О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Свиленград, 12.03.2021 г.
РС
Свиленград, граждански състав, в закрито заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 180 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД срещу И.Х.М., с която е
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 299/2020 г. по описа на РС Свиленград.
При
предявяване на иск в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът следи
за допустимостта на същия, като изводите му не са обвързани от тези на съда в
заповедното производство, а напротив – той сам е длъжен да извърши
преценка на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към тази допустимост.
Допустимостта на установителния иск за съществуване на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение, е обусловена от наличието на някоя от
предпоставките в чл. 415, ал. 1 ГПК, а именно – подадено е възражение от
длъжника в срок или заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като се
запозна с изисканото ч. гр. д. № 299/2020 г. по описа на РС Свиленград,
установи, че заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 17.12.2020
г. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът не е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. Тези обстоятелства са констатирани впоследствие
от заповедния съд, който е отменил разпореждането си, с което е указал на
заявителя да предяви установителен иск за вземането си. С разпореждане от 08.03.2021
г. заповедният съд е издал и изпълнителен лист за вземанията, предмет на
предявения в настоящото производство установителен иск. По тези съображения и
доколкото срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение,
съдът намира, че не са налице предпоставките за предявяване на установителен
иск. С оглед горното, съдът счита, че предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се явява недопустим. Поради всичко изложено исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 262494/02.03.2021 г., подадена от
„Теленор България” ЕАД срещу И.Х.М., и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 180/2021 г. по описа на РС Свиленград.
Определението подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред ОС Хасково в едноседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия: