Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 23.07.2019 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в
публично заседание
на 17.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря Елена
Пенова, като разгледа докладваното от съдия
Бишуров АНД № 944/2019 година по описа на Пазарджишкия районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „Е.ЮГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано
от юрисконсулт Щ.Р. против Наказателно постановление № НП-1 от 18.10.2018 г. на
Председателя на ДКЕВР – София, с което за нарушение на чл.206, ал.1 във връзка
с ал.3 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 60
000 лева.
Релевираните в
жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност,
поради което се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата и излага съображения за
отмяна на НП.
Ответникът по
жалбата – АНО, чрез процесуалния си представител в писмено становище излага
доводи, че НП е правилно и законосъобразно, като следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери
основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, като прие за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима и основателна. Съображенията са следните:
Против дружеството
жалбоподател е бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
за това че през м.октомври 2017 г. не е извършило отчитане на средство за търговско
измерване (СТИ) с фабричен №*********, отчитащо електрическата енергия на обект
с измервателна точка номер (ИТН) 4316258, с адрес: с.Ц., обл.Пазарджик и с
регистриран клиент Н.И.В., клиентски №**********. Посоченото СТИ било монтирано
на 21.09.2017 г. в електромерно табло, поставено на уличен стълб, като достъпът
до него не е бил затруднен.
Това съставлявало
нарушение на чл.32 от Общите условия /ОУ/, които са неразделна част от
издадената на дружеството лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия”, с което било осъществило състава на
чл.206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съставения акт № Е-КРС-1
от 31.07.2018 г. за установяване на административно нарушение бил предявен и
връчен на „Е.Юг” ЕАД, чрез пълномощника И.К.И., действащ по силата на
нотариално заверено пълномощно с рег. № 3406/30.07.2018, заверено от
пом.-нотариус С.Д.при Нотариус Н.С.с район на действие РС-Пловдив.
Установено е, че
съгласно чл.32, ал.1 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
дружеството е длъжно да осигури отчитане на средствата за търговско измерване
на електрическата енергия. Според чл. 32 ал.2 от ОУ дружеството отчитало
периодично средствата за търговско измерване на електрическата енергия по
предварително определен график, който може да обхваща и интервал различен от
един месец, но не по-голям от три месеца, съгласувано с КЕВР.
По аргумент от
разпоредбата на чл.49, ал.2, т.7 от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране
на дейностите в енергетиката, утвърдените от Комисията ОУ били неразделна част
от издадената на дружеството лицензия, цитирана по-горе, за дейността „разпределение
на електрическа енергия”.
Въз основа на установеното с акта
административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните писмени
доказателства и показанията на актосъставителя – св.К.Н..
Настоящият съдебен
състав намира, че при започване на АНП със съставянето на акта за установяване
на административно нарушение, а след това и при неговото развитие, с издаването
на НП, са били допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, драстично
накърняващи правото на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно
упражняване.
Първото СПН се
изразява в това, че нито в акта, нито в НП е била посочена дата на извършване
на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3 в АУАН следва
да се посочи датата и мястото на извършване на нарушението. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно която разпоредба НП от своя страна следва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото където е извършено, обстоятелствата на които е
извършено ,както и на доказателствата които го потвърждават. В акта и в НП е
посочено, че нарушението е извършено през м. октомври 2017 г., но следва да се
има предвид, че търговското измерване е еднократен акт, който се извършва през
определени периоди от време, които по силата на чл.32 ал.2 от ОУ са по
предварително определен график, а ал.3 на цитираната норма императивно сочи, че
периода на следващото отчитане на клиентите се обявява във фактурата за дължима
сума. С оглед на това, както актосъставителят, така и АНО, са били длъжни да
изследват въпроса кога е трябвало да се извърши отчитането /дата, период/, след
което да посочат, че нарушението е извършено на датата, непосредствено следваща
периода на отчитането.
Посочването на датата на извършването на нарушението е от особено
съществено значение за осъществяване на съдебен контрол по отношение спазване
на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Датата на извършване на
нарушението има пряко отношение и при издирването на приложимата материална и
процесуална норма, както и по отношение установяване на компетентността на
конкретния контролен и АНО. От изложеното следва, че посочването на месеца през
който е извършено нарушението не може да удовлетвори изискването на закона и да
позволи да бъде извършена цялостна проверка на обжалвания
административнонаказателен акт. В този смисъл има утвърдена съдебна практика по
аналогични казуси, която е обективирана в Решение № 333/17.05.2019г. по к.а.н.д.
№ 301/19г. и в Решение № 420/21.06.2019г. по к.а.н.д. № 344/19г., двете по
описа на Адм. съд - Пазарджик.
Следващото СПН се изразява в това, че с обжалваното НП на дружеството е
вменено нарушение по чл.206 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЕ, т.е. „повторно” извършване
на нарушение по чл.206 ал.1 от ЗЕ, изразяващо се в нарушение на чл.32 от ОУ,
които са неразделна част от лицензията на дружеството. В същото време обаче,
при съставянето на АУАН такова нарушение „повторно” извършено нарушение на
чл.206 ал.1 от ЗЕ, не е описвано, респ. не е вменявано на дружеството. Казано с
други думи, когато на него му е повдигнато административното обвинение за първи
път със съставения акт, то не е знаело, т.к. не му е било казано, че е
извършило нарушение при условията на „повторност”, респ. не се е бранило против
наличието или не на този обективен и квалифициращ елемент на нарушението.
Недопустимо е санкционирания субект да бъде поставян в ситуация на процесуална
изненада, като му се повдига обвинение за друго /квалифицирано и по-тежко
наказуемо административно нарушение/ за първи път едва с издаването на НП. Това
е така, защото привлеченото към админисративнонаказателна отговорност лице
започва да упражнява правото си на защита още в момента на съставянето на АУАН,
който във всички случаи следва да съдържа описание на всички обективни
субективни елементи на осъщественото адм. нарушение, които не следва да се
различават с тези, описани в НП. Само така привлеченото лице ще може да
разгърне в цялост правото си на защита, т.к. ще е наясно с всички факти,
обуславящи обективните и субективни елементи на нарушението, респ. ще може ако
желае да оборва тези факти, като изтъква несъставомерност, гради алиби и т.н.
Не може да бъде споделено възражението на процесуалния представител на
АНО в смисъл, че в акта не било описано повторно нарушение, т.к.
актосъставителят не разполагал с данни за това. Видно е, че нарушението е било
консатирано за пръв път от комисия, в чийто състав е бил и актосъставителя, за
което е съставен КП № Е-8 от 16.07.2018г. АУАН пък е бил съставен на
31.07.2018г., през което време не е имало никаква обективна причина
актосъставителят да установи дали дружеството е извършвало и други аналогични
административни нарушения, респ. наказвано ли е за тях и кога са влезли в сила съответните
санкционни актове.
На следващо място
разпоредбата, на чл.206 ал.3 от ЗЕ, цитирана за пръв път в НП гласи, че „при
повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер,
определен по максималния размер на санкцията по ал.1“, която пък е от 20 000
лв. до 1 000 000 лв. Действително В обжалваното НП са цитирани по номера и дати
на издаване две други НП, коио са приложени и като писмени доказателства по
преписката. Установява се, че с тях дружеството-жалбоподател е било
санкционирано за нарушения на чл.206 ал.1 от ЗЕ и същите са влезли в сила към
датата на настоящето нарушение, макар че тези обстоятелства също не са описани
в обжалваното НП. За да е налице квалифициращият признак „повторност” обаче и
то като елемент от фактическия състав на нарушението, то описването му от
фактическа страна в НП и АУАН е задължително. Вече бе изтъкнато, че в акта
такъв елемент липсва. Той декларативно е посочен в НП, но записаните обстоятелства
в последния абзац на описателната част на НП са недостатъчни, за да обосноват
елемента повторност. Само посочването на две други НП и отбелязването, че
същите са влезли в сила не е достатъчно. Липсват обстоятелства първо кога са
влезли в сила тези НП и за какви нарушения е било санкционирано дружеството. Но
дори и да бяха посочени всички тези обстоятелства в НП, то бе наложително да се
посочи и по силата на коя правна норма нарушението следва да се квалифицира
като повторно извършено. Такова описание АНО не е дал в НП, нодори да бе
поискал не би могъл да даде, т.к. съдът констатира, че в ЗЕ има непълнота,
доколкото липсва легална дефиниция за института на „повторността”, така както
например такава има в чл.28 ал.1 от НК, в § 1, т.51 от КЗ, - § 6, т.33 от ДР на
ЗДвП и др.
Изтъкнатите до тук пороци
не могат да бъдат санирани в производството пред въззивната инстанция, поради
допуснатите СПН, то НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НП-1 от 18.10.2018 г. на Председателя
на ДКЕВР гр.София с което на „Е.ЮГ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо
Г.Данов“ №37, представлявано от
юрисконсулт Щ.Р. за нарушение на чл.206, ал.1 във връзка с ал.3 от Закона за
енергетиката е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 60 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: