Решение по дело №917/2018 на Районен съд - Ихтиман

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                         21.08.2019 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Двадесет и шести февруари                                                   две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело                                                    № 917                    по описа за 2018 година,

намира следното

            

Предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД от  „Т... ЕАД” ЕАД,  ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. С....,  ул. «Я....» № ………, с които се иска установяване на вземане срещу ответника Д.А.С., ЕГН **********,*** за сумата от 1254,20лв.  /хиляда двеста петдесет и четири лева и 20 стотинки/ - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г. и  сумата от 97,65 лв./деветдесет и седем лева и 65 стотинки/ – лихва от 16.09.2015 г. до 09.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.дело № 591/2018 г. по описа на ИхРС. Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С...., ж.к. „Д....“, бл. ...., за който има абонатен номер ..... Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, заплащането на топлинната енергия се извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода. Ответникът е ползвали топлинна енергия за периода месец май 2014 г. до месец април 2017, която не е заплатена. Дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът, се извършва от фирма «Т....» ЕООД. Въз основа на изравнителните сметки от тази фирма е определено и задължението на ответника, който дължат сумата за доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение.

В подкрепа на твърденията си ищецът представя договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от ………….1997г., нотариален акт за продажба на недвижим имот от …………..2017 г., заявление от ……………2014 г. за промяна на партида, договор между етажната собственост и „Т…………….“ ЕООД , споразумение между страните от ……………2017 г. за разсрочване на задължениято по фактурите.

Иска се допускането на СТЕ и съдебно счетоводна експертиза, както и да бъде конституирано като трето лице помагач «Т....» ЕООД.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор, в който признава иска за сумата от 1204,20 лева и мораторна лихва в размер на 67,65 лева. Твърди, че възражението срещу заповедта за изпълнение касае сумата от 50,00 лева главница по фактура № …………..2015 г., както и сумата от 30 лева мораторна лихва върху главницата за периода от месец 05.2014 г. до месец 06.2016 г. Твърди, че в останалата част предявеният иск е недопустим, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила. Сочи се, че няма доказателства за настъпване на изискуемостта на претенцията на ищеца, поради което и иска за лихви е неоснователен. Твърди се, че вземането за главницата по фактура № ……………….2015 г. в размер на 50 лева е погасен по давност. Възразява срещу допускането на посочените експертизи

Конституираното като трето лице помагач на ищеца дружество - «Т....» ЕООД, поддържа становище, че исковете са основателни и доказани.

 

Ихтиманският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК във връзка с твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Издадена е заповед № ………….2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.дело № …………..2018 г. по описа на ИхРС, с която е разпоредено длъжникът Д.А.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Т... ЕАД” ЕАД,  ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. С....,  ул. «Я....» № ……………. сумата 1254,20лв.  /хиляда двеста петдесет и четири лева и 20 стотинки/ - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и  сумата от 97,65 лв./деветдесет и седем лева и 65 стотинки/ – лихва от 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., и сумата 77,04 лв. – разноски за производството.

Срещу така издадената заповед Д.А.С. е подала възражение в срок, за което съдът е уведомил заявителя, който е предявил иск за установяване на част от вземанията.

Към исковата молба, са приложени: съобщение към фактури № №  ……………….2015 г., № ……………..2016 г., ……………….2017 г., договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от …………….1997г., нотариален акт за продажба на недвижим имот от ……………..2017 г., заявление от 03.11.2014 г. за промяна на партида, договор между етажната собственост и „Т....“ ЕООД, споразумение между страните от …………….2017 г. за разсрочване на задължениято по фактурите.

 Третото лице помагач, представя като доказателства по делото: дялови разпределения за периодите: …………….2014 г. – …………...2015 г., ……………2015 г. – ……………..2016 г., ……………...2016 г. – ………………..2017 г., документи за главни отчети за периодите:  …………….2014 г. – …………..2015 г., …………...2015 г. – ……………..2016 г., ……………...2016 г. – …………...2017 г., известия за доставка на дялово разпределение.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са частично допустими и неоснователни.

С възражението си срещу издадената заповед по гр.дело № 591/2018 г. по описа на ИхРС, ответникът изрично е посочил, че възразява частично – досежно претендирано вземане от 50,00 лв. за доставена топлинна енергие по фактура №  ……………….2015 г. и досежно сумата 30,00 лв. – мораторна лихва за периода м.05.2015 г. – м.06.2016 г. В този смисъл са и дадените от заповедния съд до ищеца указания – за правото на иск за установяване съществуването на вземания в посочените размери и на посоченото основание. За разликата над тези суми, за ищецът не съществува правен интерес от исково производство, доколкото издадената заповед за изпълнение на парично задъление по гр.дело № 591/2018 г. по описа на ИхРС е влязла в сила. Ето защо, по отношение на тях производството се явява недопустимо и като такова следва да се прекрати.

Частично основателно е направеното възражение от ответника за погасяване по давност на вземане в размер на 50,00 лв. претендирано като дължимо по фактура №  ……………….2015 г.

С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т. д 408/2009 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т. д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т. о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б "в" от ЗЗД, с изтичане на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени.

Същевременно, от представеното по делото споразумение от ……………2017 г. е видно, че страните са разсрочили възникналите задължения на ответника за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот по издадените фактури, стойността на които се претендира. Всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на изтеклата дотогава погасителна давност и преместване на началния й момент към деня, в който според споразумението зя вземането става изискуемо. При разсрочване на плащането, какъвто е настоящият случай, по отношение на всяка отделна вноска от главницата започва да тече нова давност, считано от настъпването на съответния падеж. т.е. със споразумението е налице признание на задълженията от страна на ответника и на основание чл. 116, б."а" ЗЗД се счита, че давността е прекъсната, но прекъсването на давността се отнася само по отношение на вземанията, за които давностният срок не е изтекъл към момента на подписване на споразумението. Течащата по отношение на дадено вземане погасителна давност се прекъсва по смисъла на чл. 116, б."а" ЗЗД само в хипотезата, когато признаването на вземането от длъжника е сторено в рамките на течащия давностен срок, а признание направено след изтичане на давностния срок не е възможно да прекъсне давност по отношение на вече погасени вземания. Досежно процесните се налага извода, че с подписване на споразумението от 17.10.2017 г. е налице прекъсване на давността досежно вземания, чиято изискуемост е настъпила след м. октомври 2014 г. Подписаното споразумение не може да води до прекъсване на давността досежно вземания, по отношение на които е изтекла погасителната давност към момента на неговото сключване, които в настоящия случай възлизат в общ размер на 35,41 лв. Следователно установено и доказано се явява вземане по фактурата от 31.07.2015 г., включващо задълженията представляващи главница за периода м. 05.2014 г. – м.09.2014 г. в размер на  14,59 лв.

По отношение на претендираната лихва върху главницата.

 Съдът намира този иск за основателен. С посоченото споразумение от 17.10.2017 г., ответникът е признал наличието на задълженията за лихви, поради което и неоснователни са направените от него възражения за недължимост на същите. Видно от представените по делото писмени доказателства, претендираните лихви са начислени върху дължимите суми по издадените изравнителни сметки от ищцовото дружество, поради което  този иск се явява изцяло основателен и доказан.

             Воден от изложеното по – горе, съдът                                 

 

                                                             Р      Е      Ш      И

            ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „Т... ЕАД” ЕАД,  ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. С....,  ул. «Я....» № ……….. против Д.А.С., ЕГН **********,*** за установяване вземания на ищеца към ответника за разликата над сумата 50,00 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014 г. до месец 04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата над сумата 30,00 лв. - лихва от 16.09.2015 г. до 09.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.дело № 591/2018 г. по описа на ИхРС, поради недопустимост на исковете.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Т... ЕАД” ЕАД,  ЕИК ......., седалище и адрес на управление гр. С....,  ул. «Я....» № ……….. има вземане към ответника Д.А.С., ЕГН **********,*** в размер на 14,59 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец 10.2014 г. до месец 04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 30,00 лв. - лихва от 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.дело № 591/2018 г. по описа на ИхРС, като отхвърля иска за установяване вземане представляващо главница за доставена топлинна енергия до първоначално претендирания размер от 50,00 лв. и за периода от м. 05.2014 г. до м. 09.2014 г., като неоснователен.

 

           

Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т....“ ЕООД, ЕИК *********.

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ