О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
14 юли 2025 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и
пета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№2564 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.130 ГПК.
С определение №262306/18.12.2023година,
постановено по т.д.№2564/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, на основание
чл.230 ГПК, производството по делото е възобновено и съдът е постановил да се
продължи с размяна на съдебните книжа, като е приел, че поради обстоятелството,
че по отношение на ответника “К.А.“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност, то задължително участие в това производство, започнало по реда
на чл.422 ГПК, следва да вземе синдикът на дружеството А.К., комуто са връчени
препис от разменените съдебни книжа.
Постановено е на ищеца да се връчи
препис от отговора на ответника за подаване на допълнителна искова молба,
подаване на допълнителен отговор от ответника.
След осъществяване на процедурата по
размяна на съдебни книжа по търговски спорове съдът съобразява следното:
От изпратеното по делото
ч.гр.д.№50969/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав се установява следното:
Въз основа на заявление по чл.417 ГПК с
вх.№3065177/04.09.2019г., подадено от „Л.И.“ АД е образувано заповедното производство
по преждепосочения номер, по което заповедният съд издава заповед за изпълнение
на парично задължение на 04.10.2019г. срещу длъжника „К.А.“ ЕООД, ЕИК *********
и срещу ипотекарния длъжник „К.А.2.“ ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на при
условията на солидарност на сумата от 3 924 743,04 евро,
представляваща част от главница в общ размер на 4 924 743,04 евро по
договор за банков кредит от 14.02.2007г. и последващи го анекси, договор за
цесия от 28.09.2018г.; сумата от 161 175,90 евро, представляваща договорна
лихва за периода от 15.07.2017г. до 14.03.2018г.; лихва за просрочие от
672 421,07 евро за периода от 27.08.2018г. до 04.09.2019г., които вземания
са обезпечени с ипотека с ипотека, обективирана в нотариален акт от
15.02.2007г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №038, том
първи, рег.№328, дело №33/2007г. по описа на нотариус С.М., рег.№50 на НК, и
разноски по делото от 186 130, 08 лв., за които ипотекарният длъжник „К.А.2.“
ЕООД, ЕИК *********, отговаря по силата на договора за ипотека.
Въз основа на сторено възражение от
длъжника в предходни две заповедни производства пред СГС е образувано т.д.№1951/2019г. по
описа на СГС, ТО, 6-17 състав, по реда на чл.422 ГПК, по което заявителят- кредитор
„Л.И.“ АД, което е присъединено към т.д.№1212/2019 г. по описа на СГС, ТО, 6-2
състав, по което заповедният съд е разгледал предявените от настоящия ищец
частични претенции, произтичащи от същата облигационна връзка със същите
ответници, именно – предявени положителни установителни претенции насочени
срещу длъжника „К.А.“ ЕООД, ЕИК ********* и ипотекарния длъжник „К.А.2.“ ЕООД,
ЕИК *********, за установяване вземания на заявителя спрямо длъжниците, чийто
правопоражда юридически факт представлява сложен фактически състав, включващ
съществуващи и валидни вземанията на праводателя на настоящия ищец,
изпълнението на които е обезпечено с договорна ипотека и нейната валидност;
обема на обезпеченията; валидността на настъпилото частно правоприемство,
изискуемостта на вземанията по сделката.
С
влязлото в сила решение №261398/12.10.2021г., постановено по т.д.№1212/2019г.
по описа на СГС, ТО, 6-2 състав, към което е присъединено т.д.№1951/2019г., положителните установителни претенции на ищеца
„Л.И.“ АД са уважени, като исковият съд е приел наличие на изискуемо парично
вземане, предявено като частично от 1 000 000евро, представляващо
част от вземане в общ размер от 4 924 743,04 евро, ведно със законна
лихва върху сумата от 500 000евро, начиная от 18.01.2019г. и законна лихва
върху 500 000евро, начиная от 17.06.2019год. до окончателното заплащане на
сумата.
Присъдени са разноските на ищеца, които
страната е направил в заповедното и исковото производство и е посочено, че в
исковия процес участие е взел синдикът на „К.А.“ ЕООД/н/ А.К..
До влизане в сила на този съдебен акт
производството по т.д.№2564/2019г. е било спряно и възобновено след отпадане на
причината за временната забрана да се осъществяват процесуални действия от съд
и страни, а именно влизане в сила на решението по частичния иск.
Постановяване на това решение има
значение относно обхвата на предмета на настоящия спор и последиците от СПН
касателно общите за спорното право факти, установени в производството по
частичния иск, чието пререшаване не може да се осъществи в този процес, поради
преклудиращото действие на СПН, съгласно нормата на чл.299 вр. с чл.298 ГПК.
Тези факти са изрично посочените в
решението№261398/12.10.2021г., постановено по т.д.№1212/2019г. по описа на СГС,
ТО, 6-2 състав и те са следните:
Наличие на договор за банков кредит,
сключен от ответника „К.А.“ ЕООД на 14.02.2007г., и последващи го анекси;
усвояване на сумата по кредитното правоотношение в размер на
14 000 000евро; валиден договор за цесия, сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ ПРАЙВИТ БАНК ЛЮКСЕМБУРГ“, като цедент и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД,
като цесионер, от 07.10.2011година, по силата на който предмет на
прехвърлителната сделка е вземане на чуждестранната банка спрямо
кредитополучателя в размер на 12 116 842,19 евро, ведно с
принадлежностите и привилегиите и обезпечения; наличие на уведомление на
длъжника за прехвърлянето, удостоверено от длъжника с документ, подписан от
него на 22.12.2011година; сключено споразумение между цесионера и длъжника, че
задълженията на длъжника възлизат на 12 036 234,33 евро,
предоговоряне на погасителен план чрез заплащане на 123 месечни погасителни
вноски с падежи от 20.12.2011г. до 14.02.2022година.
Извършено частично погасяване на дълга
чрез плащане, като остатъкът от непогасената главница възлиза на
4 924 743,04евро; осъществени основания за промяна в параметрите на
договора, касателно срока – за обявяване на вземанията на банката за предсрочно
изискуеми; наличие на изявление за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземанията, което е достигнало до длъжника на 02.04.2018г., чрез отправена
нотариална покана до „К.А.“ ЕООД.
По отношение на настоящия ищец –
установена материално - правна легитимация, произтичаща от установен валидно
сключен договор между банката и настоящия ищеца – договор за цесия от
28.09.2018година, за който длъжникът е бил надлежно уведомен на 05.11.2018г.,
както повелява нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Наличие на надлежно учредено валидно
обезпечение на изпълнението на задълженията, които произтичат от договора за
кредит, представляващо договорна ипотека, която е обективирана в
преждецитирания нотариален акт.
Необходимост от конституиране като
ответник по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК на ипотекарния длъжник.
Въз основа на това настоящият състав
приема, че по отношение на тези факти, дори и при наведени възражения от
страните по делото, касателно тези факти, съдът не следва да разглежда тези възражения,
тъй като се преклудирани.
Спорът между страните следва да се
ограничи относно това какъв е размерът на горницата, представляваща главница,
за която заповедният съд е издал заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№50969/2019г. по описа на СРС, 161-ви състав и относно това дали не са
настъпили нови факти и обстоятелства, които имат значение за размера на
претенцията, респ. дължимостта на същата, както повелява нормата на чл.235,
ал.3 ГПК.
С определение №261671/18.09.2024 година
съдът е допуснал уточнение на предмета на предявения иск, с оглед
необходимостта от идентитет на предмета на исковото производство с този на
заповедното, поради което, съобразявайки внесеното от ищеца уточнение.
Съдът е приел, че предявените претенции са
процесуално допустими, тъй като са налице специалните предпоставки на закона-
проведено заповедно производство, по което на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за същите суми и на същото основание, които са
предмет на исковото производство, сторено своевременно от длъжниците възражение
по чл.414 ГПК.
В хода на съдебното дирене ответниците „К.А.“
ЕООД, /н/, ЕИК ********* и „К.А.2.“ ЕООД, ЕИК *********,са депозирали пред
исковия съд молба с вх.№269780/ 17.06.2025 година, с която уведомят съда, че
оттеглят възраженията си по чл.414 ГПК и молят делото да бъде прекратено.
Препис от тази молба съдът е връчил на
синдика на „К.А.“ ЕООД, /н/, ЕИК *********, за становище.
С молба с вх.№270017/20.06.2025 година
синдик А.К. изразява становище, че н възразява срещу осъщественото от органният
представител на несъстоятелното дружество процесуално действие.
Насрещната страна в процеса с молба под
вх.№269781/17.06.2025 година заявява, че оттеглянето и е известно, но моли съда
да и присъди разноските по делото.
Тази молба съдът е разпоредил да се
връчи на двамата ответниците за становище.
Междувременно по делото е постъпила нова
молба от ищеца „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ , ЕИК
*********, с която страната заявява, че оттегля искането си за разноски и моли
съда да се произнесе с определение, с което прекрати делото.
При така развилата се процесуална връзка
съдът намира, че производството по делото, намиращо законовото си основание в
нормата н чл.422 вр. с чл.415 и чл.124 ГПК, вр. с чл.79 и чл.99 ЗЗД, следва да
бъде прекратено.
Това е така, тъй като в хода на процеса
длъжниците са оттеглини извършеното оспорване на съществуване на вземането на
ищеца, обективирано в своевременно въведеното в заповедното производство
възражение по чл.414 ГПК.
Отпадането на възражението води до отпадане
на една от специфичните процесуални предпоставки за съществуването на които
съдът следи служебно и които допълват изискуемите от ГПК положителни абсолютни
процесуални предпоставки за правото на иск. Отпадането на възражението по
чл.414 ГПК лишава интерес от провеждане на настоящето производство и води до
стабилизиране на заповедта на изпълнение, след като прекратителният акт на съда
влезе в сила.
Ето защо липсата на една от тези
предпоставки- наличие на възражение лишава от интерес ищеца да проведе производството
по положителния установилене иск касателно съществуване на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение. Поради това
предявените искове се явяват недопустими и производството по делото следва да
бъде прекратено.
По разноските.
Ищецът е направил искане за присъждане
на разноски, но впоследствие е десезирал съда с това искане, а ответниците не
са направили такова.
Ето защо съдът не дължи произнасяне по
разноските.
При изложеното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА молба на ответниците „К.А.“ ЕООД,
/н/, ЕИК ********* и „К.А.2.“ ЕООД, ЕИК *********, с вх.№269780/ 17.06.2025
година.
ПРИЕМА молба на „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ , ЕИК
********* с вх.№ 269781/17.06.2025 година.
ПРИЕМА молба на синдик А.К. с вх.№ 269781/17.06.2025
година.
ПРИЕМА на „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ , ЕИК
********* с вх.№271088/11.07.2025 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№2564/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, поради недопустимост на
предявените искове.
ПРЕКРАТИТЕЛНИЯТ акто на съда подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен
срок от връчването му на страните, с частна жалба.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ в сила на определението,
незабавно препис от него да се изпрати на СРС по ч.гр.д.№50969/2019г. по описа
на съда.
СЪДИЯ: