Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми април две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 237 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1, т.2 и т.3 КТ, на Б.М.М., ЕГН**********, срещу М.„С. А.“ АД, ЕИК*,
за признаване
на уволнението, обективирано
в издадена от ответника заповед №23/17.11.2017г. за незаконно, за възстановяване на служителя на работа на заеманата
преди уволнението длъжност – „*“ в клиника „коремна хирургия“, 1-во хирургично
отделение към болницата, както и за осъждане на ответника за сумата 7363.92лв. (изменен размер в о.с.з.) –
обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 17.11.2017г.
– 17.05.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 05.01.2018г. до пълното
й изплащане.
Ищецът твърди, че
с ответника били страни
по трудово правоотношение, по силата
на което ищецът заемал длъжността „*“ в клиника „коремна
хирургия“, 1-во отделение към М.„С. А.“ АД.
Посочва още,
че на 17.11.2017г. му била връчена
заповед №23/17.11.2017г. на ИД на М.„С. А.“ АД, с която той бил дисциплинарно уволнен.Тази заповед и наложеното с нея уволнение счита за незаконно по
причини, обобщени в следния
смисъл: 1/в заповедта били включени нарушения, за които преди това му
било наложено наказание „предупреждение за уволнение“
със заповед №14 от
19.04.2017г., която той обжалвал
по гр.д. №8053/2017г. на ВРС (успешно); 2/в заповедта били включени и нарушения, за които преди това му
било наложено наказание „предупреждение за уволнение“
със заповед №20/09.11.2017г.,
която той обжалвал по гр.д. №238/2018г. (успешно); 3/със
заповедта било допуснато
нарушение на чл.190, ал.1, т.3 КТ, защото
не били налице три и повече
отделни нарушения на трудовата
дисциплина, за които да не е санкциониран
или поне за едно да не е санкциониран, а другите две да не
са заличени; 4/за нарушението по т.I (едно римско) от заповедта бил изтекъл срокът по чл.194, ал.1 КТ; 5/всичките нарушения били ненадлежно
индивидуализирани; 6/не били извършени
реално нарушения на трудовата
дисциплина; 7/работодателят не е извършил
правилна преценка при избор и налагане на конкретното наказание в случая.
Твърди отделно,
че поради уволнението останал без работа, за което моли
за присъждане на обезщетение
за пълния шестмесечен срок
по чл.344, т.3 КТ, в размер на общо
9000.00лв., на база на получаваното БТВ.
Поли за уважаване
на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор, в който не оспорва съществувалото трудово правоотношение с ищцата
на сочената от нея длъжност и прекратяването му с оспорената
заповед, на основанието в нея.
Оспорва обаче изцяло
доводите на ищеца за незаконност
на уволнението, като счита същото за законосъобразно по причини, обобщени
в следния смисъл: 1/ нарушенията, за които срещу ищеца е била издадена заповед №14/19.04.2017г.
са реални и груби – в
протокола за извършена оперативна интервенция на лицето
Й. Д.(84г.) било записано използването на скъпи медицински изделия, които е било указано да бъдат осигурени
от дъщерята на пациента (на цена 2010.00лв.), а същите реално не са били използвани и с тях не са били извършени действия; 2/ за периода 02.10.2017г. –
08.10.2017г. ищецът е извършил три отделни
нарушения на трудовата дисциплина, които се изразяват в
несвоевременно изготвяне на медицински
документи; 3/съобразно
последното, нарушенията, за
които срещу ищеца е била издадена заповед №20/09.11.2017г. са реални и са сериозни,
като същите са били надлежно индивидуализирани и за тях е била
спазена законовата
процедура; 4/на 05.10.2017г. ищецът
е извършил по спешност
операция на пациентката С. К.(77г.), но при и преди интервенцията ищецът е допуснал сериозни пропуски – в предоперативната
за случая епикриза не е вписал оценка на оперативния риск; частта „списък на проблемите, показащи оперативния
риск“ не е била попълнена изобщо;
липсвала информация и в частта
„препоръки за предстояща
операция“; не била коректно проследена и по пълнена и частта „история на заболяването“;
и най – вече при извършената
операция бил остранен орган (част от него) на пациентката (яйчник и маточна тръба), които обаче не били записани изобщо в
протокола, историята и епикризата
на заболяването; 5/за всички
посочени нарушения били спазени всички изисквания на чл.195, ал.1 КТ; 6/наложеното
наказание било съразмерно с тежестта
на извършените нарушения; 7/съставомерността
по чл.190, ал.1, т.3 от КТ е налице
в случая, включително и защото
предходните нарушения, за които
били издадени заповедите за
„предупреждение за уволнение“ не били заличени.
Моли за отхвърляне
на исковете и за разноски.
След съвкупна преценка,
заедно и поотделно, на приетите доказателства по делото, при отчитане становищата и процесуалните
действия на страните и при при съобразяване на приложимата за случая нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предпоставките на предявените искове се свързват
с доказване от страна на ищеца на: наличието на твърдяното трудово
правоотношение; оставането си без работа за процесния период след прекратяването
му; размера и периода на
иска за заплащане на обезщетение
за оставането без работа. В процесуална
тежест на ответника е да докаже пълно и главно следното: законосъобразното прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание;
в това число извършването на всяко отделно от описаните в заповедта нарушения
на трудовата дисциплина; съставомерността
им, като дисциплинарни
нарушения; обосноваността, яснотата
и индивидуализацията на нарушенията
и на наказанията; спазването
на законовата процедура за налагане
на наказанието.
Безспорните обстоятелства по делото следват
от позициите на страните и са следните: че страните по делото са били страни по трудово
правоотношение, по което ищецът заемал длъжността
„*“ в клиника „коремна
хирургия“, 1-во отделение към М.„С. А.“ АД; че на
17.11.2017г. на ищеца била връчена
заповед №23/17.11.2017г. на ИД на М.„С. А.“ АД, с която бил
дисциплинарно уволнен; че заповед
№23/17.11.2017г. включва и нарушения, за които преди това
са били издадени заповеди
№14/19.04.2017г. и №20/09.11.2017г., преминали през съдебен контрол
по гр.д. №8053/2017г. и по гр.д.
№238/2018г. – на ВРС.
Горните обстоятелства се потвърждават и
от приетите по делото писмени доказателства (в т.ч. трудов договор,
длъжностна характеристика, заповеди за налагане на дисциплинарни нарушения,
решения на ВОС и ВРС, цялото трудово досие и др.), с оглед на което съдът ги
приема за изяснени по делото.
От приетите
доказателства се установява още:
че с влязло в законна сила решение от 18.04.2018г. по в.гр.д. №474/2018г. на
ВОС е отменено решението на ВРС по гр.д.
№8053/2017г. на ВРС, като наложеното наказание „предупреждение за уволнение“
със заповед №14/19.04.2017г. е отменено изцяло; че с влязло в законна сила решение
от м.12.2018г. по в.гр.д. №2142/2018г., ВОС, е потвърдено решението на ВРС по гр.д. №238/2018г. на ВРС, като наложеното наказание „предупреждение за уволнение“
със заповед №20/09.11.2017г е отменено изцяло.
Прието по делото е
още пълното трудово досие на ищеца, както и пълните преписки по всеки от
случаите с пациенти, по които са наложени наказанията, като всички документи са
индивидуализирани и приети от съда с протоколно определение от о.с.з. на
25.02.2019г. (л.542-гръб – 545 от делото).
От заключението по ССчЕ, което се цени, като обективно и неоспорено, се
установява, че последния пълен отработен месец на ищеца преди уволнението е
м.10.2017г., а брутното му възнаграждение за него е 1227.32лв. за месеца.
По основателността:Както се посочи няма спор и е видно от съдържанието на процесната заповед
№23/17.11.2017г. (л.174-178 от
делото), че със същата е наложено на ищеца наказанието „уволнение“, на правно
основание чл.190, ал.1, т.3 КТ вр. чл.187, т.10 КТ. Съответно
това са описани и три групи нарушения, за които се налага наказанието. С което
заповедта е формално обоснована и мотивирана, тк няма
спор в съдебната доктрина и практика, че „системност“ по смисъла на чл.190,
ал.1, т.3 КТ означава три или повече самостоятелни нарушения, които са
установени и не са отменени или заличени. От друга страна оформената по този
начин заповед означава, че съдебната проверка по нея включва установяването
точно на тези три или повече нарушения и наличието на „системност“, а не други
от случаите по чл.190, ал.1 КТ, които са отделни и самостоятелни основания за
налагане на уволнение на служителя.
Безспорно и видно
от заповед №23/17.11.2017г.
е още, че първата група от нарушенията (I-римско)
включват деянията, за които на служителя е наложено наказание „предупреждение
за уволнение“, със заповед №14/19.04.2017г. на работодателя; а втората група нарушения (II-римско) включват деянията, за които на служителя е
наложено наказание „предупреждение за уволнение“, със заповед №20/09.11.2017г.
на работодателя. Същевременно е безспорно и видно от приетите преписи от
съдебни решения, че с влязло в законна сила решение от 18.04.2018г. по в.гр.д.
№474/2018г. на ВОС е отменено решението на ВРС по гр.д.
№8053/2017г. на ВРС, като наложеното наказание „предупреждение за уволнение“
със заповед №14/19.04.2017г. е отменено изцяло; че с влязло в законна сила решение
от м.12.2018г. по в.гр.д. №2142/2018г., ВОС, е потвърдено решението на ВРС по гр.д. №238/2018г. на ВРС, като наложеното наказание „предупреждение за уволнение“
със заповед №20/09.11.2017г е отменено изцяло.
От горното следва
извода, че относно първата и втората група нарушения е налице СПН, която на осн. чл.298 ГПК обвързва съда и страните. И след като са
отменени изцяло наказанията, то и нарушенията са отречени със СПН. Така
изискуемата системност по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ, на спорната заповед №23/17.11.2017г.
очевидно не е налице. А това е напълно достатъчно за омяна
на същата заповед и наложеното с нея наказание, поради недоказаност на две от
три от описаните с нея групи нарушения.
Въпреки изложеното за
пълнота следва да се посочи, че с оглед приетите по делото писмени
доказателства и обясненията на самия служител по реда на чл.193 КТ, могат да се
приемат за установени нарушенията по т.III – римско от заповедта, които за настоящия съдебен състав
несъмнено са дисциплинарни. Но това е без значение, първо защото уволнението не
е основано на чл.190, т.7 КТ, а е основано на чл.190, т.3 КТ, а съдът не може
да променя основанието на самата заповед за уволнение, съответно и на тексуталната й част. И второ защото дори при друго
разбиране по този въпрос, естеството на нарушенията по т.III – римско създава известно съмнение, при преценката по
чл.190, ал.2 КТ вр. чл.189, ал.1 КТ, дали те могат да
се дефинират като „тежки“ по реда на чл.190, ал.1, т.7 КТ, доколкото от тях не
са произлезли значителни последици за пациента или за работодателя. Прочее не
това е основание е вписано в заповедта.
В заключение по тези съображения съдът преценява, че в конкретиката на случая две от трите групи дисциплинарни
нарушения в заповедта са недоказани, недоказано е и основанието за налагане на
дисциплинарното нарушение, поради което исковете по чл.344, т.1-3 КТ следва да
се уважат изцяло (с оглед липсата на спор и по оставането на ищеца без работа и
установеният от ССчЕ размер на БТВ на служителя и
така на размера на иска по чл.255 КТ).
По разноските: Въпреки изхода по спора разноски на ищеца не следва да
се присъждат, защото не са поискани и реализирани.
Предвид изхода по
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумите: 150лв. – служебен депозит ССчЕ;
160лв. – държавна такса по исковете по чл.344, т.1 и т.2 КТ; 294.55лв.–
държавна такса по иска по чл.344, т.3 КТ вр. чл.225 КТ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Б.М.М.,
ЕГН**********, обективирано
в заповед №23/17.11.2017г. на изп. директор на М.„С. А.“ АД, ЕИК*,
с което е прекратено трудовото правоотношение между страните по договор за длъжността „*“ в клиника
„коремна хирургия“, 1-во отделение към болницата, на осн.
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Б.М.М., ЕГН**********, на заеманата преди уволнението, обективирано
в заповед №23/17.11.2017г. на изп. директор на М.„С. А.“ АД, ЕИК*, длъжност „*“ в клиника
„коремна хирургия“, 1-во отделение към болницата, на осн.
чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА „М.„С. А.“ АД,
ЕИК*, да заплати на Б.М.М., ЕГН**********,
сумата 7363.92лв. – обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода 17.11.2017г.
– 17.05.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 05.01.2018г. до пълното
й изплащане,
на осн. чл.344, т.3 КТ вр.
чл.225 КТ.
ОСЪЖДА „М.„С. А.“ АД, ЕИК*, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумите: 150.00лв. – служебен депозит ССчЕ; 160.00лв.
– държавна такса по исковете по чл.344, т.1 и т.2 КТ; 294.55лв.– държавна такса по иска по чл.344, т.3 КТ вр. чл.225 КТ, на осн. чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок
от деня, на който е обявено, че ще бъде постановено решението – 22.04.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………