№ 761
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500393 по описа за 2023 година
С решение № 262965 от 16.09.2022 г. по гр. д. № 16881/2018 г., СГС, І-5
с-в, ПРИЗНАВА по иск с правно основание чл. 108 ЗС за установено по
отношение на Р. Д. Д., че Н. Й. В. е собственик на апартамент, находящ се в
гр. ***, ул. *** № ****, в партера на вътрешната дворна постройка, с източно,
южно и западно изложение, с обща площ от 89.75 кв.м., и при описани
съседи, заедно със зимнично помещение, заедно с таванско помещение, ведно
с приспадащите се 190/6950 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, с площ от 1146.50 кв.м., съставляващо парцел V-7, в кв. 425 по плана
на град София, местност "Центъра", при описани съседи, с идентификатор
68134.104.6.2.4. и ОСЪЖДА Р. Д. Д. да предаде на Н. Й. В. владението на
гореописания недвижим имот.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Р. Д. Д..
Намира, че неправилно е прието, че ищецът е собственик на имота, като
изтъква, че в съдебния акт, на който В. се позовава е описан друг имот и
съдът неправилно е счел, че се касае до явна фактическа грешка. Подчертава,
че липса индивидуализация на спорния имот. Намира, че по делото не е
изяснено дали и за какъв период ответницата владее имота. Сочи, че съдът се
1
е позовал на определение на ВКС, което не е влязло в сила, тъй като не е
съобщено на ответницата. Моли решението да се отмени и искът да се
отхвърли.
Ответникът по жалбата Н. Й. В. поддържа, че имотът е
индивидуализиран и грешка в описанието му в съдебно решение не влияе на
основателността на иска. Подчертава, че „процесният имот е в съдебна зала
от 20 години, през което време на ищеца му се пречи да упражнява правото
на собственост“. Счита, че искът е доказан, а претенцията за нови
доказателства – преклудирана и неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими
съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищецът Н. Й. В. твърди, че с н.а. № 126, том LXLVI, дело № 23689/1989
г. от 29.10.1999 г. закупил апартамент, находящ се в гр. ***, ул. *** № ****,
на партера на вътрешната дворна постройка, с прилежащи зимнично и
таванско помещение, и съответни идеални части, подробно описан в исковата
молба. Твърди, че продавачът Д. С. Д. запазил за себе си и съпругата си
пожизнено право на ползване върху имота. След смъртта на продавача,
съпругата му Н. И. Д. предявила срещу ищеца иск за обявяване на посочения
по-горе договор за нищожен, като в хода на делото Д. починала и била
заместена от дъщеря си Р. Д. Д. – ответник в настоящото производство.
Твърди, че исковата претенция срещу ищеца била отхвърлена с влязло в сила
решение, но ответницата Д. и понастоящем живее в процесния имот, въпреки,
че вече ревандикационна претенция срещу нея е била завеждана, а тя е
освобождавала временно жилището. Моли да се признае, че той е собственик
на имота и да се осъди Д. да му предаде владението върху него. Претендира
разноски.
Ответницата Р. Д. Д. оспорва правата на собственост на ищеца, като
твърди, че тя е титуляр поради наследяване. Счита, че тя е живяла в имота
през целия си живот и воденото от майка й, и нея самата, дело, не е
приключило с влязло в сила решение. Отделно сочи, че не било изяснено, че
правата й по соченото производство са защитени, тъй като имала
2
здравословни проблеми, които й пречели да се защитава и да извършва
самостоятелни правни действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 29.10.1999 г., с н.а. № 83,
т. II, рег. № 6214, дело № 333/99 г., нотариус М. Е., Д. С. Д. продал на ищеца
Н. Й. В. описания там имот, а именно апартамент, находящ се в гр. ***, ул.
*** № ****, в партера на вътрешната дворна постройка, с източно, южно и
западно изложение, с обща площ от 89.75 кв.м., и при описани съседи, заедно
с зимнично помещение, заедно с таванско помещение, ведно с приспадащите
се 190/6950 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, с площ от
1146.50 кв.м., съставляващо парцел V-7, в кв. 425 по плана на град София,
местност "Центъра", при описани съседи, като цената от 52 466 лв. е получена
изцяло, а продавачът си е запазил за себе си и съпругата си Н. И. Д. право на
ползване за всеки от тях до края на живота им.
Няма спор също, че Д. и Н. Д. са починали, като приживе последната
завела дело срещу ищеца за прогласяване на нищожност на продажбения
договор поради привидност и прикриване на дарение. В хода на процеса, на
страната на починалата Н. Д., като наследник встъпила Р. Д.. В решението по
спора, постановено по гр.д. № 2875/04 г., СРС е вписал в диспозитива, че се
касае до договор за продажба от 09.05.2000 г., оформен в н.а. № 51/09.05.2000
г., том първи, рег. № 998, нотариално дело № 52/2000 г., а в мотивите си е
обсъждал нотариален акт на същия нотариус с № 13, т. втори, н.д. № 333/1999
г. от 29.10.1999 г., сключен между същите страни. Искът за прогласяване на
симулативност на продажбата е отхвърлен.
Няма спор, че решението е било предмет на инстанционен контрол, като
с решение от 25.09.2009 г. по гр.д. № 3502/07 г., СГС, ІІ „а“ с-в, е потвърдил
решението на СРС. Касационната жалба срещу това решение е върната от
въззивния съд, което е прието за правилно в окончателно определение № 70
от 26.01.2011 г., ч.т.д. № 44 от 2011 г., ВКС, ТК, Първо отделение.
Представена е схема от 13.12.2017 г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър - София, от която се установява, че имотът е с
идентификатор 68134.104.6.2.4 по сега действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри.
3
Разпитан е св. С. И. К., живущ в сградата, на процесния имот,
собственик на жилище над него. Разказва, че познава Р. от малка, след като я
осиновили и довели. Тя живеела в жилището на първия етаж – ап. № 1, като
този имот бил купен от Н.. Към апартамента имало таван и мазе, които всички
били ползвани от Р. Д. през последните години. Свидетелят сочи как лично е
виждал ответницата да влиза и излиза всеки ден. Според свидетеля имотът е в
руини, няма ток и парно, има само вода. В таванското помещение нямало
условия за живот и никой не живеел там. Преди около 5-6 години свидетелят
бил домоуправител и в имота Р. взела да живеят един мъж и една жена, но
сега от много време тя била сама там.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск, следва да бъде
установено, че ищецът е собственик на апартамента и ответницата го владее
без правно основание.
По делото е представен н.а. № 83 от 29.10.1999 г., т. втори, рег. № 6214,
д. № 333 от 1999 г., от който се установява, че Н. Й. В. е закупил процесния
имот. Исковите претенции, които са били насочени към прогласяване
нищожността на удостовераната в акта сделка са отхвърлени с влязло в сила
решение. Неоснователно е оплакването, че актът, с който касационната жалба
е върната не е влязъл в сила, тъй като не е съобщен на страната – соченото
определение на ВКС (като потвърждаващо постановено от въззивния съд
връщане на жалба), е окончателно и съобщаването му на страната не е
задължително предвидено в процесуалния закон.
За спора по настоящото дело ирелевантна е тезата на жалбоподателката,
че грешното изписване на нотариалния акт в решението на СРС, рефлектира
върху правата на ищеца. И в двете хипотези правото на собственост на В. не е
опровергано. От една страна – ако се приеме, че предмет на спора в другите
производства е друг нотариален акт и съдилищата са разгледали спор за друга
сделка, то очевидно от формална страна е, че титулът, с който В. – н.а. № 83
от 29.10.1999 г. се легитимира, изобщо не е засегнат от правен спор.
Удостоверената в него сделка е валидна и не е била оспорвана изобщо. От
друга страна - ако се приеме, че именно н.а. № 83 от 29.10.1999 г. е бил
обсъждан от съдилищата и оформената чрез него продажбена сделка е била
4
проверявана за действителност, то с окончателен акт е признато, че искът по
чл. 26 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Следва да се отбележи, че
очевидната фактическа грешка е установена и от ВКС в мотивите в решение
№ 1139/2007 г. от 05.11.2007 г. по гр. д. № 1130/2006 г., л.87, но това не е
повлияло на крайните изводи на съдилищата, разглеждащи искът за
нищожност.
Следва да се отбележи, че ако в исковата молба на Н. Д. (която не е
представена по делото) е посочен нотариален акт с ненадлежна
идентификация, то последствията от това неточно описание са за ищцата Д. и
по никакъв начин не рефлектират върху правата на собственост на В.. Няма
също така и данни съдът да е сезиран с искане за отстраняване на очевидна
фактическа грешка от страна на ищцата, поради което тя не може да черпи
права от това свое поведение.
Предвид казаното ищецът удостоверява правото си на собственост
върху спорния имот, който е придобил чрез покупко-продажба, а ищцата не
установява, че е наследила същия, тъй като преди да настъпят условията за
наследствена трансмисия имотът е напуснал патримониума на
наследодателите й.
Събраните доказателства установяват, че ответницата обитава
жилището и ползвала прилежащите му зимнично и таванско помещение, в
рамките на възможното по отношение на последното. Съдът напълно и изцяло
кредитира показанията на св. К., които са безпристрастни, логични,
последователни и житейски достоверни. От същите се установява, че
апартаментът и обслужващите го помещения се ползват само от ответницата.
Ирелевантно е в какъв период е ползвала имота, тъй като в хода на настоящия
процес не се касае до разглеждане на въпрос за изтекла давност. От значение
е дали към момента на приключване на устните състезания ответницата е в
имота.
За пълнота следва да се отбележи, че дадените обяснения от ответника
по жалбата в о.з. относно състоянието на имота не могат да се ползват като
доказателства. Следва да се има предвид, че в жилищния блок живее
свидетелят, чиито показания съдът кредитира, а ищецът не обитава имота и
разясненията за състоянието на тавана не могат да бъдат взети предвид.
Необходимо е още да се изтъкне, че за настоящият състав в развилото
5
се производство не е налице основание да проверява здравословното
състояние на ответницата. Последната неколкократно е извършвала правно
значими действия по упълномощаване на своя представител и същите са
валидно извършени, тъй като няма никакви основателни съмнения, че
здравният й статус е до токова неблагоприятен, че може да се касае до липса
на процесуална дееспособност. Както се посочи и в проведеното о.з. по
делото липсват писмени данни – а именно епикризи, изследвания,
регистрации за лечение, картотекирания или друга медицинска документация
за заболяване на жалбоподателката, нито има данни за образувано
производство за поставяне под запрещение, така както е предвидено в
определение № 53 от 7.02.2019 г., гр.д. № 303/2019 г. и определение № 326 от
3.08.2020 г., гр.д. № 1453/20 г., ВКС. Представеното в заседанието (л. 55)
писмено доказателство не съставлява такова от категорията на посочените,
тъй като е извлечение от протокол за предписване на лекарства и не носи
името на жалбоподателката.
С оглед казаното, по делото се явява установено, че ищецът е
собственик на процесният имот въз основа на продажбената сделка, а
ответницата го ползва без да има основание за това. Ето защо
ревандикационния иск следва да се уважи. Решението, с което това е сторено
следва да се потвърди.
Разноски на представителят на въззиваемия не се дължат в условията на
чл. 38 ЗА, тъй като пълномощното на л. 5 не съдържа никакви данни, че
упълномощаването е извършено при правилата на посочения текст.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262965 от 16.09.2022 г. по гр. д. №
16881/2018 г., СГС, І-5 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7