Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061 гр. П., 22.02 .2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Лилия Кирякова
като
разгледа докладваното от съдията Трънджиева В
гр. д. № 76 по описа за 2021 г. , за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС П. , постановено по гр.д.№
3813 по описа за 2019 година е осъдена Агенция „П.И.“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3 чрез Областно пътно
управление – П., седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „А.С.“ № 20 да
заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. „П.“ № 5, представлявано от Н.Ч.и К.Р., сумата от 1 323,12 лв.,
представляваща заплатено от ищеца в полза на А.П.А.застрахователно обезщетение
по застраховка „К.С.“ за причинените имуществени вреди в резултат от увреждане
на лек автомобил „М.“ с рег. № ******* при преминаване на 30.05.2019 г. през
необезопасена дупка на пътното платно на републикански път III-376, посока
от гара К. до към гр. Р., в участъка на 11+720 км, както и лихва за забава за
периода от 23.07.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 24,26 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба в съда –
30.09.2019 г., до окончателното изплащане.
Осъдена е Агенция „П.И.“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3 чрез Областно пътно управление – П.,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „А.С.“ № 20 да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5,
представлявано от Н.Ч.и К.Р., разноски по делото- държавна такса в размер на
102,93 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 322 лв., депозит за вещо лице
в размер на 100 лв. и депозит за свидетел в размер на 25 лв.
Решението е
постановено с участието на третите лица помагачи на ответника – „Е.П.“ АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Д.“ № 76, „Г.Х.“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: с. Б.П., обл. Б., ж.к.
Производствена база на „Г.Х.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление: гр. В., район „О.“, ул. „А.Д.“ № 31.
В срок решението е обжалвано от АПИ. Считат, че
решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
От писмените и гласни доказателства не се установило
наличие на причинно — следствена връзка
между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди
по автомобила, както и механизмът на осъществяване на 30.05.2019 г. на ПТП при
движение по републикански път III - 376, посока от гара К. към гр. Р.. При
постановяване на решението съдът не съобразил правилата за разпределяне на
доказателствената тежест.
Не се доказало
по несъмнен начин, както приел съдът, че причинените имуществени вреди са
настъпили вследствие на дупка на пътното платно. Съдът неправилно кредитирал
свидетелските показания на А. - шофьор на процесното МПС, поради неговата
заинтересованост. Освен показанията на този свидетел нямало други доказателства
за наличие на дупка на пътя .
Съдът пренебрегнал релевантни възражения на ответника:
От приетите писмени доказателства по делото било установено , че АПИ като
стопанин на пътя са полагали дължимата грижа.
На републикански път III - 376 (Б. - Д.) - Ц.Ч.- Р. -(В.Д.-
В.), през месец януари и месец май 2019
г.били извършени множество дейности по поддръжка на пътното
платно в процесния участък. Установено
било ,че е извършен непосредствено преди инцидента текущ ремонт на пътния
участък.
Свидетелят Ч. установявал в показанията си, че на
30.05.2019 г. не е имало дупки и неравности по този път, на процесния участък,
които да възпрепятстват нормалното движение на МПС. Показанията му следвало да
бъдат кредитирани и те установявали неоснователността на претенцията.
При посещение на място двете вещи лица Ф. и К.
потвърждавали извършени ремонти на дупки в процесния участък.
Доказателства от ищеца за размера на препятствието и
точното му местоположение не били ангажирани. Експерта К., при направен оглед
на 11.08.2020 г. също констатирал „редица ремонтни въздействия - кръпки по
платното, извършени със студена асфалтова смес". При огледа наличие на
дупки по пътя не било установено. АПИ ремонтирала пътя след края на зимния
сезон, така както прави всяка година и така, както е направено и през януари и
май 2019 г.
Въпреки тези доказателства , съдът неправилно приел,че
възраженията са неоснователни и уважил иска.
Съдът основал решението си и на автотехническата
експертиза, която не била категорична относно механизма на ПТП и причинно –
следствената връзка между него и причинените вреди. Според вещото лице Ф.,
водачът най-вероятно не е имал техническата възможност да избегне съществуваща
дупка в собствената лента на пътното платно. Считат, че при конкретните условия
– време ,климатични условия и на прав участък водачът е имал възможност да
избегне препятствието на пътя.
Следователно несъобразената скорост също била причина
за настъпилото произшествие. Или
считат,че е налице съпричиняване от
страна на шофьора на увредения автомобил.
Считат, че обстоятелствата относно механизма на
настъпване на процесното ПТП, както и причинно-следствената връзка между него и
причинените вреди са недоказани. Не било установено, че единствена причина за
ПТП и за щетите по увредения автомобил е състоянието на пътното платно.
Молят решението да бъде отменено и предявения иск –
отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „Б. В.И Г.“
АД. Твърдя, че изложените в жалбата възражения и съображения са неоснователни.
Считат , че показанията на св. А. следва да бъдат
кредитирани ,тъй като получаването на обезщетение от него произтичало от
договорните им отношения и нямало връзка с изхода на конкретния спор. Поради
това този свидетел не бил заинтересован.
Показанията на този свидетел не били единственото
доказателство, установяващо наличието на дупката на републикански път III-376. Установеното от свидетеля се потвърждавало и от събраните по делото
писмени доказателства. Приетото по делото писмо от Дирекция „НС 112" също
доказвало настъпването на процесното ПТП, при описаните от свидетеля фактически
обстоятелства. То оборвало твърдението на жалбоподателя за липсата на получаван
сигнал за неизправност на процесния пътен участък (в каквато насока били
показанията на св. Ч.), доколкото видно от него е, че такъв е бил подаден от
тел. 112 на АПИ. Причините за настъпването на процесното ПТП били доказани и с
приетата по делото служебна бележка от РУП-В., според която след получен сигнал
от тел. 112, контролните органи са посетили местопроизшествието, където освен,
че са изпробвали свидетеля А. за употребата на алкохол, лично са констатирали
наличието на дупката на пътното платно.
Именно въз основа на тяхната еднопосочност,
категоричност и безпротиворечивост, първоинстанционният съд приел твърдения от
ищцовото дружество механизъм на произшествието, за доказан.
Съдът подробно обсъдил ангажираните от ответника
доказателства, като изложил подробни мотиви защо не ги кредитира. Правилно приел,че св.Ч. е
заинтересован, както с оглед служебните му задължения да следи за изправността
на процесния пътен участък, така и предвид факта, че показанията му не само не
кореспондират с никое от останалите доказателства по делото, но и се опровергават
от тях.
Неоснователни били и изложените в жалбата съображения
относно доказателствената стойност на приетите по делото автотехнически
експертизи.
При огледа от експертите било установено, че на
отремонтираните и изправни според жалбоподателя пътни участъци, са се
образували нови дупки.
И двете вещи лица били категорични в изводите си, че
обезщетените от застрахователното дружество щети, по л.а. марка „М." с per. № ******, са настъпили именно в резултат на описаното от св. А. ПТП.
По отношение на твърдяното в жалбата съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача А., то би следвало да се съобразява
при определяне размера, но жалбоподателят не доказал това свое възражение в
първоинстанционното производство.
Молят решението да бъде потвърдено , претендират
разноски.
Изразено е становище от едно от привлечените по делото
трети лица – помагачи „Е.П.“ АД.
Подържат искането на жалбоподателя , като считат , че
причината за ПТП се корени в поведението на водача , който при съобразена
скорост е могъл да избегне дупката на пътното платно. Третото лице – помагач
стопанисвало пътя в изпълнение на договора.
Излагат доводи , с които съдът няма основание да се
занимава относно това , че съдът не се произнесъл в мотивите си за изпълнението на договорните отношения
между ответника и третото лице – помагач. Считат, че е установено по делото ,
че са отстранени всички констатирани и възложени им дефекти на пътното платно.
Предмета на съдебния спор е очертан от предявения иск
и съдът следва да обсъди относимите към спора факти. Отношенията между
ответника и третото лице – помагач, по начина по който ги поставя то в
становището си ,не са предмет на спора. Отделно от това третото лице – помагач,
което също има право на жалба не е упражнило това свое право.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид
следното:
В исковата си молба против АПИ ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
твърди,че на 30.05.2019 година при
движение по републикански път ІІІ-376 посока от гара К. към гр.Р. в участък
11+720 км. лек
автомобил „М.“ с рег. № *******, управляван от А.А. попаднал в дупка на пътното
платно около 1 м, вследствие на което се увредили предна и задна дясна
гума,десен амортисьор/въздушна възглавница/ и десни джанти.
Съобщено
пило за произшествието и служители на „Пътен контрол“ при РУ В. като посетили и
направили тест за алкохол на водача.
Увреденият
автомобил имал застраховка „Каско-стандарт“ при ищеца.
Постъпило
заявление за изплащане на обезщетение, образувана била щета, извършен оглед на
автомобила , констатирани и оценени повредите по него.
На
застрахования било изплатено обезщетение в размер на 1323,12 лева по банков
път.
На основание
чл.410 ал.1 т.3 от КЗ ищецът встъпил в правата на застрахования против
собственика на пътя и ротив администрацията , която го стопанисва.
Произшествието
настъпило на републикански път , поради което претенцията била насочена срещу АПИ,
която не изпълнила задълженията си по чл.3 ал.1 и 2,чл167 ал.1 изр.1 от ЗДвП да
го подържа в изправност и да сигнализира неизправните участъци по него.
На ответника
била изпратена покана за възстановяване на регресното обезщетение , на което
получили отказ.
Молят
ответникът да бъде осъден да заплати 1 323,12 лв., представляваща заплатено от
ищеца в полза на А.П.А.застрахователно обезщетение по застраховка „К.С.“ за
причинените му имуществени вреди в резултат от увреждане на лек автомобил „М.“
с рег. № ******* при преминаване на 30.05.2019 г. през дупка на пътното платно
на републикански път III-376, посока от гара К. до към гр. Р.,
в участъка на 11+720 км, чиято поддръжка и ремонт са възложени на ответник,
както и лихва за забава за периода от
23.07.2019 г. до 30.09.2019 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) в
размер на 24,26 лв. и законната лихва върху главницата от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендират разноски.
В срок е
постъпил писмен отговор.
Ответникът
оспорва иска по основание. Счита , че не е установено наличието на причинно –
следствена връзка между ПТП и уврежданията на автомобила. Не бил установен
механизма на ПТП , точното място , скоростта , с която се е движил автомобила
,големината на дупката на пътното платно , ако е имало такава.
В
доказателствата имало разминаване относно посочване точното място на ПТП.
Липсвали
доказателства за действително извършен ремонт на автомобила.
От
представените от тях доказателства се установявало , че четири месеца преди ПТП
е извършен ремонт на пътното платно. В началото на м. май също било извършено
студено изкърпване на пътното платно на този път.
Поддържането
на този участък било възложено по силата на договор за възлагане на обществена
поръчка на три дружества,включени в състав на ДЗЗД- „Е.П.“ АД, „Г.Х.“ ЕООД и „И.“
ЕООД.
Направено е
искане за привличане на тези дружества като трети лица – помагачи на страната
на ищеца и привличането е допуснато.
Макар да е
направено искане за събиране на доказателства , относими към довод за съпричиняване
на вредите от страна на водача , то в писмения отговор пред първата инстанция
такова възражение не е направено.
Реално
участие в процеса е взело едно от дружествата,привлечени като трети лица –
помагачи „Е.П.“ АД ,което счита иска за
недопустим , тъй като не е идентифициран по несъмнен начин стопанинът на пътя –
общината или държавата в лицето на АПИ.
Оспорва факта на настъпване на ПТП, в т.ч.
наличието на дупка в процесния участък към датата на ПТП, тъй като по делото не
са представени доказателства за уведомяване на органите на МВР. Оспорва
основателността и размера на платеното от ищеца застрахователно обезщетение,
като счита, че не е спазен редът за завеждане и изплащането му, предвиден в
общите условия на застрахователя. Оспорва причинно-следствената връзка между
твърдяното ПТП и настъпилите щети по автомобила. Счита, че причина за
настъпване на ПТП е неспазване на правилата за движение по пътищата и
по-конкретно несъобразяване на скоростта с пътните условия. Акцентира върху
това, че ищецът не сочи точното местоположение и размери на въпросната дупка.
Твърди, че като изпълнител по Договор за възлагане на обществена поръчка №
РД-38-19/09.10.2015 г. е изпълнил точно всички свои задължения след възлагането
им от ответника, а за процесния пътен участък е изпълнил възложените му задачи
през месец януари и месец май 2019 г. и те са приети без забележка от
възложителя след инспектиране на ремонтираните участъци. В този смисъл счита,
че не носи отговорност за обезщетяване на евентуално причинените в резултат от
ПТП вреди. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Ангажира
доказателства.
Съдът , като
прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и като съобрази
разпоредбата на чл.269 от ГПК , прие за
установено следното:
Във
въззивната жалба не са поставени
въпросите относно наличието на валидно застрахователно правоотношение и
съответно извършеното плащане на причинените вреди ,както и относно реда и начина
, по който това е било извършено.
Не са
въведени като предмет на въззивното производство и подържаните доводи в
писмения отговор относно конкретното място на настъпване на ПТП.
Не е спорно по делото , че между ищцовото дружество и А.П.А.към момента на ПТП е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
„Б. К.С.“ за лек автомобил „М.“ с рег. № ******* със срок на застрахователното
покритие от 13.07.2018 г. до 13.07.2019 г.
А. е собственик на този автомобил.
Не се спори още , установено е от представените по
делото писмени доказателства , че на 18.06.2019 г. „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД е
заплатило на А.П.А.застрахователно обезщетение в размер на 1 323,12 лв.
По искане на страните са събрани писмени доказателства
, чрез които е установено , че на 30.05.2019 г. около 10,30 ч. А.П.А.е подал
сигнал на телефон 112 за ПТП с лек автомобил „М.“ с рег. № ******* на път
ІІІ-376 км 11+720 м, след мост посока гр. Р., в резултат от попадане в отвор на
пътното платно.Въпроси относно тези обстоятелства не са поставени във
въззивната жалба.
Не е спорна по делото допустимостта на претенцията на
изплатилия обезщетението застраховател, тъй като видно от регресна покана с
изх. № 03812/16.07.2019 г., получена на 22.07.2019 г „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД е
поканило Областно пътно управление – П. да му възстанови сумата от
1 323,12 лв., заплатена по щета № 470418191929088, , а с писмо с изх. №
53-00-620/30.07.2019 г. на Директора на
Областно пътно управление – П. е отказано заплащането на посочената сума.
Привлечените по делото трети лица – помагачи, са
изпълнители по договор за обществена поръчка представен по делото. На тях
именно е било възложено подържането на пътния участък. В договора страните са
уговорили как ще се възлага , извършва ,отчита дейността по договора и това са
отношения, които няма основание да бъдат изследвани в настоящото производство.
Ответникът АПИ безспорно е надлежен такъв , тъй като се касае за ПТП ,станало
на път от републиканската пътна мрежа. Отношенията между възложител и
изпълнител и съответно споровете относно изпълнение или неизпълнение на този
договор не са предмет на настоящото производство.
От приетите по делото месечни задания за извършване на
дейности по поддържането (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни
работи) на републиканските пътища на територията на ОПУ – П., технологични
схеми за действително извършена работа по текущ ремонт и поддържане, справки за
действително извършените видове работа по текущ ремонт и поддържане и
сертификати за месеците януари, февруари, март, април и май 2019 г. се
установява какви дейности са били възложени на изпълнителя по договора за
обществена поръчка за съответните месеци, какви видове дейности и на кой пътен
участък са били извършени. Конкретно за месец май 2019 г. е отчетено
извършването на ремонт, включващ изкърпване на настилките със студена асфалтова
смес ръчно, на път III-376 от км 13+000 до км 16+934.
Св.А. , собственик на автомобила депозира показания
относно конкретното място и механизма на ПТП. Сочи,че на пътното платно имало дупка
с размери метър, на 50 см и дълбочина
около 10-15 см. ,като нямало никакви обозначения за това. Автомобилът се движил
със скорост около 60-70 км/ч. Според свидетеля пътното платно било в лошо
състояние ,имало 10-15 дупки.
Като свидетел по делото е разпитан и Ч., който работи в РПС – В. като „главен
специалист“ и съответно отговаря и за пътния участък , на който е станало ПТП ,който попада в регулацията на
гр. Р.. Свидетелят описва начина им на работа , като твърди,че ремонти са
правени и през м.януари и през м. май и ,че се реагирало своевременно на всички
констатирани недостатъци на пътното платно.
Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице Ф.,като компетентно
,обосновано и неоспорено от страните. Според този експерт при
извършваното движение по дясната лента автомобилът е преодолял наличния завой
на ляво, като при скоростта си на движение водачът възприел наличието на
няколко дупки на пътното платно, при опит да ги избегне попада с десните гуми в
една от тях. Техническата възможност да избегне съществуваща дупка в
собствената лента на пътното платно водачът не е имал.При изготвяне на
заключението си той е употребил „вероятно“,но впоследствие ,чрез обясненията му
в съдебно заседание се установява,че с оглед видимостта и скоростта на движение
, водачът не е бил в състояние да избегне дупката, като следва да се отбележи
,че скоростта е била разрешена и съобразена с пътните условия.
Експерта
е дал заключение още,че повредите на автомобила са причинени именно при такова
ПТП,както и ,че необходимата сума за възстановяване на щетите по автомобила по
средни пазарни цени възлиза на 1 634,05 лв. с включен ДДС.
Вещото
лице прави извод, че ако автомобилът се е движел със скорост от около 60-70
км/ч, при своевременно възприемане на дупката водачът не е имал техническата
възможност да намали скоростта, за да избегне дупките/дупката или да спре. При
условие, че водачът реагира от дистанция 30-35 м, възприемайки препятствието в
собствената лента, предприеме спиране или намаляване на скоростта най-вероятно
попадането в дупка не би могло да се избегне чрез слалом на автомобила. При
намаляване на скоростта се увеличава времето за контакт на гумата/те с
препятствието, което не намалява шансовете за получаване на конкретните
увреждания по десните състави на ходовата част на автомобила.
Причинно- следствената връзка между ПТП и характера на
уврежданията се установява и от заключението на вещото лице К..
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Установено е безспорно
, че ищцовото дружество като
застраховател е заплатил застрахователно обезщетение по съществуващото валидно застрахователно
правоотношение.
Ответникът оспорва
твърдението , че застрахователното събитие е настъпило именно поради
неизправност на пътното платно , като пред въззивната инстанция не се оспорва ,
че именно на ответника е възложено
стопанисването на този участък.
Оспорва се причинно –
следствената връзка между ПТП и увреждането на автомобила.По възражение на
третото лице помагач е въведен и довода за съпричиняване ,поради управление с
несъобразена с пътните условия скорост от водача на лекия автомобил.
Няма причина да не
бъдат кредитирани показанията на св.А.. Неоснователни са подържаните доводи, че
свидетелят е заинтересован от изхода на спора. Изхода на конкретния спор не се
отразява на правата и имуществените интереси на този свидетел. Дължимостта на
обезщетението се основава на договорните правоотношения и няма обстоятелства в
това производство , които да биха могли да се отразят на правата и задълженията
на страните по застрахователното правоотношение. Показанията на този свидетел
съответстват и на останалите събрани по делото доказателства и чрез тях се
установява ,както мястото , така и механизма на ПТП.
Заключенията на експертите напълно подкрепят
показанията на този свидетел и в този смисъл и тезата на ищците.
Ответникът и третото лице помагач се позовават на
представените доказателства , че в конкретния пътен участък са извършвани
ремонти. Тези доказателства не опровергават приетото за установено до тук. От
тези доказателства изводи ,че дейността е извършена качествено и според договора точно в този
участък, не могат да се направят. Показанията
на св. Ч. са лишени от конкретност , доколкото чрез тях се установява
извършването на някакви ремонтни работи , което не изключва наличието на
недостатъци на пътното платно на определен участък.В такъв смисъл следва да се
ценят и представените по делото писмени доказателства.
За процесния пътен участък отговаря ответникът ,като отговорността
му произтича от разпоредбите на ЗДвП.Установено е по делото,че задължението да поддържа в изправно състояние
тази част от републиканската пътна мрежа, при необходимост да обозначи
незабавно препятствието и да го отстрани във възможно най-кратък срок
ответникът не е изпълнил. Това е създало опасност на пътя и довело до
настъпването на конкретното ПТП и причиняването на имуществени вреди на
автомобила. Ищеца , като застраховател е изпълнил задълженията си по
договора и на основание чл. 410, ал. 1
от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение ищецът-застраховател е
встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Като е постановил решение и изложил подробни мотиви
,към които съдът препраща при условията на чл.272 от ГПК,първоинстанционният
съд е постановил едно правилно решение , което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника по жалбата се
дължат сторените по делото разноски в размер на 322 лева,изплатено
възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на РС П. , постановено по гр.д.№
3813 по описа за 2019 година ,с което е осъдена Агенция
„П.И.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3
чрез Областно пътно управление – П., седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „А.С.“ № 20 да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, представлявано от Н.Ч.и К.Р., сумата от
1 323,12 лв., представляваща заплатено от ищеца в полза на А.П.А.застрахователно
обезщетение по застраховка „К.С.“ за причинените имуществени вреди в резултат
от увреждане на лек автомобил „М.“ с рег. № ******* при преминаване на
30.05.2019 г. през необезопасена дупка на пътното платно на републикански път III-376, посока
от гара К. до към гр. Р., в участъка на 11+720 км, както и лихва за забава за
периода от 23.07.2019 г. до 30.09.2019 г. в размер на 24,26 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба в съда –
30.09.2019 г., до окончателното изплащане и присъдени разноски.
Осъжда Агенция „П.И.“, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „М.“ № 3 чрез Областно пътно управление – П.,
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „А.С.“ № 20 да заплати на „ЗАД Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5,
представлявано от Н.Ч.и К.Р., 322 лева , разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.