на
арбитражното решение вземането не е в патримониума на „ЗС –
Механизация“ ЕООД, то предпоставките за прихващане не са били налице
към датата на съобщаването на цесията и длъжникът не може да извърши
исканото прихващане.
От гореизложеното е видно, че към датата на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция при разглеждане на предходния иск по
чл.439 ГПК е бил настъпил фактът на стабилизиране на арбитражното
решение, на който ищецът в настоящото производство се позовава като
новонастъпил, както и че този факт е разгледан, обсъден и зачетен от съда,
произнесъл се по този предходен иск по чл.439 ГПК. Съдът е приел, че
въпреки установяването на активното вземане като изискуемо и ликвидно с
арбитражното решение, липсва друга материалноправна предпоставка
изобщо за извършване на прихващане с вземането по обратния изпълнителен
лист след съобщаването на цесията. С влизане в сила на постановеното
решение се преклудират всички фактически твърдения и настъпили
обстоятелства, които са били известни на страните и които е можело да бъдат
разгледани в производството, а в случая са и разгледани. Респективно, фактът
на постановяване и влизане в сила на арбитражното решение е обхванат и
преклудиран от силата на пресъдено нещо на решение №196/07.08.2019г. по
в.т.д. №363/2018г. на Апелативен съд – Варна. Предявяването отново на иск
по чл.439 ГПК между същите страни, с предмет същото вземане по обратен
изпълнителен лист от 19.03.2015г. по ч.гр.д. №15994/2010г. на РС – Варна,
като искът е основан на факти, които са били предмет на предходното
производство, би съставлявало преодоляване на обективните и субективни
предели на силата на пресъдено нещо на решение №196/07.08.2019г. по в.т.д.
№363/2018г. на Апелативен съд – Варна и е недопустимо съобразно чл.299,
ал.1 и 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав следва да посочи и че само твърденията за
извършени нови изявления за прихващане не са достатъчни да обосноват
допустимост на нов иск, доколкото самото основание за прихващане, на което
се позовава ищецът, е идентично на разгледаното и отречено по в.т.д.
№363/2018г. на Апелативен съд – Варна. А въпросът за разноските по
изпълнителното дело е изцяло функция на оспореното вземане за главница.
Недопустимостта на предявения иск обуславя връщане на исковата
молба и прекратяване на производството по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. д. №123 по описа на Окръжен
съд - Варна за 2022г., на основание чл.130, вр. с чл.299, ал.2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца с частна жалба, пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4