мотиви към присъда №260001, постановена по
НОХД №650/2020г. по описа на Русенски районен съд, пети наказателен състав
Русенска районна прокуратура е
обвинила подсъдимата Д.Н.С. в това, че
на 6.10.2016г. и на 27.10.2016г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление- на два пъти, пред съд- районен съдия С.Н., втори наказателен
състав при Районен съд- Русе, в съдебни заседания по АНД № 1757/2016г. по описа
на Районен съд- гр. Русе, като свидетел, извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно потвърдила неистина, както следва: на 06.10.2016г.- че
„не издава касови бонове в парка и не е получавала пари от граждани”, и на
27.10.2016г.- „че не е приемала пари за екоскутери
извън клуба”- престъпление по чл.290, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимата дава обяснения и
не се признава за виновна.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за
установено следното:
Подсъдимата Д.Н.С. е родена
на ***г***, българска гражданка, със средно образование, вдовица, безработна,
неосъждана, ЕГН********** .
На 5.04.2016г. бил сключен трудов договор
между ЕТ ”НиСи- Н.С.”***, в качеството му на
работодател, и подсъдимата, като служител,
с който последната била назначена на длъжност „касиер”. Наред с останалата си
дейност, търговецът отдавал под наем електрически скутери срещу заплащане,
ползвани за развлечение от наемащите ги лица. За тази дейност бил обявен пред
Община- Русе адрес за осъществяването й гр.Русе, ул.”Янтра”, №12. С договор за
наем от 1.07.2016г. подсъдимата наела от
ЕТ ”НиСи- Н.С.”*** осем еко-
скутери, които на лично основание преотдавала под наем срещу заплащане.
На 28.07.2016г. свидетелите В.П.
и А.М., служители на СЗ- КООРС при Община- Русе, на длъжност контрольори,
решили да извършат проверка на дадения по- горе търговец относно спазване на
разпоредбите за търговска дейност на открито по Наредба № 5 на Общински съвет-
Русе, регламентираща правилата за осъществяване на търговска дейност на
територията на Община Русе. За целта, около 14.00 часа на дадената дата, те,
облечени в униформи на службата си, посетили
Младежкия парк в гр.Русе, където търговецът обичайно осъществявал дейността си.
В началото на парка в западната му страна била разположена платформа с трансперант, който рекламирал дейността на ”НиСи- Н.С.”*** и съдържал и телефонен номер за връзка със свид.С., собственик на търговеца. До декоративното
съоръжение „Вазата” били разположени четири електрически скутери, собственост
на търговеца и обслужвани от подсъдимата. Свидетелите Б.А. и М.А. с двете си
деца били на разходка в парка и децата поискали да карат скутери. Свид.А. платила на подсъдимата 12лв. за ползването на два
скутера, С. попълнила договор за наем, свид.А. го
подписала, децата управлявали машините,
след което ги върнали на подсъдимата. Свидетелите П. и М. наблюдавали описаните
събития, отишли при свидетелите А. и А., попитали ги дали имат предварителна
уговорка и предварително сключен договор за наем на скутерите, те им
отговорили, че нямали такива. Служителите на Общината записали данните за
самоличност на Ангелови с цел призоваването им за свидетели на случилото се,
Ангелови ги предоставили, но категорично заявили нежеланието си да бъдат
въвличани в дейността на Общината. Подсъдимата забелязала служителите на
Община- Русе и разговора им с клиентите й и призовала на мястото свид. С., който веднага се отзовал там. Свидетелите П. и М.
разяснили на С. темата на проверката си и че извършва дейност на открито без
разрешение за това, на което той отговорил, че осъществява дейността си на
адрес гр. Русе, ул.”Янтра” № 12. Свид.П. не възприел
тезата на свид.С. и съставил акт за установяване на
административно нарушение №121035 от 28.07.2016г., с който обвинил ЕТ ”НиСи- Н.С.”*** в нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба № 5 на
Общински съвет- Русе, който С., в качеството му на собственик и представител на
търговеца, подписал с възражение. С. провел разговор със свидетелите А. и А. и записал
телефонния номер на А., за да ги потърси при нужда. Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено наказателно
постановление № К 352/09.08.2016г. от заместник- кмет на Община- Русе, с което на
ЕТ ”НиСи- Н.С.”*** на основане
чл. 24, ал.1 от Наредба № 5 на Общински съвет- Русе било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Свид. С.
обжалвал наказателното постановление и по жалбата му било образувано АНД №
1757/2016г. по описа на Районен съд- гр.Русе. В хода на съдебното следствие по
това дело, в съдебното заседание на 6.10.2016г., била разпитана в качеството на
свидетел подсъдимата. В началото на разпита й председателя на състава,
разглеждащ делото, я предупредил за наказателната отговорност, която носи по
чл.290 ал.1 от НК за потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Подс.С., водена от желанието си да помогне на свид.С. в намерението му да опровергае законосъобразността
на наказателното постановление, заявила, че при осъществяването на трудовите си
функции за ЕТ”НиСи-
Н.С.”*** не издавала касови бонове в парка и не била получавала пари от
граждани и че плащането и сключването на договор за ползването на скутерите се
извършвало от свид.С. в клуба на фирмата, находящ се
в гр. Русе, ул.”Янтра” № 12. На 27.10.2016г. бил проведен повторен разпит на
подсъдимата в открито съдебно заседание по АНД № 1757/2016г., когато тя отново
заявила, че не е приемала пари за наем
на еко-скутери извън формалното място на
осъществяване на дейността на търговеца. Съдът не кредитирал показанията на
подсъдимата и с решение № 705/25.11.20016г., постановено по АНД № 1757/2016г.
по описа на РРС потвърдил НП № К 352/2016г. на Зам.кмета на Община- Русе. С
Решение № 50/7.03.2017г. по КАНД № 9/2017г. по описа на Административен съд-
гр.Русе било оставено в сила първоинстанционното решение.
Свидетелите А. и А. започнали работа
в чужбина. След завръщането им в страната свид.С.
провел няколко телефонни разговори със свид.А., като
така организирал среща с него и съпругата му, на която ги помолил да помогнат
на подсъдимата, предвид грозящата я наказателна репресия по настоящото
дело.
Изложената фактическа обстановка се
установява от всички събрани по делото доказателства и доказателствени
средства- обясненията на подсъдимата, автобиография, акт за установяване на
административно нарушение №121035 от 28.07.2016г., наказателно постановление №
К 352/09.08.2016г. от заместник- кмет на Община- Русе, протоколи от съдебни
заседания, договори, справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, решение № 705/25.11.20016г., постановено по АНД №
1757/2016г. по описа на РРС, решение № 50/7.03.2017г. по КАНД № 9/2017г. по
описа на Административен съд- гр.Русе и от показанията на свидетелите. При
изграждане на тази фактическа обстановка съдът не кредитира обясненията на подсъдимата
в частта им, в която отрича при осъществяването на трудовите си функции за ЕТ”НиСи- Н.С.”*** да е получавала пари от клиенти на търговеца
за предоставени от него услуги на работното си място- Парка на младежта в
гр.Русе. В тази част обясненията се опровергават на първо място от показанията
на свидетелите П. и М., които пряко наблюдавали действията на подсъдимата и свид.А. и видели как последната дава пари за наем на машините
на подсъдимата. Съгласно показанията на П. и М., възприели всички елементи от
сделката между подсъдимата и А., свид.С. категорично
не е участвал в никое от действията по нея. Той се е явил в парка едва след
започналата административна проверка и присъствал при съставяне на акта на
търговеца му. Същото се потвърждава и от показанията на свид.А.,
дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по
предвидения за това ред, според които свид.С. е
контактувал със семейство Ангелови на 28.07.2016г. единствено по повод да му се
окаже помощ впоследствие при евентуална нужда във връзка с проверката на
органите на Община- Русе. Показанията на свид.А.,
дадени в хода на съдебното следствие по делото, освен че се опровергават от
тези, дадени от него на досъдебното производство и показанията на свидетелите П.
и М., са и недостоверни, поради отрицанието в тях на категорично установеното
от свидетелите А. и С. обстоятелство, че последният е търсил А. по телефон и е
организирал среща със семейството в началото на 2020г., за да ги помоли да „съдействат”
по настоящото дело за оневиняването на подсъдимата чрез даване на показания в защита
на тезата й в производството. Това обстоятелство разкрива и начина на
изграждане на съдържанието на показанията на свидетелите А. и А. в хода на
съдебното следствие, а именно под давление на свид.С.
в защита на служителката на търговеца му С.. Начина на назоваване в процеса на А.
и А. от подсъдимата и свид.С. със собствените им
имена- М. и Б. също подкрепя последния извод на съда, тъй като разкрива по-
близки, задълбочени отношения и връзки, различни от тези между търговец и
случайни клиенти, каквито са се явявали А. при процесните
събития и каквито се прави опит да бъдат представени. Показанията на свид.С. също се явяват недостоверни, поради няколко
причини. Неговите действия във връзка с договора за наем от 28.07.2016г., както
вече стана дума по- горе, се изчерпват с последващото сделката явяване на
мястото на проверката от Община- Русе, с цел да се създаде у проверяващите
възприятия за нея, различни от действително настъпилите събития. Свид.С. твърди, че именно той е занесъл договора за наем
със свид.А. в парка, което не може да е вярно.
Безспорно договора е попълнен от подсъдимата с данните на А., която тя й е
доверила, и за да е вярно твърдението на С., този договор е следвало някак след
попълването му да се озове в мястото за дейност на търговеца, да бъде върнат в
парка, където А. да го подпише, което е абсурдна практика на работа,
съпроводена от напълно нелогични и безсмислени действия, и поради това крайно
недостоверна. Достоверната на обясненията на подсъдимата, в които се опитва да
представи стил на работа, съобразен с всички законови условия, част от който е
неприемане на пари извън клуба на търговеца, дълбоко се дискредитира и от
заявения от нея напълно противозаконен начин на отдаване на наетите от нея
скутери. С. твърди, че никога не издала касова бележка за плащане от нейни
клиенти, което, освен че е в противоречие с множество закони, показва
отношението й към правовия ред въобще. Показанията на свид.
Х. по никакъв начин не разколебават представената фактическа обстановка, тъй
като те разкриват още един възможен начин на работа на търговеца, който явно е
съществувал наред с този по делото. В заключение следва да се отбележи, че
заявените от подсъдимата и свид.С. обстоятелства за
начина на плащане при процесния договор за наем, са
приети за недостоверни от два състава на съдилищата, което е още един аргумент,
наред с другите изложени вече, настоящият съд да не даде вяра на обясненията и
показанията на С..
Тази фактическа обстановка и
изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното
деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.290, ал.1 вр. чл.26, ал.1 , тъй
като на 6.10.2016г. и на 27.10.2016г. в гр. Русе, в условията на продължавано
престъпление, на два пъти, пред съд- районен съдия С. Н., втори наказателен
състав при Районен съд- Русе, в съдебни заседания по АНД № 1757/2016г. по описа
на Районен съд- гр. Русе, като свидетел, извън случаите на чл.119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно потвърдила неистина, както следва: на 6.10.2016г.- че
„не е получавала пари от граждани”, и на 27.10.2016г.- „не е приемала пари за екоскутери извън клуба”. От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението С. осъществила, като в качеството си на свидетел по АНД
№ 1757/2016г. по описа на Районен съд- гр. Русе устно и съзнателно, пред
надлежен орган на властта- Районен съд – гр.Русе, потвърдила неистина за
представените вече обстоятелства . Престъплението е продължавано такова, тъй
като е извършено с две отделни деяния, осъществяващи поотделно един и същ
състав на едно престъпление- лъжесвидетелстване, през непродължителен период от
време, като следващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предходното. От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл- тя
съзнавала, че заявява в хода на съдебно производство факти, които са неверни,
като предвиждала обществената опасност от това си поведение и искала
настъпването на общественоопасните последици от него.
Подсъдимата следва да бъде
призната за невинна и оправдана в това на 6.10.2016г. пред съд- районен съдия
Светлана Нейчева, втори наказателен състав при Районен съд- Русе, в съдебно
заседание по АНД № 1757/2016г. по описа на Районен съд- гр. Русе, като
свидетел, извън случаите на чл. 119 и чл. 121 от НПК, устно и съзнателно да е
потвърдила неистина- че „не издава касови бонове в парка”. Видно от абсолютно
всички доказателства по делото подсъдимата действително не е издавала касови
бонове, не е разполагала и със средство за това- фискален касов апарат, поради
което не е и лъжесвидетелствала, като е заявила такова обстоятелство. Поради
това и на основание чл.304 от НПК следва да бъде оправдана по обвинението в
тази му част.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимата.
При индивидуализацията на
наказанието на подсъдимата съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото
й съдебно минало, полагането на обществено полезен труд и липсата на данни за
други противоправни прояви. Отегчаващо вината
обстоятелство се явява мотива за лъжесвидетелстването- предотвратяване на
реализацията на административнонаказателна
отговорност с цел безнаказаното извършване на нарушения от работодателя й.
Предвид тези индивидуализиращи обстоятелства, превес сред които имат
смекчаващите такива, на подсъдимата следва да се наложи наказание шест месеца
лишаване от свобода, като съдът намира, че целите му ще се постигнат и с
института на условното осъждане, поради което изпълнението му следва да се
отложи за изпитателен срок от три години.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия:
