О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 04.06.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в
закрито заседание от четвърти юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 205 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „***”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, действащо чрез
пълномощника си адв. Я. Д.- К. срещу определение
№233/19.02.2020 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№ 2126/2020
г. по описа на същия съд, с което е спряно изпълнението по изп.д. №
20197420400244 на ЧСИ Валентина Александрова, рег. № 742, район на действие ОС-
Кюстендил, образувано и водено срещу „***” ЕООД.
В частната жалба се релевират доводи за неправилност
на обжалваното определение, поради несъобразяване на субективният обхват на
правилото на чл. 47 от ГПК с оглед характера на длъжника по настоящото дело, а
именно юридическо лице- търговец. Искането е за отмяна на обжалваното определение.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване.
Заповедният съд е бил
сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК от „***”АД, с което е заявено искане за издаване
на заповед за незабавно изпълнение против „***” ЕООД за парично вземане в размер на 1992.03
евро – главница, дължима за бизнес клиенти № КК- SB-2
от 11.02.2016 г., лихва в размер на 49.34 евро за периода от 16.08.2017 г. до
26.10.2017 г., лихва в размер на 309.26 евро за периода от 26.10.2017 г. до
24.10.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
погасяване на вземането.
С разпореждане
№4960/26.10.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2126/2018 г. на КнРС районният съд е издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „***”АД.
От изпратеното по реда на чл. 418, ал.5 от ГПК от ЧСИ
Валентина Александрова копие от съобщението, с което е връчена заповедта за
незабавно изпълнение се установява, че адресът на управление на фирмата е
посетен на три дати през месеците: юли, август и септември, като такава фирма и
неин представител не са намерени. По данни на Ивона Павлова, собственик на
жилището, фирмата е напуснала адреса повече от четири години. Представено е и
уведомление по изпълнителното дело, в което е посочено, че на 09.09.2019
г. на входната врата- седалище на
фирмата е залепено съобщение. Върху уведомлението ЧСИ е отбелязал, че в срока
за уведомяване никой не се е явил в
канцеларията му, за да получи книжата.
Районният съд е
приел, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което по правилата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК
се е разпоредил да се изпрати съобщение до заявителя, а на основание чл. 415,
ал.2 от ГПК е спрял изпълнението по изп.д. № 20197420400244 на ЧСИ Валентина
Александрова, рег. № 742, район на действие ОС- Кюстендил, образувано и водено срещу „***” ЕООД.
Окръжният съд счита,
че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Съображения:
Съгласно чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си,
когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, а съгласно
415, ал.2 от ГПК, когато дава указания за предявяване на иск в случаите по ал.
1, т. 2, съдът постановява спиране на изпълнението, ако е издаден изпълнителен
лист по чл.418. От посоченото следва, че за да се спре изпълнението на
заповедта, то следва да се налице следните кумулативни предпоставки: заповедта
за изпълнение да е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и да бъдат
събрани данни за необитаването на този адрес от длъжника, като се посочи и
източника на тази информация. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ГПК когато ответникът в продължение на един
месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице,
което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на
входната врата или на видно място около нея. От съдържанието на посочената
норма се извежда извода, че тя е
приложима само при връчване на съобщения на физически лица. При връчване на съобщения на търговци приложими са разпоредбите на чл.50,
ал.1- 4 от ГПК. В случая издадената заповед за изпълнение е била изпратена на
последния посочен в търговския регистър адрес на длъжника и не е връчена, като
връчителят е отразил, че по данни на Ивона Павлова, собственик на жилището,
фирмата е напуснала адреса повече от четири години жилището не се обитава и е
залепил уведомление на този адрес. При тази констатация, заповедта следва да се
счита за редовно връчена на основание чл.50, ал.2 от ГПК, доколкото от
извършената справка в търговския регистър не се установи вписан нов адрес на
дружеството и същата е влязла в законна сила.
При това положение,
първоинстанционният съд не е имал законово основание да спре производството по
изпълнителното дело, на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, поради което
обжалваното определение на РС- Кюстендил е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
По изложените
съображения, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 233/19.02.2020 г., постановено
по ч.гр.д.№ 2126/2018. по описа на
Районен съд – Кюстендил, с което е
спряно изпълнението по изп.д. № 20197420400244 на ЧСИ Валентина Александрова,
рег. № 742, район на действие ОС- Кюстендил, образувано и водено срещу „***”.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.