№ 117
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20231001000468 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция Б. Н. Б. чрез пълномощника му адв.Ц. М. против решение №1402 от
07.12.2022 г. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по т.д.№ 2152/2021 год., с
което са отхвърлени предявените от него против „АЙ ПИ АКТ“-ООД искове по
чл.124,ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 ЗЗД искове за прогласяване нищожността на
решения, взети на 26.10.2017г. от М. З. З. от името на Общото събрание на
съдружниците на „АЙ ПИ АКТ“-ООД за изключване на Б. Н. Б. като съдружник в
дружеството, освобождаването му като управител на дружеството, избор на М. З.
за управител на дружеството и приемане на нов учредителен акт.
В производството като трето лице помагач на ответника е конституиран
М. З. З..
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно съдът
е приел, че направените от ищеца възражения могат да представляват основание
за отмяна на решенията по чл.74 ТЗ, но не представляват основания за нищожност
на решенията по см. на липсващи решения. Жалбоподателят прави подробен
коментар на разрешенията, дадени с ТР №1/06.12.2002г. на ВКС. Поддържа, че е
1
налице нищожност на всички взети решения от 26.10.2017г. Моли за отмяна на
решението и уважаване на предявените искове за прогласяване нищожност на
взетите решения от 26.10.2017г.
В срока по чл.263 ГПК ответникът „АЙ ПИ АКТ“-ООД чрез назначения
особен представител адв.И. Я. е подал писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Подробни доводи за това са изложени в
отговора. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.
В срок е постъпил отговор и от третото лице помагач М. З. З. чрез
пълномощника му адв.Ал.С., в който подробно излага доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Моли за потвърждаван на решението.
Софийският Апелативен съд, като провери решението във връзка с
оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а
разгледано по същество е правилно и съобразено със закона.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Н. Б. с иск по чл.124, ал.1
ГПК за прогласяване нищожността на решенията на ОСС на ответното „АЙ ПИ
АКТ” ООД, взети на 26.10.2017г. от М. З. З. от името на общото събрание на
съдружниците: 1/ за изключване на ищеца Б. като съдружник в дружеството; 2/ за
освобождаването му като управител; 3/ избор на М. З. за управител на
дружеството и 4/ приемане на нов учредителен акт на дружеството.
В обстоятелствената част на ИМ са заявени твърдения, че решенията са
приети в нарушение на императивните правила за свикване и провеждане на общо
събрание на ООД – нередовна процедура по свикване и провеждане на ОСС, без
необходимите кворум и мнозинство, без отправено предупреждение по чл.126,
ал.3 ТЗ за изключване на ищеца като съдружник в дружеството и без да е спазена
формата за действителност по чл.137, ал.4 ТЗ.
Назначеният по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител на
ответното дружество, както и М. З. З., конституиран като трето лице помагач
на страната на дружеството, са оспорили исковете с възражения, че
твърдените в исковата молба нарушения на правилата за свикване и
провеждане на общо събрание на ООД не квалифицират процесните решения
като нищожни, а протоколът за приемане на решенията съдържа нотариални
удостоверявания на подписа и съдържанието, извършени едновременно в
съответствие с изискването на чл.137, ал.4 ТЗ.
Съдът е отхвърлил предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК
приемайки, че сочените нарушения на ТЗ и Устава на дружеството биха били
2
допустим предмет на разглеждане по предявен конститутивен иск с правно
основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията, но нямат отношение към
валидността на самите решения. Позовал се е на задължителните
разяснения, дадени с т.1 на ТР №1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на
ОСГК на ВКС.
Въззивният съд изцяло споделя изложените от първоинстанционния
съд мотиви за отхвърляне на исковете.
От служебната справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното
дружество „Ай Пи Акт“ ООД се установява, че към датата на приемане на
процесните решения от 26.10.2017г. дружеството е с вписан капитал 5 000 лв.,
а съдружници в него са ищецът Б. Н. Б. с размер на дяловото участие от 4 500
лв. (9/10 от капитала на дружеството) и третото лице помагач М. З. З. с размер
на дяловото участие 500 лв. (1/10 от капитала на дружеството).
С исковата молба е представен протокол от 26.10.2017г. от
проведено общо събрание на съдружниците на ответното дружество, с
нотариално удостоверяване на подписа на съдружника З. и съдържанието, от
който се установява, че на посочената дата съдружникът М. З. е приел от
името на общото събрание процесните решения, с които Б. Н. Б. е изключен
като съдружник в дружеството, освободен е като управител на
дружеството, за управител е избран М. З. З. и е приет нов учредителен акт
на дружеството.
Изложените в ИМ фактически твърдения за пороци на взетите
решения от ОСС са такива, които биха обусловили незаконосъобразност, а
не нищожност. Твърденията за нарушена процедура по свикване и
провеждане на събранието съгласно чл.138 и чл.139 ТЗ, за това, че решенията
били взети от некомпетентен орган, притежаващ едва 1/10 от капитала на
дружеството, за нарушения на правилата за изключване на съдружник,
предвидени в чл.126, ал.3 ТЗ, са все твърдения, които обуславят процесуална
незаконосъобразност на приетите решения, която е основание за тяхната
отмяна чрез конститутивен иск по чл.74 ТЗ, но в никакъв случай не обуславят
нищожност.
Съгласно ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС, ТЗ изрично квалифицира
като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2, във вр. с ал.1 от
ТЗ, в хипотезите на чл.197, ал.3, чл.216 и чл.137, ал.5 от ТЗ. Нищожно е
решението на ОС, което освен в изрично предвидените в закона хипотези
/неприложими в настоящия случай/, не е взето, но е отразено като
съществуващо в протокола или ТР, или което събранието е взело извън
пределите на компетентността си. В задължителните указания на ТР е
посочено, че спецификата на ТЗ влага самостоятелно съдържание в
характеристичните белези на нищожните решения на ОС на търговските
дружества. Посочено е, че когато са опорочени процедурата по свикване на
ОС, реда, кворума за приемане на решения или същите противоречат на
императивни разпоредби на учредителния акт или закона, те са
3
незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да
бъде поискана по реда и в сроковете на чл.74 от ТЗ.
Ищецът в исковата си молба излага твърдения за липса на
компетентност за гласуване на посочените решенията от лицето, изразило
воля за приемането им от името на общото събрание на дружеството.
Съгласно посоченото ТР, както е приел и първоинстанционният съд, това
фактическо твърдение представлява основание за квалифицирането на
решенията като нищожни. В конкретния казус обаче нищожност на
решенията поради липса на компетентност не е налице, тъй като
процесните решения са приети по въпроси, които съгласно чл.137, ал.1,
т.1, 2 и 5 ТЗ са в правомощията именно на общото събрание на
дружеството.
Обстоятелството, че изявления за гласуване и приемане на
решенията от името на общото събрание са направени само от единия от
съдружниците с дял 1/10 от капитала на дружеството, също не обуславя липса
на компетентност за приемане на решенията, тъй като съгласно чл.137,
ал.3, изр.2 ТЗ при изчисляване на мнозинството, необходимо за приемане на
решение за изключване на съдружник, делът на изключвания съдружник
не се взема предвид. Необходимо и достатъчно за формиране на
мнозинство за приемане на решение за изключване на съдружника е
гласуването от другия съдружник.
Освен това, както решението за изключване на съдружника Б. Н. Б.,
така и на останалите решения по въпросите от компетентността на общото
събрание по чл.137, ал.1 ТЗ, произвежда незабавно действие във
вътрешните отношения в дружеството. Това означава, че след приемане
на въпросното решение, членственото правоотношение на изключения
съдружник е прекратено и единствен собственик на капитала на
дружеството остава съдружникът М. З.. Дружеството остава с един
единствен съдружник, компетентен да взема решения, които законът и
Уставът възлагат на общото събрание на съдружниците. Прекратяването на
членственото правоотношение с изключения съдружник настъпва във
вътрешните отношения с дружеството веднага, без да е необходимо
вписване на решението за изключване на другия съдружник в ТР или
сключване на договор за прехвърляне на дружествения дял на изключения
съдружник, поради което доводите в тази насока, изложени във въззивната
жалба, са неоснователни. Изключването на съдружника предпоставя право
на лицето, останало едноличен собственик на капитала на дружеството да
приеме решения по всички въпроси от правомощията на общото събрание,
включително по въпросите по чл.137, ал.1, т.1 и 5 ТЗ. Отделен е въпросът за
уреждани на имуществените последици от изключването на съдружника Б..
Същите не са предмет на иска и не са предпоставка за валидността на
решението.
Заявяването на воля от съдружника М. З. за гласуването на
4
решенията за приемане на нов дружествен договор, както и за избирането на
нов управител, е необходимо и достатъчно условие за приемане на решения в
този смисъл.
В настоящия случай е спазена и предвидената в чл.137, ал.4 ТЗ
форма за действителност на решенията с едновременното нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието на изявленията на съдружника за
приемане на решенията. Видно от представения от ищеца Протокол за
решенията от 26.10.2017г. /л.7/, удостоверяването е извършено от нотариуса,
който е съставил и самия протокол.
Възраженията на ищеца за неспазена форма по чл.137, ал.4 ТЗ
всъщност не касаят удостоверяването на подписа и съдържанието на
изявленията на съдружника М. З. за приемане на процесните решения, а
липсата на удостоверен подпис и съдържание на изявления на самия ищец за
участие на процесното общо събрание и гласуване по въпросите от дневния
му ред.
Оплакванията, свързани с редовното връчване на покана на ищеца и
осигуряване на правото му на участие при провеждане на общото събрание,
поддържани отново във въззивната жалба, са въпроси, свързани със
законосъобразността на решенията, които биха били допустим предмет на
разглеждане при конститутивен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за
отмяна на решенията, какъвто обаче не е предявен. За допустимостта на
същия законът предвижда кратък преклузивен срок, уреден от нормата на
чл.74, ал.2 ТЗ. Поддържаните в жалбата оплаквания нямат отношение
към валидността на решенията.
Наведените от въззивника както в исковата молба, така и във
въззивната жалба доводи, че в настоящия случай е налице хипотезата на
липсващи решения, тъй като, от една страна - липсвало волеизявление на Б. Б.
за „прехвърляне на неговите дружествените дялове“ и от друга - липсвала
компетентност на Общо събрание да приеме нов дружествен договор, са
изцяло несъстоятелни и неотносими към настоящия спор по изложените по-
горе съображения. Решенията са взети от другия съдружник в дружеството З.,
тъй като законът по императивен начин постановява, че изключваният
съдружник не гласува.
Аргументите на въззивника, касаещи липсата на диспозитив за
прехвърляне на дружествени дялове от съдружника Б. Б., както и
референциите към изискванията за специална форма на договора за
прехвърляне на дружествени дялове, са изцяло неотносими към предмета на
спора. Настоящият казус не е свързан с хипотеза на прехвърляне на
дружествени дялове между съдружници, а с хипотезата на изключване на
съдружник. Също така, цитираната съдебна практика във въззивната жалба
относно спазването на формата на договора за прехвърляне на дружествени
дялове и действието на неговото последващо вписване в ТР също се явява
неотносима в настоящия случай и по никакъв начин не обуславя
5
неправилност на изводите на първоинстанционния съд.
Изложените във въззивната жалба аргументи, че в настоящия случай
е налице „нищожно изявление“ от страна на съдружника М. З.“, тъй като той
не следва да участва в гласуването, предвид размера на дяловете му от
капитала на дружеството и съгласно чл.137, ал.3 от ТЗ, както и че същото не
поражда правни последици, са изцяло несъстоятелни. Твърдението на
въззивника, че решенията на проведеното Общото събрание на 26.10.2017,
взети именно от М. З., представляващ Общото събрание, по отношение на
които не е спазена формата по чл.137, ал.4 от ТЗ, следва да се приравнят на
несъществуващи решения, е резултат на неправилно тълкуване на цитираната
разпоредба от ТЗ и е изцяло несъстоятелно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че макар съдружникът
М. З. да притежава в дял 1/10 от капитала на дружеството и изявленията за
гласуване и приемане на решенията на Общото събрание да са направени
само от него, не обуславят липса на компетентност на Общото събрание за
приемане на решенията и същите не биха могли да се категоризират като
несъществуващи, както твърди въззивникът. Това е така, защото съгласно
чл.137, ал.3 от ТЗ, когато се изчислява мнозинството, необходимо за
приемане на решение за изключване на съдружник, делът на изключвания
съдружник не се взема предвид. В тази връзка соченото от въззивника
обстоятелство, че той притежава 9/10 от общия брой гласове, а другият
съдружник М. З. 1/10 от общия брой, се явява ирелевантно. Това е така,
защото необходимо и достатъчно за формиране на мнозинство за приемане на
решение за изключване на съдружника е гласуването именно от другия
съдружник.
По изложените съображения, както и тези на първоинстанционния
съд, които настоящият състав изцяло споделя, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1402 от 07.12.2022 г. на СГС, ТО, VI-
15 състав, постановено по т.д.№ 2152/2021 год.
Решението е постановено при участието на М. З. З., ЕГН-
********** като трето лице помагач на страната на ответника „Ай Пи Акт“
ООД с ЕИК-*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
6
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7