Определение по дело №607/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по постъпило искане от лишения от свобода А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, с което се иска от Административен съд – Бургас да задължи ответника да му предостави исканата информация и документ на хартиен носител. Направено е искане за освобождаване от заплащането на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

В искането е посочено, че на 02.02.2023 г. е подал молба до министъра на правосъдието с рег. № 505/02.02.2023 г. Видно от същата (л.3) същият моли да му бъде предоставено на хартиен носител заверено копие на отговор по негова жалба с рег. № 853/05.10.2019 г. по описа на ГДИН.

С писмо рег. № 1847/14.02.2023 г. издадено от началник отдел СДВРП комисар Юлиян Шемширов, адресирано до началника на Затвора Бургас е посочено, че следва да бъде разяснено на лишения от свобода А.Х.А., че съгласно чл. 78 от ППЗИНЗС, отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. При поискване от компетентен орган, преписката се предоставя своевременно, предвид на което, молбата на А. не може да бъде уважена. Със последваща подадена молба от А. с рег. № 921/28.02.2023 г. е направено повторно същото искане до министъра на правосъдието. С писмо изх. № ИЗ-3037/16.03.2023 г. издадено от началник отдел СДВРП комисар Юлиян Шемширов, адресирано до началника на Затвора Бургас, отново е цитирана нормата на чл. 78 от ППЗИНЗС, като е посочено че при извършена проверка е установено, че ГДИН е изготвила своевременно отговор с рег. № 9839/21.10.2019 г. , но към момента администрацията на Затвора гр. Бургас е предоставила делото на осъдения А. *** по повод разглеждане на правния му статус, което възпрепятства извършването на проверката. В тази връзка е изложено, че молбата на лишения от свобода остава без последствия.

С разпореждане № 1873/25.04.2023 г. искането (жалбата) е оставена без движение, като е указано на А.: 1. Да посочи дали обжалва АА, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган; 2. Да посочи в какво се състои незаконосъобразността му; 3. Да посочи в какво се състои искането му до съда; 4. Да посочи всички доказателства, с които разполага, като са му изпратени и образци от декларации във връзка с искането му за освобождаване от заплащане на ДТ и предоставяне на правна помощ.

С молба вх. № 4721/05.05.2023 г. са представени попълнени декларации, като е пояснено, че А. е направил искане на осн. чл. 145 и сл. от АПК, да бъде задължен директора на ГДИН да му предостави исканата информация, тъй като същият счита, че е налице изричен отказ на Главния директор на ГДИН.

При така изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав счита подадената жалба за НЕДОПУСТИМА по следните съображения:

Настоящият съдебен състав на АС – Бургас счита, че в конкретния случай не е налице нито годен за оспорване административен акт, нито незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган.

Видно от обстоятелствената част описана в подадената от А.Х.А. жалба, следва да се приеме, че се претендира установяване на незаконосъобразно бездействие от страна на органите по изпълнение на наказанията, изразяващи се в отказ Главния директор на ГДИН да му бъде предоставен отговора на негова жалба адресирана до министъра на правосъдието с рег. № 853/05.10.2019 г. по описа на ГДИН. Така извършените действия счита, че нарушават разпоредбите на чл. 76, във вр с чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС, във вр. с чл. 34 от КРБ.

На първо място следва да се посочи, че с настоящата жалба се оспорват по същество бездействия на административен орган, които не са фактически, а се основават на правомощията на органите по изпълнение на наказанията. Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ППЗИНЗС, отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. С изпратеното писмо с вх. № ИЗ-3037/16.03.2023 г. на началник отдел СДВРП, е посочено, че ГДИН е изготвила своевременно отговор с рег. № 9839/21.10.2019 г. по описа на ГДИН, по подадената от А. жалба с рег. № 853/05.10.2019 г., като предвид разпоредбата на чл. 78 от ППЗИНЗС, макар и да няма данни по делото, същата следва да е получена своевременно от А., още през 2019 г. В писмото е посочено, че към момента администрацията на затвора е предоставила делото на осъдения А. *** по повод разглеждане на правния му статус, което възпрепятства проверката и молбата му остава без последствия. В тази връзка, настоящия състав на АС – Бургас приема, че не е налице бездействие на Главния директор на ГДИН изразяващо се в отказ за предоставяне на искания отговор по жалбата на лишения от свобода. В случая, предвид обстоятелството, че делото на А. е изпратено на Окръжен съд – Бургас по повод разглеждане на правния му статус е налице обективна невъзможност за предоставяне на изискания от А. отговор на негова жалба. След разглеждане на правния му статус, цялата преписка ще бъде върната в ГДИН като лишеният от свобода може да направи ново искане и същото следва да бъде изпълнено.

В случая искането му не може да бъде разгледано като такова по по чл. 250 от АПК, тъй като защитата по този член има съвсем различна сфера. В константната си практика Върховният административен съд на Република България приема, че защитата по чл. 250, ал. 1 от АПК е срещу фактически действия, като същата може да бъде осъществена само при наличието на три изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице фактическо действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт или на закона и към момента на търсене на защита, действието да не е прекратено. Целта на защита е незабавно и безусловно прекратяване на фактическите действия, извършвани без правно основание.

В настоящият случай, А. иска да му бъде предоставен изготвения отговор на негова жалба, но това е фактически невъзможно, тъй като органите на ГДИН към настоящия момент не разполагат със същата. В конкретния случай не са налице и предпоставките за реализиране на търсената защита по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК, като защита по чл. 250 от АПК обективно е лишена от предмет, поради което такъв контрол по принцип е недопустим и не може да се осъществява в производство по този ред. В тази връзка следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, съгласно който жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване.

В случая не е приложима и търсената защита на накърнени права по реда на чл. 276 от ЗИНЗС. Самото наименование на част шеста от ЗИНЗС – „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“, обуславя извод, че подобно искане остава извън приложното поле на цитираната разпоредба. Член 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по част шеста от ЗИНЗС, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 е пояснено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В тази връзка следва обоснования извод, че искането на А.А. е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС, а оттук и на охраната по част шеста от ЗИНЗС на засегнати права във връзка с нарушаване на забраната по чл. 3. Предвид на тези обстоятелства, следва да се приеме, че са налице и предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК, като за лицето липсва правен интерес от оспорване на извършените действия на органите по изпълнение на наказанията, който е абсолютна задължителна процесуална предпоставка за допустимост на всяко предявено до съда искане. Правният интерес следва да бъде пряк, личен и непосредствен, т.е. трябва да е свързан с непосредствено засягане или реално съществуваща опасност от засягане на негови права.

По отношение направеното искане за освобождаване от държавна такса:

Искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е основателно предвид ангажираните от заявителя декларации за семейно имотно състояние и имуществено положение, както и представената от затворническата администрация справка, според които същият не разполага с достатъчно средства, поради което е налице основание за освобождаването му от държавни такси в настоящото производство до окончателното му приключване.

По отношение направеното искане за предоставяне на правна помощ, съдът намира, че същото е неоснователно:

Въпреки липсата на средства за ангажиране на процесуален представител по делото предоставянето на правна помощ не е безусловно. Този извод следва от приложимите норми на Закона за правната помощ, а именно хипотезите, при които такава помощ не се предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП. Нормата на чл. 24, т. 1 от ЗПП сочи, че правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП/ процесуално представителство/, каквото в случаят се иска, не се предоставя когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ“, а съгласно чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ не се предоставя, когато „претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима“. В случаят, заявлението съдържа искания, които са недопустими, както с оглед характера на търсената защита, така и предвид естеството на действията.

Освен това, в заявлението за предоставяне на правна помощ се иска съдът да се съобрази с личният избор на адвокат, като е посочен конкретен процесуален представител, а именно адвокат Пламен Николаев Генов, цитиран от заявителя А. в нарочно попълнено заявление за предоставяне на правна помощ. Според разпоредбата на чл. 18, т. 3 ЗПП, адвокатските съвети организират предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район, като: съгласно чл. 25, ал. 5 и 6 определят адвокат от колегията, вписан в Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правната помощ, като съобразяват професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида, фактическата и правната сложност на случая, други назначения по реда на този закон и степента на неговата ангажираност. При тези факти, в случаят исканата правна помощ не се предоставя, защото в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП макар решението за предоставяне на правна помощ да се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, същият не е компетентен да определи конкретния адвокат, който да осъществи правата помощ в искания обхват, по аргумент от чл. 18, т. 3 ЗПП, поради което претенцията за предоставяне на правна помощ следва да се отхвърли и като недопустима, по смисъла на чл. 24, т. 2 ЗПП. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика на ВАС на РБ, например Определение № 10997 от 02.11.2021г. по адм. дело № 8943 от 2021г. на ВАС на РБ.

По изложените съображения, оспорващият следва да бъде освободен от внасяне на дължимите държавни такси в производството до неговото приключване, да се отхвърли искането му за предоставяне на правна помощ, а подаденото искане (жалба), следва да се остави без разглеждане, респективно да се прекрати образуваното съдебно производство, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.

По изложените съображения, Административен съд - Бургас, XXV състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА А.Х.А. от внасянето на държавни такси в производството до неговото приключване.

ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство в настоящото производство от страна на адвокат Пламен Николаев Генов, на основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на лишения от свобода А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – Бургас, с което се иска от Административен съд – Бургас да задължи ответника да му предостави заверено копие на отговор на подадена от него жалба до мин. на правосъдието с рег. № 853/05.10.2019 г. по описа на ГДИН, като процесуално НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 607 по описа за 2023 г. на Административен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, пред тричленен състав на Административен съд - Бургас, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: