РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 23.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на 15
септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ПЛАМЕН
ПЕТКОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 219
по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от М.С.С. ***
против Решение № 212 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 286/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 20-3393-000370 от 11.01.2021 г.,
издадено от ВПД Началник на Второ РУ при Областна дирекция на МВР – Русе, с
което на С. за нарушение на чл.104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно
административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Счита, че решението
е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на
РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Претендира и присъждането на направените в производството разноски.
Касационният
ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в
депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 11017 от
24.06.2021 г. по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата.
Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището
на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
Решението
на РС – Русе е правилно.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в
тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз
основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието по оспореното пред районния съд наказателно постановление са
правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания за противното.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, във
връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е санкциониран, като на 30.12.2020 г., около 22:20 часа в гр. Русе, полицейски
служители във Второ РУ на ОД на МВР – Русе, един от които е бил разпитан в
качеството му на свидетел по въззивното дело, извършвайки обход със служебен
автомобил, се намирали на кръстовището на бул. „Липник“, идвайки от ул. „З.
Стоянов“, стоейки на червен светофар спрямо този на жалбоподателя, който идвал
от посока Млечна кухня /ул. „Никола Петков“/ и завиващ на дясно по бул.
„Липник“, посока центъра-кръговото, като станали очевидци, възприемайки
непосредствено как водачът на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №
Р4951КА форсира двигателя на автомобила на място още преди да светне зелен сигнал
на светофарната уредба и когато светнал зелен сигнал същият потеглил рязко
посока „Мото пфое“ по бул. „Липник“ със завой надясно, рязко увеличил оборотите
на двигателя, за да загубят гумите сцепление с пътната настилка и едновременно
с това извил волана, като по този начин се занася задната част на автомобила и
той навлязъл и се движил по бул. ”Липник” с лявата си странична част, плъзгайки
се. След това водачът започнал да върти волана в другата посока без да намалява
оборотите на двигателя и автомобилът се приплъзнал в обратна посока, движейки
се по пътното плътно вече с десните врати напред, преминавайки от лента в
лента.
Административният
съд напълно споделя изводите на районния съд, като намира въззивното съдебно
решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и липса на
съществени процесуални нарушения. Първата
съдебна инстанция е извършила правилна оценка на събраните по делото гласни
доказателства, като ги е обсъдила както поотделно, така и в съвкупност с
останалия доказателствен материал.
Разпитаният
по делото полицейски служител – Н.Николаев, очевидец на нарушението, който е
съответно и свидетел по АУАН, подробно описва поведението на жалбоподателя на
процесните дата, час и място, а именно умишлено форсиране на двигателя на
автомобила /което слухово е възприето от полицейските служители и именно така
създаденият от жалбоподателя шум първоначално привлякъл вниманието им/ и
нарушаване устойчивостта на задните задвижващи колела на автомобила, като в
резултат на тази маневра автомобилът
поднесъл последователно вляво и вдясно на пътното платно. Този свидетел лично,
непосредствено е възприел точно по какъв начин се е движил автомобилът,
управляван от С., неговата продължителност, както и че причината
за поднасяне на превозното средство при завой надясно е било потеглянето с
рязко ускоряване на оборотите на двигателя, съпътствано от рязко извиване на
волана с цел загуба на сцепление и поднасяне на автомобила. Описва и каква е
била пътната обстановка в дадения момент, а именно суха пътна настилка, факт,
който се потвърждава и от показанията на водения от жалбоподателя свидетел. Правилно
показанията на полицейския служител са ценени като подробни и точни, обективни
и безпристрастно дадени, съответстващи на писмените доказателства по делото.
От
друга страна правилна е и оценката на показанията на водения от жалбоподателя
свидетел Т. Иванов като частично верни – само в частите им, в които се
подкрепят от другите доказателства по делото. Воденият от жалбоподателя
свидетел също е възприел отклонение на автомобила на С. от праволинейното
движение и е чул при това отклоняване изсвистяване на гуми, но отрича да е чул
шум от автомобила преди да той да потегли на кръстовището. Правилно съдът не е
кредитирал показанията на водения от жалбоподателя свидетел относно спорния по
делото факт дали поведението на С. е било умишлено, като в тази връзка следва
да се има предвид, че жалбоподателят и този свидетел са в приятелски отношения
/жалбоподателят и воденият от него свидетел са съученици и приятели/, което
обяснява и желанието на свидетеля да съдейства на жалбоподателя да избегне
административнонаказателна отговорност. Показанията на водения от жалбоподателя
свидетел не опровергават приетото от съда.
При
тези фактически констатации изводът на районния съд за доказаност на
нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява
правилен и обоснован.
Неоснователен е и доводът на
жалбоподателя, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са налице основания за прилагане на тази законова разпоредба. На
първо място нарушенията като това, за което е санкциониран жалбоподателят,
зачестиха през последните години, като същите създават особено голяма опасност
за всички участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за
пътнотранспортни произшествия. С
оглед конкретиката на настоящия казус не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с поведението си С. е създал реални предпоставки да изгуби
управлението над автомобила. Не представлява извинително обстоятелство, че
водачът е в млада възраст и отскоро е придобил правоспособност. Напротив, при
липсата на достатъчно опит същият следва да е много по-внимателен и
дисциплиниран при управление на автомобила. Липсата на опит, времето на
извършване на деянието, а именно тъмната част на денонощието, както и мястото –
кръстовище и булевард в гр.Русе с активен трафик, са обстоятелства, които
създават висок риск от допускане на инциденти с трагичен изход и водачът е
дължал съответната грижа към живота и здравето на околните. Следва да бъде
отчетен и фактът, че с оглед справка за водача, независимо от незначителния му
опит като водач - издадено СУМПС на 15.01.2020 г., лицето вече има извършено и
друго нарушение по ЗДвП, което следва се приема в насока, че С. не съобразява в
достатъчна степен поведението си с установените правила на движение.
При
извършената проверка за съответствие с материалния и процесуалния закон съдът счита, че оспореното решение на
Районен съд - Русе е правилно. То следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3
от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна
– ОД на МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37
от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. По
преценка на фактическата и правна сложност на казуса и при резултата от делото
на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в
размер на 80 лв.
Водим
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 212 от 27.05.2021 г., постановено по АНД № 286/2021 г. по описа
на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 20-3393-000370 от 11.01.2021 г.,
издадено от ВПД Началник на Второ РУ при Областна дирекция на МВР – Русе.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на
МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.